Вода за злато: как една индийска жена се изправи срещу природните стихии с песен
Какво се случва, когато водата стане по-скъпа и по-желана от златото? За хората от селцето Мхасвад в Махаращра, Индия, както и по доста други места по света, измъчвани от дългогодишна суша, това към този момент е действителност.
Журналистите от Voice of America (VOA) ни срещат с историята на една скромна, само че борбена жена от тази общественост, с цел да покажат опустошителния резултат от климатичните промени и животът на хората, наранени най-силно от тях.
Индийката Керабай Саргар е животновъд и се е сблъсква с опустошителна суша в своето село вече три пъти. Изменението на климата трайно е увеличило честотата на сушата в региона. Докато доста фермери са прекратили активността си, Керабай обаче избра да остане там и да се бори.
Фермерката залага златото си, с цел да помогне на фамилията и добитъка си да оцелеят. Тя също по този начин става известна радио личност в своята общественост, като употребява естествените си певчески качества, с цел да образова хората по отношение на земеделието и да им вдъхва искра на вяра.
" Беше пагубно, когато не валеше. Беше суша. Тъй като сушите не престават да се случват, ресурсите не престават да понижават, а разноските не престават да се усилват. И по този начин, с цел да запазим животните живи, започнахме да теглим заеми от хората. Дори нямах доста бижута. Малкото, което имах, го задържах като ипотека в банки и купувах фураж за животните. Никога не съм мислила дали ще мога да получа златото си назад. Нашите животни би трябвало да бъдат добре хранени, без значение дали ще мога да си върна златото или не ", споделя Керабай.
" Отгледани сме с поговорката " Две деца у дома и две животни на двора. " Отнасям се с тях като с мои деца и в никакъв случай не бих им поискала неприятно. "
Залагането на злато в локалната банка Mann Deshi се е удвоило от 2019 година, защото сушата принуждава хората да харчат повече пари за вода за напояване и за фураж за животните, показват от VOA, цитирайки Thomson Reuters Foundation.
Банката е основана през 1997 година, с цел да даде финансова опция на селските индийски дами, само че през днешния ден тя се трансформира във значимо място за ипотекиране на злато за фамилиите на фермерите за незабавни разноски, като закупуване на храна за добитък.
" Всеки ден дамите идват в банката, с цел да заложат златото. Бих ги попитал за какво ипотекирате бижутата си, толкоз скъпи. Те биха споделили, че и животните са като нашите деца. Ипотекираме златото, с цел да купим фураж, " споделя Четна Синха, основателка на банката Manн Deshi.
Според Indiathimes, индийските дами имат към 11% от златото в света. За тях, както и за доста други култури по света, златните бижута символизират благосъстояние и разцвет. Какво коства това благосъстояние обаче, когато земята съхне и нямаш капка вода?
Журналистите от Voice of America (VOA) ни срещат с историята на една скромна, само че борбена жена от тази общественост, с цел да покажат опустошителния резултат от климатичните промени и животът на хората, наранени най-силно от тях.
Индийката Керабай Саргар е животновъд и се е сблъсква с опустошителна суша в своето село вече три пъти. Изменението на климата трайно е увеличило честотата на сушата в региона. Докато доста фермери са прекратили активността си, Керабай обаче избра да остане там и да се бори.
Фермерката залага златото си, с цел да помогне на фамилията и добитъка си да оцелеят. Тя също по този начин става известна радио личност в своята общественост, като употребява естествените си певчески качества, с цел да образова хората по отношение на земеделието и да им вдъхва искра на вяра.
" Беше пагубно, когато не валеше. Беше суша. Тъй като сушите не престават да се случват, ресурсите не престават да понижават, а разноските не престават да се усилват. И по този начин, с цел да запазим животните живи, започнахме да теглим заеми от хората. Дори нямах доста бижута. Малкото, което имах, го задържах като ипотека в банки и купувах фураж за животните. Никога не съм мислила дали ще мога да получа златото си назад. Нашите животни би трябвало да бъдат добре хранени, без значение дали ще мога да си върна златото или не ", споделя Керабай.
" Отгледани сме с поговорката " Две деца у дома и две животни на двора. " Отнасям се с тях като с мои деца и в никакъв случай не бих им поискала неприятно. "
Залагането на злато в локалната банка Mann Deshi се е удвоило от 2019 година, защото сушата принуждава хората да харчат повече пари за вода за напояване и за фураж за животните, показват от VOA, цитирайки Thomson Reuters Foundation.
Банката е основана през 1997 година, с цел да даде финансова опция на селските индийски дами, само че през днешния ден тя се трансформира във значимо място за ипотекиране на злато за фамилиите на фермерите за незабавни разноски, като закупуване на храна за добитък.
" Всеки ден дамите идват в банката, с цел да заложат златото. Бих ги попитал за какво ипотекирате бижутата си, толкоз скъпи. Те биха споделили, че и животните са като нашите деца. Ипотекираме златото, с цел да купим фураж, " споделя Четна Синха, основателка на банката Manн Deshi.
Според Indiathimes, индийските дами имат към 11% от златото в света. За тях, както и за доста други култури по света, златните бижута символизират благосъстояние и разцвет. Какво коства това благосъстояние обаче, когато земята съхне и нямаш капка вода?
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ