Какво се случва с гората, след като е била опожарена…

Какво се случва с гората, откакто е била опожарена… Пред ФАКТИ приказва Костадин Вълчев, Старши специалист „ Гори " във WWF.

- Г-н Вълчев, за поредна година доста гори в България пострадаха от пожари. За поредна година констатирахме, че нямаме техника за гасене на пожари високо в планините. Защо е по този начин?
- Причините са няколко. На първо място – климатичните промени. Все по-често имаме дълги интервали на засушаване и по-високи температури, което прави пожарната заплаха доста по-висока от преди. Пожарите пораждат по-лесно, популяризират се бързо и стават доста сложни за ограничение и гасене. Същата картина виждаме и в Южна Европа – в Кипър, Испания, Румъния и други, където Европейската система за наблюдаване на горските пожари записва забележителен растеж на пожарите през 2025.

На второ място, в България проблем е неналичието на резистентност в политиките. В разгара на пожарите обществото и институциите приказват за предварителна защита и техника, само че откакто рецесията отмине, тематиката доста бързо се не помни.

И по този начин всяка година се оказваме сюрпризирани от мащаба на бедствията и от неналичието на нужната техника, изключително за високопланинските региони. Ако желаеме да прекъснем този циничен цикъл, би трябвало да работим поредно през цялата година. Това значи предварителна защита като: по-добро картиране на рисковите региони, установяване на другите аргументи за пожарите в тях, в това число палене на стърнища, запалване от електропроводи, около пътища и туристически центрове и други. Нужни са и характерни ограничения за предварителна защита за всеки от тези случаи. Трябва да се влага в закупуване на лична летателна техника, а не да разчитаме на други страни. Авиацията е най-ефективна в първите часове след започването на пожара в гората. От основно значение е съществуването тренирани и добре екипирани доброволци по места, които да могат бързо и дейно да се включат и да спрат огъня.
Също по този начин, можем да работим за възстановяване на синхрона сред институциите и успеваемостта на самото гасене, в това число посредством внедряване на модерни технологии за наблюдаване и ранно разкриване на пожари.

- Само установяваме опожарени площи, само че какво се случва с гората там, където всичко е черно. Какво се случва с дърветата, които са потърпевши?
- След някои пожари с низово горене в гори с височина над 10-15 м. с устойчиви на пожари типове като някой дъбове, дърветата са единствено отчасти повредени и след няколко години се възвръщат. При други типове (като бук) и при върхово горене, като в Пирин, множеството дървета умират. В тези случаи в стопанските гори практиката е починалите дървета да се изваждат, което е законно регламентирано. Логиката на законодателя е от една страна да не се похабява дървесината като запас, а от друга – счита се, че тя може да е източник на болести, въпреки редица проучвания да опровергават това. В горите, попадащи в предпазените територии, зони от Натура 2000 и сертифицираните по FSC гори, има законови условия да се оставят минимално количество биотопни дървета и мъртва дървесина. Мъртвата дървесина има значима роля – тя основава среда за доста типове и е част от естествения цикъл и баланс на гората.

- Как се сече в опожарен терен. Какви нормативни правила се съблюдават?
- След пожар се прави оценка и нормално се издава наставление от районната дирекция по горите или лесозащитна станция за осъществяване на санитарни или насилствени сечи. Собственикът на гората е задължен по-късно да провежда сечта съгласно законовите условия. Нямаме данни за съществени нарушавания при тази активност.

- Каква част от тях се изсичат под комфортния предлог, че са потърпевши от пожара?
- Вероятно се случват такива злоупотреби. WWF има платформа за сигнали и приложение „ Спаси гората “, в които постъпват сигнали за нарушавания в горите. На този стадий нямаме информация за сходен вид нарушавания. Не мисля, че са честа процедура.

- Пожар – дърводобив. Има ли директна връзка?
- Имате поради умишлени пожари за дърводобив, нали? Не е невероятно, само че малко евентуално, изключително сега, тъй като:
1) статистиката демонстрира, че най-малко 8 от 10 пожара пораждат отвън горите. Дали е допустимо някой да възпламени житна равнища с вярата да изгори гората наоколо? Не ми се има вяра.
2) както загатнах и нагоре, след пожар се прави оценка и наставление от районната дирекция по горите и лесозащитна станция за осъществяване на санитарни сечи или насилствени сечи. Въвличането на специалисти от разнообразни институции понижава риска от корупционни практики.
3) търсенето на дървесината в Европа и у нас последните години понижава, а с това и цената ѝ. Голям консуматор на дървесина напусна страна, което основава напълно друг проблем на дърводобиващите предприятия – липса на пазар. Държавните предприятия имат проблем с реализацията на дървесината.
При тези условия умишленото палене на пожар, което може да докара до огромни вреди и жертви отвън горите и с риск от санкции до 15 години затвор, е доста малко евентуално, изключително при ниска цена на дървесината и огромно предложение, както е сега.

- Какво се случва с опожарения терен след това. Залесява ли се, самозалесява ли се, по какъв начин се работи?
- Основен принцип при стопанисването на горите в България е да се следват естествените процеси в природата и при възобновяването на горите да се стимулира/подпомага естественото възобновяване. Горите с натурален генезис не постоянно са икономически най-ценните, само че те са доста по-устойчиви на неподходящи въздействия, в това число и на климатични промени. Естествените гори извършват по-добре и екосистемните си функционалности и по тази причина са по-желани. Ако първите 3 години след пожара няма положително естествено обновяване, притежателят на гората е длъжен да я залеси до две години след приключването на тригодишния интервал. Практиката демонстрира, че в множеството случаи при несполучливо обновяване в държавни гори се минава към залесяване.

- Как гледат на опожарения терен животните. Коко време им би трябвало, с цел да влязат още веднъж в него…
- Различните животни реагират по друг метод. Някои – изключително птиците и по-мобилните бозайници – могат да се хранят или почиват краткотрайно още първите години след пожара. Други типове се завръщат, едвам когато гората стартира да се възвръща. Но цялостното възобновяване на тежко развалена от пожар горска екосистема нормално лишава най-малко век.