Отказва ли се Домусчиев от Лудогорец?
Какво се случва с Лудогорец е въпросът, който наподобява най-актуален към футбола ни в последно време. И той напълно не е подбуден от загубата против ЦСКА за купата на България. Подобни резултати се случват, въпросът е какво стои зад тях. А в Разград от известно време се вижда цялостно оттегляне по всички фронтове, които подсказват даже за отричане на Кирил Домусчиев от плана "Лудогорец ".
Първото и най-основно оттегляне на "Лудогорец Арена " е ценностното. В годините около всички евроуспехи на Лудогорец от Разград с съображение се идентифицираха с нрав, стигащ надалеч оттатък Калотина. Самият Домусчиев, Ангел Петричев и наставниците Ивайло Петев, Георги Дерменджиев и Стойчо Стоев нееднократно посочваха, че тяхната желана среда са европейските връзки сред клубовете и избягваха българските низки пристрастености, въпреки първите двама да се оправят добре и с тях. Постепенно обаче Лудогорец спря да се цели високо и това става все по-видно. Най-натрапчивото доказателство са изборите на треньор в Разград в последно време.
Всичко вървеше чак изненадващо добре за български клуб до 2017 година От назначенията на Петев, Стоев и Дерменджиев личеше, че някой в Разград схваща материята и знае доста добре какъв брой фундаментален е за един тим положителният треньор. И тогава внезапно като че ли всичко се пречупи и в Разград стопираха да надграждат. Първо пристигна към този момент поизхабеният футболно Димитър Димитров, който мъчно може да внесе нещо кой знае какъв брой ново в играта на отбора. Неясно от кое място и по какви съображения по-късно бе докаран бразилският анонимник Пауло Аутуори, който пък бе сменен от тотално неотговаращият на реномето на отбора Антони Здравков. И тъкмо тук идва смяната в идеологията. Сякаш внезапно в Разград стопираха да мислят за клуба си като подобен от средноевропейска класа, а се държат с него като че ли е провинциално българско средностатистическо отборче. Антони Здравков е подобаващ за треньор точно на такова.
Най-голямата пакост, която са напът да създадат Домусчиев и компания е, че ще пропуснат да материализират шума, който Лудогорец подвигна в Европа. Благодарение на него Лудогорец може да си разреши да притегли задоволително класно име на треньорската пейка. С реномето, финансовата непоклатимост, инфраструктурата, която има, клубът е апетитна дестинация, за разлика от един ЦСКА да вземем за пример, където е задоволително да видиш стадиона, с цел да се откажеш да поемеш отбора. Само че като разследване точно на кадровите неточности в Лудогорец започнаха да се отдалечават от европейския футбол и това ще докара след себе си редица негативи, в случай че не се вземат незабавни ограничения. Такава сигурно не е връщането на Стойчо Стоев, който бе доведен от...Арда. Нека си го кажем, макар немалките му достижения за клуба, Стоев не е кой знае каква треньорска класа. Неговото предопределение бе от тези за по един мач. А точно извънредно значимото посещение на "Герена " против надигналия глава Левски, което на 90% щеше да бъде изгубено с Антони Здравков на скамейката. Психологическият напредък, обичаен при назначение на нов треньор си свърши работата и Лудогорец взе мача, само че откакто той отшумя, се вижда, че игрово Стоев няма какво повече да даде и Лудогорец забатачи в обичайното за този сезон русло. Последните два мача против Берое и ЦСКА са живото доказателство.
Именно в дуела против столичани си пролича и нещо друго. Този конфликт на два клуба, чиито притежатели имат цялостна нетърпимост един към различен, мина изненадващо добродушно. При домакините я нямаше обичайна експанзия към този дуел, както на терена, по този начин и отвън него. Загубата бе призната като че ли като нещо напълно обикновено, което е безусловно нетипично за нрава и задачите на този клуб. Големите шефове се скриха и оставиха Стоев да изяснява, че целта в действителност бил шампионската купа. Само че с това оттегляне като нищо и тя ще се изплъзне, щом към този момент един път този ЦСКА те е надиграл. Защото да те бие Любо Пенев, който не се слави като необикновен стратег, не е симптом за нищо положително.
Напоследък Кирил Домусчиев разшири заниманията си. Снима се на градежа на новите си фабрики, купи си и цяла медийна група и очевидно футболът беше изтласкан по-назад в целите му. Предвид продължаващата и обезпечена вечно слаба посещаемост в Разград, поради изчерпващия се и откъм запас на актуалните футболисти отбор няма да е учудващо в случай че Домусчиев е решил да занижи режимите на работа в клуба си. Към този миг сигналите сочат точно натам.
Първото и най-основно оттегляне на "Лудогорец Арена " е ценностното. В годините около всички евроуспехи на Лудогорец от Разград с съображение се идентифицираха с нрав, стигащ надалеч оттатък Калотина. Самият Домусчиев, Ангел Петричев и наставниците Ивайло Петев, Георги Дерменджиев и Стойчо Стоев нееднократно посочваха, че тяхната желана среда са европейските връзки сред клубовете и избягваха българските низки пристрастености, въпреки първите двама да се оправят добре и с тях. Постепенно обаче Лудогорец спря да се цели високо и това става все по-видно. Най-натрапчивото доказателство са изборите на треньор в Разград в последно време.
Всичко вървеше чак изненадващо добре за български клуб до 2017 година От назначенията на Петев, Стоев и Дерменджиев личеше, че някой в Разград схваща материята и знае доста добре какъв брой фундаментален е за един тим положителният треньор. И тогава внезапно като че ли всичко се пречупи и в Разград стопираха да надграждат. Първо пристигна към този момент поизхабеният футболно Димитър Димитров, който мъчно може да внесе нещо кой знае какъв брой ново в играта на отбора. Неясно от кое място и по какви съображения по-късно бе докаран бразилският анонимник Пауло Аутуори, който пък бе сменен от тотално неотговаращият на реномето на отбора Антони Здравков. И тъкмо тук идва смяната в идеологията. Сякаш внезапно в Разград стопираха да мислят за клуба си като подобен от средноевропейска класа, а се държат с него като че ли е провинциално българско средностатистическо отборче. Антони Здравков е подобаващ за треньор точно на такова.
Най-голямата пакост, която са напът да създадат Домусчиев и компания е, че ще пропуснат да материализират шума, който Лудогорец подвигна в Европа. Благодарение на него Лудогорец може да си разреши да притегли задоволително класно име на треньорската пейка. С реномето, финансовата непоклатимост, инфраструктурата, която има, клубът е апетитна дестинация, за разлика от един ЦСКА да вземем за пример, където е задоволително да видиш стадиона, с цел да се откажеш да поемеш отбора. Само че като разследване точно на кадровите неточности в Лудогорец започнаха да се отдалечават от европейския футбол и това ще докара след себе си редица негативи, в случай че не се вземат незабавни ограничения. Такава сигурно не е връщането на Стойчо Стоев, който бе доведен от...Арда. Нека си го кажем, макар немалките му достижения за клуба, Стоев не е кой знае каква треньорска класа. Неговото предопределение бе от тези за по един мач. А точно извънредно значимото посещение на "Герена " против надигналия глава Левски, което на 90% щеше да бъде изгубено с Антони Здравков на скамейката. Психологическият напредък, обичаен при назначение на нов треньор си свърши работата и Лудогорец взе мача, само че откакто той отшумя, се вижда, че игрово Стоев няма какво повече да даде и Лудогорец забатачи в обичайното за този сезон русло. Последните два мача против Берое и ЦСКА са живото доказателство.
Именно в дуела против столичани си пролича и нещо друго. Този конфликт на два клуба, чиито притежатели имат цялостна нетърпимост един към различен, мина изненадващо добродушно. При домакините я нямаше обичайна експанзия към този дуел, както на терена, по този начин и отвън него. Загубата бе призната като че ли като нещо напълно обикновено, което е безусловно нетипично за нрава и задачите на този клуб. Големите шефове се скриха и оставиха Стоев да изяснява, че целта в действителност бил шампионската купа. Само че с това оттегляне като нищо и тя ще се изплъзне, щом към този момент един път този ЦСКА те е надиграл. Защото да те бие Любо Пенев, който не се слави като необикновен стратег, не е симптом за нищо положително.
Напоследък Кирил Домусчиев разшири заниманията си. Снима се на градежа на новите си фабрики, купи си и цяла медийна група и очевидно футболът беше изтласкан по-назад в целите му. Предвид продължаващата и обезпечена вечно слаба посещаемост в Разград, поради изчерпващия се и откъм запас на актуалните футболисти отбор няма да е учудващо в случай че Домусчиев е решил да занижи режимите на работа в клуба си. Към този миг сигналите сочат точно натам.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ