Въглищната енергетика в България и нуждата от политически решения
Какво ще се случи с въглищата в Европа? Близо ли сме до затварянето и на последната въглищна мина? Тези настоящи въпроси вълнуват освен специалистите в енергетиката. Краткият отговор е „ Не “. Въглищата няма да си отидат от на следващия ден.
Това написа в специфичен разбор за икономистът Борислав Боев .
Въглищната енергетика обаче е най-големия губещ от европейската енергийна политика, само че не трябва да забравяме, че въглищните централи не престават да образуват гръбнака на енергийната система освен в България, но и в редица европейски страни. Плановете за енергийна промяна включват бърз отвод от въглищата като главен енергиен запас и замяната им с по-чисти източници на сила. За идеолозите на зелените политически придвижвания затварянето на въглищните централи е огромен триумф. Ускореното затваряне на въглищни мощности обаче може да се трансформира в огромен проблем освен за сигурността на енергийната система, само че и за стопанската система като цяло – нещо, върху което енергийните стратези в Европа би трябвало да се замислят.
Ако разгледаме деликатно енергийната карта на Европа, ще установим, че въглищната енергетика продължава да образува гръбнака на енергетиката в страни най-вече от централна и източна Европа. Така да вземем за пример въглищните ТЕЦ-ове имат 80% дял в производството на ток в Полша. Въглищата заемат структуроопределяща роля в енергетиката в страни като Чехия (54%), Гърция (46%), Словения (30%), Румъния (27%), Унгария (20%).
Западноевропейските страни са много по-категорични в желанията си за отвод от въглищната енергетика. При тях в действителност се следи устойчива политика по отвод от въглищната енергетика, само че всяка страна носи своите неповторими енергийни характерности. Така през първата половина на 2019 година производството на електрическа енергия от въглища е спаднало с 19% на годишна база, а водачи са точно страните от Западна Европа. Въпреки това всяка една страна би трябвало да бъде обсъждана като обособен случай. По този метод отводът от въглищната енергетика във Англия няма същите отрицателни последствия за стабилността на енергийната система и устойчивостта на стопанската система както в тази ситуация с Германия. Причината за това е, че Англия се възползва ловко от ресурсите, които има, с цел да замести въглищата, без да се лишава от нискоемисионна базова мощ, каквато е нуклеарната сила. По този метод изваждането на въглищната енергетика няма да породи тези несъответствия, в това число и в емисионно отношение, каквито се следят в Германия. Там държавното управление на Меркел с изключение на въглищни, затваря и атомни централи, което основава предпоставки и за увеличение на енергийната взаимозависимост, най-много под формата на увеличение доставките на природен газ.
Въглищната енергетика е значима за страните, които нямат огромно многообразие от лични енергийни запаси. Такъв е казусът с България, където единствения енергиен запас, който е разполагаем в обилие, са точно лигнитните въглища. Лигнитните въглища в Маришкия басейн са може би единственият приложим личен енергиен запас, който нашата страна има в обилие и употребява за производството на сила. Не единствено електрическа, само че и топлинна. При състояние че България (все още) няма огромни потвърдени находища на първични материали като петрол и природен газ и по чисто справедливи аргументи е принудена да ги внася, то запазването на въглищната енергетика е от жизненоважно значение за нашата стопанска система – както да запазим някакъв енергиен баланс, по този начин и да си осигурим известна самостоятелност. За страдание обаче въглищните ТЕЦ-ове биват „ приключвани “ по политически аргументи. Да, те са най-емисионно натоварени всред всички познати енергоизточници, само че политическата обстановка не обезпечава нужната времева рамка, с цел да се случи по този начин стремежи преход към „ чиста енергетика “. Фокусът на Европейски Съюз върху въглеродните излъчвания безусловно зачертава смисъла на многомилионните вложения, направени в сероочистващите съоръжения. Тези уреди работят с успеваемост над 94-95% и икономисват изхвърлянето на доста по-опасен газ за човешкото здраве – серния диоксид.
Заради въглеродните квоти сега въглищните централи натрупат огромни оперативни загуби. Държавата е принудена да ги заплаща, другия вид е излизане от механизмите за търговия с излъчвания – начинание, което е немислимо, предвид на политическите последствия за нашата страна. Всички тези загуби рано или късно ще стартират да се отразяват все по-осезаемо освен в себестойността на създаваната сила, само че и в крайната цена. Всичките тези финансови загуби, насъбрани по един извънредно непазарен механизъм, ще бъдат писани на сметката на главните стопански сътрудници – семействата и промишлеността. И това към този момент се случва, постепенно, само че несъмнено. За положително или неприятно, в тази обстановка, единственият индивид, който може да избави въглищната енергетика, е държавното управление посредством неговите политически дейности.
Политиката и политическите решения са от главно значение за запазването на въглищната енергетика. Разбира се, че България трябва да взе участие в общите старания, ориентирани към действителни ограничения за справяне с същинските екологични проблеми като мръсния въздух, запрашаването на градовете и така нататък Но отводът от въглищната енергетика, подобен какъвто Европейския съюз го желае, е просто неосъществим. Ускореното изваждане на въглищни централи от употреба ще сътвори голяма нестабилност в енергийната система на страната. Поддържането на настоящото положение на централите също не води до резистентност на системата, тъй като държавното управление просто ще „ кърпи “ финансовите дупки, а те ще стават все по-големи, поради увеличаващите се цени на въглеродните излъчвания. По този метод общото финансово положение на държавната енергетика ще продължава да се утежнява, а краткосрочните политически дивиденти от запазването на въглищните централи и краткотрайното туширане на общественото напрежение надали ще имат някаква стойност. Освен това страната ни рискува и наказателна процедура, тъй като едно такова финансово подкрепяне може да бъде разтълкувано като непозволена държавна помощ. Ето за какво е нужно политическото управление на страната да преглежда енергетиката на страната като система. В този смисъл казусът с въглищната енергетика не е изолиран и не е обвързван единствено с бъдещето на нашите ТЕЦ-ове. Състоянието на тези централи въздейства директно върху общата непоклатимост на системата и положението на стопанската система.
Именно поради високите цени на въглеродните излъчвания сега въглищните ни централи са принудени да работят на по-ниски мощности, а създаваната от тях сила става все по-непродаваема на все по-свързаните електроенергийни пазари. По този метод страните, които създават ток от въглища, само че не са обвързани по никакъв метод с механизмите за търговия на квоти, могат да придобият конкурентни преимущества, за наша сметка.
Преди всичко българското държавно управление би трябвало да схване самодейно държание и да преглежда енергетиката като система. Краткосрочните ограничения като продължение заплащанията на високите излъчвания ще подсигуряват работата на централите, само че в средносрочен и дълготраен проект ще усложняват финансовото им положение. Затова са нужни дейни дейности на политическия терен, и по-конкретно там, където се взимат съдбоносните за енергетиката решения – Брюксел. На първо място България трябва да търси съюз с страните, които са подвластни от въглищната енергетика и не могат да си разрешат скоростно затваряне на тези централи.
Справедливият енергиен преход за тези страни би трябвало да обезпечава съответна времева рамка, в която те да преструктурират енергийната си система, изграждайки заместващи и чисти нови енергийни мощности. За страдание, подобен метод от централната власт в Брюксел към този момент не се вижда. Изключването на най-нискоемисионния енергиен източник – нуклеарната енергетика от финансовите механизми в новите стратегически документи в допълнение понижава вариантите за деяние на страните, подвластни от въглищната енергетика. Всички те, без значение природо-географските си дадености и районни особености, би трябвало да се преценяват с общата енергийна политика, изключително в частта ѝ за въглеродните излъчвания.
Създаването на такава „ източноевропейска група “ в енергетиката е значимо заради няколко аргументи. Първо, единствено посредством взаимни дейности тези страни ще могат да избегнат неподходящите стопански последствия от все по-агресивните зелени политики в Европейски Съюз. Второ, оформянето на подобен лагер от страни е кадърен да промени цялостната визия на Европейски Съюз за бъдещето на енергетиката и по-конкретно – стъпките и времевата рамка, съгласно които би трябвало да се случи енергийната промяна.
На трето място място българското държавно управление би трябвало гласно да показва въпроса пред управлението на Европейска комисия по всички вероятни способи. Възможностите за включване в механизмите за дерогация не трябва да се пропущат. За заканите за българската енергетика, произлизащи от „ Европейския зелен пакт “, би трябвало да се приказва освен в телевизионните студия, само че и в най-висшите политически институции в Европейския съюз. Отстояването на националните ползи в енергетиката е най-висшия приоритет, даже това да не се вписва в „ зелените “ проекти. Ако фактически Европа желае да реализира прехода към нискоемисионна енергетика, то тя би трябвало да се вслушва в гласовете на безусловно всички страни членки, отчитайки техните специфики. Ликвидирането на цели браншове в енергетиката по предлог, че имат огромна въглеродна активност, няма да донесе положителни резултати, в противен случай – то ще утежни устойчивостта на енергетиката и ще пресече вероятностите за резистентен стопански напредък.
В момента е повече от ясно, че въглищните централи няма по какъв начин да прекратят работа, без това да има съществени последици върху енергийната непоклатимост на България. Но запазването на въглищните централи при тези условия – с високи цени на въглеродните излъчвания също не е добре за стопанската система, тъй като цените на електрическата енергия ще се покачат. Освен резултатите върху енергетиката, не би трябвало да се не помни, че въглищните централи са извънредно значими освен за енергийната система, само че и за стопанската система на страната.
Въглищната енергетика, с изключение на поръчител за стабилността и салдото на енергийната система, е значима и за трудовия пазар, тъй като единствено директните работни места в Маришкия басейн надвишават 25 000. Това прави промишления комплекс един от главните мотори на растежа в един доста значим стопански район в страната – Тракийския. Българското държавно управление безусловно би трябвало да регистрира тези стопански действителности при образуването и отстояването на позициите по отношение на въглищната енергетика и бъдещето на бранша.
Да, енергийната промяна и прехода към по-чисти способи за произвеждане ще се случат, само че страната ни има потребност от времева рамка, в която да извърши нужните структурни промени. Общата европейска енергийна политика, по метода по който е замислена и се реализира, не обезпечава нужното време на страни като България да осъществят енергиен преход, който да не навреди на икономическия им напредък.
Това написа в специфичен разбор за икономистът Борислав Боев .
Въглищната енергетика обаче е най-големия губещ от европейската енергийна политика, само че не трябва да забравяме, че въглищните централи не престават да образуват гръбнака на енергийната система освен в България, но и в редица европейски страни. Плановете за енергийна промяна включват бърз отвод от въглищата като главен енергиен запас и замяната им с по-чисти източници на сила. За идеолозите на зелените политически придвижвания затварянето на въглищните централи е огромен триумф. Ускореното затваряне на въглищни мощности обаче може да се трансформира в огромен проблем освен за сигурността на енергийната система, само че и за стопанската система като цяло – нещо, върху което енергийните стратези в Европа би трябвало да се замислят.
Ако разгледаме деликатно енергийната карта на Европа, ще установим, че въглищната енергетика продължава да образува гръбнака на енергетиката в страни най-вече от централна и източна Европа. Така да вземем за пример въглищните ТЕЦ-ове имат 80% дял в производството на ток в Полша. Въглищата заемат структуроопределяща роля в енергетиката в страни като Чехия (54%), Гърция (46%), Словения (30%), Румъния (27%), Унгария (20%).
Западноевропейските страни са много по-категорични в желанията си за отвод от въглищната енергетика. При тях в действителност се следи устойчива политика по отвод от въглищната енергетика, само че всяка страна носи своите неповторими енергийни характерности. Така през първата половина на 2019 година производството на електрическа енергия от въглища е спаднало с 19% на годишна база, а водачи са точно страните от Западна Европа. Въпреки това всяка една страна би трябвало да бъде обсъждана като обособен случай. По този метод отводът от въглищната енергетика във Англия няма същите отрицателни последствия за стабилността на енергийната система и устойчивостта на стопанската система както в тази ситуация с Германия. Причината за това е, че Англия се възползва ловко от ресурсите, които има, с цел да замести въглищата, без да се лишава от нискоемисионна базова мощ, каквато е нуклеарната сила. По този метод изваждането на въглищната енергетика няма да породи тези несъответствия, в това число и в емисионно отношение, каквито се следят в Германия. Там държавното управление на Меркел с изключение на въглищни, затваря и атомни централи, което основава предпоставки и за увеличение на енергийната взаимозависимост, най-много под формата на увеличение доставките на природен газ.
Въглищната енергетика е значима за страните, които нямат огромно многообразие от лични енергийни запаси. Такъв е казусът с България, където единствения енергиен запас, който е разполагаем в обилие, са точно лигнитните въглища. Лигнитните въглища в Маришкия басейн са може би единственият приложим личен енергиен запас, който нашата страна има в обилие и употребява за производството на сила. Не единствено електрическа, само че и топлинна. При състояние че България (все още) няма огромни потвърдени находища на първични материали като петрол и природен газ и по чисто справедливи аргументи е принудена да ги внася, то запазването на въглищната енергетика е от жизненоважно значение за нашата стопанска система – както да запазим някакъв енергиен баланс, по този начин и да си осигурим известна самостоятелност. За страдание обаче въглищните ТЕЦ-ове биват „ приключвани “ по политически аргументи. Да, те са най-емисионно натоварени всред всички познати енергоизточници, само че политическата обстановка не обезпечава нужната времева рамка, с цел да се случи по този начин стремежи преход към „ чиста енергетика “. Фокусът на Европейски Съюз върху въглеродните излъчвания безусловно зачертава смисъла на многомилионните вложения, направени в сероочистващите съоръжения. Тези уреди работят с успеваемост над 94-95% и икономисват изхвърлянето на доста по-опасен газ за човешкото здраве – серния диоксид.
Заради въглеродните квоти сега въглищните централи натрупат огромни оперативни загуби. Държавата е принудена да ги заплаща, другия вид е излизане от механизмите за търговия с излъчвания – начинание, което е немислимо, предвид на политическите последствия за нашата страна. Всички тези загуби рано или късно ще стартират да се отразяват все по-осезаемо освен в себестойността на създаваната сила, само че и в крайната цена. Всичките тези финансови загуби, насъбрани по един извънредно непазарен механизъм, ще бъдат писани на сметката на главните стопански сътрудници – семействата и промишлеността. И това към този момент се случва, постепенно, само че несъмнено. За положително или неприятно, в тази обстановка, единственият индивид, който може да избави въглищната енергетика, е държавното управление посредством неговите политически дейности.
Политиката и политическите решения са от главно значение за запазването на въглищната енергетика. Разбира се, че България трябва да взе участие в общите старания, ориентирани към действителни ограничения за справяне с същинските екологични проблеми като мръсния въздух, запрашаването на градовете и така нататък Но отводът от въглищната енергетика, подобен какъвто Европейския съюз го желае, е просто неосъществим. Ускореното изваждане на въглищни централи от употреба ще сътвори голяма нестабилност в енергийната система на страната. Поддържането на настоящото положение на централите също не води до резистентност на системата, тъй като държавното управление просто ще „ кърпи “ финансовите дупки, а те ще стават все по-големи, поради увеличаващите се цени на въглеродните излъчвания. По този метод общото финансово положение на държавната енергетика ще продължава да се утежнява, а краткосрочните политически дивиденти от запазването на въглищните централи и краткотрайното туширане на общественото напрежение надали ще имат някаква стойност. Освен това страната ни рискува и наказателна процедура, тъй като едно такова финансово подкрепяне може да бъде разтълкувано като непозволена държавна помощ. Ето за какво е нужно политическото управление на страната да преглежда енергетиката на страната като система. В този смисъл казусът с въглищната енергетика не е изолиран и не е обвързван единствено с бъдещето на нашите ТЕЦ-ове. Състоянието на тези централи въздейства директно върху общата непоклатимост на системата и положението на стопанската система.
Именно поради високите цени на въглеродните излъчвания сега въглищните ни централи са принудени да работят на по-ниски мощности, а създаваната от тях сила става все по-непродаваема на все по-свързаните електроенергийни пазари. По този метод страните, които създават ток от въглища, само че не са обвързани по никакъв метод с механизмите за търговия на квоти, могат да придобият конкурентни преимущества, за наша сметка.
Преди всичко българското държавно управление би трябвало да схване самодейно държание и да преглежда енергетиката като система. Краткосрочните ограничения като продължение заплащанията на високите излъчвания ще подсигуряват работата на централите, само че в средносрочен и дълготраен проект ще усложняват финансовото им положение. Затова са нужни дейни дейности на политическия терен, и по-конкретно там, където се взимат съдбоносните за енергетиката решения – Брюксел. На първо място България трябва да търси съюз с страните, които са подвластни от въглищната енергетика и не могат да си разрешат скоростно затваряне на тези централи.
Справедливият енергиен преход за тези страни би трябвало да обезпечава съответна времева рамка, в която те да преструктурират енергийната си система, изграждайки заместващи и чисти нови енергийни мощности. За страдание, подобен метод от централната власт в Брюксел към този момент не се вижда. Изключването на най-нискоемисионния енергиен източник – нуклеарната енергетика от финансовите механизми в новите стратегически документи в допълнение понижава вариантите за деяние на страните, подвластни от въглищната енергетика. Всички те, без значение природо-географските си дадености и районни особености, би трябвало да се преценяват с общата енергийна политика, изключително в частта ѝ за въглеродните излъчвания.
Създаването на такава „ източноевропейска група “ в енергетиката е значимо заради няколко аргументи. Първо, единствено посредством взаимни дейности тези страни ще могат да избегнат неподходящите стопански последствия от все по-агресивните зелени политики в Европейски Съюз. Второ, оформянето на подобен лагер от страни е кадърен да промени цялостната визия на Европейски Съюз за бъдещето на енергетиката и по-конкретно – стъпките и времевата рамка, съгласно които би трябвало да се случи енергийната промяна.
На трето място място българското държавно управление би трябвало гласно да показва въпроса пред управлението на Европейска комисия по всички вероятни способи. Възможностите за включване в механизмите за дерогация не трябва да се пропущат. За заканите за българската енергетика, произлизащи от „ Европейския зелен пакт “, би трябвало да се приказва освен в телевизионните студия, само че и в най-висшите политически институции в Европейския съюз. Отстояването на националните ползи в енергетиката е най-висшия приоритет, даже това да не се вписва в „ зелените “ проекти. Ако фактически Европа желае да реализира прехода към нискоемисионна енергетика, то тя би трябвало да се вслушва в гласовете на безусловно всички страни членки, отчитайки техните специфики. Ликвидирането на цели браншове в енергетиката по предлог, че имат огромна въглеродна активност, няма да донесе положителни резултати, в противен случай – то ще утежни устойчивостта на енергетиката и ще пресече вероятностите за резистентен стопански напредък.
В момента е повече от ясно, че въглищните централи няма по какъв начин да прекратят работа, без това да има съществени последици върху енергийната непоклатимост на България. Но запазването на въглищните централи при тези условия – с високи цени на въглеродните излъчвания също не е добре за стопанската система, тъй като цените на електрическата енергия ще се покачат. Освен резултатите върху енергетиката, не би трябвало да се не помни, че въглищните централи са извънредно значими освен за енергийната система, само че и за стопанската система на страната.
Въглищната енергетика, с изключение на поръчител за стабилността и салдото на енергийната система, е значима и за трудовия пазар, тъй като единствено директните работни места в Маришкия басейн надвишават 25 000. Това прави промишления комплекс един от главните мотори на растежа в един доста значим стопански район в страната – Тракийския. Българското държавно управление безусловно би трябвало да регистрира тези стопански действителности при образуването и отстояването на позициите по отношение на въглищната енергетика и бъдещето на бранша.
Да, енергийната промяна и прехода към по-чисти способи за произвеждане ще се случат, само че страната ни има потребност от времева рамка, в която да извърши нужните структурни промени. Общата европейска енергийна политика, по метода по който е замислена и се реализира, не обезпечава нужното време на страни като България да осъществят енергиен преход, който да не навреди на икономическия им напредък.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ