Хората бягат от призовките с фалшиви адреси
Какво ще извършите, в случай че в един прелестен ден откриете на оградата на вашия двор или на вратата на вашия апартамент призовка или съобщение от Районния съд, адресирани до изцяло непознато вам физическо лице. Което обаче се е легитимирало пред света като гражданин на вашия дом, макар че живее, примерно, в другия завършек на София? Как ще реагирате и в случай че съседите ви почнат да подпитват какви са тези невиждани и нечувани от никого човеци, за които властта разчита, че ще получат призовката си навръх вратата на вашия дом? Защото от съседите не може да се скрие безусловно нищо. Поне не за дълго време. Още повече че призовката е уведомление с открит текст.
И още: дали, примерно, в Столичния областен съд празните бланки за призовки се водят като някакъв документ за служебно прилагане или се търкалят на всички места и всеки може да си постави в чантата шепа-две празни бланки, да ги попълни и да си ги лепи, където откри за добре. Дори с простата цел да тормози или да плаши комшиите, на които има зъб. Което е също една житейска опция.
Но има и по-съществен въпрос. Колко ли каузи в наказателните или в гражданските съдилища са били забавени, влачени с години или напряко забатачени единствено тъй като подсъдимият или ответникът по това или това дело не са били призовани според закона? А не са били призовани, тъй като не са си получили призовката. Или какъв брой банки и компании за бързи заеми са били завлечени от балкански вид тарикати, дали при сключването на контракта за финансиране един подправен адрес?
На пръв взор е доста мъчно да пробуташ непознат адрес като твой, тъй като сякаш имаш персонална карта. Но се оказва, че това не е по никакъв начин мъчно, тъй като имаме главен и сегашен адрес, и точно той може да свърши работа като дегизировка за осъществяването на противоправни дейности.
Това не са празни догатки или фантасмагории. Например по стръмните и тесни сокаци в българските покрайнини или по-малки селища като Драгалевци да вземем за пример са декларирали сегашен адрес редица човеци, търсени от правораздаването. Там им пращат и призовките. Вместо виновните звена първо да видят в съда, в полицията или в прокуратурата къде е непрекъснатият адрес на тези хора. И да ги търсят там - с доста по-голяма възможност да ги намерят или дори да ги заловен. Или най-малко да научат къде може да са се позиционирали сега.
Това не са въпроси от образователни проби за бъдещи адвокати. Това са действителни проблеми от българското ежедневие. Има доста парцели, които очевидно са влезнали в базите от данни на мафията, и по тази причина входните им порти са облепвани от време на време от някого с призовки. Всъщност адресирани до незнайни лица от мъжки и от женски пол, които трябвало да се явят еди-къде си по това или това дело на тази или онази дата. Имената са разнообразни, номерата на делата - също. Но това не пречи на притежателите на парцелите да изпадат в стрес през 2-3 месеца.
Някои от въпросните притежатели, получили тези хартии, ги мачкат и хвърлят с отвращение в коша. Други ги събират и ги носят я в Министерство на вътрешните работи, я в Софийския областен съд, или даже в прокуратурата. А прочее съществува и още един проблем: изцяло е допустимо този, който къса и хвърля призовките, изпратени на подправен адрес, да дава отговор на следващия ден за укривателство. Което си е напряко шокиращо. Докато ответникът или подсъдимият се разхожда на независимост, почтеният да написа обстойно и нашироко "Именувам се... "
Засега разказаният прекомерно "игрив " ред за потребление на призовките е доминиращ, а отговор на изложените нагоре питания няма - в Министерство на вътрешните работи и в съда единствено подвигат плещи. И потокът от призовки с незнаен адресат на непознат адрес не стопира.
Човек от гората
И още: дали, примерно, в Столичния областен съд празните бланки за призовки се водят като някакъв документ за служебно прилагане или се търкалят на всички места и всеки може да си постави в чантата шепа-две празни бланки, да ги попълни и да си ги лепи, където откри за добре. Дори с простата цел да тормози или да плаши комшиите, на които има зъб. Което е също една житейска опция.
Но има и по-съществен въпрос. Колко ли каузи в наказателните или в гражданските съдилища са били забавени, влачени с години или напряко забатачени единствено тъй като подсъдимият или ответникът по това или това дело не са били призовани според закона? А не са били призовани, тъй като не са си получили призовката. Или какъв брой банки и компании за бързи заеми са били завлечени от балкански вид тарикати, дали при сключването на контракта за финансиране един подправен адрес?
На пръв взор е доста мъчно да пробуташ непознат адрес като твой, тъй като сякаш имаш персонална карта. Но се оказва, че това не е по никакъв начин мъчно, тъй като имаме главен и сегашен адрес, и точно той може да свърши работа като дегизировка за осъществяването на противоправни дейности.
Това не са празни догатки или фантасмагории. Например по стръмните и тесни сокаци в българските покрайнини или по-малки селища като Драгалевци да вземем за пример са декларирали сегашен адрес редица човеци, търсени от правораздаването. Там им пращат и призовките. Вместо виновните звена първо да видят в съда, в полицията или в прокуратурата къде е непрекъснатият адрес на тези хора. И да ги търсят там - с доста по-голяма възможност да ги намерят или дори да ги заловен. Или най-малко да научат къде може да са се позиционирали сега.
Това не са въпроси от образователни проби за бъдещи адвокати. Това са действителни проблеми от българското ежедневие. Има доста парцели, които очевидно са влезнали в базите от данни на мафията, и по тази причина входните им порти са облепвани от време на време от някого с призовки. Всъщност адресирани до незнайни лица от мъжки и от женски пол, които трябвало да се явят еди-къде си по това или това дело на тази или онази дата. Имената са разнообразни, номерата на делата - също. Но това не пречи на притежателите на парцелите да изпадат в стрес през 2-3 месеца.
Някои от въпросните притежатели, получили тези хартии, ги мачкат и хвърлят с отвращение в коша. Други ги събират и ги носят я в Министерство на вътрешните работи, я в Софийския областен съд, или даже в прокуратурата. А прочее съществува и още един проблем: изцяло е допустимо този, който къса и хвърля призовките, изпратени на подправен адрес, да дава отговор на следващия ден за укривателство. Което си е напряко шокиращо. Докато ответникът или подсъдимият се разхожда на независимост, почтеният да написа обстойно и нашироко "Именувам се... "
Засега разказаният прекомерно "игрив " ред за потребление на призовките е доминиращ, а отговор на изложените нагоре питания няма - в Министерство на вътрешните работи и в съда единствено подвигат плещи. И потокът от призовки с незнаен адресат на непознат адрес не стопира.
Човек от гората
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ