Време е ВСС да освободи председателя на ВКС
Какво ще се случи, в случай че един експерт напише, че се срами от своя началник? Ако го направи здравна сестра по адрес на хирурга, несъмнено няма да се откри пациент, който да пожелае да се оперира при срамящия специалността доктор. Ако го направи служащ в завод за салами, несъмнено няма да се откри клиент, който да си купи от кренвиршите на месокомбината със неприличен притежател. Ако го направи арбитър, в действителност висш арбитър, освен това заместник-председател на Касационния съд и ръководител на Гражданската му гилдия, то сигурно няма да се откри човек, който да има вяра, че върховенството на закона е допустимо.
Безпрецедентният акт на арбитър Красимир Влахов, който подава пред Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет молба за освобождението му от поста на заместник-председател на Върховен касационен съд и ръководител на Гражданската гилдия, в действителност споделя тъкмо това. Върховенството на закона у нас ще продължава да е отсъства, най-малко до момента в който с купата на “съдия № 1 ” продължава, въпреки и номинално, да се показва Лозан Панов. Мотивите към оставката на Влахов идват навръх третата годишнина от влизането на Панов във Върховен касационен съд. И въпреки още преди две години и два месеца да стана ясно, че изборът на ръководител на Върховния съд е най-голямата неточност в мандата на предходния Висш правосъден съвет, написаното от Влахов дава съображение на сегашния върховен кадрови орган на правосъдната власт да поправи тази неточност. Това би било допустимо единствено и само, в случай че Пленумът на Висш съдебен съвет освободи прибързано от поста му Панов. С какви претекстове ли – те са изложени, освен това от висш арбитър, който е бил в продължение на повече от две години и половина заместител на ръководителя на Върховен касационен съд.
Много е значимо да отбележим, че до разкритията за протичащото се във Върховен касационен съд се стигна, откакто Лозан Панов, в несъгласие на всички правила за съдийска самостоятелност и високо етични условия при осъществяване на отговорностите му на административен управлявал, с недодялан управнически напън, опита да наложи волята си освен над висшите съдии, само че и над Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, която ръководи, с цел да смени заместника си. Е, не му се получи, като беше неодобрен. Първо от съдиите, а след това и от 10 от членовете на колегията, като на негова позиция за промяната на Влахов застанаха едвам трима от членовете на Висш съдебен съвет.
И тъй като това към този момент е втори случай, при който кадровиците от Колегията отхвърлят искане на Панов, то най-логичното в такава обстановка е той да признае личния си неуспех и да се отдръпна. Нещо, което, несъмнено, няма да се случи. Заради това, всеки един от членовете на Висш съдебен съвет би трябвало доста деликатно да вникне в написаното от Влахов.
Върховният арбитър удостовери всичко, което стана обществено притежание за протичащото се във Върховен касационен съд след началото на мандата на Панов. Направи го човек, който не просто е осведомен с работата на съда, само че има уважението и поддръжката на болшинството от сътрудниците си. И в случай че всички изобличители на разрушителния метод на Панов до момента бяха наричани “крепители на статуквото ”, то няма по какъв начин да се каже същото за арбитър Влахов, най-малкото, тъй като неговите дейности бяха предизвикани от самия така наречен ръководител на Върховен касационен съд.
В кои адвокатски адвокатски фирми работи ръководителят на Върховен касационен съд?
В ревюто си до Висш съдебен съвет, Красимир Влахов дава да се разбере, че Лозан Панов ръководи Върховен касационен съд не от кабинета си в Съдебната палата, а от незнайно “работно място ”. Няма арбитър, освен от Върховен касационен съд, само че и от останалите софийски съдилища, който да не се досети, че са визирани 2-3 адвокатски адвокатски фирми, трансформирали Панов в пленник на техните ползи. Досегашният заместник-председател на Върховен касационен съд удостоверява и за чистката, спретната от Панов против експерти в администрацията на съда. Водещият претекст за която е било обезпечаването на работни места за “послушни ” фрагменти и медиатори в съда на адвокатски адвокатски фирми.
Съдия Влахов изобличава Панов и за “хибридните кавги ”, предизвикани от него и раздухани от поръчковите медии, благосъстоятелност на подсъдими олигарси – от “sms “-а на премиера ”, през “болтовете на Мерцедеса ”, до позорната политическа проява “Не на страха ” на стълбите пред Съдебната палата. Панов е трансформирал Върховен касационен съд в естрада на противоречиви обществени послания, сигнализира ръководителят на Гражданската гилдия на Върховния съд. Очевидно даже съдиите от Върховен касационен съд към този момент осъзнават, че институцията им е превърната в квартална партийна организация на провалили се ГМО-политически планове. Само преди 10 дни пред вестник “Труд ” някогашният румънски шпионин полковник Даниел Драгомир удостовери същото, като засяга проведеното от Панов посещаване на румънската прокурорка Лаура Кьовеши в навечерието на миналогодишните парламентарни избори у нас. Влахов натъртва и на това, че управлението на Върховен касационен съд вместо да вдъхва почит и почитание, в последните години продуцира напрежение в цялата правосъдна система. За кого към момента е загадка, че Панов пое щафетата от проваления някогашен министър на правораздаването Христо Иванов във войната на задкулисието по детронирането на обвинител № 1 и преодоляването на прокуратурата?
Война, която Иванов и Панов от дълго време изгубиха, въпреки да съумяха да нанесат вреди върху престижа на страната и нейните институции. С кого взаимодейства управлението на Върховен касационен съд? С ръководителя на Върховния административен съд, определен от два състава на Висш съдебен съвет с рекордно болшинство или с прокуратурата, която искаше да закрива?
Защото от написаното от Влахов се схваща, че няма разговор сред Панов и съдиите от Върховен касационен съд. Та нали Панов нарочи висшите съдии за това, че желали “по-малко работа за повече пари ”. Но когато се опита да редуцира няколко щата, още веднъж получи “червен картон ” от Колегията на правосъдния съвет. Сигурно ръководителят на Върховен касационен съд е имал разговор единствено със скорострелно напусналия правосъдната система ръководител на Софийския градски съд Калоян Топалов. Диалог, едвам може Панов да подсигурява преодоляването на правосъдната инстанция от върхушката на компрометирания Съюз на съдиите в България.
С цензура олигархичните кукловоди се пробват да спасят Панов
Панов си приказва “на езика ” на тези представители на задкулисието, които през 2016-та година са го обсъждали на тайните сбирки на кръга “Арго ”, само че само “Черния лебед ”, както Христо Иванов назовава брачната половинка на ръководителя на Върховен касационен съд, попречва на “спускането ” му като претендент за президент на олигархията. Говори си с върхушката на грантовия и политизиран съдийски съюз, чиито опорки се списват в адвокатските адвокатски фирми на същите олигарси, чиито пък поръчкови “медии ” гузно премълчаха и направиха всичко допустимо по-малко читатели да се срещнат с писмото на Красимир Влахов.
Тук опираме и до свободата на медиите и до глашатаите, които претендират, че са борци против цензурата, само че в това време самите те я постановат. Сега мълчат, скрили са се, надяващи се, че “бурята ” ще отшуми, че наложената цензура над думите на Влахов ще свърши работа и така наречен “председател на Върховен касационен съд ” ще продължи да уронва престижа на правосъдната власт.
Оставката на Влахов освен отбрани достолепието и достойнството му, само че се трансформира в мотив за предварителния завършек на мандата на опозорилия Върховния съд негов “номинален ” административен началник. Същият няма необикновен избор, тъй като разновидностите отсега нататък не са повече от два – Панов да прояви достолепие и самичък да напусне, което ще му разреши да се занимава с политика, нещо, което толкоз доста желае или да бъде позорно изпъден от правосъдната система. Той знае, кукловодите му знаят, марионетките им също знаят, адвокатите-лобисти също са наясно, че напълно скоро Върховният касационен съд би трябвало и ще има нов началник. И това същински ги опасява.
Съдия Светла Димитрова да откаже да е заслон на протичащото се в най-важната правосъдна инстанция
Още преди година вестник “Труд ” написа, че Лозан Панов би трябвало да се преглежда като “номинален ръководител на Върховен касационен съд ”. След достойния акт на арбитър Влахов, Панов окончателно пое по пътя към фактическото освобождение на председателския пост на Върховния съд. И колкото по-бързо това се случи, толкоз по-малко ще са вредите за правосъдната система. Отговорността е на Пленума на Висш съдебен съвет и на тези негови членове, които ще предизвикат настояването за предварително преустановяване на мандата на Панов. Отговорността е и на болшинството от съдиите от Върховен касационен съд, които би трябвало да последват образеца на сътрудника си и да смъкват обществено доверието си от така наречен ръководител, тъй като “Човек се интересува от марката Върховен касационен съд, а не от субстрата Върховен касационен съд ”. Съдия Светла Димитрова, която неодобреният Панов опита да прокара като заместител на Влахов, би трябвало също да поеме своята отговорност, като откаже да бъде заслон за протичащото се в най-висшата правосъдна инстанция у нас. Сега е времето съдиите от Върховен касационен съд и болшинството от Висш съдебен съвет да излязат ясно и да заявят “Не на страха в правораздаването ”, с цел да не се срамят на следващия ден!
Безпрецедентният акт на арбитър Красимир Влахов, който подава пред Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет молба за освобождението му от поста на заместник-председател на Върховен касационен съд и ръководител на Гражданската гилдия, в действителност споделя тъкмо това. Върховенството на закона у нас ще продължава да е отсъства, най-малко до момента в който с купата на “съдия № 1 ” продължава, въпреки и номинално, да се показва Лозан Панов. Мотивите към оставката на Влахов идват навръх третата годишнина от влизането на Панов във Върховен касационен съд. И въпреки още преди две години и два месеца да стана ясно, че изборът на ръководител на Върховния съд е най-голямата неточност в мандата на предходния Висш правосъден съвет, написаното от Влахов дава съображение на сегашния върховен кадрови орган на правосъдната власт да поправи тази неточност. Това би било допустимо единствено и само, в случай че Пленумът на Висш съдебен съвет освободи прибързано от поста му Панов. С какви претекстове ли – те са изложени, освен това от висш арбитър, който е бил в продължение на повече от две години и половина заместител на ръководителя на Върховен касационен съд.
Много е значимо да отбележим, че до разкритията за протичащото се във Върховен касационен съд се стигна, откакто Лозан Панов, в несъгласие на всички правила за съдийска самостоятелност и високо етични условия при осъществяване на отговорностите му на административен управлявал, с недодялан управнически напън, опита да наложи волята си освен над висшите съдии, само че и над Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, която ръководи, с цел да смени заместника си. Е, не му се получи, като беше неодобрен. Първо от съдиите, а след това и от 10 от членовете на колегията, като на негова позиция за промяната на Влахов застанаха едвам трима от членовете на Висш съдебен съвет.
И тъй като това към този момент е втори случай, при който кадровиците от Колегията отхвърлят искане на Панов, то най-логичното в такава обстановка е той да признае личния си неуспех и да се отдръпна. Нещо, което, несъмнено, няма да се случи. Заради това, всеки един от членовете на Висш съдебен съвет би трябвало доста деликатно да вникне в написаното от Влахов.
Върховният арбитър удостовери всичко, което стана обществено притежание за протичащото се във Върховен касационен съд след началото на мандата на Панов. Направи го човек, който не просто е осведомен с работата на съда, само че има уважението и поддръжката на болшинството от сътрудниците си. И в случай че всички изобличители на разрушителния метод на Панов до момента бяха наричани “крепители на статуквото ”, то няма по какъв начин да се каже същото за арбитър Влахов, най-малкото, тъй като неговите дейности бяха предизвикани от самия така наречен ръководител на Върховен касационен съд.
В кои адвокатски адвокатски фирми работи ръководителят на Върховен касационен съд?
В ревюто си до Висш съдебен съвет, Красимир Влахов дава да се разбере, че Лозан Панов ръководи Върховен касационен съд не от кабинета си в Съдебната палата, а от незнайно “работно място ”. Няма арбитър, освен от Върховен касационен съд, само че и от останалите софийски съдилища, който да не се досети, че са визирани 2-3 адвокатски адвокатски фирми, трансформирали Панов в пленник на техните ползи. Досегашният заместник-председател на Върховен касационен съд удостоверява и за чистката, спретната от Панов против експерти в администрацията на съда. Водещият претекст за която е било обезпечаването на работни места за “послушни ” фрагменти и медиатори в съда на адвокатски адвокатски фирми.
Съдия Влахов изобличава Панов и за “хибридните кавги ”, предизвикани от него и раздухани от поръчковите медии, благосъстоятелност на подсъдими олигарси – от “sms “-а на премиера ”, през “болтовете на Мерцедеса ”, до позорната политическа проява “Не на страха ” на стълбите пред Съдебната палата. Панов е трансформирал Върховен касационен съд в естрада на противоречиви обществени послания, сигнализира ръководителят на Гражданската гилдия на Върховния съд. Очевидно даже съдиите от Върховен касационен съд към този момент осъзнават, че институцията им е превърната в квартална партийна организация на провалили се ГМО-политически планове. Само преди 10 дни пред вестник “Труд ” някогашният румънски шпионин полковник Даниел Драгомир удостовери същото, като засяга проведеното от Панов посещаване на румънската прокурорка Лаура Кьовеши в навечерието на миналогодишните парламентарни избори у нас. Влахов натъртва и на това, че управлението на Върховен касационен съд вместо да вдъхва почит и почитание, в последните години продуцира напрежение в цялата правосъдна система. За кого към момента е загадка, че Панов пое щафетата от проваления някогашен министър на правораздаването Христо Иванов във войната на задкулисието по детронирането на обвинител № 1 и преодоляването на прокуратурата?
Война, която Иванов и Панов от дълго време изгубиха, въпреки да съумяха да нанесат вреди върху престижа на страната и нейните институции. С кого взаимодейства управлението на Върховен касационен съд? С ръководителя на Върховния административен съд, определен от два състава на Висш съдебен съвет с рекордно болшинство или с прокуратурата, която искаше да закрива?
Защото от написаното от Влахов се схваща, че няма разговор сред Панов и съдиите от Върховен касационен съд. Та нали Панов нарочи висшите съдии за това, че желали “по-малко работа за повече пари ”. Но когато се опита да редуцира няколко щата, още веднъж получи “червен картон ” от Колегията на правосъдния съвет. Сигурно ръководителят на Върховен касационен съд е имал разговор единствено със скорострелно напусналия правосъдната система ръководител на Софийския градски съд Калоян Топалов. Диалог, едвам може Панов да подсигурява преодоляването на правосъдната инстанция от върхушката на компрометирания Съюз на съдиите в България.
С цензура олигархичните кукловоди се пробват да спасят Панов
Панов си приказва “на езика ” на тези представители на задкулисието, които през 2016-та година са го обсъждали на тайните сбирки на кръга “Арго ”, само че само “Черния лебед ”, както Христо Иванов назовава брачната половинка на ръководителя на Върховен касационен съд, попречва на “спускането ” му като претендент за президент на олигархията. Говори си с върхушката на грантовия и политизиран съдийски съюз, чиито опорки се списват в адвокатските адвокатски фирми на същите олигарси, чиито пък поръчкови “медии ” гузно премълчаха и направиха всичко допустимо по-малко читатели да се срещнат с писмото на Красимир Влахов.
Тук опираме и до свободата на медиите и до глашатаите, които претендират, че са борци против цензурата, само че в това време самите те я постановат. Сега мълчат, скрили са се, надяващи се, че “бурята ” ще отшуми, че наложената цензура над думите на Влахов ще свърши работа и така наречен “председател на Върховен касационен съд ” ще продължи да уронва престижа на правосъдната власт.
Оставката на Влахов освен отбрани достолепието и достойнството му, само че се трансформира в мотив за предварителния завършек на мандата на опозорилия Върховния съд негов “номинален ” административен началник. Същият няма необикновен избор, тъй като разновидностите отсега нататък не са повече от два – Панов да прояви достолепие и самичък да напусне, което ще му разреши да се занимава с политика, нещо, което толкоз доста желае или да бъде позорно изпъден от правосъдната система. Той знае, кукловодите му знаят, марионетките им също знаят, адвокатите-лобисти също са наясно, че напълно скоро Върховният касационен съд би трябвало и ще има нов началник. И това същински ги опасява.
Съдия Светла Димитрова да откаже да е заслон на протичащото се в най-важната правосъдна инстанция
Още преди година вестник “Труд ” написа, че Лозан Панов би трябвало да се преглежда като “номинален ръководител на Върховен касационен съд ”. След достойния акт на арбитър Влахов, Панов окончателно пое по пътя към фактическото освобождение на председателския пост на Върховния съд. И колкото по-бързо това се случи, толкоз по-малко ще са вредите за правосъдната система. Отговорността е на Пленума на Висш съдебен съвет и на тези негови членове, които ще предизвикат настояването за предварително преустановяване на мандата на Панов. Отговорността е и на болшинството от съдиите от Върховен касационен съд, които би трябвало да последват образеца на сътрудника си и да смъкват обществено доверието си от така наречен ръководител, тъй като “Човек се интересува от марката Върховен касационен съд, а не от субстрата Върховен касационен съд ”. Съдия Светла Димитрова, която неодобреният Панов опита да прокара като заместител на Влахов, би трябвало също да поеме своята отговорност, като откаже да бъде заслон за протичащото се в най-висшата правосъдна инстанция у нас. Сега е времето съдиите от Върховен касационен съд и болшинството от Висш съдебен съвет да излязат ясно и да заявят “Не на страха в правораздаването ”, с цел да не се срамят на следващия ден!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ