Валентин Вацев: Путин предложи на Тръмп цял нов свят
Какво се случи на срещата сред Путин и Тръмп в Аляска на 15 август? На този въпрос отговори Валентин Вацев в диалог с Явор Дачков на 17 август, а диалогът е записан в . Според него Русия ще възвърне въздействието си на Балканите и в България като част от тактиката за пояс на сигурност, обрисувана в писмата до Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз, изпратени от Москва в края на 2021 година, няколко месеца преди началото на Специалната военна интервенция в Украйна.
- Това не е коренна смяна на историята оттук насетне, само че стана значимо събитие, което е събитието на годината, може би ще бъде и събитие на десетилетието. Общо взето, стана това, което чаках, въпреки че по един значим въпрос не познах. Аз чаках Путин, вследствие на тази среща, да спре войната, въпреки и за месец, с цел да помогне на Тръмп. Путин искаше да направи услуга на Тръмп и я направи. Не познах - той не се съгласи да спре войната, оказа се по-корав, в сравнение с предвиждах.
- Путин и Тръмп имат от известно време насам взаимно почитание. Те са изцяло разнообразни хора, разнообразни обществени корени имат, друг натюрел, разнообразни характери, разнообразни светове съставляват, тъй че няма място за плитки аналогии сред тях. Но има нещо общо - и двамата са се формирали политически в жестока борба със " своите ”. Най-страшната политическа борба е с вътрешния зложелател. Някои си мислят, че Сталин е воювал с Хитлер през целия си живот. Да, той е воювал с Хитлер, само че основната борба на Сталин е с Троцки, вътрешният зложелател е най-страшният. Путин съумя, може би не да победи, а краткотрайно да обездвижи своите вътрешни врагове, това е олигархичният кръг, който го постави там като марионетка да пази ползите им. На Путин му трябваха пет-шест-седем години, с цел да успее да влезе в ролята на достоверен държавен началник. Преди това беше просто " ставленик ” на Потанин, Гусински и другите от Семибанкирщината. Той съумя в продължение на не по-малко от седем години да се еманципира от тях. Той е победител, а тези хора са негови вътрешни врагове. В момента в Москва останаха единствено двама-трима олигарси, които доста внимават да не ги заподозрят, че са олигарси. Алишер Усманов, да вземем за пример, по моята подредба е олигарх, само че той не дава отговор на строгото разбиране за олигархията, защото няма власт. Той държи да се знае, че не пипа власт. Също и Абрамович. Те са лоялни на Кремъл олигарси. Путин съумя да завоюва борбата с олигархата и това му струваше невероятни старания и трепети.
- Когато видях, че Путин съумява да преодолее олигархичния си кръг, тогава започнах да го вземам насериозно. Той е войник, биткаджия, той съумя да преодолее олигархичната си блокада. Същото обаче важи и за Тръмп. Републиканската партия изначало не го искаше, той ги изнуди, заплаши ги - " Ако не ме подкрепите, аз ще изляза настрана и ще дръпна от вашите гласове ”. И до момента има членове и цели кръгове в Републиканската партия, които не го одобряват. Имаше хора, които не го одобряваха, а след това го одобриха - Линдзи Греъм, да вземем за пример. Така че Тръмп води война с вътрешния зложелател и до момента. Ухота му помни детайли на тази борба. Два пъти искрено щяха да го убиват. Това в случай че не е борба с вътрешния зложелател, какво е? Така че и двамата изначало се взимаха насериозно като биткаджии, които са преодолели основното затруднение в политическата кариера - това е борбата с вътрешния зложелател.
- Постепенно това взаимно ценене и почитание сред тях стартира да се трансформира в нещо като мъжка благосклонност. Тръмп усеща благосклонност към Путин, другояче нямаше аргументи да му ръкопляска, до момента в който Путин идваше по алената пътека. Той почита спечелилия в най-жестоката допустима политическа борба - спечелилият против вътрешния зложелател. Той знае, че Путин е изработил своето президентство с триста зо̀ра. Путин също се отнася със благосклонност, съдейки просто по метода, по който те държат телата си в контакта. Той се отнася към Тръмп със благосклонност и аз го разбирам. Тръмп е ярка фигура, който може да приказва всевъзможни перпендикулярни приказки, само че той е човек със крепко личностно ядро. Той е изолационист, реалполитик, той има вяра в ленинския принцип, в който аз нямам доверие, несъмнено, че " политиката е съсредоточен израз на стопанската система ”. Той има вяра в главенството на стопанската система пред политиката. Според мен тук той не е прав. Според мен политиката си има лична телеология, личен телос, лична тайнственост, само че Тръмп има вяра може би на този стадий. Може би като продължи по-нататък мандата си, ще стартира да осъзнава, че политиката има лична магия.
Двамата са в положителни връзки. А за какво стана по този начин в Аляска? Защото Путин съумя и за мен това е основното. Нека да ви кажа кое е основното, тъй като медиите, правилни на себе си, заливат света с отсебятини, с несериозни разсъждения, с момичешки утринни осъществявания, когато заран, с натежала от снощното пиянство глава, би трябвало да направиш разбор и тропаш по клавиатурата безсмислено. В Аляска стана нещо доста значимо - Путин съумя да предложи на Тръмп един целия свят и съумя да покаже украинската тъга, украинската драма като непряк частен случай, който, несъмнено, също е значим. Но основният сюжет сред двамата - и те в това отношение са съучастници, в нещо, което още на са го споделили, те го изричат понякога, само че не го приказват публично - Русия разполага със 132 трилиона $ разузнати естествени благосъстояния. Около половината от тези благосъстояния не могат да бъдат извадени - Русия няма технологии за това. Второ, Русия има към 64% от всички международни ресурси на всичко. Затова Мадлин Олбрайт преди време сподели основната фраза " Вижте какъв брой е незаслужено това една страна да има толкоз доста благосъстояния! ”. И Путин е предложил на Тръпм: " Искаш бизнес? Ето ти бизнес. Бизнес от земята до небето и от горната страна. Толкова, колкото ти не можеш да поемеш. Нали мечтаеш за сполучлив бизнес? Ето, дай да създадем бизнес. От нас суровините, от теб технологиите ”.
- Путин предложи на Тръмп модерна вариация на връзките сред Сталин и Рузвелт. Според мен още е рано или не е време за Ялтенска среща. Срещата на двамата не е Ялта, само че Путин върви по пътя на Сталин, без особена благосклонност, несъмнено, към Сталин. Сталин беше американофил и, апропо, англофоб. Сталин доста надълбоко почиташе американските триумфи в националното строителство. Сталин надълбоко е почитал американските триумфи в стопанската система. Рузвелт го е уважавал като победител в най-чудовищната война и отпреди това, несъмнено. До огромна степен Русия беше осъвременена и индустриализирана с американска помощ, за което Русия си е плащала по най-сериозния метод - със злато. Тоест сред Рузвелт и Сталин е имало мъжко съгласие, от което и двамата са печелели. За Америка съветски първични материали, безпределно доста - колкото Америка изиска, толкоз и получава. За Русия - американско рамо в индустриализацията. Според мен Путин предлага на Тръмп тъкмо това. Тръмп знае, че няма да може да направи втора реиндустриализация на Америка, в случай че няма задоволително първични материали. Путин им ги предлага - " Толкова, колкото искаш, че и от горната страна ”. А Путин схваща, че не може да модернизира Руската федерация след злополуката със Съветския съюз, без американско подпомагане.
- Според мен Путин отвори приказка за американско присъединяване в Северния полярен път. Това е една права около брега на Азиатския континент, която два пъти редуцира комерсиалните пътища. Това е извънредно стопански значимо начинание. Там единствено Русия се оправя, тъй като имат задоволително ледоразбивачи. Но той е предложил на Тръмп и присъединяване в тази самодейност. Тоест те са съучастници, те мечтаят за един нов стопански свят, в който Америка и Русия ще си оказват помощ, няма да водят война. Путин още не може да го каже това публично, въпреки че хората се питат какво прави Кирил Дмитриев там в тази компания. Тръмп също не бърза да разкрие замисъла. Но по този метод Путин съумя да покаже на Тръмп, че, да, Украйна е значима, само че Украйна е частен случай на нашите връзки, ние можем да забравим за Украйна и отново да сме в здрави стопански и исторически връзки. Това е въпросът " Сталин-Рузвелт ”. Това беше вярната крачка на Путин, той съумя да заинтересува Тръмп с стопански безбрежни вероятности, с икономическия небосвод, в който Русия е подготвена да взе участие, стига да има насрещно присъединяване от американска страна.
- Единственото, което Тръмп желае по украинския проблем е да го оставят на мира . Да, той даде обещание да спре войната за два дни, не стана. " Да, украинският ревматизъм е доста противен, доста мъчителен, само че там все нещо ще измислим, значимото е, че измислихме основното ”. Путин нарисува на Тръмп икономическо общо бъдеще. Америка има голям вкус за първични материали и материали. Америка има потребност от това, защото тя занапред ще се индустриализира. Това най-малко желае Тръмп, въпреки че му пречат доста дейно. Русия има голяма потребност от американски технологии. Без тях Русия няма да може да извади половината от тези 132 трилиона $, които са в земята към момента. Те са разузнати. А какъв брой са неразузнатите никой не знае. Те също не са малко.
- На този стадий за Китай остава единствено безпокойството да не би Русия да се отметне от своите към този момент поети отговорности към Пекин. Още след първия диалог сред Путин и Тръмп по телефона идващият събеседник на Путин беше Си Цзинпин, на който трябваше да се изяснява, че тук няма изменничество, а има разширение на взаимоотношенията. Мисля, че по някакъв метод този въпрос ще бъде решен на 3 септември, изключително в случай че Тръмп реши да отиде там и тримата дружно - с Путин и Си Цзинпин - беседват за бъдещето на света. На 3 септември е символният завършек на войната за Китайската комунистическа партия. Това е вътрешна, доста значима основна дата. Путин е поканен, той е заречен, че ще участва, на Китай не се отхвърля по този начин. Неясното е дали Тръмп ще откри сили и безочливост да отиде на тази среща. Но мисля, че ще откри, тъй като той към този момент се усеща като един от господарите на новия постглобален свят. Това ще бъде новият постглобален свят - Русия, Америка, Китай.
Източник: ГЛАСОВЕ
- Това не е коренна смяна на историята оттук насетне, само че стана значимо събитие, което е събитието на годината, може би ще бъде и събитие на десетилетието. Общо взето, стана това, което чаках, въпреки че по един значим въпрос не познах. Аз чаках Путин, вследствие на тази среща, да спре войната, въпреки и за месец, с цел да помогне на Тръмп. Путин искаше да направи услуга на Тръмп и я направи. Не познах - той не се съгласи да спре войната, оказа се по-корав, в сравнение с предвиждах.
- Путин и Тръмп имат от известно време насам взаимно почитание. Те са изцяло разнообразни хора, разнообразни обществени корени имат, друг натюрел, разнообразни характери, разнообразни светове съставляват, тъй че няма място за плитки аналогии сред тях. Но има нещо общо - и двамата са се формирали политически в жестока борба със " своите ”. Най-страшната политическа борба е с вътрешния зложелател. Някои си мислят, че Сталин е воювал с Хитлер през целия си живот. Да, той е воювал с Хитлер, само че основната борба на Сталин е с Троцки, вътрешният зложелател е най-страшният. Путин съумя, може би не да победи, а краткотрайно да обездвижи своите вътрешни врагове, това е олигархичният кръг, който го постави там като марионетка да пази ползите им. На Путин му трябваха пет-шест-седем години, с цел да успее да влезе в ролята на достоверен държавен началник. Преди това беше просто " ставленик ” на Потанин, Гусински и другите от Семибанкирщината. Той съумя в продължение на не по-малко от седем години да се еманципира от тях. Той е победител, а тези хора са негови вътрешни врагове. В момента в Москва останаха единствено двама-трима олигарси, които доста внимават да не ги заподозрят, че са олигарси. Алишер Усманов, да вземем за пример, по моята подредба е олигарх, само че той не дава отговор на строгото разбиране за олигархията, защото няма власт. Той държи да се знае, че не пипа власт. Също и Абрамович. Те са лоялни на Кремъл олигарси. Путин съумя да завоюва борбата с олигархата и това му струваше невероятни старания и трепети.
- Когато видях, че Путин съумява да преодолее олигархичния си кръг, тогава започнах да го вземам насериозно. Той е войник, биткаджия, той съумя да преодолее олигархичната си блокада. Същото обаче важи и за Тръмп. Републиканската партия изначало не го искаше, той ги изнуди, заплаши ги - " Ако не ме подкрепите, аз ще изляза настрана и ще дръпна от вашите гласове ”. И до момента има членове и цели кръгове в Републиканската партия, които не го одобряват. Имаше хора, които не го одобряваха, а след това го одобриха - Линдзи Греъм, да вземем за пример. Така че Тръмп води война с вътрешния зложелател и до момента. Ухота му помни детайли на тази борба. Два пъти искрено щяха да го убиват. Това в случай че не е борба с вътрешния зложелател, какво е? Така че и двамата изначало се взимаха насериозно като биткаджии, които са преодолели основното затруднение в политическата кариера - това е борбата с вътрешния зложелател.
- Постепенно това взаимно ценене и почитание сред тях стартира да се трансформира в нещо като мъжка благосклонност. Тръмп усеща благосклонност към Путин, другояче нямаше аргументи да му ръкопляска, до момента в който Путин идваше по алената пътека. Той почита спечелилия в най-жестоката допустима политическа борба - спечелилият против вътрешния зложелател. Той знае, че Путин е изработил своето президентство с триста зо̀ра. Путин също се отнася със благосклонност, съдейки просто по метода, по който те държат телата си в контакта. Той се отнася към Тръмп със благосклонност и аз го разбирам. Тръмп е ярка фигура, който може да приказва всевъзможни перпендикулярни приказки, само че той е човек със крепко личностно ядро. Той е изолационист, реалполитик, той има вяра в ленинския принцип, в който аз нямам доверие, несъмнено, че " политиката е съсредоточен израз на стопанската система ”. Той има вяра в главенството на стопанската система пред политиката. Според мен тук той не е прав. Според мен политиката си има лична телеология, личен телос, лична тайнственост, само че Тръмп има вяра може би на този стадий. Може би като продължи по-нататък мандата си, ще стартира да осъзнава, че политиката има лична магия.
Двамата са в положителни връзки. А за какво стана по този начин в Аляска? Защото Путин съумя и за мен това е основното. Нека да ви кажа кое е основното, тъй като медиите, правилни на себе си, заливат света с отсебятини, с несериозни разсъждения, с момичешки утринни осъществявания, когато заран, с натежала от снощното пиянство глава, би трябвало да направиш разбор и тропаш по клавиатурата безсмислено. В Аляска стана нещо доста значимо - Путин съумя да предложи на Тръмп един целия свят и съумя да покаже украинската тъга, украинската драма като непряк частен случай, който, несъмнено, също е значим. Но основният сюжет сред двамата - и те в това отношение са съучастници, в нещо, което още на са го споделили, те го изричат понякога, само че не го приказват публично - Русия разполага със 132 трилиона $ разузнати естествени благосъстояния. Около половината от тези благосъстояния не могат да бъдат извадени - Русия няма технологии за това. Второ, Русия има към 64% от всички международни ресурси на всичко. Затова Мадлин Олбрайт преди време сподели основната фраза " Вижте какъв брой е незаслужено това една страна да има толкоз доста благосъстояния! ”. И Путин е предложил на Тръпм: " Искаш бизнес? Ето ти бизнес. Бизнес от земята до небето и от горната страна. Толкова, колкото ти не можеш да поемеш. Нали мечтаеш за сполучлив бизнес? Ето, дай да създадем бизнес. От нас суровините, от теб технологиите ”.
- Путин предложи на Тръмп модерна вариация на връзките сред Сталин и Рузвелт. Според мен още е рано или не е време за Ялтенска среща. Срещата на двамата не е Ялта, само че Путин върви по пътя на Сталин, без особена благосклонност, несъмнено, към Сталин. Сталин беше американофил и, апропо, англофоб. Сталин доста надълбоко почиташе американските триумфи в националното строителство. Сталин надълбоко е почитал американските триумфи в стопанската система. Рузвелт го е уважавал като победител в най-чудовищната война и отпреди това, несъмнено. До огромна степен Русия беше осъвременена и индустриализирана с американска помощ, за което Русия си е плащала по най-сериозния метод - със злато. Тоест сред Рузвелт и Сталин е имало мъжко съгласие, от което и двамата са печелели. За Америка съветски първични материали, безпределно доста - колкото Америка изиска, толкоз и получава. За Русия - американско рамо в индустриализацията. Според мен Путин предлага на Тръмп тъкмо това. Тръмп знае, че няма да може да направи втора реиндустриализация на Америка, в случай че няма задоволително първични материали. Путин им ги предлага - " Толкова, колкото искаш, че и от горната страна ”. А Путин схваща, че не може да модернизира Руската федерация след злополуката със Съветския съюз, без американско подпомагане.
- Според мен Путин отвори приказка за американско присъединяване в Северния полярен път. Това е една права около брега на Азиатския континент, която два пъти редуцира комерсиалните пътища. Това е извънредно стопански значимо начинание. Там единствено Русия се оправя, тъй като имат задоволително ледоразбивачи. Но той е предложил на Тръмп и присъединяване в тази самодейност. Тоест те са съучастници, те мечтаят за един нов стопански свят, в който Америка и Русия ще си оказват помощ, няма да водят война. Путин още не може да го каже това публично, въпреки че хората се питат какво прави Кирил Дмитриев там в тази компания. Тръмп също не бърза да разкрие замисъла. Но по този метод Путин съумя да покаже на Тръмп, че, да, Украйна е значима, само че Украйна е частен случай на нашите връзки, ние можем да забравим за Украйна и отново да сме в здрави стопански и исторически връзки. Това е въпросът " Сталин-Рузвелт ”. Това беше вярната крачка на Путин, той съумя да заинтересува Тръмп с стопански безбрежни вероятности, с икономическия небосвод, в който Русия е подготвена да взе участие, стига да има насрещно присъединяване от американска страна.
- Единственото, което Тръмп желае по украинския проблем е да го оставят на мира . Да, той даде обещание да спре войната за два дни, не стана. " Да, украинският ревматизъм е доста противен, доста мъчителен, само че там все нещо ще измислим, значимото е, че измислихме основното ”. Путин нарисува на Тръмп икономическо общо бъдеще. Америка има голям вкус за първични материали и материали. Америка има потребност от това, защото тя занапред ще се индустриализира. Това най-малко желае Тръмп, въпреки че му пречат доста дейно. Русия има голяма потребност от американски технологии. Без тях Русия няма да може да извади половината от тези 132 трилиона $, които са в земята към момента. Те са разузнати. А какъв брой са неразузнатите никой не знае. Те също не са малко.
- На този стадий за Китай остава единствено безпокойството да не би Русия да се отметне от своите към този момент поети отговорности към Пекин. Още след първия диалог сред Путин и Тръмп по телефона идващият събеседник на Путин беше Си Цзинпин, на който трябваше да се изяснява, че тук няма изменничество, а има разширение на взаимоотношенията. Мисля, че по някакъв метод този въпрос ще бъде решен на 3 септември, изключително в случай че Тръмп реши да отиде там и тримата дружно - с Путин и Си Цзинпин - беседват за бъдещето на света. На 3 септември е символният завършек на войната за Китайската комунистическа партия. Това е вътрешна, доста значима основна дата. Путин е поканен, той е заречен, че ще участва, на Китай не се отхвърля по този начин. Неясното е дали Тръмп ще откри сили и безочливост да отиде на тази среща. Но мисля, че ще откри, тъй като той към този момент се усеща като един от господарите на новия постглобален свят. Това ще бъде новият постглобален свят - Русия, Америка, Китай.
Източник: ГЛАСОВЕ
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ