&format=webp)
Ракети, бомби и опера: Идва ли краят на „ментална карантина“ със завръщането на руските артисти на европейската сцена?
Каквото и да е правила съветската страна през последния век, Европа в никакъв случай не се е отказвала от съветската просвета. През Втората международна война, когато Червената войска окупира западната част на контитента, в концертни зали и театри надарени актьори се трансформират в посланици на съветското изкуство. След разпадането на Съветския съюз неговите опера и балет не престават да се считат за пример. Това остава в действие даже след анексирането на Крим през 2014 година
През 2022 година обаче обстановката се трансформира. Заради нахлуването в Украйна и в символ на взаимност Западна Европа спря представянето на класики като „ Лешникотрошачката “ и „ Лебедово езеро “ на Чайковски. Изпълнители, известни с околните си връзки с Владимир Путин, изпаднаха в недружелюбност. Тази самобитна „ дерусификация “ на европейските изкуства обаче сякаш е към края си, написа POLITICO.
Три години по-късно някои от най-големите съветски звезди се завръщат на европейските подиуми. Това е тип победа за Москва, тъй като е метод да се постави завършек на интернационалната изолираност, в която изпадна поради експанзията в Украйна.
Виждайки какво се случва, украинските ръководители приканват ветото върху съветските реализатори да продължи. Министърът на културата Микола Точицки разгласи, че би трябвало да се „ мисли два пъти “ преди съветските актьори да бъдат „ приветствани още веднъж “. По думите му това е рисковано, тъй като оказва помощ за „ реинтеграция на съветската просвета “, до момента в който войната в Украйна продължава.
„ Когато в една страна има съветско културно събитие, то постоянно е съпроводено с дезинформационна акция. Това сочи нашият опит “, споделя Точицки.
Еврокомисарят по просвета Глен Микалеф като че ли е склонен с това. Пред POLITICO той споделя:
„ Сцените в Европа не трябва да стават пространство за тези, които поддържат войната в Украйна “.
Това не са празни приказки. Не са малко съветските актьори, които в годините обратно са подкрепяли Кремъл, без значение от това какви вреди е носела държавната политика. През 2008 година да вземем за пример Валери Гергиев, един от най-известните диригенти, оглави концерт в град Цхинвали, столицата на сепаратистката Южна Осетия, която правеше опити да се отдели от Грузия.
По това време градът е срутен до основи от конфликта сред съветската войска и грузинските сили. Последните се пробват да запазят контрола на грузинската страна върху района, до момента в който Кремъл вижда късмет да ускори влияението си там и застава на страната на Южна Осетия. След войната с Грузия Русия е една от дребното страни, признали Южна Осетия за независима страна.
Докато публиката размахва съветски и осетински флагове, Гергиев дирижира Ленинградската симфония, произведение от времената на Втората международна война, трансформирало се в знак на съпротивата против фашизма. Четири години по-късно диригентът взе участие в рекламна акция, в която хвали Путин, а през 2014 година се подписва в поддръжка на противозаконното анексиране на Крим от Москва. През 2024 година е награден с медал персонално от президента.
Всичко това не му пречи да работи като началник на оркестри в Милано, Мюнхен, Ротердам и Виена. След нахлуването в Украйна обаче той е освободен от управителните си постове. Наложени са му наказания и оттогава не е стъпвал в Европа. Това обаче може би ще се промени.
През 2026 година Гергиев би трябвало да изнесе няколко концерта в Барселона с оркестър на Мариинския спектакъл. Проявите са част от концертна поредност, която се финансира със средства на Европейския съюз.
Организатор на събитието е музикалният управител и промоутър Джосеп Мария Прат, който декларира пред испанския вестник El Pais:
„ Няма законова спънка за присъединяване на Гергиев. И аз се надявам, че музиката може да бъде мост към обединяването, а не към войната “.
Европейски Съюз обаче май не е склонен.
Европейската комисия е почнала диалози с испанските управляващи, в които упорства средства от фондове да не се употребяват за организация на събития, в които вземат участие близки до Путин. Организаторите на въпросния фестивал настояват пред POLITICO, че в никакъв случай не са били финансирани по такава линия. Признават обаче, че са получавали средства от фонд за икономическо възобновяване след коронавирус пандемията.
Според еврокомисаря Микалеф даже едно културно събитие да е финансирано напълно от частни източници, въпреки всичко би трябвало да се каже кой взе участие в него.
„ Това не трябва да стопира мощните политически изказвания, че не трябва да даваме късмет за изява на тези, които поддържат военни конфлики. Трябва да работим интензивно с държавите-членки, с цел да сме сигурни, че това няма да се случи “, споделя той.
Организаторите на испанския фестивал Ibercámera към този момент не оповестяват дати за концертите на Гергиев. Но пък споделят, че нямат самообладание да го посрещнат още веднъж, тъй като са правили над 200 концерта с него.
Както може да се чака, това намаляване на позицията на Европа по въпроса с съветските актьори по никакъв начин не се харесва на Украйна.
„ За украинците протестът на всичко съветско не е въпрос на просвета, а въпрос на сигурност “, споделя режисьорът Евгений Лавренчук. Той трябваше да режисира режисура на операта „ Риналдо “ от Георг Хендел в Йерусалим това лято. Но подаде оставка откакто видя в листата с артистите двама съветски артисти.
Русия, прибавя Лавренчук, организира политика с така наречен мека мощ, т.е. посредством изкуство и просвета в продължение на епохи и по този начин постанова своя език и политика.
След съветското навлизане в Украйна през 2022 година европейските страни са доста по-склонни да отхвърлят съдействие с актьори, за които се знае, че поддържат Путин. Тогавашният министър на културата на Литва даже дефинира тази настройка като „ ментална карантина “. Сега обаче тази увереност е намаляла и това е притеснително, отбелязва Лавренчук.
„ Ние не можем да застанем на една сцена с руснаците без значение от подтекста, тъй като това ще бъде употребявано за легитимация на „ другарството “ сред съветския и украинския народ. Някой би споделил, че политиците се карат, а елементарните хора са братя. Това не трябва да бъде позволявано “, изяснява Лавренчук.
////
В тази обстановка от украинското министерство на културата излязоха с предложение – да се наемат техни вместо съветски актьори. Украинската културна сцена на процедура не съществува след съветското навлизане. Въздушен удар по театъра в Мариупол през 2022 година умъртви няколкостотин души. Оперният артист Игор Воронка почина на фронта, баритонът Васил Слипак, изявявал се в Париж преди да се запише доброволец, бе премахнат от съветски снайперист в Донбас през 2016 година
Част от публиката също не е съгласна със завръщането на съветските реализатори. През пред театъра в Братислава имаше митинг против оповестения концерт на Анна Нетребко, съветско сопрано, фаворитка на почитателите на операта, само че и неприкрит покровител на Путин, най-малко до един миг.
Вярно е, че тя се е изказвала срещу войната в Украйна, което ѝ донесе предизвестие от съветските управляващи да не се меси в политиката. Но обратно в годините тя е подкрепяла Путин като през 2017 година декларира, че е „ невероятно да се сетя за по-добър президент “. През 2014 година Нетребко театралничи за фотография с един от водачите на съветските сепаратисти в Донбас и му връчва чек за възобновяване на опустошен спектакъл в Донецк. След нахлуването в Украйна уговорките на Нетребко в оперите в Ню Йорк и Лондон бяха анулирани.
Но през февруари тази година тя излезе на сцената в Палм Бийч, Флорида, а за септември е планувано нейно присъединяване в Лондон в операта „ Тоска “ от Пучини. През следаващата година и половина графикът ѝ е цялостен с представления – от Берлин до Цюрих. Въпреки митингите в Братислава, билетите за концерта й бяха разпродадени, а шефът на операта назова критиците й „ примитиви “.
Пред POLITICO мениджърът ѝ Мигел Естебан демонстрира 74 страници с нейни изказвания против Путин и войната и пробва да изясни, че думите ѝ постоянно са вадени от подтекст и са тълкувани неправилно. Според него тя е поела риск, употребявайки думата „ война “, тъй като в Русия е неразрешено друго с изключение на словосъчетанието „ специфична военна интервенция “. Заради тези думи Нетребко, която има и австрийско поданство, бе подложена на критика от ръководителя на съветския парламент Вячеслав Володин, който я упрекна, че е срещу страната, с цел да резервира уговорките си в влиятелни концертни зали.
Според някои политиката и културата са взаимоизключващи се. Режисьорът Лавренчук обаче не е склонен. През вековете, споделя той, Русия е избила милиони хора, само че все пак е известна със своите опера и балет.
„ Някои споделят, че би трябвало да отделим Путин, ракетите и бомбите от операта. Но в действителност всичко е обвързвано “, споделя Лавренчук.
През 2022 година обаче обстановката се трансформира. Заради нахлуването в Украйна и в символ на взаимност Западна Европа спря представянето на класики като „ Лешникотрошачката “ и „ Лебедово езеро “ на Чайковски. Изпълнители, известни с околните си връзки с Владимир Путин, изпаднаха в недружелюбност. Тази самобитна „ дерусификация “ на европейските изкуства обаче сякаш е към края си, написа POLITICO.
Три години по-късно някои от най-големите съветски звезди се завръщат на европейските подиуми. Това е тип победа за Москва, тъй като е метод да се постави завършек на интернационалната изолираност, в която изпадна поради експанзията в Украйна.
Виждайки какво се случва, украинските ръководители приканват ветото върху съветските реализатори да продължи. Министърът на културата Микола Точицки разгласи, че би трябвало да се „ мисли два пъти “ преди съветските актьори да бъдат „ приветствани още веднъж “. По думите му това е рисковано, тъй като оказва помощ за „ реинтеграция на съветската просвета “, до момента в който войната в Украйна продължава.
„ Когато в една страна има съветско културно събитие, то постоянно е съпроводено с дезинформационна акция. Това сочи нашият опит “, споделя Точицки.
Еврокомисарят по просвета Глен Микалеф като че ли е склонен с това. Пред POLITICO той споделя:
„ Сцените в Европа не трябва да стават пространство за тези, които поддържат войната в Украйна “.
Това не са празни приказки. Не са малко съветските актьори, които в годините обратно са подкрепяли Кремъл, без значение от това какви вреди е носела държавната политика. През 2008 година да вземем за пример Валери Гергиев, един от най-известните диригенти, оглави концерт в град Цхинвали, столицата на сепаратистката Южна Осетия, която правеше опити да се отдели от Грузия.
По това време градът е срутен до основи от конфликта сред съветската войска и грузинските сили. Последните се пробват да запазят контрола на грузинската страна върху района, до момента в който Кремъл вижда късмет да ускори влияението си там и застава на страната на Южна Осетия. След войната с Грузия Русия е една от дребното страни, признали Южна Осетия за независима страна.
Докато публиката размахва съветски и осетински флагове, Гергиев дирижира Ленинградската симфония, произведение от времената на Втората международна война, трансформирало се в знак на съпротивата против фашизма. Четири години по-късно диригентът взе участие в рекламна акция, в която хвали Путин, а през 2014 година се подписва в поддръжка на противозаконното анексиране на Крим от Москва. През 2024 година е награден с медал персонално от президента.
Всичко това не му пречи да работи като началник на оркестри в Милано, Мюнхен, Ротердам и Виена. След нахлуването в Украйна обаче той е освободен от управителните си постове. Наложени са му наказания и оттогава не е стъпвал в Европа. Това обаче може би ще се промени.
През 2026 година Гергиев би трябвало да изнесе няколко концерта в Барселона с оркестър на Мариинския спектакъл. Проявите са част от концертна поредност, която се финансира със средства на Европейския съюз.
Организатор на събитието е музикалният управител и промоутър Джосеп Мария Прат, който декларира пред испанския вестник El Pais:
„ Няма законова спънка за присъединяване на Гергиев. И аз се надявам, че музиката може да бъде мост към обединяването, а не към войната “.
Европейски Съюз обаче май не е склонен.
Европейската комисия е почнала диалози с испанските управляващи, в които упорства средства от фондове да не се употребяват за организация на събития, в които вземат участие близки до Путин. Организаторите на въпросния фестивал настояват пред POLITICO, че в никакъв случай не са били финансирани по такава линия. Признават обаче, че са получавали средства от фонд за икономическо възобновяване след коронавирус пандемията.
Според еврокомисаря Микалеф даже едно културно събитие да е финансирано напълно от частни източници, въпреки всичко би трябвало да се каже кой взе участие в него.
„ Това не трябва да стопира мощните политически изказвания, че не трябва да даваме късмет за изява на тези, които поддържат военни конфлики. Трябва да работим интензивно с държавите-членки, с цел да сме сигурни, че това няма да се случи “, споделя той.
Организаторите на испанския фестивал Ibercámera към този момент не оповестяват дати за концертите на Гергиев. Но пък споделят, че нямат самообладание да го посрещнат още веднъж, тъй като са правили над 200 концерта с него.
Както може да се чака, това намаляване на позицията на Европа по въпроса с съветските актьори по никакъв начин не се харесва на Украйна.
„ За украинците протестът на всичко съветско не е въпрос на просвета, а въпрос на сигурност “, споделя режисьорът Евгений Лавренчук. Той трябваше да режисира режисура на операта „ Риналдо “ от Георг Хендел в Йерусалим това лято. Но подаде оставка откакто видя в листата с артистите двама съветски артисти.
Русия, прибавя Лавренчук, организира политика с така наречен мека мощ, т.е. посредством изкуство и просвета в продължение на епохи и по този начин постанова своя език и политика.
След съветското навлизане в Украйна през 2022 година европейските страни са доста по-склонни да отхвърлят съдействие с актьори, за които се знае, че поддържат Путин. Тогавашният министър на културата на Литва даже дефинира тази настройка като „ ментална карантина “. Сега обаче тази увереност е намаляла и това е притеснително, отбелязва Лавренчук.
„ Ние не можем да застанем на една сцена с руснаците без значение от подтекста, тъй като това ще бъде употребявано за легитимация на „ другарството “ сред съветския и украинския народ. Някой би споделил, че политиците се карат, а елементарните хора са братя. Това не трябва да бъде позволявано “, изяснява Лавренчук.
////
В тази обстановка от украинското министерство на културата излязоха с предложение – да се наемат техни вместо съветски актьори. Украинската културна сцена на процедура не съществува след съветското навлизане. Въздушен удар по театъра в Мариупол през 2022 година умъртви няколкостотин души. Оперният артист Игор Воронка почина на фронта, баритонът Васил Слипак, изявявал се в Париж преди да се запише доброволец, бе премахнат от съветски снайперист в Донбас през 2016 година
Част от публиката също не е съгласна със завръщането на съветските реализатори. През пред театъра в Братислава имаше митинг против оповестения концерт на Анна Нетребко, съветско сопрано, фаворитка на почитателите на операта, само че и неприкрит покровител на Путин, най-малко до един миг.
Вярно е, че тя се е изказвала срещу войната в Украйна, което ѝ донесе предизвестие от съветските управляващи да не се меси в политиката. Но обратно в годините тя е подкрепяла Путин като през 2017 година декларира, че е „ невероятно да се сетя за по-добър президент “. През 2014 година Нетребко театралничи за фотография с един от водачите на съветските сепаратисти в Донбас и му връчва чек за възобновяване на опустошен спектакъл в Донецк. След нахлуването в Украйна уговорките на Нетребко в оперите в Ню Йорк и Лондон бяха анулирани.
Но през февруари тази година тя излезе на сцената в Палм Бийч, Флорида, а за септември е планувано нейно присъединяване в Лондон в операта „ Тоска “ от Пучини. През следаващата година и половина графикът ѝ е цялостен с представления – от Берлин до Цюрих. Въпреки митингите в Братислава, билетите за концерта й бяха разпродадени, а шефът на операта назова критиците й „ примитиви “.
Пред POLITICO мениджърът ѝ Мигел Естебан демонстрира 74 страници с нейни изказвания против Путин и войната и пробва да изясни, че думите ѝ постоянно са вадени от подтекст и са тълкувани неправилно. Според него тя е поела риск, употребявайки думата „ война “, тъй като в Русия е неразрешено друго с изключение на словосъчетанието „ специфична военна интервенция “. Заради тези думи Нетребко, която има и австрийско поданство, бе подложена на критика от ръководителя на съветския парламент Вячеслав Володин, който я упрекна, че е срещу страната, с цел да резервира уговорките си в влиятелни концертни зали.
Според някои политиката и културата са взаимоизключващи се. Режисьорът Лавренчук обаче не е склонен. През вековете, споделя той, Русия е избила милиони хора, само че все пак е известна със своите опера и балет.
„ Някои споделят, че би трябвало да отделим Путин, ракетите и бомбите от операта. Но в действителност всичко е обвързвано “, споделя Лавренчук.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ