Калин Христов: Вероятността да сме на 3% дефицит за 2024 г. клони към нула
Калин Христов: Вероятността да сме на 3% недостиг за 2024 година клони към нула
Вероятността да сме на 3% недостиг за 2024 година клони към нула. В нито един месец от предходната година не сме покривали инфлационния аршин за еврозоната. На този стадий не отговаряме на условията, с цел да приемем еврото – това разяснява някогашният подуправител на Българска народна банка и някогашен финансов министър Калин Христов пред БТВ.
По думите му на среща в Брюксел на финансовия министър Теменужка Петкова са ѝ дали знак, че няма да ни дадат позитивен конвергентен отчет и по тази причина България се отхвърли да желае подобен отчет.
„ За страдание, полемиките в българското общество по значими тематика като еврозоната и фискалната политика са паднали на равнище спор сред футболни агитки – влизат в мелета, хвърлят се бомбички и никой не знае какво става, разяснява Христов.
Той е безапелационен, че би трябвало ясно да имаме първо резултата за 2024 година и на база на това да се направи новият бюджет.
„ На първо място, би трябвало да е ясно, че политиката, която сме водили – на непрекъснати дефицити, всъщност е изчерпане на парите. Исторически не сме имали такива бюджети. От 1997 до 2000 година имахме политика на уравновесени бюджети, дефицити единствено в случай че има дълбока икономическа рецесия. След COVID-19 тръгнахме в неверна политика, систематични дефицити от 3%, което води до непрекъснато задлъжняване. Увеличават се парите за заплати, без да се усилят налозите “, обобщи казуса Калин Христов.
„ Има данни на касова и на начислена основа. На касова основа значи какво събирате и какво харчите и с тази формулировка работи България, и тя не е добра. Законът за бюджета се работи на касова основа, само че за положението на обществените финанси би трябвало да се гледа начислената основа. Това се гледа и за влизане в еврозоната. Исторически постоянно сме имали разлики сред двете. Българска народна банка не е инспектор на финансовото министерство, тя е самостоятелен орган “, изясни още някогашният финансов министър.
Според него ръководещите имат две варианти – или да анулират обещани обществени политики, или да се прегледа данъчната политика и да се реши дали не би трябвало да се усилват налози.
Вероятността да сме на 3% недостиг за 2024 година клони към нула. В нито един месец от предходната година не сме покривали инфлационния аршин за еврозоната. На този стадий не отговаряме на условията, с цел да приемем еврото – това разяснява някогашният подуправител на Българска народна банка и някогашен финансов министър Калин Христов пред БТВ.
По думите му на среща в Брюксел на финансовия министър Теменужка Петкова са ѝ дали знак, че няма да ни дадат позитивен конвергентен отчет и по тази причина България се отхвърли да желае подобен отчет.
„ За страдание, полемиките в българското общество по значими тематика като еврозоната и фискалната политика са паднали на равнище спор сред футболни агитки – влизат в мелета, хвърлят се бомбички и никой не знае какво става, разяснява Христов.
Той е безапелационен, че би трябвало ясно да имаме първо резултата за 2024 година и на база на това да се направи новият бюджет.
„ На първо място, би трябвало да е ясно, че политиката, която сме водили – на непрекъснати дефицити, всъщност е изчерпане на парите. Исторически не сме имали такива бюджети. От 1997 до 2000 година имахме политика на уравновесени бюджети, дефицити единствено в случай че има дълбока икономическа рецесия. След COVID-19 тръгнахме в неверна политика, систематични дефицити от 3%, което води до непрекъснато задлъжняване. Увеличават се парите за заплати, без да се усилят налозите “, обобщи казуса Калин Христов.
„ Има данни на касова и на начислена основа. На касова основа значи какво събирате и какво харчите и с тази формулировка работи България, и тя не е добра. Законът за бюджета се работи на касова основа, само че за положението на обществените финанси би трябвало да се гледа начислената основа. Това се гледа и за влизане в еврозоната. Исторически постоянно сме имали разлики сред двете. Българска народна банка не е инспектор на финансовото министерство, тя е самостоятелен орган “, изясни още някогашният финансов министър.
Според него ръководещите имат две варианти – или да анулират обещани обществени политики, или да се прегледа данъчната политика и да се реши дали не би трябвало да се усилват налози.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ