Биолозите подредиха класация с най-моногамните и най-развратните животни
Калифорнийската еленова мишка оглавява класацията на най-моногамните бозайници съгласно относително проучване, което проучва родствени връзки при животни и хора. Биолозите употребяват каузи на пълноправните братя и сестри по отношение на полубратята и сестрите като количествен индикатор за устойчиви дълготрайни партньорски връзки. Колкото по-висок е този дял, толкоз по-вероятен е моногамен модел на размножаване.
Проучването, създадено от екип с присъединяване на доктор Марк Дайбъл от Университета в Кеймбридж, комбинира генетични данни и демографски записи от диви популации и човешки общества в разнообразни исторически интервали. Резултатите демонстрират, че хората се подреждат относително високо с 66% в световната „ лига на моногамията “, изключително спрямо множеството примати.
Най-моногамните бозайници
(дял на пълноправните братя и сестри)
Калифорнийска еленова мишка – 100%
Африканско диво куче – 85%
Дамараландски кърт плъх – 79,5%
Мустакат тамарин – 77,6%
Етиопски вълк – 76,5%
Евразийски бобър – 72,9%
Хора – 66%
Голям гибон – 63,5%
Сурикат – 59,9%
Сив вълк – 46,2%
Червена лисица – 45,2%
Първите 11 типа в класацията са избрани като „ обществено моногамни “, защото образуват постоянни двойки и споделят грижите за потомството, даже когато се позволяват лимитирани контакти отвън партньорската двойка.
Най-слабо моногамните типове
(висок дял на полубратя и сестри)
Соей овца – 0,6%
Целебески гребенест макак – 0,8%
Резус макак – 1,1%
Японски макак – 2,3%
Черна мечка – 2,6%
Антарктически тюлен – 2,9%
Косатка – 3,3%
Савана бабуин – 3,7%
Маймуна вервет – 4,0%
Афала – 4,1%
Обикновено шимпанзе – 4,1%
Изследователите акцентират, че биологичната моногамия не би трябвало да се пояснява като безспорна полова честност, а като обществена тактика за дълготрайно партньорство и взаимно развъждане на потомството. В този подтекст позицията на индивида измежду най-моногамните бозайници се преглежда като еволюционно необикновена и тясно обвързвана с развиването на комплицирани обществени структури и продължителна родителска грижа.
