Какво се случи на срещата на страните от Г-20 в

Какво се случи на срещата на страните от Г-20 в Осака преди дни? Разговорите сред водачите на най-влиятелните страни в света бяха показателни за упованията на международната общественост. Как да тълкуваме срещите на Тръмп с Путин, със Си Дзинпин и Ким Чен Ун? А какво става с проблемите в Черноморския район и ще доведат ли те до забавни събития? По тези изявление пред „ Труд “ даде проф. Нина Дюлгерова.

– Срещата на водачите на страните от Г-20 в Осака провокира международни мнения, а някои от диалозите бяха натоварени с прекомерни упования. Оправдаха ли се те, професор Дюлгерова?
– Срещата на Г-20 в Япония сигурно се очакваше с огромно неспокойствие, тъй като в нея се виждаше вярата да бъдат решени огромните въпроси, свързани с икономическите провокации, най-много в връзките сред Съединени американски щати и Китай. В диалозите сред Доналд Тръмп и Си Дзинпин се очакваше да се сведе до най-малко паниката, че в случай че не се реши митническата война сред Пекин и Вашингтон това ще докара до доста съществени негативи в международната стопанска система. Заговори се за криза, за икономическа рецесия, което концентрираше вниманието на света в срещата в Осака.

– Срещата сред двамата огромни – Тръмп и Путин, бе предшествана от знаково изявление на съветския президент във авторитетния „ Файненшъл таймс “, в което той назова либерализма отживялост. Това не сложи ли доста въпроси преди диалозите в Осака?
– В пространното си изявление Владимир Путин в действителност сложи освен въпроси, само че и упования какви ще са резултатите от срещата на Г-20 в Осака. За първи път той приказва намерено, че неолиберализмът е изчерпал своите благоприятни условия, а западните общества не желаят повече такава форма на политическо и икономическо ръководство, че те се нуждаят от нова политическа система. Точно в това изявление той сложи и въпросът за Близкия Изток, за сирийската рецесия, за проблемите, които Съединени американски щати основава на Иран. Като цяло изявлението беше като визитната картичка, с която Путин отиде на срещата с Тръмп.

По отношение на либерализма мнението на Тръмп съответствува с това на Путин. И всички видяха при срещата сред двамата повече другарство в сравнение с борба. Може да е мощно казано, само че по този начин изглеждаше. Там имаше предпочитание за разговор, което опроверга всичко, което се разясняваше в медийното пространство – че сред двамата водачи има студенина, отчуждение и отдалеченост.

– А няма ли?
– Напротив. Видя се, че това не дава отговор на истината. Интересна беше шегата, с която Путин се обърна към Тръмп, че се надява Русия да се меси в президентската акция на Съединени американски щати. Което значи открит разговор и предпочитание за одобряването му като съществена форма за двустранни връзки. И това може да се дефинира като позитив.

– Има нещо доста забавно – когато се срещнат Путин и Тръмп, двамата наподобяват надали не като първи другари. Винаги някой от тях споделя какъв брой е добър другият. Ето, Тръмп показа какъв брой прелестен човек е Путин и каква отлична среща са имали с него…. А по-късно стартира същинска война. Как да тълкуваме следващите ласкави думи след тази среща?
– Първо, Тръмп е доста прочувствен човек и в такива срещи приказва съвсем постоянно, воден от страстта. Той си следва избрана политика. Второ, да не забравяме, че на такива срещи водачите се срещат не като непознати. Това е кръг от персони, които повече или по-малко са комуникирали между тях. Показването на положителни другарски връзки не би трябвало да ни заблуждава, че след тази среща всичко ще бъде без спънки – не! Просто това е самобитна кулминационна точка на взаимоотношения сред персони, които имат водещи позиции в международната политика.

– И скоро да чакаме да влязат в нормалното русло на борбата, по този начин ли?
– Нормално е това очакване, тъй като светът съществува единствено на правилото на борбата, а не на разговора, и това е част от огромния набор на взаимоотношенията. Да не забравяме, че Съединени американски щати се намират в предизборна акция и всичко, което се случва, е подчинено на тази съществена задача – Тръмп да има втори мандат. Което значи, че положителното отношение на Тръмп с всички водачи на срещата на Г-20 има две страни. Едната, че той е човек, който има свое мнение по всички въпроси и го показва посредством страсти и импулсивност. А в същото време с това той си следва дълготрайната цел – втори мандат. И пътят към нея е посипан освен с положителни връзки, само че и с поредна политика, насочена към елиминиране на конкуренцията – най-много в стопански проект, която намира своите политически форми отвън тези публични срещи.

– Но доброжелателните срещи с Путин не отстраняват обичайното решение на Европейски Съюз за продължение на икономическите наказания против Русия за още половин година.
– Да, по този начин е, не трансформира глобите. Както не трансформира и поредната дистанцирана една към друга политика на Съединени американски щати, Русия и Израел във връзка с Иран. Срещата на тримата съветници по национална сигурност в Ерусалим преди няколко дни сложи още веднъж въпроса за неразбирането сред Москва, Вашингтон и Тел Авив по отношение на Техеран. Иран още веднъж беше ябълката на раздора и там Израел и Съединени американски щати бяха единни. Докато Москва отстояваше позицията, че Иран, сходно на Русия, е поканен от законното сирийско държавно управление за битка против Ислямска страна на територията на Сирия. Ето я тематиката, която разясняваме – обществена доброжелателност и продължаваща борба.

– На фона на тези доброжелателни срещи, Ройтерс популяризира една показателна фотография с ръкостискането сред Владимир Путин и Тереза Мей, в случай че то изобщо може да бъде наречено по този начин. И двамата, докоснали се с по два пръста, лека усмивка на руснака и намръщената физиономия с взор настрана на англичанката. И светът гледа този фалш, какво ли си мисли?

Само вижте физиономията на Тереза Мей, до момента в който се ръкува с Путин (СНИМКИ/ВИДЕО)

– Те двамата е добре, че са си намерили пръстите (усмихва се)… В жеста на Мей се чете гузна съвест. Първо, Тереза Мей е министър председател в оставка. Второ, тя е в такава стресова обстановка, че където и да се появи, не може да се възприема като политик с съсредоточена мисъл и държание. И трето, в случай че разясняваме срещата и ръкостискането сред двамата, може да се каже, че нейното държание е държание на виновен човек, до момента в който неговото е на човек с достолепие, който е изцяло наясно, че истината е на негова страна.

– Извън Путин обаче светът чакаше с безпокойствие до каква степен ще стигне раздора сред Съединени американски щати и Китай. И в този аспект диалозите на Тръмп със Си Дзинпин дадоха малко изясненост. Каква беше тя?
– Наистина същността и разковничето на срещата в Осака беше в диалозите сред Тръмп и Си Дзинпин. Точно от тази среща излезе огромната вест, която провокира облекчение в икономическия и политическия хайлайф. Постигнатото решение беше на правилото на бартерната договорка, т.е. че Съединени американски щати ще даде опция на огромната китайска компания Хуауей (Huawei) да може да купува и разнообразни елементи за оборудването си от Съединени американски щати, само че се задължава да изкупува фермерска продукция от тях. Това в общи линии дава опция да се каже, че има някакъв условен баланс и се постави сериозна спирачка в тази конкуренция в митническата война сред двете страни.

– А какво да кажем за това, което светът видя за пръв път – американски президент пресече демаркационната линия на Северна Корея. Тази нова среща сред Тръмп и Ким Чен Ун ускорява ли очакванията за обновяване на договарянията за нуклеарното разоръжаване на Пхенян или е прекомерно рано?
– Да, несъмнено, че това е вяра. Защото към този момент в продължение на година слушаме доста приказки. Първата среща сред тях въпреки всичко беше сполучлива. Тази отпреди дни беше безусловно спонтанна. Тръмп написа пост в туитър, Ким му отговори и се намериха… Склонна съм да приема, че сега отиваме на идващ рунд. Тръмп сподели: ние ще се забележим в Съединени американски щати, а кореецът отговори: да, ние сме отворени да водим разговор за нуклеарното разоръжаване на Северна Корея. Иначе в този момент ние с Вас разясняваме политически изказвания, само че когато те се трансфорат в съответни резултати, можем да приказваме за историческа среща.

– Тези срещи, сякаш провокират повече усмивки, наподобяват повече като пиар, без да има някакъв действителен резултат. Или международната политика не може без тези симпатични интродукции?
– Разбира се, че тези първи срещи са за публиката, за лъскане на имиджа. Да, няма деяние. Ким си увърта, а Тръмп надали си прави илюзии, че ще последват незабавно действителни дейности. Близо година изказванията му бяха, че действително Северна Корея не е трансформирала нищо в своята стратегия. Имаме доста приказки, само че никакви дейности и резултати. Ако използваме футболния език, получава се разиграване, до момента имаме три мачлета и както се споделя, вярата умира последна. Пак ще повторя – сега в Щатите имаме предизборна акция и Доналд Тръмп сега с цялото си държание и с изказванията си се бори с всички сили за втори мандат.

Предизборната акция стартира през месец април, когато Джон Болтън сподели, че ще се кандидатира, а преди десетина дни Тръмп съобщи, че стартира предизборна акция. Така че всичко, което отсега нататък ще се случва, ще минава на правилото на изборите.

– Докато водачите на Г-20 разясниха злободневните тематики, свързани със международната стопанска система, разоръжаването и климата, в Черноморския район процесите също се развиваха динамично – имаше манифестации, митинги, избори… Кажете по какъв начин да тълкуваме протичащото се в нашия район?
– Черноморският район още веднъж концентрира в себе си най-много политическа сила, която беше насочена към резултати от европейски избори и няколко други избора. За кмет на Истанбул, невъзможния локален избор предходната неделя в Албания, където имаше митинги против премиера Еди Рама. В Чехия също стачкуват против техния министър председател Бабиш, имаше безпределно забавни митинги в Грузия… А в случай че прибавим и Европейския съюз, който е в политически колапс по повод избора на водачи на водещи европейски институции. Всичко това основава динамичен пъзел от проблеми и нерешени въпроси.

– Какво имате поради?
– Може да се чака усилване на напрежението сред Турция и Гърция, което резонира и в Европейски Съюз като цяло, свързани с упоритите опити на Турция да стартира изследване на газовото находище край Кипър. И това може да провокира и нещо по-сериозно отвън политическата реторика. То обаче ще се разбере в идващите седмици. Вторият миг, който е обвързван напрегнато в Черноморския район, са митингите в Грузия, които могат да бъдат обвързани с цялостния развой в Европа, което е подчинено на засилващата се политическа неустойчивост.

– А има ли действителен или е фиктивен претекст за митинги и демонстрации в Грузия?
– Знаете ли, в един миг това няма значение, тъй като е обвързвано напълно със усилване на стабилната неустойчивост в района. В Тбилиси направи усещане, че митингите бяха за самостоятелна Грузия, „ против врага и окупатора Русия “, само че никой не можа да разбере за какво лозунгите на протестърите бяха на британски език, а не на грузински. Налага се изводът, че митингите и митингите имат своя външен гарант, който се пробва да измести вниманието от неустойчивостта на англосаксонския свят – приказвам за Англия и Съединени американски щати. Те за следващ път се пробват да вбиват напрежение там, където е по-далече от тях, само че и където те могат да проявят благоприятни условия за власт и за въздействие.

– В Черноморския район наподобява занапред ще става забавно, а може би напечено.
– Така е. И тук се случи в действителност нещо доста забавно – това е новината за връщането на Русия като член на Парламентарната асамблея на Европа (ПАСЕ), което не трябва да се елеминира. Това би трябвало да се одобри като самобитна контраакция против дейностите на Съединени американски щати, в тази ситуация и на Англия. То провокира сериозна антируска реакция от страна на Украйна и Прибалтийските страни. Факт е, че връщането на Русия в тази интернационална организация е контрапункт на това, което разясняваме за черноморския район.

– Професор Дюлгерова, в България ще има нов американски дипломат, който има тюркски генезис, да търсим ли в това някакъв знак?
– Това е доста забавно и значи, че в посока към Турция посредством своя американски представител тук Вашингтон ще се опита да управлява или да основава обстановки, в които Турция да бъде сложена в много неизгодна за нея позиция във връзка с кюрдите. Имам поради както в самата Турция, по този начин и в Северна Сирия, и в Северозападен Ирак.

Нина Дюлгерова е професор по интернационалните връзки, лекар на икономическите науки (енергийна сигурност), лекар по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, Съединени американски щати, Холандия, Азербайджан. Преподава доктрина и история на интернационалните връзки във Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър”и в Югозападния университет „ Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки публикации.