Какво ще означава Трета световна война за инвеститорите ? Могат

Какво ще значи Трета международна война за вложителите? Могат ли да я предугадят и какви са опциите? Отговор на този въпрос търси авторитетното издание The Economist , съпоставяйки рецесията през Първата международна война и актуалната обстановка. Европа вървеше към кръвопролития от години и през 1914 година с спорът беше съвсем неминуем - най-малко това е аргументът, който постоянно се показва на назад във времето. Все отново по това време, както отбелязва историкът Найл Фъргюсън в публикация от 2008 година, това не изглеждаше по този начин за вложителите. За тях Първата международна война е потрес. Цените на валутните, паричните и облигационните пазари остават на практика непроменени до седмицата преди този момент. И тогава се развихря целият пъкъл. „ Градът мигновено осъзна смисъла на войната “, написа The Economist на 1 август 1914 година Могат ли финансовите пазари още веднъж да недооценяват риска от световен спор? Катастрофалният сюжет за опасността от Трета международна война се появи преди две години, когато започнаха военните дейности в Украйна. Настоящият спор сред Израел и ХАМАС плаши с капацитета да трансферира границите. Американката военна поддръжка има решаващо значение, както за Украйна, по този начин и за Израел, в това време американските бази в Ирак и Сирия попаднаха под обстрел, евентуално от поддръжници на Иран. Ако Китай реши да се възползва от обстановката и да нахлуе в Тайван, Америка ще бъде елементарно въвлечена по едно и също време в три войни. За останалият свят съществува рискът, че тези войни може да се обединят и да се трансфорат в нещо доста по-разрушително. Разбира се, при подобен сюжет финансовите вреди биха били в края на листата с ужаси. Но даже и следователно част от работата на вложителите е да дефинират тъкмо какво ще значи това за портфейла. Досега опцията за трета международна война на практика не е вълнувала пазарите. Вярно е, че от известно време дейностите им са водени повече от боязън, в сравнение с от лакомия. Цените на облигациите остават нестабилни, в това число даже сякаш „ безрисковите “ държавни облигации на Съединени американски щати, като доходността се повишава през по-голямата част от годината. Борсовите показатели в Съединени американски щати, Китай и Европа се намаляват три следващи месеца. Подобна неустойчивост обаче може да се изясни с фактори от спокойно време, в това число несъразмерни държавни заеми, упования за лихвените проценти и оптимизъм на акционерите. С една дума, това въобще не наподобява на суматохата, който би се очаквала при по-голяма възможност от международна война. Най-оптимистичните заключения допускат, че сходни шансове са близки до нула. По-мрачният сюжет се заключава в това, че днешните вложители скоро могат да бъдат застигнати от тази същата неопитност като вложителите от 1914 година Има и трета опция: даже в случай че вложителите чакат да избухне огромна война, те не могат да създадат доста, тъй че да са сигурни, че ще завоюват от нея. Уроците от историята няма да помогнат Най-лесният метод да разберете това е да си визиите себе си през 1914 година, когато към този момент е известно, че скоро ще стартира Първата международна война. Тогава ще би трябвало да залагате бързо: след няколко седмици водещите тържища в Лондон, Ню Йорк и континентална Европа ще бъдат затворени. Те няма да работят с месеци. Дали вложителите могат да предположат какъв брой време може да продължи това и по какъв начин ще се развие войната през това време? Ако стигнат до извода, че американските акции са добър залог, ще могат ли да търгуват с брокер, който е избегнал банкрут на фона на рецесия на ликвидността. Може също по този начин да вземат мъдрото решение да понижат позициите по държавния дълг, който скоро ще се усили заради войната. Ще могат ли да предположат, че съветските облигации, оживели след комунистическата гражданска война и дефолта ще се срутен изцяло? С други думи, войната е съпроводена с изключителна неустановеност, която излиза доста отвън рамките на подаващите се на оценка опасности, с които са привикнали множеството от вложителите. Това значи, че даже предходните международни войни са дали единствено лимитирани уроци за идващите спорове, защото няма две идентични войни. Статията на Фъргюсън демонстрира, че оптималният проект за деяние през 1914 година (купуване на артикули и американски акции; продажба на европейски облигации, акции и валута) биха били от дребна изгода в края на 1930-те години. През това десетилетие вложителите в действителност се пробваха да извлекат уроци от историята. В очакване на идната международна война те продаваха акции и валути на континентална Европа. Но друга война обезпечи други печелившите вложения. Британските акции и държавни облигации се показаха по-добре от американските. Днес съществува още по-сериозен и ужасяващ източник на неустановеност, защото доста от евентуалните участници във война имат нуклеарно оръжие. В прочут смисъл това обаче няма огромно значение от финансова позиция, защото при положение на нуклеарна злополука резултатите от портфолиото е малко евентуално да имат предпочитано значение. Какъв е крайният резултат? Несигурността към войната за вложителите е още по-голяма, в сравнение с за военните генерали, които най-малко имат визия за нужните дейности. В случай на най-лошо развиване на събитията, бъдещите историци биха били сюрпризирани от привидното безхаберие на днешните вложители. Но това ще е допустимо единствено когато несигурността се разсее. По материали на The Economist