Търговците на нехранителни стоки искат практична информация за Еврозоната
Какво би трябвало да се прави при вероятно влизане в Еврозоната - това още не се знае в Асоциацията на комерсиалните на нехранителни артикули. Тук не става дума освен за дребни и междинни компании, само че и за огромни вериги като " Мосю Бриколаж ", " Спорт хранилище ", " Мьомакс ", " Практис ", " Айко " и други. Всички те са обединени в Асоциация на търговците на нехранителни артикули, която през днешния ден показа резултатите от свое изследване за готовността на този бранш за въвеждане на еврото. Според изследването междинните разноски на една компания от бранша за въвеждането на еврото ще са към 450 хиляди евро.
На въпроса Разполагате ли с задоволително информация, с цел да се подготвите за еврозоната, половината компании дават отговор с " не ". Половината компании не знаят какво тъкмо и какво да трансформират. Публично налична практическа информация за подготовката на бизнеса за влизане в еврозоната липсва.
Въпреки това обаче 50% от участвалите в допитването компании към този момент са почнали да се приготвят, като максимален е делът на отдел ИТ (30.8%), логистика и продажби (30.8%), следвани от финанси и счетоводство (23.1%). Подготовката за еврозоната постанова промени в най-малко 5 отдела: ИТ (пренастройки на целия програмен продукт и всички системи), финанси и счетоводство (годишно отчитане, документиране, преизчисляване в евро), продажби (нови етикети, ценообразуване, фискални устройства), човешки запаси (преизчисление на хонорари и компенсации на служители), юридически отдел (договори с всички контрагенти и с персонала).
Запитани какво да направи страната, с цел да помогне на българския бизнес да се приготви за еврозоната, 66.7% от компаниите дават отговор: " Да дава практическа информация, каквато сега липсва ", а 33.3% - да даде специалисти. Ако страната не даде потребна информация или специалисти, 62.5% от компаниите ще потърсят бизнес или Неправителствени организации експерти от България, които да ги обучат, 12.5% - специалист от страна в еврозоната, а 25% ще разчитат на лични изследвания и образования.
За половината от участвалите в изследването компании най-голямото предизвикателство след приемането на България в еврозоната е двойното означение на цените в левове и евро. То стартира месец след влизане в действие на решението за присъединение на България към еврозоната и приключва след 12 месеца. Търговците би трябвало авансово да бъдат снабдени с така наречен стартови комплекти с евробанкноти и монети, с цел да връщат на клиентите ресто единствено в евро. Дали тези комплекти ще бъдат безвъзмездни или ще се заплащат, още не е ясно. По тази причина не са ясни и какви ще са спомагателните им разноски за инкасови услуги и обвързваните с тях застраховки и процедури по сигурност на логистиката за това инкасо.
По предварителна оценка на въздействието на проектозакона за въвеждане на еврото в България разноските на българския бизнес за превалутиране от левове в евро и назад възлизат на към 300 млн. лева годишно. Според Траян Халаджов, член на Управителния съвет на АТНС и Изпълнителен шеф на Доверие-Брико, разноските на компания ще са към 450 хиляди евро - 300 000 евро за акомодация на всички осведомителни системи и 150 000 евро - за обозначения в EUR и BGN и образования на личния състав. Аксиния Баева, член на УС на АТНС и Изпълнителен шеф на Sport Depot разяснява, че досега единствено новата версия на ERP системата им за еврозоната коства 170 000 евро, като планът за нея е още 2 месеца и тази сума не е дефинитивна.
Основните терзания на бизнеса са, че всичко ще бъде оставено за последния миг. Фирмите може да се наложи да пренастройват системи, които към този момент са внедрили, което са двойно повече разноски. " За да се приготви съществено, бизнесът би трябвало да разполага с цялата нормативна база ", разяснява адв. Галин Попов, Изпълнителен шеф на АТНС. Засега обаче е признат единствено един закон - Законът за Българска народна банка. Остава да бъдат признати още 2 значими наредби и 2 закона. Само Законът за въвеждане на еврото ще докара до промени в общо 52 закона. " Притеснително е, че това, което страната остава да направи, не е обществено налично даже като план ", разяснява той.
Големият проблем е че всички мероприятия, които компаниите следва да създадат за безпроблемно въвеждане на еврото зависят от промени в нормативни (закони) и поднормативни (постановления и наредби) актове, чиито текстове даже не са почнали да се приготвят тъй като са в директна корелация с въпросният проектозакон за приемане на еврото. Той даже още не е утвърден от държавното управление, камо ли да е импортиран в националното заседание. Но даже в предварителната фаза на подготовката му са се показали ред дефекти, които е ясно че би трябвало да бъдат поправени. Най-сериозния проблем е че проектозакона е машинален общ брой от европейски разпореждания и практики при въвеждането на еврото доста от които са остарели, а други не дават отговор на ред специфики на българския пазар. Неяснотата за това по какъв начин ще наподобяват наредбите на въпросния закон в финален вид мощно затруднява и даже обезсмисля редица ограничения, обвързваните с тях вложения, които компаниите в случай че не създадат няма да могат безпроблемно да преминат към евроразплащания, а това значи загуба на бизнес и на доходи, че даже и по-лоши последици. Пак заради неналичието на ясна нормативна база държавните институции не могат да окажат експертна помощ на компаниите, а успеваемостта на възможна частна консултация по тематиката ще е много противоречива.
На този декор много необичайно звучат бодряшките заявки от страна на разнообразни висши държавни служители и политици, че сега в който реализираме инфлационния аршин ще желаяме от Европейски Съюз Извънреден конвергентен отчет и влизаме в Еврозоната. Къде влизаме, като една сериозна част от бизнеса ти споделя, че даже това да стане от средата на идната година, готовността ще е съвсем нулева. А това значи, че даже сходна опция да се отвори, а това е малко евентуално, влизането ще е обвързвано със ужасно доста неуредици и проблеми, които ще провокират съществено неодобрение както измежду компаниите, по този начин и измежду техните клиенти. И за всичко това ще са отговорни безотговорните ни държавници. Защото както споделя един от героите на кино лентата " Мъжки времена ": Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. По настояването за влизане в Еврозоната българската политическа класа и държавната администрация са стигнали единствено до равнището на настояването. С моженето и още по малко с правенето, за момента нещо изобщо не им се получава.
А в случай че се върнем на изследването на АТНС то демонстрира, че сред 6 месеца и 1 година са нужни на българските компании, с цел да се приготвят за еврозоната. От асоциацията молят страната да одобри допустимо най-скоро цялата нормативна база, с помощта на която бизнесът ще знае какво тъкмо и по какъв начин да промени.
За половината от участвалите в изследването компании България ще бъде призната в еврозоната чак през 2026 година За всяка четвърта компания реалистичната дата е 1 юли 2025 година Едва 12.5% считат, че това има късмет да се случи на 1 януари 2025 година За 62.5% приемането на България в еврозоната зависи най-много от равнището на инфлация и политическата неустойчивост в страната.
На въпроса Разполагате ли с задоволително информация, с цел да се подготвите за еврозоната, половината компании дават отговор с " не ". Половината компании не знаят какво тъкмо и какво да трансформират. Публично налична практическа информация за подготовката на бизнеса за влизане в еврозоната липсва.
Въпреки това обаче 50% от участвалите в допитването компании към този момент са почнали да се приготвят, като максимален е делът на отдел ИТ (30.8%), логистика и продажби (30.8%), следвани от финанси и счетоводство (23.1%). Подготовката за еврозоната постанова промени в най-малко 5 отдела: ИТ (пренастройки на целия програмен продукт и всички системи), финанси и счетоводство (годишно отчитане, документиране, преизчисляване в евро), продажби (нови етикети, ценообразуване, фискални устройства), човешки запаси (преизчисление на хонорари и компенсации на служители), юридически отдел (договори с всички контрагенти и с персонала).
Запитани какво да направи страната, с цел да помогне на българския бизнес да се приготви за еврозоната, 66.7% от компаниите дават отговор: " Да дава практическа информация, каквато сега липсва ", а 33.3% - да даде специалисти. Ако страната не даде потребна информация или специалисти, 62.5% от компаниите ще потърсят бизнес или Неправителствени организации експерти от България, които да ги обучат, 12.5% - специалист от страна в еврозоната, а 25% ще разчитат на лични изследвания и образования.
За половината от участвалите в изследването компании най-голямото предизвикателство след приемането на България в еврозоната е двойното означение на цените в левове и евро. То стартира месец след влизане в действие на решението за присъединение на България към еврозоната и приключва след 12 месеца. Търговците би трябвало авансово да бъдат снабдени с така наречен стартови комплекти с евробанкноти и монети, с цел да връщат на клиентите ресто единствено в евро. Дали тези комплекти ще бъдат безвъзмездни или ще се заплащат, още не е ясно. По тази причина не са ясни и какви ще са спомагателните им разноски за инкасови услуги и обвързваните с тях застраховки и процедури по сигурност на логистиката за това инкасо.
По предварителна оценка на въздействието на проектозакона за въвеждане на еврото в България разноските на българския бизнес за превалутиране от левове в евро и назад възлизат на към 300 млн. лева годишно. Според Траян Халаджов, член на Управителния съвет на АТНС и Изпълнителен шеф на Доверие-Брико, разноските на компания ще са към 450 хиляди евро - 300 000 евро за акомодация на всички осведомителни системи и 150 000 евро - за обозначения в EUR и BGN и образования на личния състав. Аксиния Баева, член на УС на АТНС и Изпълнителен шеф на Sport Depot разяснява, че досега единствено новата версия на ERP системата им за еврозоната коства 170 000 евро, като планът за нея е още 2 месеца и тази сума не е дефинитивна.
Основните терзания на бизнеса са, че всичко ще бъде оставено за последния миг. Фирмите може да се наложи да пренастройват системи, които към този момент са внедрили, което са двойно повече разноски. " За да се приготви съществено, бизнесът би трябвало да разполага с цялата нормативна база ", разяснява адв. Галин Попов, Изпълнителен шеф на АТНС. Засега обаче е признат единствено един закон - Законът за Българска народна банка. Остава да бъдат признати още 2 значими наредби и 2 закона. Само Законът за въвеждане на еврото ще докара до промени в общо 52 закона. " Притеснително е, че това, което страната остава да направи, не е обществено налично даже като план ", разяснява той.
Големият проблем е че всички мероприятия, които компаниите следва да създадат за безпроблемно въвеждане на еврото зависят от промени в нормативни (закони) и поднормативни (постановления и наредби) актове, чиито текстове даже не са почнали да се приготвят тъй като са в директна корелация с въпросният проектозакон за приемане на еврото. Той даже още не е утвърден от държавното управление, камо ли да е импортиран в националното заседание. Но даже в предварителната фаза на подготовката му са се показали ред дефекти, които е ясно че би трябвало да бъдат поправени. Най-сериозния проблем е че проектозакона е машинален общ брой от европейски разпореждания и практики при въвеждането на еврото доста от които са остарели, а други не дават отговор на ред специфики на българския пазар. Неяснотата за това по какъв начин ще наподобяват наредбите на въпросния закон в финален вид мощно затруднява и даже обезсмисля редица ограничения, обвързваните с тях вложения, които компаниите в случай че не създадат няма да могат безпроблемно да преминат към евроразплащания, а това значи загуба на бизнес и на доходи, че даже и по-лоши последици. Пак заради неналичието на ясна нормативна база държавните институции не могат да окажат експертна помощ на компаниите, а успеваемостта на възможна частна консултация по тематиката ще е много противоречива.
На този декор много необичайно звучат бодряшките заявки от страна на разнообразни висши държавни служители и политици, че сега в който реализираме инфлационния аршин ще желаяме от Европейски Съюз Извънреден конвергентен отчет и влизаме в Еврозоната. Къде влизаме, като една сериозна част от бизнеса ти споделя, че даже това да стане от средата на идната година, готовността ще е съвсем нулева. А това значи, че даже сходна опция да се отвори, а това е малко евентуално, влизането ще е обвързвано със ужасно доста неуредици и проблеми, които ще провокират съществено неодобрение както измежду компаниите, по този начин и измежду техните клиенти. И за всичко това ще са отговорни безотговорните ни държавници. Защото както споделя един от героите на кино лентата " Мъжки времена ": Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. По настояването за влизане в Еврозоната българската политическа класа и държавната администрация са стигнали единствено до равнището на настояването. С моженето и още по малко с правенето, за момента нещо изобщо не им се получава.
А в случай че се върнем на изследването на АТНС то демонстрира, че сред 6 месеца и 1 година са нужни на българските компании, с цел да се приготвят за еврозоната. От асоциацията молят страната да одобри допустимо най-скоро цялата нормативна база, с помощта на която бизнесът ще знае какво тъкмо и по какъв начин да промени.
За половината от участвалите в изследването компании България ще бъде призната в еврозоната чак през 2026 година За всяка четвърта компания реалистичната дата е 1 юли 2025 година Едва 12.5% считат, че това има късмет да се случи на 1 януари 2025 година За 62.5% приемането на България в еврозоната зависи най-много от равнището на инфлация и политическата неустойчивост в страната.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ