Нашите мерки са най-добри – а за ума ни?
Какво в действителност се случва със заболеваемостта от COVID-19 в България и по какъв начин тъкмо съумяваме да се опазим с помощта на въведените от страната ограничения? Тези въпроси сигурно си ги задават доста и доста хора, доста и доста пъти – в този момент, когато множеството българи си стоят у дома, както прави и огромното болшинство от хора по света.
Какви са точните отговори, доста малко хора могат да кажат – хора, които заемат управителни постове в службите и органите, които наблюдават за спазването на ограниченията. И по тази причина думите безусловно от тази заран (16 април) на основния секретар на Министерство на вътрешните работи Ивайло Иванов безусловно втрещяват, въпреки и да дават отговор на мислите на кой знае какъв брой хора.
Какво сподели той – че здравният министър не прецизирал категорично в заповед, че би трябвало да се ревизират и влаковете по този начин, както персоналните коли и МПС-тата на КПП-тата по регионалните градове. Освен това Иванов попита като бъде открит някой, който лъже за основанието си да пътува, влакът ли ще бъде върнат? Стигна се и до пояснение по какъв начин не можело да се вършат контролно-пропусквателен пункт не гарите – признавам, там към този момент стопирах да чувам, мисля, че е тъй като оглушах.
Няма да разясня тематиката за проблемите с мозъчната непълнота в България и по света – всеки самичък пред себе си може да го направи, тъй като това подтиква битката с умствените неналичия. Но ще кажа друго – коронавирусът безпощадно ясно разкри едно нещо за обществото ни, а точно – отчетността. Не обичаме българите разпоредбите и това е – всички българи. И не мисля, че е просто тъй като сме такива по природа – считам, че доста постоянно е тъй като тези правила на хартия може да звучат красиво, само че на процедура стават неизпълними или изпълними с доста огромни старания. Нямам въобще поради разпоредбите за изключителното състояние – имам поради обикновени неща, като това за какво не всички работещи в страната са на трудов контракт. Посочвам това още веднъж заради въпрос към Ивайло Иванов – не мисли ли, че доста от излъгалите в декларациите по КПП-тата, че пътуват по работа, в действителност не работят на трудов контракт, само че фактически работят? Ами да, доста ясно – обаче тук въпросът е за какво е по този начин? И отговорът не е единствено тъй като гадните работодатели желаят да прецакат системата – отговорът се крие в доста други неща! Като стартираме с това какво става с налозите, които заплащат и работодателите, и служащите и какво получават от страната за това – какви пенсии, какво качество на опазване на здравето, на обучение, на грижа за децата. Това е въпрос на правила, спазвани и от данъкоплатци, и от страна!
Затова в този момент, въпреки всичко – не тръгвайте към влаковете, с цел да можете по-лесно да идете при някой (семейство, другари, познати) за Великден. В изключително състояние сме – най-силната мярка е личната ни отговорност! Но и не забравяйте такива неща като думите на основния секретар на Министерство на вътрешните работи – България няма да е постоянно в изключително състояние, само че е редно обществото ѝ да се огледа най-накрая и да реши дали при, недай Боже, идващ път на изключително състояние ще желае всичко разказано и в този материал, и в доста други, да се повтори с още по-голяма мощ!
Автор: Ивайло Ачев
Какви са точните отговори, доста малко хора могат да кажат – хора, които заемат управителни постове в службите и органите, които наблюдават за спазването на ограниченията. И по тази причина думите безусловно от тази заран (16 април) на основния секретар на Министерство на вътрешните работи Ивайло Иванов безусловно втрещяват, въпреки и да дават отговор на мислите на кой знае какъв брой хора.
Какво сподели той – че здравният министър не прецизирал категорично в заповед, че би трябвало да се ревизират и влаковете по този начин, както персоналните коли и МПС-тата на КПП-тата по регионалните градове. Освен това Иванов попита като бъде открит някой, който лъже за основанието си да пътува, влакът ли ще бъде върнат? Стигна се и до пояснение по какъв начин не можело да се вършат контролно-пропусквателен пункт не гарите – признавам, там към този момент стопирах да чувам, мисля, че е тъй като оглушах.
Няма да разясня тематиката за проблемите с мозъчната непълнота в България и по света – всеки самичък пред себе си може да го направи, тъй като това подтиква битката с умствените неналичия. Но ще кажа друго – коронавирусът безпощадно ясно разкри едно нещо за обществото ни, а точно – отчетността. Не обичаме българите разпоредбите и това е – всички българи. И не мисля, че е просто тъй като сме такива по природа – считам, че доста постоянно е тъй като тези правила на хартия може да звучат красиво, само че на процедура стават неизпълними или изпълними с доста огромни старания. Нямам въобще поради разпоредбите за изключителното състояние – имам поради обикновени неща, като това за какво не всички работещи в страната са на трудов контракт. Посочвам това още веднъж заради въпрос към Ивайло Иванов – не мисли ли, че доста от излъгалите в декларациите по КПП-тата, че пътуват по работа, в действителност не работят на трудов контракт, само че фактически работят? Ами да, доста ясно – обаче тук въпросът е за какво е по този начин? И отговорът не е единствено тъй като гадните работодатели желаят да прецакат системата – отговорът се крие в доста други неща! Като стартираме с това какво става с налозите, които заплащат и работодателите, и служащите и какво получават от страната за това – какви пенсии, какво качество на опазване на здравето, на обучение, на грижа за децата. Това е въпрос на правила, спазвани и от данъкоплатци, и от страна!
Затова в този момент, въпреки всичко – не тръгвайте към влаковете, с цел да можете по-лесно да идете при някой (семейство, другари, познати) за Великден. В изключително състояние сме – най-силната мярка е личната ни отговорност! Но и не забравяйте такива неща като думите на основния секретар на Министерство на вътрешните работи – България няма да е постоянно в изключително състояние, само че е редно обществото ѝ да се огледа най-накрая и да реши дали при, недай Боже, идващ път на изключително състояние ще желае всичко разказано и в този материал, и в доста други, да се повтори с още по-голяма мощ!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ