Какво прави Русия на Балканите? Тя не целù да създава, а само и единствено да пречи
Какво търси Русия тук? Как в Москва виждат Балканите?
Своите отговори на тези въпроси даде доктор Димитър Бечев – ученик на Класическата гимназия с докторат по интернационалните връзки от Оксфордския университет и специализации в Харвардския университет и Института по стопанска система в Лондон - при представянето на българското издание на книгата си „ Русия се завръща на Балканите “ на 27 ноември.
Снимка: изд. " Изток-Запад "
Ето част от ревюто му:
Книгата приказва за три интервала в съветското наличие, само че за нас най-интересният е последният, почнал с третия мандат на Путин и Крим: когато Путин видя Запада като опасност за оцеляването на режима си в Москва; когато хората излязоха по улиците на Москва и Санкт Петербург и желаеха сметка от партията на властта за ширещата се корупция по високите етажи и когато против връщането на Путин в Кремъл имаше доста отрицателна социална реакция измежду по-просветените руснаци от междинната класа.
Той видя, че точно Западът е опасност за неговата политическа кариера. Тук влязохме в нова фаза на конкуренция и противостояние. Именно по тази причина тук, на Балканите, Русия няма положителен дневен ред, няма положителни цели. Тя не цели да сътвори нещо . Няма по какъв начин Москва да бъде център на своя вселена, няма по какъв начин тя да ни субсидира или да разполага тук свои въоръжени сили, тъй като това е обвързвано с разноски, с опасности.
Колкото и да виждаме Русия като правоприемник на Съветския съюз, като една идеологическа империя, тя е по-скоро прагматичен състезател. Нейният интерес е по-скоро да пречи, да употребява проблемите на района, с цел да се конкурира със Запада.
Как размишлява Кремъл?
10-15 години е следил по какъв начин в Киев се случва гражданска война, по какъв начин в Тбилиси се случва гражданска война, по какъв начин в Молдова избират проевропейски държавни управления. В техните очи нищо не се случва инцидентно. Хората не излизат току-така на улицата. Те излизат, тъй като има сили, които са взели това решение, политически централи. Също по този начин протестиращите в Москва не излизат на улицата от единствено себе си и защото Западът се меси в делата на висшето руско пространство, пък и на самата Русия, Русия смята, че нейно цялостно право е да прави безусловно същото там, където може да реализира подобен резултат: било то в България , било то в Черна гора, било то в Сърбия или където и да било другаде. Балканите са доста удобна среда.
Тук доста добре знаем какви са изискванията, които спомагат на това съветско въздействие. На първо място, в тези общества имаме антизападни настроения. В България към 30% от популацията виждат последните 30 години като интервал на разпад, виждат бъдещето на страната в съюз с Русия, тъгуват за изгубените пазари, виждат българската стопанска система като пленник и жертва на интеграцията със Запада. В Сърбия спомените от бомбардировките на НАТО са още живи. В Гърция споменът за властническото ръководство, покровителствано от Съединени американски щати, също е жив. Именно тези настроения са хранителната среда на съветската агитация и на съветската машина.
Много постоянно не става дума за познаване на Русия, за обич към Русия, а за отрицателна реакция и наследена ненавист към Запада, някой път не без съображение. Която обаче доста елементарно се експлоатира. Когато в сръбските медии се пусне материал, че Джордж Сорос, благодарение на Държавния департамент, сее цветни революции тук и там за да дестабилизира страни, които са подготвени да се борят за своите ползи срещу Запада, този вид разкази постоянно притеглят вниманието и се употребяват с известност. А подобен роман не е доста мъчно да се пусне от някоя централа в Русия. Не би трябвало да имаш своя телевизия в Сърбия. Не би трябвало да имаш своя медийна империя. Просто генерирайки в това обвързвано осведомително пространство и през обществените мрежи подобен вид тематики, те намират своя отклик.
Освен антизападните настроения енергийната взаимозависимост е доста сериозен фактор. Тук ще приказваме по-скоро за предлагането – какво прави Кремъл, само че дано не пропущаме, че има и търсене. На първо място, доста политически артисти в нашия район виждат Русия не като опасност, а като опция: било то за персонално обогатяване, било то за някаква политическа полза във вътрешните битки. Русия е съдружник. Да, в случай че си Румъния, даже и България, и имаш граница на Черно море и Крим е на няколкостотин километра и съветските нови въоръжения са директна опасност, твоята геополитическа обстановка е там. Но в случай че живееш в Гърция, Македония, Сърбия, Черна гора даже съветската опасност е нещо много по-абстрактно. Няма го този исторически опит, няма я тази географска взаимозависимост. Тоест доста по-лесно е на Русия да се гледа като някаква опция.
Един образец: доста от вас може би гледаха Световното по футбол в Русия. На трибуната видяхме хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович до Путин. Тя до преди няколко години говореше за Русия като проводник на хибридна война, като съперник в Босна, като опасност. Цялата ѝ биография минава през Съединени американски щати, а и структурите на НАТО. И внезапно подобен проамерикански, прозападен политик направи доста сериозен завой.
Хърватският случай демонстрира манталитета на доста от политическите елити. В най-чист тип може би в Сърбия, където тази неотитовска политика на стоене на два стола и балансиране сред Изтока и Запада е доста ясна. Но даже в България. Това не е обич, това е брак по сметка. На Русия се гледа като на източник на запаси, на някакъв сътрудник доста постоянно в схеми, свързани с преодоляване на публичен запас и добиване на корупционна полза както в Русия, по този начин и в страните от района.
Не би трябвало да пропущаме точно това, че в обществата, пък и в политическите системи, има търсене на Русия. И Русия може да се възползва от това. Там е заровено кучето. Така се играят слабите карти. Когато имаш толкоз доста пролуки и канали за взаимоотношение, какво значение има, че Европейският съюз е доста по-голям стопански състезател в района , че 70% от капиталовия поток е обвързван с Европейски Съюз?
Винаги в среда като нашата въпросът е какво би трябвало да се направи . Много постоянно нашата инстинктивна реакция е на съветската агитация и въздействие да отвърнем с контрапропаганда: " Русия е огромна опасност " ; " Русия е проблем ", което е правилно, само че постоянно забравяме да се запитаме кои са изискванията, които оказват помощ на Русия да въздейства у нас и в тези страни. Кои са изискванията, които основават тази хранителна среда?
Топката в действителност е на нашия терен.
Ако в енергийния бранш имаше отчетност и положително ръководство и върховенството на закона беше обезпечено, Русия щеше да има доста по-малко благоприятни условия да въздейства и да употребява икономическите лостове за геополитически цели.
Ако в медийната сфера имаше бистрота и знаехме кой е притежателят на тази или онази медия, в случай че имаше журналистически стандарти и беше ясно какво може да се напише и какво не може да се напише, по кое време има спекулации или тайна доктрина и по кое време има същинска публицистика, журналистика, за Русия щеше да бъде доста по-трудно да прокара своите тези – примерно, че Европа е застрашена от бежански поток от Близкия изток и на следващия ден християнската вяра ще бъде заличена от картата на Балканите. И кой може да ни помогне? Разбира се, Путин.
Ако в правосъдната сфера работеше върховенството на правото, българската прокуратура не следваше някакви тесни свои гилдийни ползи или корпоративни ползи на олигархични кръгове, доста по-трудно Русия щеше да намира своите сътрудници в този или оня проблем.
Нашата домашна работа е на първо място да оправим нашия двор, а по-късно да приказваме за геополитиката – какво е Русия, какви са нейните ползи. Защото Русия, по този начин или другояче, постоянно ще участва. Много мъчно е в границите на една, две, три години, даже едно десетилетие да се отблъснем от нея. Но казусът не е опортюнистичното държание на Путин или неговите упоритости, или на съветския хайлайф да наложи Русия като мощ на интернационалната сцена. Проблемът е, че този развой на промени, на озападняване в обществата на Югоизточна Европа е непълен и точно тази безрезултатност и незавършеност, локалните, вътрешни недъзи дават на Русия такава тежест, каквато тя другояче не би имала. За страдание доста постоянно в нашите поляризирани диспути - дали сме русофили или русофоби го пропущаме, тъй като сме вторачени в Кремъл, а забравяме какво се случва тук, при нас, в София.
Забележителна книга, възкликна Трайчо Трайков, който като някогашен министър на енергетиката се концентрира в коментара си по време на формалното показване точно върху тази част от книгата на доктор Бечев.
" Не я назовавам „ труд “, тъй като „ труд “ звучи като нещо, което не става за четене, а а това е прелестна творба.
Вътре всичко е показано доста синтезирано. Например има две фрази, които звучат почти по следния метод: „ Първото държавно управление на ГЕРБ и изключително енергийният министър Трайчо Трайков бяха скептични във връзка с икономическите изгоди от АЕЦ „ Белене “. Трайков, също по този начин, постави изпитание за понижаване на цените на газа и увеличение на директните такси. “ Излишно е да споделям, че единствено с тези две фрази аз мога да напиша книга, която е почти в същия размер. И все пак Димо е съумял да направи един незабравим и отвесен, и водоравен прорез на тематики, които са общи за целия ни район, само че също по този начин да ги илюстрира с обособени случки, анекдоти и да направи разбор върху тях, който стига до заключения, с които човек не може да не се съгласи ", сподели Трайков.
А до каква степен огромно е въздействието на Русия? По този въпрос Трайков разяснява с думите: " Няма по-добър метод в България човек да завърши с политическата си кариера от това да наруши ползите на Кремъл . Може да ругаеш и обиждаш министър-председателя, да го наричаш по какъв начин ли не. Това не пречи малко по-късно да му станеш консултант, народен представител или доверено лице. Опитай се обаче да нанесеш финансова вреда на Кремъл и ти се случва това, което се е случило с поредност български политици – от Стамболов и Батенберг през цялата плеада мъченици на комунистическия режим до наше време. Сменят се единствено инструментите, не се сменят методите ".
А отговорът му на въпроса по какъв начин да противодействат Европейски Съюз и НАТО е в съсредоточаването в консолидираната и обща политика и инструментите за реализирането ѝ. Защо? " Когато човек се пробва да противодейства на попълзновенията на Кремъл в обстановка, в която може да бъде заобиколен или прескочен, общо взето крайният резултат постоянно е превдварително решен. Когато България се опита да има не превъзходство, а равно поле в връзките си с Русия, единственият метод е да използваме лостовия резултат на нашите съдружници. Затова да вземем за пример енергийният съюз е едно от най-важните неща в полза на България за реализиране като обща европейска политика. Дори мислех, че това ще бъде натурален приоритет на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, което не се случи.
...
Размишлявайки от позиция на нас, като една физически по-малка нация, мисля, че книгата слага въпроси, дава някои отговори и ни подканва да търсим сами тези отговори. Има моменти, в които се усещах в въодушевление да дебатирам с Димо за някои от изводите, които е направил. Например той споделя: „ Южен поток “ предоставяше осезаеми стопански изгоди за страните, през които минава. " Това в действителност е по този начин, можеше да има, а можеше и да няма осезаеми стопански изгоди. Ние стигнахме до позиция, в която нямахме, само че съм сигурен, че в случай че планът беше станал, Австрия щеше да има изгоди. Сигурен съм, че Словения щеше да има изгоди. И там Димо споделя: „ Набуко “, който беше политически план, нямаше късмет против тази прелест на „ Южен поток “. Големият проблем, в действителност, на „ Набуко “ е, че той не беше политически план. До края Европейска комисия се опитваше да го нарежда като извънредно стопански и търговски план. Тогава сме водили диалози с комисаря по енергетика от това време, който сподели: „ Трайчо, аз в никакъв случай не мога да обясня на въпроса по какъв начин ние можем да отделим 150 милиарда евро, с цел да спасим стопанската система на Гърция, която по всеобщо самопризнание към момента е периферна и дребна стопанска система – 2% от еврозоната и изобщо не толкоз значима, а не можем да отделим 10 милиарда за нещо, което е от стратегически интерес за Съюза : южния газов кулоар и диверсификация на енергийните запаси. Ето това осъзнаване на Европейски Съюз, че триумфът се крие в общи политики, подкрепени от общи дейности и финанси, би могъл да направи сполучлив нашият път напред.
Когато в региона на сигурността обособени хора или групи се сблъскват с тактиките на Кремъл, даже и да изпитва някакво стеснение, човек може да разчита на нашата обща система за сигурност, на нашите сътрудници от НАТО. Във всяка друга област, само че на никое място повече, в сравнение с в енергетиката – защото нямаме такава обща рамка за съдействие – човек е оставен самичък на себе си.
Трайков не пропуща и задълбоченото разглеждане на връзките сред Русия и Турция в книгата:
" Ние видяхме един от последните епизоди, който за мен беше доста смешен. Смях се цяла вечер, когато след свалянето на съветския бомбардировач Движение за права и свободи мигновено се разцепи на съветско и турско крило . Това, което постоянно сме знаели – че има съветско Движение за права и свободи и турско Движение за права и свободи – внезапно се оказа невероятно за прикриване . И когато човек прочете книгата на Димо, вижда от кое място идва тази преживелица и къде стига по-нататък. Как три месеца преди този момент Путин и Ердоган дружно откриват най-голямата джамия в Европа в Москва, а след 3 месеца стават най-големите врагове. И по какъв начин след 6 месеца още веднъж са най-хубавите другари. "
" Русия се завръща на Балканите " към този момент е на книжния пазар. Издателството е " Изток-Запад ".
Своите отговори на тези въпроси даде доктор Димитър Бечев – ученик на Класическата гимназия с докторат по интернационалните връзки от Оксфордския университет и специализации в Харвардския университет и Института по стопанска система в Лондон - при представянето на българското издание на книгата си „ Русия се завръща на Балканите “ на 27 ноември.
Снимка: изд. " Изток-Запад "
Ето част от ревюто му:
Книгата приказва за три интервала в съветското наличие, само че за нас най-интересният е последният, почнал с третия мандат на Путин и Крим: когато Путин видя Запада като опасност за оцеляването на режима си в Москва; когато хората излязоха по улиците на Москва и Санкт Петербург и желаеха сметка от партията на властта за ширещата се корупция по високите етажи и когато против връщането на Путин в Кремъл имаше доста отрицателна социална реакция измежду по-просветените руснаци от междинната класа.
Той видя, че точно Западът е опасност за неговата политическа кариера. Тук влязохме в нова фаза на конкуренция и противостояние. Именно по тази причина тук, на Балканите, Русия няма положителен дневен ред, няма положителни цели. Тя не цели да сътвори нещо . Няма по какъв начин Москва да бъде център на своя вселена, няма по какъв начин тя да ни субсидира или да разполага тук свои въоръжени сили, тъй като това е обвързвано с разноски, с опасности.
Колкото и да виждаме Русия като правоприемник на Съветския съюз, като една идеологическа империя, тя е по-скоро прагматичен състезател. Нейният интерес е по-скоро да пречи, да употребява проблемите на района, с цел да се конкурира със Запада.
Как размишлява Кремъл?
10-15 години е следил по какъв начин в Киев се случва гражданска война, по какъв начин в Тбилиси се случва гражданска война, по какъв начин в Молдова избират проевропейски държавни управления. В техните очи нищо не се случва инцидентно. Хората не излизат току-така на улицата. Те излизат, тъй като има сили, които са взели това решение, политически централи. Също по този начин протестиращите в Москва не излизат на улицата от единствено себе си и защото Западът се меси в делата на висшето руско пространство, пък и на самата Русия, Русия смята, че нейно цялостно право е да прави безусловно същото там, където може да реализира подобен резултат: било то в България , било то в Черна гора, било то в Сърбия или където и да било другаде. Балканите са доста удобна среда.
Тук доста добре знаем какви са изискванията, които спомагат на това съветско въздействие. На първо място, в тези общества имаме антизападни настроения. В България към 30% от популацията виждат последните 30 години като интервал на разпад, виждат бъдещето на страната в съюз с Русия, тъгуват за изгубените пазари, виждат българската стопанска система като пленник и жертва на интеграцията със Запада. В Сърбия спомените от бомбардировките на НАТО са още живи. В Гърция споменът за властническото ръководство, покровителствано от Съединени американски щати, също е жив. Именно тези настроения са хранителната среда на съветската агитация и на съветската машина.
Много постоянно не става дума за познаване на Русия, за обич към Русия, а за отрицателна реакция и наследена ненавист към Запада, някой път не без съображение. Която обаче доста елементарно се експлоатира. Когато в сръбските медии се пусне материал, че Джордж Сорос, благодарение на Държавния департамент, сее цветни революции тук и там за да дестабилизира страни, които са подготвени да се борят за своите ползи срещу Запада, този вид разкази постоянно притеглят вниманието и се употребяват с известност. А подобен роман не е доста мъчно да се пусне от някоя централа в Русия. Не би трябвало да имаш своя телевизия в Сърбия. Не би трябвало да имаш своя медийна империя. Просто генерирайки в това обвързвано осведомително пространство и през обществените мрежи подобен вид тематики, те намират своя отклик.
Освен антизападните настроения енергийната взаимозависимост е доста сериозен фактор. Тук ще приказваме по-скоро за предлагането – какво прави Кремъл, само че дано не пропущаме, че има и търсене. На първо място, доста политически артисти в нашия район виждат Русия не като опасност, а като опция: било то за персонално обогатяване, било то за някаква политическа полза във вътрешните битки. Русия е съдружник. Да, в случай че си Румъния, даже и България, и имаш граница на Черно море и Крим е на няколкостотин километра и съветските нови въоръжения са директна опасност, твоята геополитическа обстановка е там. Но в случай че живееш в Гърция, Македония, Сърбия, Черна гора даже съветската опасност е нещо много по-абстрактно. Няма го този исторически опит, няма я тази географска взаимозависимост. Тоест доста по-лесно е на Русия да се гледа като някаква опция.
Един образец: доста от вас може би гледаха Световното по футбол в Русия. На трибуната видяхме хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович до Путин. Тя до преди няколко години говореше за Русия като проводник на хибридна война, като съперник в Босна, като опасност. Цялата ѝ биография минава през Съединени американски щати, а и структурите на НАТО. И внезапно подобен проамерикански, прозападен политик направи доста сериозен завой.
Хърватският случай демонстрира манталитета на доста от политическите елити. В най-чист тип може би в Сърбия, където тази неотитовска политика на стоене на два стола и балансиране сред Изтока и Запада е доста ясна. Но даже в България. Това не е обич, това е брак по сметка. На Русия се гледа като на източник на запаси, на някакъв сътрудник доста постоянно в схеми, свързани с преодоляване на публичен запас и добиване на корупционна полза както в Русия, по този начин и в страните от района.
Не би трябвало да пропущаме точно това, че в обществата, пък и в политическите системи, има търсене на Русия. И Русия може да се възползва от това. Там е заровено кучето. Така се играят слабите карти. Когато имаш толкоз доста пролуки и канали за взаимоотношение, какво значение има, че Европейският съюз е доста по-голям стопански състезател в района , че 70% от капиталовия поток е обвързван с Европейски Съюз?
Винаги в среда като нашата въпросът е какво би трябвало да се направи . Много постоянно нашата инстинктивна реакция е на съветската агитация и въздействие да отвърнем с контрапропаганда: " Русия е огромна опасност " ; " Русия е проблем ", което е правилно, само че постоянно забравяме да се запитаме кои са изискванията, които оказват помощ на Русия да въздейства у нас и в тези страни. Кои са изискванията, които основават тази хранителна среда?
Топката в действителност е на нашия терен.
Ако в енергийния бранш имаше отчетност и положително ръководство и върховенството на закона беше обезпечено, Русия щеше да има доста по-малко благоприятни условия да въздейства и да употребява икономическите лостове за геополитически цели.
Ако в медийната сфера имаше бистрота и знаехме кой е притежателят на тази или онази медия, в случай че имаше журналистически стандарти и беше ясно какво може да се напише и какво не може да се напише, по кое време има спекулации или тайна доктрина и по кое време има същинска публицистика, журналистика, за Русия щеше да бъде доста по-трудно да прокара своите тези – примерно, че Европа е застрашена от бежански поток от Близкия изток и на следващия ден християнската вяра ще бъде заличена от картата на Балканите. И кой може да ни помогне? Разбира се, Путин.
Ако в правосъдната сфера работеше върховенството на правото, българската прокуратура не следваше някакви тесни свои гилдийни ползи или корпоративни ползи на олигархични кръгове, доста по-трудно Русия щеше да намира своите сътрудници в този или оня проблем.
Нашата домашна работа е на първо място да оправим нашия двор, а по-късно да приказваме за геополитиката – какво е Русия, какви са нейните ползи. Защото Русия, по този начин или другояче, постоянно ще участва. Много мъчно е в границите на една, две, три години, даже едно десетилетие да се отблъснем от нея. Но казусът не е опортюнистичното държание на Путин или неговите упоритости, или на съветския хайлайф да наложи Русия като мощ на интернационалната сцена. Проблемът е, че този развой на промени, на озападняване в обществата на Югоизточна Европа е непълен и точно тази безрезултатност и незавършеност, локалните, вътрешни недъзи дават на Русия такава тежест, каквато тя другояче не би имала. За страдание доста постоянно в нашите поляризирани диспути - дали сме русофили или русофоби го пропущаме, тъй като сме вторачени в Кремъл, а забравяме какво се случва тук, при нас, в София.
Забележителна книга, възкликна Трайчо Трайков, който като някогашен министър на енергетиката се концентрира в коментара си по време на формалното показване точно върху тази част от книгата на доктор Бечев.
" Не я назовавам „ труд “, тъй като „ труд “ звучи като нещо, което не става за четене, а а това е прелестна творба.
Вътре всичко е показано доста синтезирано. Например има две фрази, които звучат почти по следния метод: „ Първото държавно управление на ГЕРБ и изключително енергийният министър Трайчо Трайков бяха скептични във връзка с икономическите изгоди от АЕЦ „ Белене “. Трайков, също по този начин, постави изпитание за понижаване на цените на газа и увеличение на директните такси. “ Излишно е да споделям, че единствено с тези две фрази аз мога да напиша книга, която е почти в същия размер. И все пак Димо е съумял да направи един незабравим и отвесен, и водоравен прорез на тематики, които са общи за целия ни район, само че също по този начин да ги илюстрира с обособени случки, анекдоти и да направи разбор върху тях, който стига до заключения, с които човек не може да не се съгласи ", сподели Трайков.
А до каква степен огромно е въздействието на Русия? По този въпрос Трайков разяснява с думите: " Няма по-добър метод в България човек да завърши с политическата си кариера от това да наруши ползите на Кремъл . Може да ругаеш и обиждаш министър-председателя, да го наричаш по какъв начин ли не. Това не пречи малко по-късно да му станеш консултант, народен представител или доверено лице. Опитай се обаче да нанесеш финансова вреда на Кремъл и ти се случва това, което се е случило с поредност български политици – от Стамболов и Батенберг през цялата плеада мъченици на комунистическия режим до наше време. Сменят се единствено инструментите, не се сменят методите ".
А отговорът му на въпроса по какъв начин да противодействат Европейски Съюз и НАТО е в съсредоточаването в консолидираната и обща политика и инструментите за реализирането ѝ. Защо? " Когато човек се пробва да противодейства на попълзновенията на Кремъл в обстановка, в която може да бъде заобиколен или прескочен, общо взето крайният резултат постоянно е превдварително решен. Когато България се опита да има не превъзходство, а равно поле в връзките си с Русия, единственият метод е да използваме лостовия резултат на нашите съдружници. Затова да вземем за пример енергийният съюз е едно от най-важните неща в полза на България за реализиране като обща европейска политика. Дори мислех, че това ще бъде натурален приоритет на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, което не се случи.
...
Размишлявайки от позиция на нас, като една физически по-малка нация, мисля, че книгата слага въпроси, дава някои отговори и ни подканва да търсим сами тези отговори. Има моменти, в които се усещах в въодушевление да дебатирам с Димо за някои от изводите, които е направил. Например той споделя: „ Южен поток “ предоставяше осезаеми стопански изгоди за страните, през които минава. " Това в действителност е по този начин, можеше да има, а можеше и да няма осезаеми стопански изгоди. Ние стигнахме до позиция, в която нямахме, само че съм сигурен, че в случай че планът беше станал, Австрия щеше да има изгоди. Сигурен съм, че Словения щеше да има изгоди. И там Димо споделя: „ Набуко “, който беше политически план, нямаше късмет против тази прелест на „ Южен поток “. Големият проблем, в действителност, на „ Набуко “ е, че той не беше политически план. До края Европейска комисия се опитваше да го нарежда като извънредно стопански и търговски план. Тогава сме водили диалози с комисаря по енергетика от това време, който сподели: „ Трайчо, аз в никакъв случай не мога да обясня на въпроса по какъв начин ние можем да отделим 150 милиарда евро, с цел да спасим стопанската система на Гърция, която по всеобщо самопризнание към момента е периферна и дребна стопанска система – 2% от еврозоната и изобщо не толкоз значима, а не можем да отделим 10 милиарда за нещо, което е от стратегически интерес за Съюза : южния газов кулоар и диверсификация на енергийните запаси. Ето това осъзнаване на Европейски Съюз, че триумфът се крие в общи политики, подкрепени от общи дейности и финанси, би могъл да направи сполучлив нашият път напред.
Когато в региона на сигурността обособени хора или групи се сблъскват с тактиките на Кремъл, даже и да изпитва някакво стеснение, човек може да разчита на нашата обща система за сигурност, на нашите сътрудници от НАТО. Във всяка друга област, само че на никое място повече, в сравнение с в енергетиката – защото нямаме такава обща рамка за съдействие – човек е оставен самичък на себе си.
Трайков не пропуща и задълбоченото разглеждане на връзките сред Русия и Турция в книгата:
" Ние видяхме един от последните епизоди, който за мен беше доста смешен. Смях се цяла вечер, когато след свалянето на съветския бомбардировач Движение за права и свободи мигновено се разцепи на съветско и турско крило . Това, което постоянно сме знаели – че има съветско Движение за права и свободи и турско Движение за права и свободи – внезапно се оказа невероятно за прикриване . И когато човек прочете книгата на Димо, вижда от кое място идва тази преживелица и къде стига по-нататък. Как три месеца преди този момент Путин и Ердоган дружно откриват най-голямата джамия в Европа в Москва, а след 3 месеца стават най-големите врагове. И по какъв начин след 6 месеца още веднъж са най-хубавите другари. "
" Русия се завръща на Балканите " към този момент е на книжния пазар. Издателството е " Изток-Запад ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ