България сама саботира кандидатурата си за домакин на Европейската агенция по лекарствата
Каквото самичък си направиш, никой различен не може да ти го направи. Старата максима се оказва изцяло в действие за кандидатурата на България за седалище на Европейската организация по медикаментите (ЕМА).
Преди дни Европейска комисия подлага на критика остро пропуски в кандидатурата на София да приюти централата на организацията, която сега е основана в Лондон. Още 18 страни с изключение на България се конкурират за неин дом за времето след Брекзит.
Без проект за преместването на организацията, нито цена против която ще употребява обещаната особено за нея постройка, без график за честотата и продължителността на полетите от и до София и без данни за пазара на труда и опциите за намиране на работа в столицата - това са единствено част от рецензиите към българската кандидатура.
И въпреки че до окончателното класиране през ноември има още време, към този момент е ясно, че тя няма късмет. И то не тъй като са ни подложили крайник или тъй като сме жертва на другите скорости в Европейски Съюз, каквато е защитната теза на българските управляващи от началото на кандидатурата. Дори не тъй като 94% от личния състав на ЕМА избира да напусне, вместо да пристигна у нас, или тъй като не зачитаме правата на половите малцинства. А тъй като кандидатурата ни е нахвърляна в последния миг, без никакъв проект и предварителна подготовка, без никакво време за популяризирането й и налагането й.
Всички оправдания за непочтено състезание или удари под кръста можеха и да са по-състоятелни, в случай че страната ни беше положила нужните старания за почтено показване, само че това не се случи.
Какво свърши България?
Кандидатурата на София от скромните 4 страници, придружеи от писмо на премиера Бойко Борисов до ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск и до ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, беше показана в последния вероятен миг - на 31 юли.
Оказа се, че тя е била готова напълно от новосформирания кабинет, без нищо оставено от служебното държавно управление или предходния кабинет, макар че концепцията беше стартирана за първи път още през септември 2016 година.
Месец след закъснялото й издигане и след рецензиите у нас, че сходно криво-ляво показване ни излага и е неприемливо, на 31 август кандидатурата ни се снабди и с формален уебсайт и клип, нещо което конкурентни страни бяха създали от дълго време.
С това от здравното министерство, което е водещо в подготовката на кандидатурата ни за седалище на ЕМА, оповестиха, че всички условия и критерии са покрити и че оттук насетне е ред на дипломацията.
Оттам набелязаха някои идни срещи за разпространение на кандидатурата и трансферираха топката в полето на Министерството на външните работи.
Официалното показване на кандидатурата ни пред дипломатическите задачи на държавите-членки на Европейски Съюз в България бе направено на 14 септември от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева. Представянето ще бъде запомнено основно с 10-минутното забавяне на кмета на София Йорданка Фандъкова, поради което цялостна зала с посланици остана в очакване на нейното появяване, с цел да им бъдат прожектирани клиповете на кандидатурата и да бъдат показани нейните преимущества.
От отговор на МвнР на постaвeни от Mediapool въпроси излиза наяве, че директно след издигането на кандидатурата на София от Министерския съвет на 31 юли външно министерство е изпратило съответните инструкции до Постоянното посланичество на България в Брюксел и нашите посолства в държавите-членки на Европейски Съюз за осъществяване на срещи с водещите институции в съответните страни за показване на българската кандидатура и търсене на поддръжка.
Колко и какви срещи са осъществени обаче оттова не показват, защото процесът на лобиране е в ход и след приключването му данните ще бъдат навреме систематизирани.
“След представянето на кандидатурата Министерство на външните работи изпрати нота до задачи на държавите-членки на Европейски Съюз в България с молба за поддръжка за кандидатурата на София за хазаин на ЕМА на идното през м. ноември гласоподаване “, допълват от министерството.
Със съдействието на Министерството на здравеопазването на 19 септември в Брюксел се провежда публично показване на кандидатурата на България за хазаин на ЕМА пред непрекъснатите представители на държавите-членки на Европейски Съюз, Европейската комисия, Генералния секретариат на Съвета, Европейския парламент и представители на медиите.
Министерството на здравеопазването също провежда срещи в Европа за разпространение на кандидатурата, в това число в централата на организацията в Лондон.
И двете министерства разчитат на личните си бюджети за всички действия, без спомагателен целеви бюджет.
Жертва на скрит план или на личното си показване?
От самото начало кандидатурата на България беше рекламирана с преимуществото, че сме измежду четирите страни дружно с Румъния, Словакия и Хърватия, които нямат на територията си нито един европейски орган.
Преглед на кандидатурите на тези страни обаче демонстрира, че те са се потрудили да показват надалеч повече информация в интерес на това семейството на ЕМА да се реалокира при тях.
Кандидатурите на Букурещ и Братислава да вземем за пример са обосновани на над 50 страници, а Варшава, чиято кандидатура е със скромните 14 страници (с 10 страници по-подробна от нашата), е дала изискваната от Европейска комисия конкретика, поради чиято липса ние сме подложени на критика.
Макар неналичието на европейски орган да е едно от преимуществата при оценяването на кандидатурите, четирите страни се оказаха в дъното на класацията в желанията на чиновниците на ЕМА.
Само 6% от личния състав на Европейската организация по медикаментите ще остане на работа, в случай че тя се реалокира в София, 8% - в Букурещ, 10% във Варшава и 14% в Братислава.
В тактиката си за привличане на поддръжка България я изиска точно от страните от Централна и Източна Европа по време на визитата на заместник-министъра на опазването на здравето Мирослав Ненков в Прага и Варшава на 27 и 28 септември.
На срещата сред полския министър Константин Радживил и зам.-министър Ненков във Варшава е била разисквана нуждата от консолидиране на поддръжката на “новите “ държави-членки на Европейски Съюз.
От българска и полска страна е било споделено мнението, че процесът на релокация на организациите на моменти излиза отвън откритите правила, което не е в полза на държавите-членки от Централна и Източна Европа, издигнали свои кандидатури за ЕМА. И двете страни показаха терзание, че процедурата внася разделяне сред държавите-членки, което удостоверява опасенията за налагането на модела “Европа на две скорости “.
В Берлин пък, където бе на 21 и 22 септември, Ненков разяснява, че страната ни държи да се съблюдават строго и тъкмо разпоредбите за избор, намеквайки за сделки отвън разпоредбите, и изразявайки убеденост, че Германия не взе участие в тях.
През последните седмици в борбата за седалище на ЕМА се заформи и успореден сюжет по отношение на правата и свободите на чиновниците на организацията с нетрадиционна полова ориентировка.
Европейски медии цитираха писмо на така наречен ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър и интерсексуални) чиновници до ръководителите на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия, в което те показват терзанията си от това, че някои от страните претенденти за домакинство не признават гей браковете и гей партньорствата.
Малко по-късно Българският хелзински комитет (БХК) излезе с писмо до европейските институции, в което показва, че терзанията на БГБТИ хората са изцяло основателни и правата им не са обезпечени у нас.
Писмото предизвика спор за това редно ли е неправителствена организация да злепоставя страната ни в напъните й да завоюва семейството.
Истинската тематика обаче е допустимо ли е България да е пълностоен европейски член в същинска конкурентна среда и да притегли домакинство на Агенцията по медикаментите, щом не влага минимални старания да приготви и аргументира кандидатурата си, а оставя усещане, че кандидатства единствено, с цел да отбие номера пред личните си жители.
Преди дни Европейска комисия подлага на критика остро пропуски в кандидатурата на София да приюти централата на организацията, която сега е основана в Лондон. Още 18 страни с изключение на България се конкурират за неин дом за времето след Брекзит.
Без проект за преместването на организацията, нито цена против която ще употребява обещаната особено за нея постройка, без график за честотата и продължителността на полетите от и до София и без данни за пазара на труда и опциите за намиране на работа в столицата - това са единствено част от рецензиите към българската кандидатура.
И въпреки че до окончателното класиране през ноември има още време, към този момент е ясно, че тя няма късмет. И то не тъй като са ни подложили крайник или тъй като сме жертва на другите скорости в Европейски Съюз, каквато е защитната теза на българските управляващи от началото на кандидатурата. Дори не тъй като 94% от личния състав на ЕМА избира да напусне, вместо да пристигна у нас, или тъй като не зачитаме правата на половите малцинства. А тъй като кандидатурата ни е нахвърляна в последния миг, без никакъв проект и предварителна подготовка, без никакво време за популяризирането й и налагането й.
Всички оправдания за непочтено състезание или удари под кръста можеха и да са по-състоятелни, в случай че страната ни беше положила нужните старания за почтено показване, само че това не се случи.
Какво свърши България?
Кандидатурата на София от скромните 4 страници, придружеи от писмо на премиера Бойко Борисов до ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск и до ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, беше показана в последния вероятен миг - на 31 юли.
Оказа се, че тя е била готова напълно от новосформирания кабинет, без нищо оставено от служебното държавно управление или предходния кабинет, макар че концепцията беше стартирана за първи път още през септември 2016 година.
Месец след закъснялото й издигане и след рецензиите у нас, че сходно криво-ляво показване ни излага и е неприемливо, на 31 август кандидатурата ни се снабди и с формален уебсайт и клип, нещо което конкурентни страни бяха създали от дълго време.
С това от здравното министерство, което е водещо в подготовката на кандидатурата ни за седалище на ЕМА, оповестиха, че всички условия и критерии са покрити и че оттук насетне е ред на дипломацията.
Оттам набелязаха някои идни срещи за разпространение на кандидатурата и трансферираха топката в полето на Министерството на външните работи.
Официалното показване на кандидатурата ни пред дипломатическите задачи на държавите-членки на Европейски Съюз в България бе направено на 14 септември от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева. Представянето ще бъде запомнено основно с 10-минутното забавяне на кмета на София Йорданка Фандъкова, поради което цялостна зала с посланици остана в очакване на нейното появяване, с цел да им бъдат прожектирани клиповете на кандидатурата и да бъдат показани нейните преимущества.
От отговор на МвнР на постaвeни от Mediapool въпроси излиза наяве, че директно след издигането на кандидатурата на София от Министерския съвет на 31 юли външно министерство е изпратило съответните инструкции до Постоянното посланичество на България в Брюксел и нашите посолства в държавите-членки на Европейски Съюз за осъществяване на срещи с водещите институции в съответните страни за показване на българската кандидатура и търсене на поддръжка.
Колко и какви срещи са осъществени обаче оттова не показват, защото процесът на лобиране е в ход и след приключването му данните ще бъдат навреме систематизирани.
“След представянето на кандидатурата Министерство на външните работи изпрати нота до задачи на държавите-членки на Европейски Съюз в България с молба за поддръжка за кандидатурата на София за хазаин на ЕМА на идното през м. ноември гласоподаване “, допълват от министерството.
Със съдействието на Министерството на здравеопазването на 19 септември в Брюксел се провежда публично показване на кандидатурата на България за хазаин на ЕМА пред непрекъснатите представители на държавите-членки на Европейски Съюз, Европейската комисия, Генералния секретариат на Съвета, Европейския парламент и представители на медиите.
Министерството на здравеопазването също провежда срещи в Европа за разпространение на кандидатурата, в това число в централата на организацията в Лондон.
И двете министерства разчитат на личните си бюджети за всички действия, без спомагателен целеви бюджет.
Жертва на скрит план или на личното си показване?
От самото начало кандидатурата на България беше рекламирана с преимуществото, че сме измежду четирите страни дружно с Румъния, Словакия и Хърватия, които нямат на територията си нито един европейски орган.
Преглед на кандидатурите на тези страни обаче демонстрира, че те са се потрудили да показват надалеч повече информация в интерес на това семейството на ЕМА да се реалокира при тях.
Кандидатурите на Букурещ и Братислава да вземем за пример са обосновани на над 50 страници, а Варшава, чиято кандидатура е със скромните 14 страници (с 10 страници по-подробна от нашата), е дала изискваната от Европейска комисия конкретика, поради чиято липса ние сме подложени на критика.
Макар неналичието на европейски орган да е едно от преимуществата при оценяването на кандидатурите, четирите страни се оказаха в дъното на класацията в желанията на чиновниците на ЕМА.
Само 6% от личния състав на Европейската организация по медикаментите ще остане на работа, в случай че тя се реалокира в София, 8% - в Букурещ, 10% във Варшава и 14% в Братислава.
В тактиката си за привличане на поддръжка България я изиска точно от страните от Централна и Източна Европа по време на визитата на заместник-министъра на опазването на здравето Мирослав Ненков в Прага и Варшава на 27 и 28 септември.
На срещата сред полския министър Константин Радживил и зам.-министър Ненков във Варшава е била разисквана нуждата от консолидиране на поддръжката на “новите “ държави-членки на Европейски Съюз.
От българска и полска страна е било споделено мнението, че процесът на релокация на организациите на моменти излиза отвън откритите правила, което не е в полза на държавите-членки от Централна и Източна Европа, издигнали свои кандидатури за ЕМА. И двете страни показаха терзание, че процедурата внася разделяне сред държавите-членки, което удостоверява опасенията за налагането на модела “Европа на две скорости “.
В Берлин пък, където бе на 21 и 22 септември, Ненков разяснява, че страната ни държи да се съблюдават строго и тъкмо разпоредбите за избор, намеквайки за сделки отвън разпоредбите, и изразявайки убеденост, че Германия не взе участие в тях.
През последните седмици в борбата за седалище на ЕМА се заформи и успореден сюжет по отношение на правата и свободите на чиновниците на организацията с нетрадиционна полова ориентировка.
Европейски медии цитираха писмо на така наречен ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър и интерсексуални) чиновници до ръководителите на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия, в което те показват терзанията си от това, че някои от страните претенденти за домакинство не признават гей браковете и гей партньорствата.
Малко по-късно Българският хелзински комитет (БХК) излезе с писмо до европейските институции, в което показва, че терзанията на БГБТИ хората са изцяло основателни и правата им не са обезпечени у нас.
Писмото предизвика спор за това редно ли е неправителствена организация да злепоставя страната ни в напъните й да завоюва семейството.
Истинската тематика обаче е допустимо ли е България да е пълностоен европейски член в същинска конкурентна среда и да притегли домакинство на Агенцията по медикаментите, щом не влага минимални старания да приготви и аргументира кандидатурата си, а оставя усещане, че кандидатства единствено, с цел да отбие номера пред личните си жители.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ