Моловете в София ли са новата арена за разпространение на наркотици и престъпна дейност?
Какво се случва в комерсиалните центрове в столицата и за какво в някои от моловете ври и кипи от идиотски истории, а в други ситуацията е надалеч по-нормално?!
Наистина ли пребитият сервитьор е шамаросвал преди този момент побойниците си, или някой се пробва да изкара децата почтени, налагайки вандалското държание на обществени места като нещо обикновено?! Вярно ли в комерсиалните центрове се продават опиати и заради тази причина там постоянно се навъртат подрастващи, на които никак не им се върви на учебно заведение?
Това са напълно дребна част от въпросите, които жителите си задават, въпреки че ситуацията е след дъжд качулка.
Истории, граничещи с нездравия разсъдък, „ изплуват “ всеки ден. Оказва се, че в големите лъскави здания от години нещата не са такива, каквито си ги представяме. Побоищата. ставали от много време, само че гласност не им се давала. Причината?! Управителите не желали неприятна популярност за съответните молове, тъй като това щяло да докара до отлив на наематели и на клиенти.
„ Моловете от дълго време са се трансформирали в място за среща на скучаещи младежи, които вървят на кино, само че и демонстративно пушат марихуана на терасите на огромните бизнес центрове. Не се тормозят от нищо. Дърпат и балони с божествен газ. Един балон могат да го „ глътнат “ за по-малко от 5 минути. Това, че възрастните ги виждат и не им вършат забележки, е напълно друга тематика.
Охраната на моловете не може да „ огрее “ на всички места по куп аргументи:
Първата е, че се разчита най-вече на видеонаблюдението. Пред камерите има чиновници, които наблюдават обособените пространства. Когато има неправда, оповестяват на охранителите, които патрулират в обособените браншове. Едва тогава те отиват да заловен крадеца. Въпреки това обири стават много постоянно.
Втората причина е, че искащи да бъдат охранители съвсем няма. Заплащането е алегорично, а се работи по 10-12 часа, тук-там има и нощни наряди. Младите момчета изцяло разумно не биха отишли да работят за 60 лв. дневно, въпреки да им оферират трудови контракти, талони, купони и така нататък
Наемат се най-вече пенсионери, които употребяват заплатата си като добавка към пенсията. Възрастните чиновници се опасяват да влизат в спор с младежите, тъй като могат да бъдат ошамарени. Служителят на мола може да им направи забележка, само че няма право да ги удря, наскърбява, пипа, задържа.
За всяка неправда би трябвало да се рапортува на мениджърите.
Те към този момент вземат решение какво да се прави, да се извика ли полиция, или да не се вика.
Така на процедура защита има, само че тя не може да действа. Ръцете на учениците са развързани. Дори да ги задържат органите на реда, след по-малко от 24 часа ще бъдат пуснати. Младите знаят доста добре това и се възползват, че законът не ги лови “, споделя Теодор Николов, който дълги години е работил като охранител в известна комерсиална верига, занимаваща се с продажба на техника.
Той е безапелационен, че измененията в метода на охраняване на моловете ще костват скъпо на шефовете. Увеличаването броя на охранителите щяло да бъде краткотрайна мярка, която нямало да уплаши „ гаргите “.
Декември месец бил измежду най-активните откъм настъпление на крадци и джебчийки. Теодор не има вяра, че този път крадливи жители няма да има, тъй като са се стреснали от медийния звук. Кокошкарите в мола се движели на тумби, а наближават ли празници, ставало ужасно. Един отвличал вниманието на посетителите, различен – на охранителите, а трети навличал ново яке на гърба си. Те имали пренебрежително отношение към чиновниците и наричали възрастните охранители бастуни, грипове, некролози и пенсии.
„ Не съм учудена от детската експанзия, нито от пропуските в защитата. Собствениците пестят пари и въобще не им пука за клиентите. Аз пострадах по различен метод от бизнес центровете. Преди 2 години щерка ми, която тогава беше на 14 години, се оказа бременна. Бяхме шокирани с мъжа ми от „ новината “. Не знаехме по какъв начин да беседваме с нея, какво да й кажем. Момичето ми непрестанно плачеше.
Нямаше другар, не знаехме даже, че прави секс.
За нас си беше малко момиченце. Наложи се да ни показа всичко, откакто я уверихме, че заставаме зад нея…
Разказа ни, че е правила обич в тоалетната на един мол с неин съученик. Искала да не е девствена, с цел да не й се подиграват. Само един път се любели.
е й имам вяра изцяло, само че премълчах. След седмици направи аборт… Плака доста, ние с татко й плакахме също. Вече е на 16, не дръзвам да я запитвам прави ли секс, само че продължава да върви в моловете с приятелки.
Зная, че и други подрастващи се заключват по тоалетните, очевидно е съвременно. Притеснявам се, че след първия аборт ще има и втори. Понякога се успокоявам с мисълта, че ще порасне и ще улегне. Радвам се, че върви на учебно заведение.
Поне приблизително обучение ще има “, споделя Петя Х.
Майката споделя, че експанзията се отнася и във връзка с девойките. В компанията на щерка й имало госпожици, които били същински мъжкарани и тарторки. Думата им на две не ставала. Освен че въртели интриги, девойките си разменяли и юмруци. Макар и малолетни, множеството от тях пушели цигари като възрастни, пробвали всевъзможни опиати. Някои имали съществени гаджета, други като щерка й желали да не са девствени, с цел да не им се подиграват приятелките.
С радостни бонбони пък били зарибявани дребните гости в моловете. Това ставало на територията на детските кътове, където децата били оставяни в ръцете на аниматори, до момента в който родителите пазарят. „ Синът ми беше пробвал радостни бонбони, без да знае, че са такива. Почерпило ги някакво огромно момче. После все ми говореше, че желае да ме запознае с баткото, с цел да го пита от кое място е взел бонбонките, че да си вземем и ние. Така и не намерихме баткото в мола. С времето синът ми стана нападателен, отговаряше ми, заяждаше се. Оказа се, че си намира бонбони от други деца. Аз даже не подозирах, мислех го за проблематично дете, защото с татко му сме разведени. Дори упреквах себе си, че съм неприятна майка. Заведох го при психолог. Щях да потъна в земята от позор. Синът ми назова специалистката уличница, употребява и други обидни думи, които несъмнено не е научил от мен. Добре че дамата прояви схващане. Изтърпя го. Последваха сеанси, на които не присъствах. На един от тях той споделил, че желае да е огромен и независим. На този стадий нямало по какъв начин да се изнесе от у дома, само че пък желал да опита от нещата, които вършат огромните. Така почнал с бонбони и балони “, споделя Виолина Симеонова, съгласно която младежите у нас били изцяло изтървани и родителите и просто не можели да се оправят без помощта на цялото общество.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
Още вести четете в: Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




