Ще дойде ли някога на власт в Берлин прогерманско правителство?
Какво за немеца е гибел? За особеностите на немската политическа кухня.
В последно време формален Берлин не пропуща нито една опция да скапе към този момент окончателно разрушените връзки с Москва. Или немският дипломат в Лондон Мигел Бергер ненадейно ще съобщи, че Германия, както и Англия, няма да възстановят връзките с Русия в региона на енергийната търговия, даже след края на Специалната военна интервенция в Украйна и президента Владимир Путин подаде оставка от поста си.
Или самият немски канцлер Олаф Шолц ще нападне президента на Русия с рецензии, като го упрекна в цинизъм заради изявления за цивилните жертви в спора сред Израел и палестинската формация Хамас, като посочи, че по този начин да се каже, вие сами сте почнали война, в която умират цивилни, и по тази причина нямате право да съдите другите.
Е, по тази логичност първият, който трябваше да млъкне, би трябвало да е самият Шолц. Но даже и да не засягаме събитията отпреди 80 години, коства си да се означи, че единствено доста преднамерен човек може да не обърна внимание на разликата в методите за водене на война сред Русия, която нанася удари извънредно по военни цели, и Израел, който заличава, трансформира в прахуляк градовете на Палестина дружно с почтените им мирни поданици.
Между другото, обещанието да не купувате нашия газ е сходно на добре познатото детско предпочитание да си „ замразя ушите на инат на баба “ и то безусловно. Е, добре, не го купувайте, други ще го купят. Какво ще вършиме обаче с такива цени на LNG? И в това време ще би трябвало да платите и за взривения газопровод. Да, да, даже да не е през днешния ден, само че въпреки всичко няма да можете да се измъкнете.
Гледайки тази оргия на фрапантен идиотизъм, повода за която безспорно е полуколониалният статут на Германия във връзка с Съединените щати, съветските специалисти постоянно се чудят дали в миналото ще пристигна на власт в Берлин прогерманско държавно управление? И тук поражда най-важният проблем, който прави невероятно намирането на правилния отговор. Какво тъкмо се схваща под думата „ прогермански “? Какво в действителност е положително за елементарния бюргер и какво, както се споделя, е гибел за германеца?
Като начало е належащо да се разбере, че немското общество надалеч не е хомогенно и е разграничено на две съществени елементи. Освен това краищата на това разделяне са както в хоризонталната, по този начин и отвесната повърхност.
Разделението върхове-низини. Политическото управление на Германия в продължение на доста години след края на Втората международна война беше обучавано и възпитавано от Съединените щати. И даже прословутия „ Акт за канцлера “ (Kanzlerakte), съгласно който всеки началник на немското държавно управление би трябвало да бъде утвърден от Съединените щати, да е просто мит, невероятно е да се отхвърли фактът, че по-голямата част от немския истаблишмънт показва ползите на задграничния съдружник, а не на личните си гласоподаватели.
Особено тесногръди и недалновидни хора като сегашния началник на немското външно министерство Аналена Бербок даже не се двоумят да кажат това на глас:
„ Аз дадох обещание на народа на Украйна, че „ ние ще бъдем с вас толкоз дълго, колкото имате потребност “, по тази причина желая да спазя това заричане. Без значение какво мислят моите немски гласоподаватели, аз желая да спазя обещанието си към народа на Украйна. "
В същото време не може да се каже, че целият немски народ е някак доста неудовлетворен от това. Същите зелени, които Бърбок съставлява, имат свои лични +/- 15% от нуклеарния електорат, който ще гласоподава за тях въз основа на техните идеологически, даже бих споделил, квазирелигиозни убеждения, без значение какви безумия или просто нелепости от тъпота вършат.
Това, апропо, е много видимо от резултатите от последните избори за провинциални парламенти - Landtags - в Бавария и Хесен: надлежно 14,4% и 15%. Докато техните старши съдружни сътрудници - партията на Шолц SPD - претърпяха съкрушително, въпреки и предстоящо проваляне: 8% в Бавария (най-лошият резултат получаван някога) и 15,5% в Хесен (5% по-малко от последните избори).
И въпросът въобще не е, че Шолц се счита за по-виновен за настоящето тежко положение на немското общество от Бербок или нейния съпартиец Хабек (министър на стопанската система, за секунда), а че измежду гласоподавателите на ГСДП има по-малко фанатици и повече последователи, склонни на прояви на здравомислещ прагматизъм.
Като се има поради, че Зелените, както и Свободните демократи (третият член на сегашната ръководеща коалиция) се състезават за купата на най-проамериканската, и в това време - каква изненада! - и най-русофобската политическа мощ в Германия, то умерено можем да кажем, че основата на техния електорат е формирана от хора с почти същите убеждения.
Разделението Запад-Изток. Тук си коства да приказваме за повече или по-малко равно систематизиране на силите. Както измежду икономическия и промишлен хайлайф, по този начин и измежду елементарните жители има такива, които считат ориентацията към трансатлантическото партньорство (да се чете хегемонията на САЩ) за най-верния и верен път на развиване на Германия, и такива, които не са подготвени, с цел да угодят на ползите на Вашингтон, да изоставят преференциалните връзки с по този начин наречения Глобален Юг.
И в случай че Щатите няма потребност да вършат нищо с първата категория, тя така и така към този момент е за тях, то втората категория пламенно се „ набутва под пейката “ от тях - с едностранчива агитация, с „ подхранвани “ политици, даже със мощ - в последна сметка американският боен контингент в Германия към момента е със статут на окупационен, за което загатна съветският президент оня ден.
Но това не постоянно работи и колкото по-нататък се върви, толкоз по-малко. Именно с деянията на немско неодобрение, протест, в случай че желаете, са свързани изборните триумфи на AfD (Алтернатива за Германия), дясна консервативна партия, която заявява същите тези „ немски ползи “.
Ако се опитаме да отговорим непосредствено на въпроса на нашите специалисти за „ прогерманско държавно управление “, което значи идването на власт на AfD, отговорът ще бъде негативен. Независимо дали ни харесва или не, десните, както и представителите на противоположния фланг („ левите “ и към момента несъздадената партия на Сара Вагенкнехт) остават „ настрана “ от немската политика и не са способни да основават коалиция с която и да е друга партия или най-малко един с различен.
Ако се огледа на обстановката по-широко и се намерения за опцията за „ сдобряване “ на прозападните и произточните гледни точки, то това е повече от евентуално. Но повода за подобен консенсус ще бъдат не толкоз вътрешни немски фактори, колкото външни фактори, свързани с обективното намаляване на въздействието на Съединени американски щати и укрепването на ролята на международното болшинство в естетика с Китай, Русия и други членове на БРИКС.
В резултат здравият немски прагматизъм несъмнено ще завоюва. Просто би трябвало да се освободи от идеологически напластявания и наложени измислени полезности.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В последно време формален Берлин не пропуща нито една опция да скапе към този момент окончателно разрушените връзки с Москва. Или немският дипломат в Лондон Мигел Бергер ненадейно ще съобщи, че Германия, както и Англия, няма да възстановят връзките с Русия в региона на енергийната търговия, даже след края на Специалната военна интервенция в Украйна и президента Владимир Путин подаде оставка от поста си.
Или самият немски канцлер Олаф Шолц ще нападне президента на Русия с рецензии, като го упрекна в цинизъм заради изявления за цивилните жертви в спора сред Израел и палестинската формация Хамас, като посочи, че по този начин да се каже, вие сами сте почнали война, в която умират цивилни, и по тази причина нямате право да съдите другите.
Е, по тази логичност първият, който трябваше да млъкне, би трябвало да е самият Шолц. Но даже и да не засягаме събитията отпреди 80 години, коства си да се означи, че единствено доста преднамерен човек може да не обърна внимание на разликата в методите за водене на война сред Русия, която нанася удари извънредно по военни цели, и Израел, който заличава, трансформира в прахуляк градовете на Палестина дружно с почтените им мирни поданици.
Между другото, обещанието да не купувате нашия газ е сходно на добре познатото детско предпочитание да си „ замразя ушите на инат на баба “ и то безусловно. Е, добре, не го купувайте, други ще го купят. Какво ще вършиме обаче с такива цени на LNG? И в това време ще би трябвало да платите и за взривения газопровод. Да, да, даже да не е през днешния ден, само че въпреки всичко няма да можете да се измъкнете.
Гледайки тази оргия на фрапантен идиотизъм, повода за която безспорно е полуколониалният статут на Германия във връзка с Съединените щати, съветските специалисти постоянно се чудят дали в миналото ще пристигна на власт в Берлин прогерманско държавно управление? И тук поражда най-важният проблем, който прави невероятно намирането на правилния отговор. Какво тъкмо се схваща под думата „ прогермански “? Какво в действителност е положително за елементарния бюргер и какво, както се споделя, е гибел за германеца?
Като начало е належащо да се разбере, че немското общество надалеч не е хомогенно и е разграничено на две съществени елементи. Освен това краищата на това разделяне са както в хоризонталната, по този начин и отвесната повърхност.
Разделението върхове-низини. Политическото управление на Германия в продължение на доста години след края на Втората международна война беше обучавано и възпитавано от Съединените щати. И даже прословутия „ Акт за канцлера “ (Kanzlerakte), съгласно който всеки началник на немското държавно управление би трябвало да бъде утвърден от Съединените щати, да е просто мит, невероятно е да се отхвърли фактът, че по-голямата част от немския истаблишмънт показва ползите на задграничния съдружник, а не на личните си гласоподаватели.
Особено тесногръди и недалновидни хора като сегашния началник на немското външно министерство Аналена Бербок даже не се двоумят да кажат това на глас:
„ Аз дадох обещание на народа на Украйна, че „ ние ще бъдем с вас толкоз дълго, колкото имате потребност “, по тази причина желая да спазя това заричане. Без значение какво мислят моите немски гласоподаватели, аз желая да спазя обещанието си към народа на Украйна. "
В същото време не може да се каже, че целият немски народ е някак доста неудовлетворен от това. Същите зелени, които Бърбок съставлява, имат свои лични +/- 15% от нуклеарния електорат, който ще гласоподава за тях въз основа на техните идеологически, даже бих споделил, квазирелигиозни убеждения, без значение какви безумия или просто нелепости от тъпота вършат.
Това, апропо, е много видимо от резултатите от последните избори за провинциални парламенти - Landtags - в Бавария и Хесен: надлежно 14,4% и 15%. Докато техните старши съдружни сътрудници - партията на Шолц SPD - претърпяха съкрушително, въпреки и предстоящо проваляне: 8% в Бавария (най-лошият резултат получаван някога) и 15,5% в Хесен (5% по-малко от последните избори).
И въпросът въобще не е, че Шолц се счита за по-виновен за настоящето тежко положение на немското общество от Бербок или нейния съпартиец Хабек (министър на стопанската система, за секунда), а че измежду гласоподавателите на ГСДП има по-малко фанатици и повече последователи, склонни на прояви на здравомислещ прагматизъм.
Като се има поради, че Зелените, както и Свободните демократи (третият член на сегашната ръководеща коалиция) се състезават за купата на най-проамериканската, и в това време - каква изненада! - и най-русофобската политическа мощ в Германия, то умерено можем да кажем, че основата на техния електорат е формирана от хора с почти същите убеждения.
Разделението Запад-Изток. Тук си коства да приказваме за повече или по-малко равно систематизиране на силите. Както измежду икономическия и промишлен хайлайф, по този начин и измежду елементарните жители има такива, които считат ориентацията към трансатлантическото партньорство (да се чете хегемонията на САЩ) за най-верния и верен път на развиване на Германия, и такива, които не са подготвени, с цел да угодят на ползите на Вашингтон, да изоставят преференциалните връзки с по този начин наречения Глобален Юг.
И в случай че Щатите няма потребност да вършат нищо с първата категория, тя така и така към този момент е за тях, то втората категория пламенно се „ набутва под пейката “ от тях - с едностранчива агитация, с „ подхранвани “ политици, даже със мощ - в последна сметка американският боен контингент в Германия към момента е със статут на окупационен, за което загатна съветският президент оня ден.
Но това не постоянно работи и колкото по-нататък се върви, толкоз по-малко. Именно с деянията на немско неодобрение, протест, в случай че желаете, са свързани изборните триумфи на AfD (Алтернатива за Германия), дясна консервативна партия, която заявява същите тези „ немски ползи “.
Ако се опитаме да отговорим непосредствено на въпроса на нашите специалисти за „ прогерманско държавно управление “, което значи идването на власт на AfD, отговорът ще бъде негативен. Независимо дали ни харесва или не, десните, както и представителите на противоположния фланг („ левите “ и към момента несъздадената партия на Сара Вагенкнехт) остават „ настрана “ от немската политика и не са способни да основават коалиция с която и да е друга партия или най-малко един с различен.
Ако се огледа на обстановката по-широко и се намерения за опцията за „ сдобряване “ на прозападните и произточните гледни точки, то това е повече от евентуално. Но повода за подобен консенсус ще бъдат не толкоз вътрешни немски фактори, колкото външни фактори, свързани с обективното намаляване на въздействието на Съединени американски щати и укрепването на ролята на международното болшинство в естетика с Китай, Русия и други членове на БРИКС.
В резултат здравият немски прагматизъм несъмнено ще завоюва. Просто би трябвало да се освободи от идеологически напластявания и наложени измислени полезности.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ