ГЕРБ без еволюция: Когато авторитетът се превръща в капан
Какво се случва, когато една партия се държи за водач не от преданост, а от боязън? В случая на – това води не до мощ, а до политическа застоялост .
Капанът на лидерската застоялост
Вече петнадесет години ГЕРБ живее в облика на един човек –. Това не е просто фетиш към личността. Това е структурна липса на опция . В партията няма:
- механизъм за съревнование на хрумвания,
- второ равнище на водачество,
- културна приемливост към вътрешнопартийна конкуренция.
Всеки, който свети, бива затиснат. Всеки, който задава въпроси – бива маргинализиран. Така лоялността се трансформира в тишина. А тишината – в застой .
Последиците: ГЕРБ оцелява, само че не пораства
Партията не създава нови хрумвания, нито нови лица.
- Местните структури се крепят на зависимости, а не на доверие.
- Когато нов човек се появи, той бива „ назначен “, не изграждан.
- Езикът остава същият. Съобщенията – познати. Ходът – в кръг.
И най-силният абсурд:
властническата партия не е източник на надзор, а признак на боязън.
Защо това има значение?
Когато един водач е притежател на всичко – доверие, легитимност, история – партията не се уголемява . Тя се капсулира.
ГЕРБ не е с Борисов, тъй като има вяра, че няма по-добър. ГЕРБ е с Борисов, тъй като не е разрешила на никой различен да стане добър.
Възможен ли е нов път?
Да – само че той не стартира със промяна на табелката, а със:
- Институционализиране на вътрешнопартийния живот;
- Създаване на самостоятелни, конкуриращи се фигури;
- Лидерска равноправност – в която Борисов осъзнава, че престиж се предава, не се заключва.
Заключение
ГЕРБ не е в рецесия на доверие. ГЕРБ е в рецесия на развиване . А в политиката това е по-опасно от всичко – тъй като не се вижда незабавно. Но разпадът от вътрешната страна към този момент е почнал.
Присъединете се към нашия
Евродепутати на Орбан блокираха позицията на България за Северна Македония
