Какво се случи и можеше ли да е иначе? На

Какво се случи и можеше ли да е другояче? На празно място ли пристигна Ковид? Какво беше новото в държанието на властта, медиите и хората? Превърна ли се публичното мнение в независим фактор? Как хората изгубиха свободата си? Имаше ли нервността надзорен център? Целият свят ли стана жертва на суматохата? Какво се случи с водачите, които отхвърлиха да се събразяват с коронавирус? Как изглеждаше властта в ръцете на специалистите? Наблюдавахме ли първи конфликт сред човек и ИИ? Тези и други значими въпроси си задават Андрей Райчев, Първан Симеонов, Радослав Илиев и Тончо Краевски в студиото на.

Акценти:

Радослав Илиев: Как бихте разказали пандемията, освен предвид на случилото се, само че и предвид на бъдещето?
Първан Симонов: С оглед на бъдещето това може да се окаже борба на индивидът с машината. Защото от едната страна остана човешкия избор а против него застана човешкото благоденствие, като въпросното благоденствие започнахме да го мислим посредством научни логаритми. Бяха опълчени полезността да имаш избор на полезността да бъдеш добре. Това също беше и конфликт сред косервативно и прогресивно. От едната страна застанаха хора, които упорстват на своята независимост, а от другата страна бяха хора, които упорстват, че по-добре знаят и разполагат с научно познание, което най-добре може да каже по какъв начин да се случват нещата в името на нашето положително.
Затова споделям, че може да е борба сред индивидът и машината, тъй като имам възприятието, че на следващия ден може би по този начин ще бъде. Ще има някакъв роботизиран изкуствен интелект, който по-добре от нас ще знае, какво е добре за нас. Може би видяхме първото проявяване в подобен огромен вид на една нова действителност или просто доста се тормозя, че е по този начин.
Андрей Райчев: Ковид не пристигна изведнъж. Помислте, от 2000та година, когато след края на Студената война светът се стабилизира, съвсем всяка година по планетата пълзи нещо рисково, неприятно, застрашаващо ни и властта настръхва. 2000та чакахме злополуката от срутва на компютрите, нищо не се случи. Последва птичи грип, луда крава, свински грип отново доста звук. Когато нямаше грипове и неработещи компютри злополуката пристигна по линия на Маите. Обявиха ни, че тъй като календара на Маите изтича 2012 година идва завършек на света. При всяко от тези неща света настръхваше, т.е. Ковид не пристигна на празно място.
Това бяха талази, които съвсем всяка година тръгваха, само че не се получаваше синхронизация сред медии, власт и хора. Новото е, че при коронавирус това се случи. Медии, власт и хора се синхронизираха в суматохата си и стана в действителност ужасно.

Забележете по какъв начин постъпиха двамата огромни водачи на англосаксонският свят?
Тръмп хвърляше маската и отхвърляше да се преценява с някакъв си грип. Джонсън просто разгласи, че Англия няма да изпада в суматоха, че те са си англичани и не ги е боязън от нищо. Но и двамата бяха наведени от публичното мнение. Тръмп дълго се съпротивляваше и накарая постави маската, само че към този момент беше късно и загуби изборите точно поради Ковид. Не поради Байдън и демократите, а поради вирусът ги загуби, година преди този момент той водеше безапелационно.
А Джонсън дълго се бори против ограниченията, бори се за своя консултант извършител, само че най-после напряко се скри в храстите и разгласи, че към този момент ще ръководи в качеството на страхливец. Но Англия го наказа и изхвърли, тъй като скрито се държеше свободно и не спазваше никакви ограничения.
Двамата водачи на най-агресивният състезател в света несъмнено това е англосаксонският свят - починаха... безусловно съм сигурен, че т.нар, " водачи " не имаха вяра в това, само че играеха. Под чия свирка? Под свирката на тв приемникът. От там локалният доктор по през целия ден ги плаши, хората се опасяват и политикът играе.
Така всички изгубиха независимост по едно и също време. Медиите не могат да пускат друго, тъй като ще изгубят публика, политиците принудени да играят и хората - влезнали в личния си капан. И този ужасяващ капан щракна, само че освен в една страна или на един континент, а в международен мащаб. Наблюдавахме международна синхронизация и тя в действителност изглеждаше доста ужасно.
Първан Симеонов: Можеше ли да е другояче? Много пъти съм си мислил за това откак първо стартира да излиза информация за смъртността от коронавирус. За страдание ми се коства, че нямаше по какъв начин да се случи другояче в днешния свят. Май нямаше по какъв начин да не стане това, което стана. Синхронизацията на уплахата през медиите нямаше по какъв начин да не накара елитите да заиграят. Уплашените елити, изнежените елити, трябваше нещо да вършат под въздействие на публичната нерешителност. 
Но поуката от това е коства ми се, че публичното мнение към този момент е независим фактор. Ковид сподели, че публичното мнение освен е обособен фактор, а и има трайни табута. Възможно беше да приказваш с лозунги и неразрешено да анализираш. Дълго време освен другата позиция беше неразрешена, само че беше неразрешен и самият разбор. Това за мен беше най-големия проблем.
Тончо Краевски: Аз считам, че страхът съумя да подмени публичното мнение до степен, че да стартира да ни се коства, че елитът прави това, което хората желаят. Всъщност преди този момент хората бяха подчинени със боязън до степен да изискат да бъдат затворени и ръководени, да одобряват покорно ограничения, който в един по-широк ценностен небосвод в никакъв случай не биха приели.
Синхронизацията, за която стана въпрос е в действителност синхронизация на власт във всичките и разновидности здравна, медийна, национална и интернационална власт.
Всички тези мрежи и институции се синхронизираха и това трябваше да бъде отзив за достижението на този нов свят на световната мрежа. Този нов свят, който трябваше да гаратира, резистентност, независимост напредък, само че в действителност тази мрежова съгласуваност се оказа изключителна чупливост и неустойчивост.
Дни и седмици суматохата се разпространяваше сред всички мрежи и институции и на никое място нямаше база за съпоставяне. Дори в третият свят където съвсем липсват работещи институции суматохата се популяризира и се съблюдаваха ограничения. Така ние безусловно загубихме съответна база за съпоставяне с цел да забележим какво щеше да стане в случай че не бяхме реагирали по този начин както реагирахме.
Можеше ли да бъде другояче? Ние нямаме никаква концепция какво можеше или не можеше да стане, тъй като този свят стана толкоз интегриран и вдигнахме вавилонската си кула, толкоз високо, че когато пуснем едно камъче от горната страна тупването от него резонира във всичките краища на света.
И на никое място няма център на надзор. Това е единствено мрежа и тази мрежа се държи непринудено и всички се намират в капан, в търбуха на една машина, която може би кърви до гибел, само че не могат да излязат оттова.
Това точно докара до рухването и на Тръмп и Джонсън. И двамата избраха да се облегнат на националните, а не на световните мрежи и бяха осъдени за това. Бяха осъдени от световните мрежи за това, че се демонстрираха нелоялни към тях. През 2016-17г., когато бяха определени и двамата се облегнаха на националните си мрежи и в някаква степен на националният суверенитет. Тяхното рухване беше в действителност реванш на световната мрежа.
Радослав Илиев: Но коства ми се тук позволяваме някаква неточност. Ние споделяме, че демократична Европа, свръхпазарна, напредничева Америка и комунистически, тоталитарен Китай реагираха еднообразно т.е. нещо ги свързва, свързва ги някаква мрежа.
Да те са в мрежа, тъй като са международни елити, само че това е единствено привидна връзка. Защо? В Китай нямаше военачалник или доктор, който да им приказва по тв приемника, там самата партия говореше и забраняваше. Тоест китайската обосновка и инструментализация на пандемията медицински, политически и обществен бяха доста елементарни и ясно могат да се нарекат с една дума - надзор.
Ние също по този начин споделяме, че целият свят реагира. Напротив реагира единствено една част от света, Африка и Югоизточна Азия да вземем за пример не реагираха... в Туркменистан даже се лежеше в случай че се споменеше коронавирус. Властта отчетливо плашеше, само че по кое време не е плашела. Новото тук беше, че в огромна част от света властта беше дадена на лекарите. Така властта от политическа стана научна и по естество недемократична. Тя стана нечовешка и това и на мен ми се коства е пътят към трансхуманизма. Можеш да се изказваш научно, не в случай че зад теб стоят групи хора и обществени ползи, а в случай че имаш ценз. Ако нямаш ценз не можеш да приказваш. Беше легитимирано това.
Защо обаче това се случи? И то не е Китай, там просто усилиха контролът, при тях това е стройна система и се назовава обществен рейтинг в ход е от 2017-18 година При нас обаче се случи по друга причина и коства ми се, че това е тъй като сме цивилизация, която живее без Бог. Ние сме мрежово общество, което няма престижи. Това ни кара да търсим и видимо намираме изчезналите ни престижи в такива медицински и недемократични специалисти. За разлика от политическите престижи, които ни водят към бъдеще, медицинските ни дават обещание удължено настояще. Днес това са хора с медицински ценз, а на следващия ден ще е просто ИИ. Това е събитие на нашата цивилизация. В Китай остана властта на контролът, а тук властта се промени и в действителност стана друга.
 
 
 
12 Март 2023385311 Март 2023215309 Март 2023269509 Март 2023641009 Март 2023511708 Март 20234430КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани05 Март 2023210628 Фев 2023134309 Март 2023151703 Март 20232982
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД