Какво значи да сме равни с другите европейски народи по завета на Левски?
Какво значи да сме равни с другите европейски нации, както бе завещал апостолът на Свободата? Познанието за нас идва спрямо тях. Нека вземем за образец скандинавските страни, които са отпред на съвсем всички европейски ранглисти, а ние - уви, на последните места.
Ето най-големите разлики:
1. Отношението към страната
Исторически страната в Скандинавия постоянно е била средство на нейните поданици да се оправят по-добре с провокациите. Това се е наложило, заради дребния брой поданици и суровите климатични условия, което е предотвратило оформянето на локални елити, които да узурпират властта и да я употребяват за лични потребности - както стана в България след 9 септември, 1944 година и следствията от което още усещаме.
2. Отношенията на взаимопомощ
Скандинавците са стигнали до концепцията, че всички са по-добре, в случай че търгуват между тях, а страната постоянно оказва помощ на по-малките, слабите и бедните. Защото в тяхната просвета бедността е доста скъпа за цялото общество. И по този начин се образува доста мощна междинна класа, която знае, че в неин интерес е да оказва помощ, с цел да получи.
У нас доста е мощен индивидуализмът, действието " самичък и на парче ", а взаимност отвън общи старания за обществени придобивки от страната съвсем не се вижда. Едва в този момент стартира да се вижда възникване на самодейностите и организациите за помощ и взаимопомощ, движени главно от младите поколения.
3. Отвореност към света
Още от 19 век тези страни са разбрали, че заради дребното си население и респективно консуматори, единственият метод за разцвет е да се отворят към света и са доставяли на своите сътрудници първо енергийни запаси, по-късно артикули, а най-после технологии.
Ние имахме злощастието да сме затворена стопанска система цели 45 години, която ни обрече на беднотия. Но макар суровия житейски урок, и през днешния ден има партии с идеология на българска геополитическа и икономическа самодостатъчност.
4. Образование и нововъведения
Образованието е център на политиките на цялата страна - тъй като образованият човек по-лесно влиза в разговор, получава по-голямо заплащане и няма потребност от помощ, само че и оказва помощ на другите, като учителите, да живеят заслужен живот. За това и по нововъведения тези хора са водещи в света. А тяхната народна власт е модел.
Обратно, незнанието в което израснаха няколко генерации българи ни води до появяването на партии, които ги съставляват и до източване на страната заради тяхната некадърност да основават стойност. И до ненавист към полезностите на демокрацията и Запада, които пречат на този развой.
5. Сигурност
Виждаме по какъв начин другите полезности водят и до противоположни реакции и в интернационалните каузи. Северните страни осъзнават опасността за техния метод на живот и се стремят към НАТО. Ние сме в НАТО и не можем да разберем смисъла му за сигурността на нашата страна. И гласим референдуми за “неутралитет ”, “независимост ” и “ненамеса ”.
И през днешния ден евентуално ще е прав Алеко, че сме европейци, но напълно не до такава степен. Докато не осмислим най-сетне завета и смисъла на делото на Левски и нашите същински възрожденци.
Ето най-големите разлики:
1. Отношението към страната
Исторически страната в Скандинавия постоянно е била средство на нейните поданици да се оправят по-добре с провокациите. Това се е наложило, заради дребния брой поданици и суровите климатични условия, което е предотвратило оформянето на локални елити, които да узурпират властта и да я употребяват за лични потребности - както стана в България след 9 септември, 1944 година и следствията от което още усещаме.
2. Отношенията на взаимопомощ
Скандинавците са стигнали до концепцията, че всички са по-добре, в случай че търгуват между тях, а страната постоянно оказва помощ на по-малките, слабите и бедните. Защото в тяхната просвета бедността е доста скъпа за цялото общество. И по този начин се образува доста мощна междинна класа, която знае, че в неин интерес е да оказва помощ, с цел да получи.
У нас доста е мощен индивидуализмът, действието " самичък и на парче ", а взаимност отвън общи старания за обществени придобивки от страната съвсем не се вижда. Едва в този момент стартира да се вижда възникване на самодейностите и организациите за помощ и взаимопомощ, движени главно от младите поколения.
3. Отвореност към света
Още от 19 век тези страни са разбрали, че заради дребното си население и респективно консуматори, единственият метод за разцвет е да се отворят към света и са доставяли на своите сътрудници първо енергийни запаси, по-късно артикули, а най-после технологии.
Ние имахме злощастието да сме затворена стопанска система цели 45 години, която ни обрече на беднотия. Но макар суровия житейски урок, и през днешния ден има партии с идеология на българска геополитическа и икономическа самодостатъчност.
4. Образование и нововъведения
Образованието е център на политиките на цялата страна - тъй като образованият човек по-лесно влиза в разговор, получава по-голямо заплащане и няма потребност от помощ, само че и оказва помощ на другите, като учителите, да живеят заслужен живот. За това и по нововъведения тези хора са водещи в света. А тяхната народна власт е модел.
Обратно, незнанието в което израснаха няколко генерации българи ни води до появяването на партии, които ги съставляват и до източване на страната заради тяхната некадърност да основават стойност. И до ненавист към полезностите на демокрацията и Запада, които пречат на този развой.
5. Сигурност
Виждаме по какъв начин другите полезности водят и до противоположни реакции и в интернационалните каузи. Северните страни осъзнават опасността за техния метод на живот и се стремят към НАТО. Ние сме в НАТО и не можем да разберем смисъла му за сигурността на нашата страна. И гласим референдуми за “неутралитет ”, “независимост ” и “ненамеса ”.
И през днешния ден евентуално ще е прав Алеко, че сме европейци, но напълно не до такава степен. Докато не осмислим най-сетне завета и смисъла на делото на Левски и нашите същински възрожденци.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ