Иранската активистка Мерседех Шакинхар: Стреляха по мен, загубих окото си, но не съжалявам
Какво става в Иран след гибелта на Амини и всеобщите митинги и арести в страната?
" Убиха доста млади, затвориха ги зад решетки, като не престават с още хора, изтезават ги. Много хора изгубиха своите очи - едно или и двете, изгубиха зрението си, в резултат на мъченията, " споделя в в Страсбург Мерседех Шакинхар - една от активистките от Иран, които получиха Наградата Сахаров от името на протестното придвижване за права на дамите. " Стреляха по мен, изгубих окото си, само че не скърбя, че стачкувах. Направих го за страната си и бих го направила още веднъж, " споделя Мерседех.
" След бруталното ликвидиране на Махса Амини, хората непринудено излязоха на улиците. В Иран имаме проблеми с насилствения хиджаб. Има нравствена полиция, която тормози девойките поради носене на неуместно съгласно тях облекло. Със гибелта на Махса Амини, хората към този момент не можеха да понасят повече това състояние. Махса беше посетител в столицата. Беше пътувала от различен град в столицата Техеран със съответното позволение, само че това можеше да се случи на всички места в Иран. Когато хората се събраха под наслов " Жена, живот, независимост ", те говореха в един глас. Мъжете подкрепяха дамите. Много дами в действителност изгориха своите хиджаби и шалове. През последните 44 години на режим на ислямска република, правата на дамите се нарушават. Налага се доста дискриминация против дамите. Жените постоянно са били репресирани от режима, тъй че това беше опция да излязат дамите да стачкуват. За благополучие и мъжете се причислиха, те също поддържаха придвижването, тъй като те също желаят равни права за мъже и дами. Колкото повече напредвахме, толкоз повече напън имаше от страна на режима, повече насила по отношение на хората, освен това с оръжия, " описа Мерседех Шакинхар.
" От първия ден бях на улицата и стачкувах всеки ден. Въпреки, че виждах доста клипове в обществените мрежи с насилието, когато бях там, можех да видя протичащото се със личните си очи. В първите дни изпитвах боязън, само че последователно ставах по-решителна, виждайки гордостта на хората, храбростта, смелостта и солидарността на хората. Така нарастваше и моята храброст, и тази на останалите. Един ден, когато бяхме на митингите, стреляха със стоп патрони, първо по краката ми, само че останах на крайници, след което внезапно стреляха в лицето ми. В първия миг не осъзнах коя част от лицето ми беше наранена, само че чувах като че ли глас - това в действителност беше звук в главата от удара в окото ми. Когато се изправих още веднъж, имах възприятието, че държах лицето си в ръце. Беше извънредно. Това е цената, която платих, и въобще не скърбя. Загубих око, само че не скърбя. Направих го за страната си. Действам като боец, тъй като отсреща ни имаме да побеждаваме въоръжени хора. Аз не бях въоръжена, нямах никакво оръжие. Това е неравна война, както е при доста хора, изправящи се пред враговете си на улицата. Когато изгубих окото си, си споделих, че даже с едно око мога да чествам, когато спечелва свободата. Това за мен беше въпрос на увереност. Ако се бориш за независимост, би трябвало да платиш цена, а аз бях подготвена да платя за идеята. Не скърбя, " съобщи Мерседех.
По думите й протестното придвижване в Иран " Жена. Живот. Свобода " може да промени страната, макар че ислямската република има лоби отвън границите на страната.
Тя помоли европейските страни да не издават визи за хората от режима в Иран и да замразят активите им в Европа.
" Виждате ли, представителите на режима на ислямската република за жалост могат свободно да пътуват до Европа, до Съединени американски щати. Едно от упованията ни е да спрат да им дават визи, тъй че да не могат да вземат участие на интернационалните конгреси като представители на нашата страна. Те не трябва да бъдат канени, тъй като не ни съставляват. Те са убийци, убийци на деца. Ако ги каните, значи и вие подкрепяте режим, избиващ деца. Хората, които стачкуват по улиците в Иран, те съставляват нацията. Тези високопоставени лица на режима могат да пътуват свободно, свободно изпращат децата си да учат и живеят в западни страни. Ако обичат режима си, за какво не остават в Иран? Ако им харесва ислямския режим, за какво идват да живеят тук (б.р. в Европа) свободно, махат си хиджаба, а като се върнат в Иран освен поддържат режима, а са част от него. Успяхме да повдигнем тези тематики и доста от приятелите ни в целия свят към този момент знаят. Ние преди малко сме излезли от страната, знаем какво се случва там. Обяснихме им обстановката и се надяваме, че това ще докара до резултат в бъдеще, " споделя Мерседех пред Милена Милотинова.
" Аз съм на 39 години и съм от потомство което няма никаква причина за благополучие в страната. А насилственото носене на хиджаб е единствено върхът на пирамидата. Младите хора са под напън, биват следени със силата на власт, с оръжия и властническо се постанова диктаторски режима на хората, режим, който те не желаят, " споделя Мерседех Шакинхар.
" Убиха доста млади, затвориха ги зад решетки, като не престават с още хора, изтезават ги. Много хора изгубиха своите очи - едно или и двете, изгубиха зрението си, в резултат на мъченията, " споделя в в Страсбург Мерседех Шакинхар - една от активистките от Иран, които получиха Наградата Сахаров от името на протестното придвижване за права на дамите. " Стреляха по мен, изгубих окото си, само че не скърбя, че стачкувах. Направих го за страната си и бих го направила още веднъж, " споделя Мерседех.
" След бруталното ликвидиране на Махса Амини, хората непринудено излязоха на улиците. В Иран имаме проблеми с насилствения хиджаб. Има нравствена полиция, която тормози девойките поради носене на неуместно съгласно тях облекло. Със гибелта на Махса Амини, хората към този момент не можеха да понасят повече това състояние. Махса беше посетител в столицата. Беше пътувала от различен град в столицата Техеран със съответното позволение, само че това можеше да се случи на всички места в Иран. Когато хората се събраха под наслов " Жена, живот, независимост ", те говореха в един глас. Мъжете подкрепяха дамите. Много дами в действителност изгориха своите хиджаби и шалове. През последните 44 години на режим на ислямска република, правата на дамите се нарушават. Налага се доста дискриминация против дамите. Жените постоянно са били репресирани от режима, тъй че това беше опция да излязат дамите да стачкуват. За благополучие и мъжете се причислиха, те също поддържаха придвижването, тъй като те също желаят равни права за мъже и дами. Колкото повече напредвахме, толкоз повече напън имаше от страна на режима, повече насила по отношение на хората, освен това с оръжия, " описа Мерседех Шакинхар.
" От първия ден бях на улицата и стачкувах всеки ден. Въпреки, че виждах доста клипове в обществените мрежи с насилието, когато бях там, можех да видя протичащото се със личните си очи. В първите дни изпитвах боязън, само че последователно ставах по-решителна, виждайки гордостта на хората, храбростта, смелостта и солидарността на хората. Така нарастваше и моята храброст, и тази на останалите. Един ден, когато бяхме на митингите, стреляха със стоп патрони, първо по краката ми, само че останах на крайници, след което внезапно стреляха в лицето ми. В първия миг не осъзнах коя част от лицето ми беше наранена, само че чувах като че ли глас - това в действителност беше звук в главата от удара в окото ми. Когато се изправих още веднъж, имах възприятието, че държах лицето си в ръце. Беше извънредно. Това е цената, която платих, и въобще не скърбя. Загубих око, само че не скърбя. Направих го за страната си. Действам като боец, тъй като отсреща ни имаме да побеждаваме въоръжени хора. Аз не бях въоръжена, нямах никакво оръжие. Това е неравна война, както е при доста хора, изправящи се пред враговете си на улицата. Когато изгубих окото си, си споделих, че даже с едно око мога да чествам, когато спечелва свободата. Това за мен беше въпрос на увереност. Ако се бориш за независимост, би трябвало да платиш цена, а аз бях подготвена да платя за идеята. Не скърбя, " съобщи Мерседех.
По думите й протестното придвижване в Иран " Жена. Живот. Свобода " може да промени страната, макар че ислямската република има лоби отвън границите на страната.
Тя помоли европейските страни да не издават визи за хората от режима в Иран и да замразят активите им в Европа.
" Виждате ли, представителите на режима на ислямската република за жалост могат свободно да пътуват до Европа, до Съединени американски щати. Едно от упованията ни е да спрат да им дават визи, тъй че да не могат да вземат участие на интернационалните конгреси като представители на нашата страна. Те не трябва да бъдат канени, тъй като не ни съставляват. Те са убийци, убийци на деца. Ако ги каните, значи и вие подкрепяте режим, избиващ деца. Хората, които стачкуват по улиците в Иран, те съставляват нацията. Тези високопоставени лица на режима могат да пътуват свободно, свободно изпращат децата си да учат и живеят в западни страни. Ако обичат режима си, за какво не остават в Иран? Ако им харесва ислямския режим, за какво идват да живеят тук (б.р. в Европа) свободно, махат си хиджаба, а като се върнат в Иран освен поддържат режима, а са част от него. Успяхме да повдигнем тези тематики и доста от приятелите ни в целия свят към този момент знаят. Ние преди малко сме излезли от страната, знаем какво се случва там. Обяснихме им обстановката и се надяваме, че това ще докара до резултат в бъдеще, " споделя Мерседех пред Милена Милотинова.
" Аз съм на 39 години и съм от потомство което няма никаква причина за благополучие в страната. А насилственото носене на хиджаб е единствено върхът на пирамидата. Младите хора са под напън, биват следени със силата на власт, с оръжия и властническо се постанова диктаторски режима на хората, режим, който те не желаят, " споделя Мерседех Шакинхар.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ