Какво се случва из българските телевизии? От една страна се леят

Какво се случва из българските малките екрани?

От една страна се леят сякаш трепачите на рейтинги „ Ергенът “ и Hell’s Kitchen, които събират изцяло незнайни хора. Последните, не без помощта на сюжета, след няма и две седмици са люто изпокарани между тях и плетат интриги, гъсти като родопска рогозка.

От друга е „ Като две капки вода “ – шоу, което без да се напъва изключително, в действителност е същинският рейтингов първенец.

Предаването е самобитен героизъм в осъществявания със кавги, сълзи и сополи ефир.

Не за друго, а тъй като съумява да сплоти свръхпопулярни лица и вместо да ги насъсква едно против друго, с цел да си мерят известността, ги забърква в занимателна примес от малко пеене, малко танци и доста, но доста грим.

Шоуто не те натоварва в неделната вечер със комплицирани за мелене проблеми и сюжети, само че въпреки всичко те държи крепко пред дребния екран, с цел да видиш какво още ще покаже. Не те кара тъкмо преди понеделника да чоплиш в мозъка си тежки проблеми, които да скапят последния почивен ден/вечер.

И без пресилване – „ Като две капки вода “ е най-позитивното предаване, което се е пръквало от доста години насам.

То е тотално лишено от злободневие, злословия и съзнателно натягане на напрежението сред участниците за има или няма самун, най-малко зрелища да има.

Форматът не е без своите недостатъци отпред с импровизациите на водещите, поради които постоянно епизодът става протяжно дълъг.

Лафовете им не всеки път са смешни, случва се закачката да не се получава или да не е на мястото си и да нервира изключително доста, когато нямаш самообладание да почне идната реплика. Жонглирането с реплики сред Рачков и Геро умерено може да бъде сведено до най-малко, само че уви…

Кастът също не е изцяло успешен и е изнервящо за всеки с добър усет, че постоянно, но постоянно има най-малко една фолк-певица.

До самият завършек на сезона тя по този начин и не съумява да се отучи да „ извива “ гласа си, без значение дали пее Глория, или Scorpions.

И не на последно място, към този момент и на децата е ясно, че облиците за реплика не се падат напълно инцидентно. Това поставя чаена чаша катран в кацата с меда, изключително когато е прекомерно явно, да вземем за пример когато на по-зрелите звезди епизоди поред се падат само и единствено класици като Франк Синатра и Уитни Хюстън.

Но това да са кусурите…

Научихме се да подлагаме на критика, само че не и да се слагаме на непознато място

Особено на тринадесетия, сякаш съдбовен сезон, в който на една сцена са събрани зевзеците Иван Христов и Николаос Цитиридис.

Двамата са изцяло задоволителни, с цел да се получи увлекателно шоу, и на драго сърце влизат във всевъзможни облици без да им се мръщят. Иван (от Иван и Андрей) докара сълзи от смях и като „ златната рибка на чалгата “ – Камелия, и като дребното поп знамение Сабрина Карпентър.

Тук е моментът Магърдич Халваджиян да надуши какъв капацитет е събрал пред себе си с двамата и да обмисли по какъв начин да го оползотвори. После, в случай че може, да си спомни кой му е подшушнал концепцията, благодаря!

Иначе в ефир, в който към този момент даже и форматите за намаляване разчитат на евтини интриги и долнопробни драми, „ Капките “ са положително развлечение в най-чиста форма. Такова, задоволително да запълни стадион „ Васил Левски “ за финала си и да остави феновете да питат за още.
Мануела Геренова

webcafe.bg