Севернокорейки признават: Работиш цял месец за заплата от 1 долар или за 3 яйца
Каквото и да се случва в света, има една страна, в която съвсем никой не е наясно с това. Там дори слушането на музика се санкционира със затвор. Месечната заплата не стига за повече от една порция храна, гладът е причина за гибелта на милиони хора там.
Стоян Георгиев имаше редкия късмет да се срещне не с една, а с две дами, които са минали дългия и гибелен път на бягството от Северна Корея.
И со Йон идва от Северна Корея. Години наред служи в армията на Ким
чен Ун. Както една трета от цялото население. Успява да избяга от най-затворената страна в света.
„ Първоначалната причина да реша да избягам беше, че аз работех за
армията на Северна Корея. Заплатата ми беше извънредно ниска. 1000
вона на месец. Това се равнява на 1 $. Избягах от глада “, споделя И со Йон.
Но Джин-хе е дете в 5. клас, когато цялото ѝ семейство напуща Северна Корея, с цел да стартира нов живот в Южна Корея.
„ Трудно е единствено с думи да се опише животът в Северна Корея. Моите чичо и вуйна бяха избягали в Южна Корея. Те ни пратиха пари и ние бяхме едно от най-богатите фамилии в селото. Причината нашето семейство да реши да избяга е, тъй като когато в фамилията има бегълци, всички се трансформират във врагове на народа. Биват изгонени в лагер в планината. Когато майка ми разбра, че ще бъдем изгонени от у дома, и че към този момент ще бъдем под надзор, тогава тя реши, че цялото семейство би трябвало да избяга “, споделя Но Джин-хе.
Бягството на двете е част от сюжета на забележителния документален филм „ Отвъд утопията “.
Разказ за незаконно и смъртно рисково бягство от Северна Корея през Китай, Лаос, Виетнам и Тайланд, с цел да се спасят в Южна Корея. По пътя към свободата бегълците минават през Китай, където няма благосклонност за страдащите от режима на Ким чен Ун. Китайските управляващи връщат бегълците.
„ Първо избягах през 2006 година, само че нямах шанс. В Китай управляващите ни заловиха и ни върнаха. Две години бях пандизчия. В трудов лагер. Беше доста тежко. И откакто излязох от пандиза, още веднъж избягах. Хората в Северна Корея нямат пари даже за храна. Северна Корея изразходва всички пари за армията, за оръжия и въобще за война. Хората се трудят, само че са гладни. За да дам образец – моят татко беше професор в университета и на месец получаваше 3800 вона. Докато един кг ориз беше 5000 вона. Но защото знаете Северна Корея е комунистическа страна и който не отиде на работа, отива в пандиза. За да се храним, в жилището си гледахме кокошки. Имахме към 20 кокошки и те даваха към 3 яйца дневно. Едно яйце се продава за 1000 вона. Ако успеем да нахраним кокошките и дневно дадат 3 яйца, това се равнява на повече от една месечна заплата на професор. Ние направихме дребна ограда в една от стаите в нашия апартамент, там вътре бяха кокошките. В блока. Някои хора даже имаха свине и бяха изкопали дупка под блока, с цел да гледат прасе там. В нашият блок имаше и семейство, което имаше овца, за която се грижеше в тоалетната си. Това е оцеляване. Така се оцелява в Северна Корея “, спомня си И со Йон.
Тя въпреки всичко е измежду тези севернокорейци, които имали някаква информация
за външния свят.
„ Северна Корея е единствената страна в света, в която хората не знаят за останалия свят. Там няма интернет. Аз живеех в град навръх границата с Китай. И поради близостта с Китай, имаше хора, които незаконно внасяха артикули - флашки, и устройства, в които има корейски филми, музика, сериали. И посредством тези флашки доста хора виждаха какво е Южна Корея. Но това беше доста рисково, тъй като в случай че управляващите схванат, че си гледал южнокорейска драма или различен филм, ще бъдеш задържан. Отиваш в пандиза. В най-лошият случай можеш да бъдеш погубен “, споделя И со Йон.
„ Лошото е, че китайските брокери злоупотребяват с дамите от Северна Корея. Някои ги продават на мъже в Китай, в случай че има неженени мъже в Китай, те могат да купят жена от Северна Корея и да се оженят за нея “, изясни бегълката.
„ Когато за първи път влязох в Южна Корея, аз имах някакви упования, тъй като бях гледала корейски сериали и помислих, че ще бъде същото, само че беше доста по-огромно, имаше доста коли, имаше много-много високи здания, дойдох вечерта. А имаше светлина, доста светлина. Много се впечатлих от всичко. В Северна Корея даже когато бях в казармата, вечер не пускаха ток и ти си в тъмнината. Но най-вече ме впечатлиха хората. Гледах хората. Всички бяха с разнообразни облекла, с разнообразни дизайни, с разнообразни коси. Имаха красиви прически. Всеки можеше да бъде друг, свободен. Това доста ме впечатли “, споделя още И со Йон.
Това, което И со Йон видяла с очите си, може да се види в мащаб даже от Космоса всяка нощ – сателитни изображения демонстрират светлината в Южна Корея и тъмнината в най-мракобесната комунистическическа тирания в света. Един народ, изкуствено разграничен преди 76 години сред две политически системи.
Няколко генерации по-късно е стигнал до живот в две паралелни вселени. На 9 септември 1948 година Съветския съюз поема надзор над Северна Корея и назначава собствен прокси деспот - Ким ир Сен. Южна Корея остава под американски надзор и поема по либерален път, отворена към света. Днес Южна Корея е една от най-развитите страни на планетата. Враждебната към всичко непознато, 76 години по-късно Северна Корея се е трансформирала в едно от най-мрачните, небогати и жестоки места на света.
Но Джин-хе: Освен облеклата, доста разнообразни бяха косите на хората. Имаше хора с дълги коси, с разнообразни цветове на косата. И това, което доста ме изненада също по този начин – в Северна Корея 99% от хората са доста слаби, до момента в който в Южна Корея има и доста слаби хора, само че имаше и дебели хора, да си го кажем, и аз си помислих, че тук всеки може да си яде колкото си желае и каквото си желае. Южна Корея имаше толкоз доста храни, които бяха доста вкусни. И аз започнах доста бързо да раста, само че ненапълно и напълнях. Това не го бях възнамерявала. Сега към този момент ще съм на диета.
Споделят, че още сънуват Северна Корея. Чувството за виновност, мислите за околните в никакъв случай не напущат И сон Йон.
„ Ако има бегълци от фамилията, цялото семейство, се третират като нарушители и получават статут врагове на народа. Цялото семейство става под наблюдаване. Преди да избягам, първия път татко ми беше професор в университета, само че той беше изпъден оттова. Брат ми също беше в армията, само че го уволниха. И до ден сегашен те всички са под наблюдаване и под надзор и нямат независимост да вършат съвсем нищо. Когато за първи път избягах от Северна Корея, синът ми беше на 6 години. Моят проект беше да изкарам пари и да оказа помощ на сина ми да избяга. През 2019 година, когато синът ми стана на 17 години, пробвах отново посредством брокер от Китай да оказа помощ на сина ми да избяга от Северна Корея. Синът ми съумя да избяга, само че полицията в Китай го хвана и го върна. В Северна Корея синът ми е вкаран в пандиза и е измъчван доста. Той беше единствено 17-годишно момче. Той просто искаше да се срещне с майка си. Това не е огромно закононарушение. След като влезе в пандиза, той е бил унизен, обичай. Със строшен крайник, ръка. Зъбите му бяха счупени. Ребрата. Той е унизен извънредно доста. Той е унизен в продължение на 6 месеца.
За да научи новините за сина си, И Со Йон заплаща на брокер в Северна Корея, който с мобилен телефон от китайски оператор, се приближава до границата и ѝ предава информация. Тя заплаща единствено с цел да разбере, че синът ѝ към момента е жив. И да продължи да се надява и да има вяра.
„ Той в този момент изместен в различен вид затвор – това е лагер за политически пандизчии. А в този затвор приемането на информация е невероятно – не се знае дали той е жив или мъртъв. От тогава, откогато влезе в този затвор, аз не мога получавам информация за него. Последното, което разбрах преди няколко месеца посредством брокер, е, че най-малко към момента е жив. Но той има доста контузии от целия тормоз и доста е измършавял и е в доста тежко положение “, споделя дамата, избягала от КНДР.
Днес задачата на И со Йон е да опита да накара хората по света да извърнат внимание на страданието на елементарния човек в Северна Корея и погазването на човешките права там.
„ Когато живеех в Северна Корея, аз не живеех като човек. А като едно насекомо. Аз имам единствено едно предпочитание. Искам синът ми, който в този момент е в пандиза на Ким чен Ун, да пристигна при мен в Южна Корея и просто да обядваме дружно. Само за това бленувам. Да обядвам със сина си, да си приказваме. Аз нямам друга фантазия, а единствено тази – всички хора да могат да обядват, да вечерят с обичаните си хора. С този, когато обичат. Вероятно има хора, за които това е даденост, само че за мен това е всичко. Всичко, за което бленувам “, споделя И со Йон.
„ Аз дойдох в България през днешния ден и не познавам страната, само че още от пръв взор мога да схвана, че това е едно доста, доста по-добро място от Северна Корея. И в случай че има хора, които се оплакват, че тук е неприятно, дано тези хора най-малко за един ден да отидат в Северна Корея и да опитат живота там “, заключи своето чувство за новия си живот Но Джин-хе пред бТВ.
Стоян Георгиев имаше редкия късмет да се срещне не с една, а с две дами, които са минали дългия и гибелен път на бягството от Северна Корея.
И со Йон идва от Северна Корея. Години наред служи в армията на Ким
чен Ун. Както една трета от цялото население. Успява да избяга от най-затворената страна в света.
„ Първоначалната причина да реша да избягам беше, че аз работех за
армията на Северна Корея. Заплатата ми беше извънредно ниска. 1000
вона на месец. Това се равнява на 1 $. Избягах от глада “, споделя И со Йон.
Но Джин-хе е дете в 5. клас, когато цялото ѝ семейство напуща Северна Корея, с цел да стартира нов живот в Южна Корея.
„ Трудно е единствено с думи да се опише животът в Северна Корея. Моите чичо и вуйна бяха избягали в Южна Корея. Те ни пратиха пари и ние бяхме едно от най-богатите фамилии в селото. Причината нашето семейство да реши да избяга е, тъй като когато в фамилията има бегълци, всички се трансформират във врагове на народа. Биват изгонени в лагер в планината. Когато майка ми разбра, че ще бъдем изгонени от у дома, и че към този момент ще бъдем под надзор, тогава тя реши, че цялото семейство би трябвало да избяга “, споделя Но Джин-хе.
Бягството на двете е част от сюжета на забележителния документален филм „ Отвъд утопията “.
Разказ за незаконно и смъртно рисково бягство от Северна Корея през Китай, Лаос, Виетнам и Тайланд, с цел да се спасят в Южна Корея. По пътя към свободата бегълците минават през Китай, където няма благосклонност за страдащите от режима на Ким чен Ун. Китайските управляващи връщат бегълците.
„ Първо избягах през 2006 година, само че нямах шанс. В Китай управляващите ни заловиха и ни върнаха. Две години бях пандизчия. В трудов лагер. Беше доста тежко. И откакто излязох от пандиза, още веднъж избягах. Хората в Северна Корея нямат пари даже за храна. Северна Корея изразходва всички пари за армията, за оръжия и въобще за война. Хората се трудят, само че са гладни. За да дам образец – моят татко беше професор в университета и на месец получаваше 3800 вона. Докато един кг ориз беше 5000 вона. Но защото знаете Северна Корея е комунистическа страна и който не отиде на работа, отива в пандиза. За да се храним, в жилището си гледахме кокошки. Имахме към 20 кокошки и те даваха към 3 яйца дневно. Едно яйце се продава за 1000 вона. Ако успеем да нахраним кокошките и дневно дадат 3 яйца, това се равнява на повече от една месечна заплата на професор. Ние направихме дребна ограда в една от стаите в нашия апартамент, там вътре бяха кокошките. В блока. Някои хора даже имаха свине и бяха изкопали дупка под блока, с цел да гледат прасе там. В нашият блок имаше и семейство, което имаше овца, за която се грижеше в тоалетната си. Това е оцеляване. Така се оцелява в Северна Корея “, спомня си И со Йон.
Тя въпреки всичко е измежду тези севернокорейци, които имали някаква информация
за външния свят.
„ Северна Корея е единствената страна в света, в която хората не знаят за останалия свят. Там няма интернет. Аз живеех в град навръх границата с Китай. И поради близостта с Китай, имаше хора, които незаконно внасяха артикули - флашки, и устройства, в които има корейски филми, музика, сериали. И посредством тези флашки доста хора виждаха какво е Южна Корея. Но това беше доста рисково, тъй като в случай че управляващите схванат, че си гледал южнокорейска драма или различен филм, ще бъдеш задържан. Отиваш в пандиза. В най-лошият случай можеш да бъдеш погубен “, споделя И со Йон.
„ Лошото е, че китайските брокери злоупотребяват с дамите от Северна Корея. Някои ги продават на мъже в Китай, в случай че има неженени мъже в Китай, те могат да купят жена от Северна Корея и да се оженят за нея “, изясни бегълката.
„ Когато за първи път влязох в Южна Корея, аз имах някакви упования, тъй като бях гледала корейски сериали и помислих, че ще бъде същото, само че беше доста по-огромно, имаше доста коли, имаше много-много високи здания, дойдох вечерта. А имаше светлина, доста светлина. Много се впечатлих от всичко. В Северна Корея даже когато бях в казармата, вечер не пускаха ток и ти си в тъмнината. Но най-вече ме впечатлиха хората. Гледах хората. Всички бяха с разнообразни облекла, с разнообразни дизайни, с разнообразни коси. Имаха красиви прически. Всеки можеше да бъде друг, свободен. Това доста ме впечатли “, споделя още И со Йон.
Това, което И со Йон видяла с очите си, може да се види в мащаб даже от Космоса всяка нощ – сателитни изображения демонстрират светлината в Южна Корея и тъмнината в най-мракобесната комунистическическа тирания в света. Един народ, изкуствено разграничен преди 76 години сред две политически системи.
Няколко генерации по-късно е стигнал до живот в две паралелни вселени. На 9 септември 1948 година Съветския съюз поема надзор над Северна Корея и назначава собствен прокси деспот - Ким ир Сен. Южна Корея остава под американски надзор и поема по либерален път, отворена към света. Днес Южна Корея е една от най-развитите страни на планетата. Враждебната към всичко непознато, 76 години по-късно Северна Корея се е трансформирала в едно от най-мрачните, небогати и жестоки места на света.
Но Джин-хе: Освен облеклата, доста разнообразни бяха косите на хората. Имаше хора с дълги коси, с разнообразни цветове на косата. И това, което доста ме изненада също по този начин – в Северна Корея 99% от хората са доста слаби, до момента в който в Южна Корея има и доста слаби хора, само че имаше и дебели хора, да си го кажем, и аз си помислих, че тук всеки може да си яде колкото си желае и каквото си желае. Южна Корея имаше толкоз доста храни, които бяха доста вкусни. И аз започнах доста бързо да раста, само че ненапълно и напълнях. Това не го бях възнамерявала. Сега към този момент ще съм на диета.
Споделят, че още сънуват Северна Корея. Чувството за виновност, мислите за околните в никакъв случай не напущат И сон Йон.
„ Ако има бегълци от фамилията, цялото семейство, се третират като нарушители и получават статут врагове на народа. Цялото семейство става под наблюдаване. Преди да избягам, първия път татко ми беше професор в университета, само че той беше изпъден оттова. Брат ми също беше в армията, само че го уволниха. И до ден сегашен те всички са под наблюдаване и под надзор и нямат независимост да вършат съвсем нищо. Когато за първи път избягах от Северна Корея, синът ми беше на 6 години. Моят проект беше да изкарам пари и да оказа помощ на сина ми да избяга. През 2019 година, когато синът ми стана на 17 години, пробвах отново посредством брокер от Китай да оказа помощ на сина ми да избяга от Северна Корея. Синът ми съумя да избяга, само че полицията в Китай го хвана и го върна. В Северна Корея синът ми е вкаран в пандиза и е измъчван доста. Той беше единствено 17-годишно момче. Той просто искаше да се срещне с майка си. Това не е огромно закононарушение. След като влезе в пандиза, той е бил унизен, обичай. Със строшен крайник, ръка. Зъбите му бяха счупени. Ребрата. Той е унизен извънредно доста. Той е унизен в продължение на 6 месеца.
За да научи новините за сина си, И Со Йон заплаща на брокер в Северна Корея, който с мобилен телефон от китайски оператор, се приближава до границата и ѝ предава информация. Тя заплаща единствено с цел да разбере, че синът ѝ към момента е жив. И да продължи да се надява и да има вяра.
„ Той в този момент изместен в различен вид затвор – това е лагер за политически пандизчии. А в този затвор приемането на информация е невероятно – не се знае дали той е жив или мъртъв. От тогава, откогато влезе в този затвор, аз не мога получавам информация за него. Последното, което разбрах преди няколко месеца посредством брокер, е, че най-малко към момента е жив. Но той има доста контузии от целия тормоз и доста е измършавял и е в доста тежко положение “, споделя дамата, избягала от КНДР.
Днес задачата на И со Йон е да опита да накара хората по света да извърнат внимание на страданието на елементарния човек в Северна Корея и погазването на човешките права там.
„ Когато живеех в Северна Корея, аз не живеех като човек. А като едно насекомо. Аз имам единствено едно предпочитание. Искам синът ми, който в този момент е в пандиза на Ким чен Ун, да пристигна при мен в Южна Корея и просто да обядваме дружно. Само за това бленувам. Да обядвам със сина си, да си приказваме. Аз нямам друга фантазия, а единствено тази – всички хора да могат да обядват, да вечерят с обичаните си хора. С този, когато обичат. Вероятно има хора, за които това е даденост, само че за мен това е всичко. Всичко, за което бленувам “, споделя И со Йон.
„ Аз дойдох в България през днешния ден и не познавам страната, само че още от пръв взор мога да схвана, че това е едно доста, доста по-добро място от Северна Корея. И в случай че има хора, които се оплакват, че тук е неприятно, дано тези хора най-малко за един ден да отидат в Северна Корея и да опитат живота там “, заключи своето чувство за новия си живот Но Джин-хе пред бТВ.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ