Надежда Нейнски: Оттук нататък нямаме алиби нито на грешките си, нито на провалите си
Какво ще произлезе от формиращия се пред очите ни нов международен ред?
Гост: Надежда Нейнски – политик, посланик и министър на външните работи в държавното управление на Иван Костов
Наш посетител е Надежда Нейнски – политик, посланик и министър на външните работи в държавното управление на Иван Костов. Добър ден, дипломат Нейнски. За доста години!
Добър ден. За доста години и на вас! Дано годината да бъде сполучлива и да бъде добра!
Дай Боже! Но годината стартира с първата илюстрация на новия международен ред – ареста на Мадуро и навлизането на Съединени американски щати във Венецуела. Все по-отчетливи наподобяват столиците на новите империи – Вашингтон, Москва и Пекин. Какво ще произлезе от този формиращ се пред очите ни нов международен ред?
Безспорно е, че започването на войната на Русия против Украйна, като вие споменахте, промени надълбоко съотношението на силите и украинският спор в действителност е катализатор на нов международен ред. Стратегията за национална сигурност на Съединени американски щати също сподели смяна в полезност на основа, разнообразни цели и средства. И явно постанова тематиката, че е нужно мощно европейско водачество, което да създаде, Европа би трябвало да създаде лична визия за този изменящ се ред и да бъде един от сериозните фактори в него. В последна сметка обаче има и няколко извода, вие споменахте за арестуването на Мадуро и за изправянето му пред съда в Съединени американски щати. Но аз желая в тази връзка да подчертая, че всичко, което се случва, демонстрира едно: че многополюсния свят, за който доста приказват и Русия, и Китай, и други страни, се оказа изцяло беззъб, в случай че мога по този начин да го нарека. Защото е ясно, че Русия през последните години загуби доста авторитет. Ако вземем в поредност събитията: тя не можа да отбрани Армения по време на анексията на Нагорни Карабах, знаете какво се случи с Башар Асад в Сирия, виждате какво става в Иран сега, тъй като митингите в Иран на опозицията са незапомнени по своя мащаб и хората са решени да сложат завършек на режима на Али Хаменей. Такива митинги бих споделила, че Иран не помни. И във всичките тези съответни спорове Русия излиза наяве, че не може да отбрани своите, да ги назовем някогашни съдружници или сегашни съдружници. Знаете, че при започване на войната на Русия против Украйна, Русия се ползваше с поддръжка на част от тези страни, очевидна или неявна. Примерно в случай че разясняваме особено за Иран, се отнасяха дронове от Иран, Русия имаше поддръжка и от Китай, и от други страни. Но сега обстановката е радикално друга, и тя се дължи точно на това, че околните съдружници на Русия схванаха, че Русия не е в положение да ги отбрани. Тя самата не може да се оправи в тази комплицирана обстановка и това в действителност трансформира цялата международна картина. И в този смисъл, говорейки към този момент европейци и като хора, за които това, което се случва в света, има най-много значение от позиция на въздействието върху обстановката в Европа, ще забележим, че Русия отслабва военно-икономически, Европа поема финансова и материална тежест, а Съединени американски щати печелят стратегически и насочва интереса си към други райони, като Китай и Индо-тихоокеанският район. Т.е. в този свят към този момент излиза наяве, че самата правда не основава сигурност и че не можем да бъркаме моралната изясненост с нуждата от това да бъдат поемани стратегически задължения от Европа. Защото уроците от Венецуела е, че Тръмп работи там, където счита, че контролът е изпълним, че съпротивата е управляема и че други възможности липсват. Ако Европа не желае вмешателство от Съединени американски щати, от Русия, от Китай, би трябвало да се концентрира по-малко върху митинги и повече върху личните си стратегически стъпки. Така че аз, тъй като в този момент през последните дни стана доста настоящо подписването на съглашението с МЕРКОСУР, аз считам, че една от тези стратегически стъпки, която се обмисля в продължение на 25 години, забележете, стана допустимо точно в тази обстановка, тъй като съглашението с МЕРКОСУР, което несъмнено още не е минало през Европейския парламент, само че огромната крачка беше направена, като решението беше взето с квалифицирано болшинство и с поддръжката на Италия, което преодолява съпротивата на Франция, това демонстрира, че Европа в действителност се е замислила стратегически за предприемането на стъпки, които ще й дадат доста по-голяма независимост, геополитическа независимост, и ще й дадат опция да подреди картата оттук насетне.
И къде е България в тези процеси?
България е и постоянно ще бъде в Европа. За мен това, което се случи през последните години, знаете, че има доста погоди за рецензия, за противоречие, само че има, аз виждам от геополитическа позиция, стратегическа за България – България в действителност съумя да осъществя няколко доста значими стъпки, измежду които Шенген и влизането в еврозоната са от извънредно значение. Защото в този миг стабилността в Европейския съюз, методът, по който ще се взимат решенията – аз неслучайно почерпя по какъв начин беше взето решението за съглашението с МЕРКОСУР. В Европейския съюз към този момент явно ще се наложи нужда от доста по-голяма стратегическа еластичност, с цел да може да бъде преодолявано ветото на страни, чиито тясно народен интерес в избрани моменти ще се сблъсква с нуждата от геополитическото значение за тежестта на Европа.
Любопитно е, че страната ни направи историческата крачка за влизане в еврозоната и цялостна интеграция в Европейския съюз, само че поддръжката за Европейския съюз у нас невиждано за първи път пада под 50%. Това демонстрират данните от проучването на Евробарометър. На какво се дължи разочарованието, дипломат Нейнски?
Според мен разочарованието се дължи главно на обстоятелството, че хората не виждат по какъв начин огромните достижения и външно политически триумфи водят до смяна на качеството им на живот. И тук не поставям само и единствено материалната страна, тъй като аз не съм икономист, само че през последните години редица икономисти с обстоятелства демонстрират, че стандарта на живота в България внезапно се е покачило, че огромната част от хората имат опция да живеят един естествен, близки до европейските стандарти на живот. Но в същото време чувството за правда, чувството за вярно действие на страната, чувството, даже в случай че щете самочувствието, че страната ни действа, не желая да употребявам това факсимиле, само че в този миг не намирам друга дума, по европейски, по естествен, по легален по този начин, както хората го схващат, това чувство за жалост освен, че не се усилва, а като че ли се понижава. И съгласно мен в основата на всичко това е законността и чувството на българите, че в страната няма правда, няма правдивост, няма вярно действие. И в действителност това изведе и огромната част от хората на улицата. Защото аз върша паралел и с 1997 година. Много пъти се прави параленост сред митингите тогава и митингите през днешния ден. Има една обаче основна разлика – митингите 1997 година, отвън това, че идваха след тежката Виденова зима, след неналичието на вероятност, която младежите усещаха, те обаче припознаха доста ясно и изрично своите водачи. В случая митингите с цел да могат да съумеят, би трябвало да припознаят водачи и би трябвало да имат ясна и безапелационна визия за това какво би трябвало да бъде направено в България. Защото това против какво си не е задоволително, с цел да може един митинг да успее. Това е доста мощна, доста безапелационна гражданска сила, само че тази гражданска сила, която съумя да принуди държавното управление да подаде оставка, занапред ще забележим дали тази гражданска сила ще съумее да излъчи водачи, които да очертаят тактиката на развиване на България оттук насетне, и то в радикално изменени условия. Добрата страна за това е, че България е член на Шенген и на еврозоната, само че тревожната страна за това е, че светът се трансформира извънредно бързо и в тази геополитическа конюнктура България в случай че не бъде съответна, освен ще загуби доста от изгодите, които би могла да капитализира от тези свои геополитически достижения, само че ще изпадне и надълбоко обратно, още веднъж в сивата зона на страните, които по-скоро ще следват решенията, в сравнение с да вземат участие в тяхното основаване.
Какво би трябвало да направи България, с цел да има по-адекватна на международните процеси политика, вътрешна и външна?
България първо би трябвало да управи личния си двор, в случай че мога по този начин да го нарека. България би трябвало да съумее, първо, от вътрешнополитическа позиция, тази гражданска сила и този митинг против статуквото да го трансформира в позитивна сила за действителни и ефикасни промени. Защото най-важното в тази ситуация е митингът да се трансформира в съзидателно деяние за смяна. Примерно, когато приказваме за правосъдната промяна, ясно е какви стъпки би трябвало да бъдат направени за правосъдната промяна. И тук пожелателното мислене няма да ни помогне. За осъществяване на действителна правосъдна промяна се изискват избран брой гласове, които да създадат промяната на Висшия правосъден съвет допустима и оттова изборът на нов основен прокурор също вероятен. Иначе да си пожелаваме да завоюваме тези гласове, че по този начин бодряшки да ги приказваме тези неща, евентуално работи на нашият електорат, само че никога не се трансформира в дейно деяние. Аз приканвам в действителност за ясни стратегически дейности, които да бъдат взети от водачите на опозицията.
А до какво ще доведат предварителните парламентарни избори и какви са сюжетите?
Предсрочните парламентарни избори са една опция за смяна. По принцип изборите са законната опция за смяна. В цивилизован и естествен свят измененията се правят през избори. Т.е. предварителните парламентарни избори ще измерят температурата на обществото. Пак споделям, ще забележим дали този митинг ще се трансформира в действително деяние. Под действително деяние разбирам да има всеобщо гласоподаване, тъй като когато приказваме за това, че има замяна на вота и спорим в този момент дали да гласуваме с машини или с хартиени бюлетини, и всеки поставя на масата разнообразни причини, това несъмнено е извънредно значимо, само че това, което е по-важно и от машините, и от бюлетините, това е всеобщо гласоподаване. Защото когато има всеобщо гласоподаване, даже да има преднамереност, без значение от тя дали е хартиена или киберзлонамереност, тя ще потъне, ще бъде удавена точно в това всеобщо гласоподаване. И когато това гласоподаване покаже каква е волята на хората, които стачкуват против статуквото, би трябвало да се откри болшинство за смяна, болшинство, което в действителност да извърши промените, което болшинство би трябвало да бъде проевропейско болшинство, тъй като отново дублирам, България е част от Европейския съюз, само че освен на думи, не на приказки, както споделят хората, а действително, законно и дейно. И в нашите ръце са инструментите, като Шенген и Еврозоната, които да трансфорат тези европейски постижения в качества на смяна на живота на хората. И тук минаваме, тъй като виждате, че сега се насажда боязън, по какъв начин еврото щяло и се пробва да ни оскъпи живота. Аз самата, приемно влизам в магазини, и тъй като съм познато лице, те ми споделят: " Вижте, животът нарастна от еврото, - ми споделя продавачката. Казвам: Той не е нарастна от еврото, той нарастна от такива като вас, които употребяват еврото, с цел да вдигнат цените. “ Това е истината.
Говорите, госпожо дипломат, за единство на европейското болшинство в България. Обаче, партиите, които изповядат европейски полезности и обединенията, очевидно, мъчно намират общия език между тях. Видимо. Как това ще се преодолее? И няма ли да изпадне идващият парламент в същата обстановка, в каквато е и този, сегашният?
Възможно и това да стане. Аз не изключвам никакви сюжети във връзка с вътрешнополитическата обстановка в страната. Но в случай че това се случи, България ще влезе в една серпантина на непрекъснати избори, които не водят до резултат. И тогава хората ще упрекват не просто партиите и техните водачи, само че и достиженията ни сега ще бъдат провидени не като плюсове, а като минуси. Тази хронична българска носталгия по предишното още веднъж ще излезе на дневен ред и ще мислят, че панацеята ще бъде връщането ни към лв. или излизането ни от Европейския съюз, или фантазиите или молбите Европейският съюз видите ли да се разпадне. Какво ще стане, помислете като българи какво би станало в случай че Европейският съюз се разпадне? Вижте какво става в Русия, вижте какво става в Иран, вижте какво става в други страни, които сега се ръководят от диктатори, които подлагат на репресии личните си нации, убиват личното си население, водени от мегаломански упоритости и от предпочитание да закрепят властта. Европейският план е най-хубавото нещо, което е основано след Втората международна война, а общият европейски пазар е нещо, към което се стремят всички, в това число нашите съперници. Защото това са големи стопански благоприятни условия и влизането в общия европейски пазар дава шансове, които никой различен не би могъл стопански да има. И тук желая да отворя една скоба. Задайте си въпроса примерно за какво идват толкоз доста китайски вложения в Унгария – тъй като Китай желае да употребява Унгария за влизането на техните артикули в европейския пазар, тъй като Китай в никакъв случай не би имал интерес към Унгария – една дребна страна, в случай че Унгария не беше част от европейския пазар. И сега Орбан продава личното си право на несъгласие в Европейския съюз. Ето това Европейският съюз не трябва да позволява, тъй като това брокерство основава неустановеност и разклаща останалата част от структурата на Европейския съюз.
Какви са рисковете и какво следва да се направи, с цел да не се трансформира България в черната овца на Европа?
Всичко зависи от нашите решения. Оттук нататък нямаме оправдание нито на грешките си, нито на неуспехите си, тъй като в случай че в 1997 година нашето държавно управление правеше промени, тъй като се стремеше да даде една вероятност на България да влезе в европейските структури, да може да се възползва от европейските благоприятни условия, сега България е там, където постоянно сме желали – в ядрото на Европейския съюз. И оттук насетне всичко зависи от нас. И аз си давам сметка, че за мнозина от хората това е непостижима тежест и отговорност. Най-лесно е да можеш да обвиниш някого за нещо. Най-лесно е да кажеш: ми те това не ни дадоха, не ни одобриха, унижиха ни, какво ли не. Но когато ти си там, където постоянно си желал, където си се стремял десетилетия наред, това е като да държиш кормилото на една мощна кола – ти можеш да стигнеш до задачата за броени часове или можеш да се забиеш в първата канавка и да чакаш " Пътна помощ “ да пристигна да ти оправи колата. Това са разновидностите.
Благодаря ви, че бяхте наш посетител и за времето, което ни отделихте.
Гост: Надежда Нейнски – политик, посланик и министър на външните работи в държавното управление на Иван Костов
Наш посетител е Надежда Нейнски – политик, посланик и министър на външните работи в държавното управление на Иван Костов. Добър ден, дипломат Нейнски. За доста години!
Добър ден. За доста години и на вас! Дано годината да бъде сполучлива и да бъде добра!
Дай Боже! Но годината стартира с първата илюстрация на новия международен ред – ареста на Мадуро и навлизането на Съединени американски щати във Венецуела. Все по-отчетливи наподобяват столиците на новите империи – Вашингтон, Москва и Пекин. Какво ще произлезе от този формиращ се пред очите ни нов международен ред?
Безспорно е, че започването на войната на Русия против Украйна, като вие споменахте, промени надълбоко съотношението на силите и украинският спор в действителност е катализатор на нов международен ред. Стратегията за национална сигурност на Съединени американски щати също сподели смяна в полезност на основа, разнообразни цели и средства. И явно постанова тематиката, че е нужно мощно европейско водачество, което да създаде, Европа би трябвало да създаде лична визия за този изменящ се ред и да бъде един от сериозните фактори в него. В последна сметка обаче има и няколко извода, вие споменахте за арестуването на Мадуро и за изправянето му пред съда в Съединени американски щати. Но аз желая в тази връзка да подчертая, че всичко, което се случва, демонстрира едно: че многополюсния свят, за който доста приказват и Русия, и Китай, и други страни, се оказа изцяло беззъб, в случай че мога по този начин да го нарека. Защото е ясно, че Русия през последните години загуби доста авторитет. Ако вземем в поредност събитията: тя не можа да отбрани Армения по време на анексията на Нагорни Карабах, знаете какво се случи с Башар Асад в Сирия, виждате какво става в Иран сега, тъй като митингите в Иран на опозицията са незапомнени по своя мащаб и хората са решени да сложат завършек на режима на Али Хаменей. Такива митинги бих споделила, че Иран не помни. И във всичките тези съответни спорове Русия излиза наяве, че не може да отбрани своите, да ги назовем някогашни съдружници или сегашни съдружници. Знаете, че при започване на войната на Русия против Украйна, Русия се ползваше с поддръжка на част от тези страни, очевидна или неявна. Примерно в случай че разясняваме особено за Иран, се отнасяха дронове от Иран, Русия имаше поддръжка и от Китай, и от други страни. Но сега обстановката е радикално друга, и тя се дължи точно на това, че околните съдружници на Русия схванаха, че Русия не е в положение да ги отбрани. Тя самата не може да се оправи в тази комплицирана обстановка и това в действителност трансформира цялата международна картина. И в този смисъл, говорейки към този момент европейци и като хора, за които това, което се случва в света, има най-много значение от позиция на въздействието върху обстановката в Европа, ще забележим, че Русия отслабва военно-икономически, Европа поема финансова и материална тежест, а Съединени американски щати печелят стратегически и насочва интереса си към други райони, като Китай и Индо-тихоокеанският район. Т.е. в този свят към този момент излиза наяве, че самата правда не основава сигурност и че не можем да бъркаме моралната изясненост с нуждата от това да бъдат поемани стратегически задължения от Европа. Защото уроците от Венецуела е, че Тръмп работи там, където счита, че контролът е изпълним, че съпротивата е управляема и че други възможности липсват. Ако Европа не желае вмешателство от Съединени американски щати, от Русия, от Китай, би трябвало да се концентрира по-малко върху митинги и повече върху личните си стратегически стъпки. Така че аз, тъй като в този момент през последните дни стана доста настоящо подписването на съглашението с МЕРКОСУР, аз считам, че една от тези стратегически стъпки, която се обмисля в продължение на 25 години, забележете, стана допустимо точно в тази обстановка, тъй като съглашението с МЕРКОСУР, което несъмнено още не е минало през Европейския парламент, само че огромната крачка беше направена, като решението беше взето с квалифицирано болшинство и с поддръжката на Италия, което преодолява съпротивата на Франция, това демонстрира, че Европа в действителност се е замислила стратегически за предприемането на стъпки, които ще й дадат доста по-голяма независимост, геополитическа независимост, и ще й дадат опция да подреди картата оттук насетне.
И къде е България в тези процеси?
България е и постоянно ще бъде в Европа. За мен това, което се случи през последните години, знаете, че има доста погоди за рецензия, за противоречие, само че има, аз виждам от геополитическа позиция, стратегическа за България – България в действителност съумя да осъществя няколко доста значими стъпки, измежду които Шенген и влизането в еврозоната са от извънредно значение. Защото в този миг стабилността в Европейския съюз, методът, по който ще се взимат решенията – аз неслучайно почерпя по какъв начин беше взето решението за съглашението с МЕРКОСУР. В Европейския съюз към този момент явно ще се наложи нужда от доста по-голяма стратегическа еластичност, с цел да може да бъде преодолявано ветото на страни, чиито тясно народен интерес в избрани моменти ще се сблъсква с нуждата от геополитическото значение за тежестта на Европа.
Любопитно е, че страната ни направи историческата крачка за влизане в еврозоната и цялостна интеграция в Европейския съюз, само че поддръжката за Европейския съюз у нас невиждано за първи път пада под 50%. Това демонстрират данните от проучването на Евробарометър. На какво се дължи разочарованието, дипломат Нейнски?
Според мен разочарованието се дължи главно на обстоятелството, че хората не виждат по какъв начин огромните достижения и външно политически триумфи водят до смяна на качеството им на живот. И тук не поставям само и единствено материалната страна, тъй като аз не съм икономист, само че през последните години редица икономисти с обстоятелства демонстрират, че стандарта на живота в България внезапно се е покачило, че огромната част от хората имат опция да живеят един естествен, близки до европейските стандарти на живот. Но в същото време чувството за правда, чувството за вярно действие на страната, чувството, даже в случай че щете самочувствието, че страната ни действа, не желая да употребявам това факсимиле, само че в този миг не намирам друга дума, по европейски, по естествен, по легален по този начин, както хората го схващат, това чувство за жалост освен, че не се усилва, а като че ли се понижава. И съгласно мен в основата на всичко това е законността и чувството на българите, че в страната няма правда, няма правдивост, няма вярно действие. И в действителност това изведе и огромната част от хората на улицата. Защото аз върша паралел и с 1997 година. Много пъти се прави параленост сред митингите тогава и митингите през днешния ден. Има една обаче основна разлика – митингите 1997 година, отвън това, че идваха след тежката Виденова зима, след неналичието на вероятност, която младежите усещаха, те обаче припознаха доста ясно и изрично своите водачи. В случая митингите с цел да могат да съумеят, би трябвало да припознаят водачи и би трябвало да имат ясна и безапелационна визия за това какво би трябвало да бъде направено в България. Защото това против какво си не е задоволително, с цел да може един митинг да успее. Това е доста мощна, доста безапелационна гражданска сила, само че тази гражданска сила, която съумя да принуди държавното управление да подаде оставка, занапред ще забележим дали тази гражданска сила ще съумее да излъчи водачи, които да очертаят тактиката на развиване на България оттук насетне, и то в радикално изменени условия. Добрата страна за това е, че България е член на Шенген и на еврозоната, само че тревожната страна за това е, че светът се трансформира извънредно бързо и в тази геополитическа конюнктура България в случай че не бъде съответна, освен ще загуби доста от изгодите, които би могла да капитализира от тези свои геополитически достижения, само че ще изпадне и надълбоко обратно, още веднъж в сивата зона на страните, които по-скоро ще следват решенията, в сравнение с да вземат участие в тяхното основаване.
Какво би трябвало да направи България, с цел да има по-адекватна на международните процеси политика, вътрешна и външна?
България първо би трябвало да управи личния си двор, в случай че мога по този начин да го нарека. България би трябвало да съумее, първо, от вътрешнополитическа позиция, тази гражданска сила и този митинг против статуквото да го трансформира в позитивна сила за действителни и ефикасни промени. Защото най-важното в тази ситуация е митингът да се трансформира в съзидателно деяние за смяна. Примерно, когато приказваме за правосъдната промяна, ясно е какви стъпки би трябвало да бъдат направени за правосъдната промяна. И тук пожелателното мислене няма да ни помогне. За осъществяване на действителна правосъдна промяна се изискват избран брой гласове, които да създадат промяната на Висшия правосъден съвет допустима и оттова изборът на нов основен прокурор също вероятен. Иначе да си пожелаваме да завоюваме тези гласове, че по този начин бодряшки да ги приказваме тези неща, евентуално работи на нашият електорат, само че никога не се трансформира в дейно деяние. Аз приканвам в действителност за ясни стратегически дейности, които да бъдат взети от водачите на опозицията.
А до какво ще доведат предварителните парламентарни избори и какви са сюжетите?
Предсрочните парламентарни избори са една опция за смяна. По принцип изборите са законната опция за смяна. В цивилизован и естествен свят измененията се правят през избори. Т.е. предварителните парламентарни избори ще измерят температурата на обществото. Пак споделям, ще забележим дали този митинг ще се трансформира в действително деяние. Под действително деяние разбирам да има всеобщо гласоподаване, тъй като когато приказваме за това, че има замяна на вота и спорим в този момент дали да гласуваме с машини или с хартиени бюлетини, и всеки поставя на масата разнообразни причини, това несъмнено е извънредно значимо, само че това, което е по-важно и от машините, и от бюлетините, това е всеобщо гласоподаване. Защото когато има всеобщо гласоподаване, даже да има преднамереност, без значение от тя дали е хартиена или киберзлонамереност, тя ще потъне, ще бъде удавена точно в това всеобщо гласоподаване. И когато това гласоподаване покаже каква е волята на хората, които стачкуват против статуквото, би трябвало да се откри болшинство за смяна, болшинство, което в действителност да извърши промените, което болшинство би трябвало да бъде проевропейско болшинство, тъй като отново дублирам, България е част от Европейския съюз, само че освен на думи, не на приказки, както споделят хората, а действително, законно и дейно. И в нашите ръце са инструментите, като Шенген и Еврозоната, които да трансфорат тези европейски постижения в качества на смяна на живота на хората. И тук минаваме, тъй като виждате, че сега се насажда боязън, по какъв начин еврото щяло и се пробва да ни оскъпи живота. Аз самата, приемно влизам в магазини, и тъй като съм познато лице, те ми споделят: " Вижте, животът нарастна от еврото, - ми споделя продавачката. Казвам: Той не е нарастна от еврото, той нарастна от такива като вас, които употребяват еврото, с цел да вдигнат цените. “ Това е истината.
Говорите, госпожо дипломат, за единство на европейското болшинство в България. Обаче, партиите, които изповядат европейски полезности и обединенията, очевидно, мъчно намират общия език между тях. Видимо. Как това ще се преодолее? И няма ли да изпадне идващият парламент в същата обстановка, в каквато е и този, сегашният?
Възможно и това да стане. Аз не изключвам никакви сюжети във връзка с вътрешнополитическата обстановка в страната. Но в случай че това се случи, България ще влезе в една серпантина на непрекъснати избори, които не водят до резултат. И тогава хората ще упрекват не просто партиите и техните водачи, само че и достиженията ни сега ще бъдат провидени не като плюсове, а като минуси. Тази хронична българска носталгия по предишното още веднъж ще излезе на дневен ред и ще мислят, че панацеята ще бъде връщането ни към лв. или излизането ни от Европейския съюз, или фантазиите или молбите Европейският съюз видите ли да се разпадне. Какво ще стане, помислете като българи какво би станало в случай че Европейският съюз се разпадне? Вижте какво става в Русия, вижте какво става в Иран, вижте какво става в други страни, които сега се ръководят от диктатори, които подлагат на репресии личните си нации, убиват личното си население, водени от мегаломански упоритости и от предпочитание да закрепят властта. Европейският план е най-хубавото нещо, което е основано след Втората международна война, а общият европейски пазар е нещо, към което се стремят всички, в това число нашите съперници. Защото това са големи стопански благоприятни условия и влизането в общия европейски пазар дава шансове, които никой различен не би могъл стопански да има. И тук желая да отворя една скоба. Задайте си въпроса примерно за какво идват толкоз доста китайски вложения в Унгария – тъй като Китай желае да употребява Унгария за влизането на техните артикули в европейския пазар, тъй като Китай в никакъв случай не би имал интерес към Унгария – една дребна страна, в случай че Унгария не беше част от европейския пазар. И сега Орбан продава личното си право на несъгласие в Европейския съюз. Ето това Европейският съюз не трябва да позволява, тъй като това брокерство основава неустановеност и разклаща останалата част от структурата на Европейския съюз.
Какви са рисковете и какво следва да се направи, с цел да не се трансформира България в черната овца на Европа?
Всичко зависи от нашите решения. Оттук нататък нямаме оправдание нито на грешките си, нито на неуспехите си, тъй като в случай че в 1997 година нашето държавно управление правеше промени, тъй като се стремеше да даде една вероятност на България да влезе в европейските структури, да може да се възползва от европейските благоприятни условия, сега България е там, където постоянно сме желали – в ядрото на Европейския съюз. И оттук насетне всичко зависи от нас. И аз си давам сметка, че за мнозина от хората това е непостижима тежест и отговорност. Най-лесно е да можеш да обвиниш някого за нещо. Най-лесно е да кажеш: ми те това не ни дадоха, не ни одобриха, унижиха ни, какво ли не. Но когато ти си там, където постоянно си желал, където си се стремял десетилетия наред, това е като да държиш кормилото на една мощна кола – ти можеш да стигнеш до задачата за броени часове или можеш да се забиеш в първата канавка и да чакаш " Пътна помощ “ да пристигна да ти оправи колата. Това са разновидностите.
Благодаря ви, че бяхте наш посетител и за времето, което ни отделихте.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ