В Афганистан знаят от 8 години за талибаните, а ние от 12 за Борисов – защо сме шокирани тогава?
Какво се случи? Защо е тази изненада и суматоха, откакто още през 2012 година се заприказва, че американските войски и контингентите от натовски страни ще се изтеглят? Срокът бе отлаган, само че беше ясно, че един ден войските, на които се крепеше мира в страната ще си тръгнат. Оттогава са и доказателствата, че талибаните се готвят да завземат властта.
През всичкото време милиони афганистанци са коментирали в фамилиите си и на работното място тези вести. Никой чужденец не познава талибаните, както самите поданици на страната. Местните познават обичаите, нравите, средата, сигурно най-малко малко познават и историята си. Купуват храна на пазарите, чуват клюки, слушат вести, употребяват интернет... Не им ли хрумна, че в миналото ще се случи това, което се случи?
Преговорите за евакуиране на задгранични войски датират от осем-девет години. Не можеха ли афганистанците да позволен, че когато това стане, хаосът ще ги затисне? На какво са разчитали? Не светна ли лампичката в главите им през март 2020 година, когато сигурно стана ясно, че американците изтеглят войските си? През 2021 година, когато Джо Байдън смени Доналд Тръмп това не им ли подсказа, че драмата е на прага? Може би са желали да живеят в страната си, все пак? Възможна е сходна мисъл, само че за какво тогава бягат под паника в този момент? Защо не са реагирали разумно: американците напущат - талибаните печелят - ще би трябвало да избягаме. Как е допустимо да са учудени през днешния ден, че талибаните са взели властта! В други страни хората може и да не са наясно с детайлите на афганистанските проблеми, само че самите афганистанци са били наясно. И все пак през днешния ден следим шокирани по какъв начин хиляди се тълпят на летището и границите, с цел да търсят избавление другаде. Къде? Ако те са „ сюрпризирани “, за какво останалия свят би трябвало да е квалифициран да ги посрещне и обгрижи? Защото е хуманно? Защото по този начин е редно и признато? Защото…
Нямам отговор на тези въпроси. В същото врем мисля, че във всеки от въпросите се съдържа и отговор. Неадекватност, оставяне на течението. Много хора не познават историята на страната си или знаят единствено това, с което се гордеят по празници. Хората не имат вяра, че неприятните неща са действителност и може да им се случат когато и да е. Както и че това към този момент е ставало доста пъти. Това с цялостна мощ важи и за нас, българите.
Гледам фрагментите от Кабул, а виждам страната ни през днешния ден.
Нима не знаехме през 2001 година, когато Симеон назначи Бойко Борисов за основен секретар на Министерство на вътрешните работи, че същият е приключил за пожарникар в школата в Симеоново, че идва от средите на силовата формация СИК и че е бил защита на Тодор Живков и по-късно на царя? Знаехме. Когато стана кмет на София, а по-късно и министър председател, а дясна ръка му беше Цецо Цветанов, не знаехме ли, че сходни хора не стават и не трябва да ръководят държава-член на Европейски Съюз? Научавахме за подмолните покупко-продажби, корупционните практики, мафиотските кръгове, които се впиваха във властта. Знаехме, само че купувахме жилища на цени като тези в Париж и Виена за деца и внуци, които са нейде по белия свят. Примирявахме се с подмяната на свободното слово и медии с такива, обслужващи статуквото. Виждахме чекмеджето с пачките евро и златни кюлчета, коментирахме къщата в Барселона, ПКП като началник на прламента, мачлетата и белота на Диктатора, джипката и затриването на стопанската система ни, негодувахме по домовете си за загиващото опазване на здравето, мизерните пенсии и заплати. Всичко това бе пред очите ни години наред. Но като афганистанците сме се надявали, че злото няма да ни сполети, че с нашето семейство ще се случи прелестно чудо… И когато се оказахме в клопката на рецесията, в тресавището на Борисов и ГЕРБ, в ръцете на българския прокурорски Торквемада, бити и ритани под колоните до Министерски съвет – изпаднахме в потрес. И се втурнахме към " партиите на митинга ", като че ли са американски самолети на летището в Кубел...Само че филантропична интервенция в София няма да има, щу би трябвало да се оправяме сами.
Тъжна картина сме ние, българите. Играем хора в реката, обличаме се като поборници и войводи, само че всичко това е бутафорно увещание на остаряла популярност. Истината е елементарна: афганистанците са знаели за талибаните през 2012 година, а ние знаехме за нашите талибани няколко години по-рано. И не направихме нищо.
Тази мисъл не ми дава мира!
Огнян Стефанов
През всичкото време милиони афганистанци са коментирали в фамилиите си и на работното място тези вести. Никой чужденец не познава талибаните, както самите поданици на страната. Местните познават обичаите, нравите, средата, сигурно най-малко малко познават и историята си. Купуват храна на пазарите, чуват клюки, слушат вести, употребяват интернет... Не им ли хрумна, че в миналото ще се случи това, което се случи?
Преговорите за евакуиране на задгранични войски датират от осем-девет години. Не можеха ли афганистанците да позволен, че когато това стане, хаосът ще ги затисне? На какво са разчитали? Не светна ли лампичката в главите им през март 2020 година, когато сигурно стана ясно, че американците изтеглят войските си? През 2021 година, когато Джо Байдън смени Доналд Тръмп това не им ли подсказа, че драмата е на прага? Може би са желали да живеят в страната си, все пак? Възможна е сходна мисъл, само че за какво тогава бягат под паника в този момент? Защо не са реагирали разумно: американците напущат - талибаните печелят - ще би трябвало да избягаме. Как е допустимо да са учудени през днешния ден, че талибаните са взели властта! В други страни хората може и да не са наясно с детайлите на афганистанските проблеми, само че самите афганистанци са били наясно. И все пак през днешния ден следим шокирани по какъв начин хиляди се тълпят на летището и границите, с цел да търсят избавление другаде. Къде? Ако те са „ сюрпризирани “, за какво останалия свят би трябвало да е квалифициран да ги посрещне и обгрижи? Защото е хуманно? Защото по този начин е редно и признато? Защото…
Нямам отговор на тези въпроси. В същото врем мисля, че във всеки от въпросите се съдържа и отговор. Неадекватност, оставяне на течението. Много хора не познават историята на страната си или знаят единствено това, с което се гордеят по празници. Хората не имат вяра, че неприятните неща са действителност и може да им се случат когато и да е. Както и че това към този момент е ставало доста пъти. Това с цялостна мощ важи и за нас, българите.
Гледам фрагментите от Кабул, а виждам страната ни през днешния ден.
Нима не знаехме през 2001 година, когато Симеон назначи Бойко Борисов за основен секретар на Министерство на вътрешните работи, че същият е приключил за пожарникар в школата в Симеоново, че идва от средите на силовата формация СИК и че е бил защита на Тодор Живков и по-късно на царя? Знаехме. Когато стана кмет на София, а по-късно и министър председател, а дясна ръка му беше Цецо Цветанов, не знаехме ли, че сходни хора не стават и не трябва да ръководят държава-член на Европейски Съюз? Научавахме за подмолните покупко-продажби, корупционните практики, мафиотските кръгове, които се впиваха във властта. Знаехме, само че купувахме жилища на цени като тези в Париж и Виена за деца и внуци, които са нейде по белия свят. Примирявахме се с подмяната на свободното слово и медии с такива, обслужващи статуквото. Виждахме чекмеджето с пачките евро и златни кюлчета, коментирахме къщата в Барселона, ПКП като началник на прламента, мачлетата и белота на Диктатора, джипката и затриването на стопанската система ни, негодувахме по домовете си за загиващото опазване на здравето, мизерните пенсии и заплати. Всичко това бе пред очите ни години наред. Но като афганистанците сме се надявали, че злото няма да ни сполети, че с нашето семейство ще се случи прелестно чудо… И когато се оказахме в клопката на рецесията, в тресавището на Борисов и ГЕРБ, в ръцете на българския прокурорски Торквемада, бити и ритани под колоните до Министерски съвет – изпаднахме в потрес. И се втурнахме към " партиите на митинга ", като че ли са американски самолети на летището в Кубел...Само че филантропична интервенция в София няма да има, щу би трябвало да се оправяме сами.
Тъжна картина сме ние, българите. Играем хора в реката, обличаме се като поборници и войводи, само че всичко това е бутафорно увещание на остаряла популярност. Истината е елементарна: афганистанците са знаели за талибаните през 2012 година, а ние знаехме за нашите талибани няколко години по-рано. И не направихме нищо.
Тази мисъл не ми дава мира!
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ