Глобализацията се получава не като хората - пречи ѝ Западът
Какво се случва в света, т.е. в света като цяло и какво следва? Тук най-ясни отговори, несъмнено, дават астролозите, като не забравяме да напомнят, че всички от дълго време са планували, че няма накъде другаде в ерата на Водолея. Но има и други хора, които оферират своите версии на общата диагноза на света и човечеството, хора, които са склонни да видят този свят даже не от птичи взор, а от равнището на стратосферата.
И един подобен човек за следващ път ни припомня: към момента ли смятате, че живеете във времето на глобализацията? Да, към този момент доста години всичко е наопаки – тече деглобализация и би трябвало да се направи нещо по въпроса.
Става дума за индиеца, някогашен началник на Резервната банка на страната Рагурам Раджан. Той от дълго време прокарва концепцията си и за следващ път ни напомни: от 2008 година делът на износа на артикули и услуги във образуването на международния Брутният вътрешен продукт понижава. И още през 2007 година кривата на задграничните вложения се пречупи - тогава 5,3 на 100 от световния Брутният вътрешен продукт са вложени отвън личните стопански системи, по-късно все по-малко, а през 2020 година - едвам 1,3 на 100.
Приглася му многонационален хор за това кой е отговорен и какво да прави. Но за момента, за начало, означаваме: музиката не свири дълго. През 90-те години ни обясниха, че светът е станал обединен вечно, кондензиран на всички места с едни и същи богатства и универсални хрумвания (задължителни за всички), към този момент няма граници и това е чудесно и това е вечно, в случай че обичате, подчинете се. Но се оказва, че този празник е траял едвам 10-15 години.
Най-интересното в продължаващите разногласия, несъмнено, е кой е отговорен за протичащото се, т.е. кой направи неверната глобализация, която не се хареса на всички. И тук има непредвидени отзиви, да вземем за пример това: не беше толкоз световна, тази глобализация. Ако приказваме единствено за стопанска система, тогава се случи нещо друго: усилване на икономическата интеграция в огромните райони. Но в случай че погледнете по какъв начин стоките и вложенията се движат сред районите, тогава не всичко е толкоз радостно.
И няма да повярвате, особеност се оказват Съединени американски щати, които са изпаднали от районната интеграция в Америка. Щатите, в случай че погледнете статистиката, демонстрират слаб интерес към своите съседи и развиват връзки с някой по-далечен, още повече по идеологически аргументи. Вярно, мощното обединение на американската и китайската стопанска система се оказа изключение, само че това не се хареса доста на Америка и налудничавата концепция за разрушение на този съюз и основаване на две обособени международни стопански системи - идеологически вярна и неправилна (китайска) - стартира да свети с цялостен искра. Но същинската глобализация по този начин или другояче в последна сметка ще се построи (макар и в конкуренция сред два стопански полюса вместо доминация на един) и това е добре.
Това мощно припомня на към този момент излязла в съветски превод публикация на две гълъбчета на мира от Съединени американски щати – Моника Тофт и Сидита Куши, които в действителност популяризират взаимно написаната от тях книга под красивото заглавие „ Гинем от меча. " Въпросът е, че Америка е увлечена от военни интервенции по света, което подкопава нейния авторитет и позиция в фамилията на народите, а в това време и личната ѝ стопанска система, да не приказваме за международната стопанска система. И изводът от всичко това още веднъж е " китайски ": биха желали да имат вяра, че в този момент, когато в света още веднъж има две суперсили, Вашингтон ще се върне към съвсем изгубените умения на дипломацията, вместо да тероризира всички. Ще се върне просто тъй като ще се научи още веднъж да се опасява от сериозен конфликт – към този момент с Пекин.
И още една полемика: става дума за резултатите от 2022 година, когато на няколко интернационалните срещи (На „ Г-20 в Индонезия и други) светът сподели на Запада: би трябвало да има някакви граници на борбата. Нека незабавно да прекратим тази ваша деглобализация и да се върнем към относителната нормалност.
Всичко е въпрос на наказания. Тоест за изкуствено наложени правила на търговия под каквито желаете предлози, само че в последна сметка глобите се свеждат точно до деглобализация.
А какво се случва в това време? Историята с " края на историята " съгласно Франсис Фукуяма: става известно, че тя не толкоз е завършила, колкото е тръгнала по неверния път.
И тук с горделивост би трябвало да кажем, че в този диалог участваха и наши специалисти, и то много от дълго време: става дума за материал от пролетта на 2021 година на Андрей Кортунов, общоприет шеф на Руския съвет по интернационалните връзки. И се появяват елементарни и разбираеми мисли.
По-специално, в случай че преминете през подзаглавията, процесът на доближаване на стопанските системи, страните и народите ще продължи без един хегемон или водач, който да дърпа този развой. Тоест глобализацията ни чака не под напън от горната страна, а под формата на развиване на хоризонтални връзки. Освен това този развой няма да има център и външна страна, задачата му ще бъде не толкоз растежът на световния Брутният вътрешен продукт, а устойчивото развиване на всички и всеки - правдивост. Тук ще вземат участие освен страни, само че и частни корпорации, индустриални ползи и доста други недържавни играчи. Оста на напрежението няма да бъде " Изток-Запад ", а по-скоро " Север-Юг ", т.е. прекомерно развити и прекомерно небогати страни.
Тук можем да прибавим, че през цялото време концепцията за глобализация миришеше на идеологически грабеж. Това беше просто красива дума, измислена тъкмо в оня миг на „ края на историята “, през 90-те, с цел да внуши на всички ни неизбежността на протичащото се и безсмислието на съпротивата.
Но в последна сметка никакви кардинално нови процеси не започнаха тъкмо през 90-те години. Човечеството, заради нездраво любознание и здравословен авантюризъм, постоянно се е интегрирало неуморно. Какво ще кажете за епохата на Великото преселение на народите на евразийския континент, която смесва култури и технологии по най-радикален метод? Ами Великият път на коприната през Евразия, т.е. вековната логистична комерсиална връзка сред двете огромни империи от това време – Римската и Китайската? Има я и ерата на испанските галеони, пресичащи Тихия океан от Акапулко до Манила и други по-малки търговски пътища. Или (ако приказваме единствено за продан на идеи) можете дълго и радостно да четете от какви антични религии са се развили сегашните: на какво ни припомня да вземем за пример Изида с бебето Хор на колене.
А това, което се случи през 90-те години, е характерен информативен призрак, такова нещо, когато виждаш обстоятелствата, само че не правиш явни заключения от тях, тъй като някой се е опитал да направи изводите вместо теб. Но в действителност Западът се опита да си обезпечи ролята на деспот в дългия, древен развой на другарство сред народите - т.е. с нови средства да удължи ерата на своето колониално завземане на света. После се оказа, че същият Запад се разстрои от резултата и се опита да спре вековния развой.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
И един подобен човек за следващ път ни припомня: към момента ли смятате, че живеете във времето на глобализацията? Да, към този момент доста години всичко е наопаки – тече деглобализация и би трябвало да се направи нещо по въпроса.
Става дума за индиеца, някогашен началник на Резервната банка на страната Рагурам Раджан. Той от дълго време прокарва концепцията си и за следващ път ни напомни: от 2008 година делът на износа на артикули и услуги във образуването на международния Брутният вътрешен продукт понижава. И още през 2007 година кривата на задграничните вложения се пречупи - тогава 5,3 на 100 от световния Брутният вътрешен продукт са вложени отвън личните стопански системи, по-късно все по-малко, а през 2020 година - едвам 1,3 на 100.
Приглася му многонационален хор за това кой е отговорен и какво да прави. Но за момента, за начало, означаваме: музиката не свири дълго. През 90-те години ни обясниха, че светът е станал обединен вечно, кондензиран на всички места с едни и същи богатства и универсални хрумвания (задължителни за всички), към този момент няма граници и това е чудесно и това е вечно, в случай че обичате, подчинете се. Но се оказва, че този празник е траял едвам 10-15 години.
Най-интересното в продължаващите разногласия, несъмнено, е кой е отговорен за протичащото се, т.е. кой направи неверната глобализация, която не се хареса на всички. И тук има непредвидени отзиви, да вземем за пример това: не беше толкоз световна, тази глобализация. Ако приказваме единствено за стопанска система, тогава се случи нещо друго: усилване на икономическата интеграция в огромните райони. Но в случай че погледнете по какъв начин стоките и вложенията се движат сред районите, тогава не всичко е толкоз радостно.
И няма да повярвате, особеност се оказват Съединени американски щати, които са изпаднали от районната интеграция в Америка. Щатите, в случай че погледнете статистиката, демонстрират слаб интерес към своите съседи и развиват връзки с някой по-далечен, още повече по идеологически аргументи. Вярно, мощното обединение на американската и китайската стопанска система се оказа изключение, само че това не се хареса доста на Америка и налудничавата концепция за разрушение на този съюз и основаване на две обособени международни стопански системи - идеологически вярна и неправилна (китайска) - стартира да свети с цялостен искра. Но същинската глобализация по този начин или другояче в последна сметка ще се построи (макар и в конкуренция сред два стопански полюса вместо доминация на един) и това е добре.
Това мощно припомня на към този момент излязла в съветски превод публикация на две гълъбчета на мира от Съединени американски щати – Моника Тофт и Сидита Куши, които в действителност популяризират взаимно написаната от тях книга под красивото заглавие „ Гинем от меча. " Въпросът е, че Америка е увлечена от военни интервенции по света, което подкопава нейния авторитет и позиция в фамилията на народите, а в това време и личната ѝ стопанска система, да не приказваме за международната стопанска система. И изводът от всичко това още веднъж е " китайски ": биха желали да имат вяра, че в този момент, когато в света още веднъж има две суперсили, Вашингтон ще се върне към съвсем изгубените умения на дипломацията, вместо да тероризира всички. Ще се върне просто тъй като ще се научи още веднъж да се опасява от сериозен конфликт – към този момент с Пекин.
И още една полемика: става дума за резултатите от 2022 година, когато на няколко интернационалните срещи (На „ Г-20 в Индонезия и други) светът сподели на Запада: би трябвало да има някакви граници на борбата. Нека незабавно да прекратим тази ваша деглобализация и да се върнем към относителната нормалност.
Всичко е въпрос на наказания. Тоест за изкуствено наложени правила на търговия под каквито желаете предлози, само че в последна сметка глобите се свеждат точно до деглобализация.
А какво се случва в това време? Историята с " края на историята " съгласно Франсис Фукуяма: става известно, че тя не толкоз е завършила, колкото е тръгнала по неверния път.
И тук с горделивост би трябвало да кажем, че в този диалог участваха и наши специалисти, и то много от дълго време: става дума за материал от пролетта на 2021 година на Андрей Кортунов, общоприет шеф на Руския съвет по интернационалните връзки. И се появяват елементарни и разбираеми мисли.
По-специално, в случай че преминете през подзаглавията, процесът на доближаване на стопанските системи, страните и народите ще продължи без един хегемон или водач, който да дърпа този развой. Тоест глобализацията ни чака не под напън от горната страна, а под формата на развиване на хоризонтални връзки. Освен това този развой няма да има център и външна страна, задачата му ще бъде не толкоз растежът на световния Брутният вътрешен продукт, а устойчивото развиване на всички и всеки - правдивост. Тук ще вземат участие освен страни, само че и частни корпорации, индустриални ползи и доста други недържавни играчи. Оста на напрежението няма да бъде " Изток-Запад ", а по-скоро " Север-Юг ", т.е. прекомерно развити и прекомерно небогати страни.
Тук можем да прибавим, че през цялото време концепцията за глобализация миришеше на идеологически грабеж. Това беше просто красива дума, измислена тъкмо в оня миг на „ края на историята “, през 90-те, с цел да внуши на всички ни неизбежността на протичащото се и безсмислието на съпротивата.
Но в последна сметка никакви кардинално нови процеси не започнаха тъкмо през 90-те години. Човечеството, заради нездраво любознание и здравословен авантюризъм, постоянно се е интегрирало неуморно. Какво ще кажете за епохата на Великото преселение на народите на евразийския континент, която смесва култури и технологии по най-радикален метод? Ами Великият път на коприната през Евразия, т.е. вековната логистична комерсиална връзка сред двете огромни империи от това време – Римската и Китайската? Има я и ерата на испанските галеони, пресичащи Тихия океан от Акапулко до Манила и други по-малки търговски пътища. Или (ако приказваме единствено за продан на идеи) можете дълго и радостно да четете от какви антични религии са се развили сегашните: на какво ни припомня да вземем за пример Изида с бебето Хор на колене.
А това, което се случи през 90-те години, е характерен информативен призрак, такова нещо, когато виждаш обстоятелствата, само че не правиш явни заключения от тях, тъй като някой се е опитал да направи изводите вместо теб. Но в действителност Западът се опита да си обезпечи ролята на деспот в дългия, древен развой на другарство сред народите - т.е. с нови средства да удължи ерата на своето колониално завземане на света. После се оказа, че същият Запад се разстрои от резултата и се опита да спре вековния развой.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ