Какво се случва на общество, в което икономическата власт е

Какво се случва на общество, в което икономическата власт е съсредоточена в ръцете на малцинството? Настоящето може да даде нерешителен отговор. Малък световен хайлайф се радва на голямо благоденствие; масите под него в друга степен са забравени.

Миналата седмица проучване за неравенството в света (World Inequality Report) - план, в който вземат участие над 100 откриватели допълнително от 70 страни, откри, че най-богатият 1% от популацията е прибрал 27% от международните доходи сред 1980 и 2016 година По-бедната половина от човечеството е получила 12%. Макар че последните 40 години са донесли изгоди на най-бедните, огромните печеливши са най-богатите. Икономическият напредък на Китай извади стотици милиони от бедността, само че делът на благосъстоянието, притежаван от най-богатия 1%, се е удвоил от 15 на 30%. Подобна е концентрацията на благосъстояние в Индия и Русия, а неравенството, невиждано след английското колониално господство и епохата на царизма, се появи още веднъж. В проучването се предизвестява, че до 2030 година едвам 250 души може да имат 1.5% от всички благосъстояния в света.

На запад преобладаващата през последните години идеология е приватизация, дерегулация, а в последно време и икономии. Те са превърнати в правила, които служат да се държи под надзор силата на електората. Резултатът е по-високи облаги и дивиденти, по-ниски налози, а за най-богатите - по-голям дял от националния приход.

Безкрайното правене и харчене на благосъстояние се е трансформирало в метод на живот. Само че за сметка на съвсем всички останали: ерата на глобализацията е очевидец на застоялост в заплащането на групите с ниски и междинни приходи в Северна Америка и Европа. Токсичният боклук от тези практики, дължащи се колкото на вътрешен избор, толкоз и на световен напън, трови политиката. Подкрепата за нетрадиционните партии сега е в най-високата си точка след 30-те години на предишния век. Същевременно

обичайните партии или се радикализираха, или доста отслабнаха.

Съществуват законни претенции на жителите, на които би трябвало да бъде отговорено. Но те постоянно се подклаждат от най-лошите всред нас. Във Англия на Брекзит антисистемната злоба се канализира от необикновен кръг опортюнисти, които с двусмислената си словосъчетание внушават, че размиването на работническите права ще докара до " взрив на изключителния труд ".

Доналд Тръмп е изразител на гнева на белите служащи в Съединени американски щати, само че поддържа проект за практическо преобразяване на страната в данъчен парадайс за най-богатите 0.1% от популацията, които ще се радват на най-ниските данъчни ставки след Позлатения век. Ако реакционни националисти приказват за гражданска война, а в реалност подсигуряват статуквото на плутокрацията, то същият злощастен детайл може да бъде открит в прогресивния глобализъм.

Желанието на Еманюел Макрон да таксува с по-високи налози заплатите, в сравнение с облагите на бизнеса във Франция, е неприятен сигнал, че

той избира мобилните основатели на благосъстояние пред уседналите служащи.

Няма нищо неизбежно в това какъв брой икономическа независимост се дава на богатите или какъв брой дълго продължава стагнацията на приходите. За нейна чест Европа демонстрира пътя: в случай че светът я последва, световното неравноправие ще намалее. Континентът по никакъв метод не е съвършен: би трябвало да има общоевропейски налози за най-богатите компании и човеци, тъй като те се възползват най-вече от безмитната търговия. Гражданите би трябвало да възродят концепцията, че политиката предлага демократична отбрана, водеща корените си от традицията за тъждество.

В Обединеното кралство е смущаващо да се види по какъв начин строителна компания заплаща на изпълнителния си шеф 110 милиона лири, откакто се е възползвала от голяма държавна дотация и цени на акциите, които са се съвзели след борсовите сривове. Защо министрите не изискат от него да разгласява данъчна декларация, с цел да покаже, че ще заплати 45 млн. лири назад на хазната? Подходът laissez faire прекомерно дълго подчиняваше демокрацията и сътвори

хиперексплоататорска политическа стопанска система.

Съдията от Върховния съд на Съединени американски щати Луис Брандис в миналото означи вярно: " Може да имаме народна власт и благосъстояние, съсредоточено в ръцете на малко на брой, само че не можем да имаме и двете. "

Политиците би трябвало да слагат въпроса за по-справедлив ред: да се разгласят за по-прогресивни налози и световен финансов указател, с цел да не може благосъстоянието да бъде скривано в данъчни убежища. Държавните разноски за опазване на здравето, обучение и в обществената сфера са нужни за свястно проявление на поданството.

Богатите би трябвало да споделят бремето на общите провокации - не просто да отплават надалеч със своите яхти, регистрирани в някой данъчен парадайс. Бунтарското въодушевление у гласоподавателите единствено ще се задълбочава, когато стартират да заплащат такси за нездравословните газове, в случай че богатите даже не заплащат налози. Съвременният живот почива върху нежно единодушие, че властта работи, тъй като жителите имат вяра, че е по този начин. Тази религия се крепи и върху това, че богатите дават своята милостиня. Затова те би трябвало да го вършат. / Българска телеграфна агенция

Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (640)