Какво се чупи в системата“ на МВР, за да говорим

Какво се чупи в „ системата “ на Министерство на вътрешните работи, с цел да приказваме за в допълнение образование на служителите на реда, които работят на терен. Могат и знаят ли по какъв начин да се оправят в сериозна обстановка, добре ли са готови, имат ли нужните помощни средства, с цел да си правят добре работата. Случаят със смърта на Явор от Варна повдигна доста въпроси. Но дано не забравяме, че скоро и заплатите на униформените бяха вдигнати значително… Пред ФАКТИ по тематиката приказва доц. Милен Иванов, някогашен зам.-ректор на академията на Министерство на вътрешните работи.

- Г-н Иванов, има ли съгласно вас полицейско принуждение при случая с Явор, който умря във Варна?
- Да се приказва за полицейско принуждение на този стадий е преждевременно и може да докара до неправилни заключения. Разследването ще откри обстоятелствата и ще даде съображение за справедлива оценка. Видяното на записите от охранителните камери не демонстрира искрено принуждение, а по-скоро използване на несъразмерна физическа мощ, произлизаща от незадоволителна професионална подготовка и неправилна преценка на обстановката от страна на двамата чиновници. Това е обезпокоително и слага въпроси за образованието и метода при преодоляване на произшествия от този вид.

- Защо се оказва продължаваща мощ върху лице, което към този момент е с белезници?
- Такива дейности, за жалост, не са изключение, изключително когато в обстановката вземат участие млади и по-малко опитни чиновници. Причините са няколко – адреналинов потрес, непълноценна оценка на риска и най-много неналичието на построен динамичен стандарт за деяние в спешни обстановки. Младият чиновник постоянно желае непременно да „ овладее “ обстановката, което в отсъствието на опит води до неконтролирана приложимост на мощ – даже, когато тя към този момент е непотребна или противозаконна.
Затова положителната процедура, потвърдила се в голям брой професионални среди, е патрулните двойки да се построяват от един по-възрастен, по-опитен чиновник и един по-млад сътрудник. Така се обезпечава освен действително управление на място, само че и непрестанно образование посредством процедура. Опитният чиновник не просто взема решения – той моделира държание, показва самообладание и служи като щит против ескалация на напрежението. Когато в един патрул и двамата чиновници са неопитни, рискът от несъразмерни дейности, експанзия и неправилни решения нараства внезапно. Именно по тази причина вярната кадрова политика и професионално подбраното дежурство са основни за сигурността на всички – в това число на арестуваните.

- Какво е равнището и качеството на подготовка на състава на Министерство на вътрешните работи?
- Не е градивно да съдим за подготовката на полицейския състав единствено на база индивидуален случай. Когато сходни случаи стартират да се повтарят, когато се следи наклонност към липса на координираност и професионално държание, това към този момент сочи към систематичен проблем в подготовката на чиновниците в Министерство на вътрешните работи.
Един от главните дефицити е неналичието на основна фаза в образованието – такава, в която младите служители на реда вземат решение реалистични, типични за работата им обстановки в следена, само че динамична и симулирана среда. С други думи – образованието би трябвало да се реалокира от лекционните зали и кимоното върху татамито в хиперреалистична, теренна среда с практическа устременост.
Тук се сблъскваме с един сериозен абсурд:
- курсантите от Академията на Министерство на вътрешните работи учат техники за ръкопашен пердах и потребление на помощни средства на татами, в спортни зали и с кимона
- тези курсанти след това ще управляват екипи, ще вземат решения в действителна конюнктура, само че нямат визия по какъв начин наподобява един махленски спор, напрежение в навалица или нападателен жител при задържане.

От друга страна, стажантите в ЦСПП (Центровете за профилирана професионална подготовка) получават надалеч по-практически ориентирано образование, само че остават в йерархията подчинени на същите хора, които в никакъв случай не са работили на улицата, а единствено на тепиха.
Към това би трябвало да прибавим още един основен проблем - откъсването на преподавателите и инструкторите от действителната процедура.
Много от тях не са влизали в рискова обстановка от години, само че образоват други по какъв начин да реагират напрегнат. Това води до некомпетентност в методите и цялостно разминаване сред доктрина и действителност.
Решението е да се премине към модел на ротиращи (командировани) инструктори от настоящата полиция, които да водят практическите занятия – след прекосяване на курс за инструктори.
Това подсигурява:
- възобновяване на образованието по отношение на действителните тактики и предизвикателства;
- престиж пред курсантите и стажантите;
- свързване на образованието с действителния темп на уличната работа
Щатни преподаватели с остарели схеми, без теренна експертиза, не могат да приготвят служител на реда, който ще бъде подложен в действителна, бързо ескалираща среда.

- Много се разяснява и това, че единият чиновник на Министерство на вътрешните работи е бил с бодикамера, само че тя не е работела, тъй като нямала батерия. Тогава защо е?
- Бодикамерите са извънредно значим инструмент – освен за отбрана на жителите, само че и за отбрана на самите служители на реда от неоснователни обвинявания. За да имат резултат, обаче, те би трябвало да действат надеждно. В съответния случай виждаме сериозен пропуск – техниката е въведена официално, без да е обезпечен действителен механизъм за поддръжка, заряд, носене и отчетност. Това приказва за систематичен проблем – Министерство на вътрешните работи е разпоредило потреблението на бодикамери, без да построи цялостна логистика към тяхната ефикасна употреба.
В момента липсват ясноти по основни въпроси:
- кой носи отговорност за положението на камерите, къде и по какъв начин се зареждат
- по какъв начин се архивират записите
- какви са следствията при неизползване
Без тези отговори, всяка сходна мярка се трансформира в добра концепция, компрометирана от неприятно осъществяване.

- Кой и по какъв начин следи записите от тези бодикамери. Става въпрос за хиляди часове записи – в случай че те работят и се употребяват по време на дежурство?
- Важно е да подчертаем, че задачата на бодикамерите не е да се упражнява непрекъснат надзор над служителите на реда, а да има благонадежден и справедлив запис, който да бъде употребен при нужда – било за отбрана на цивилен права, било за потвърждаване на законосъобразните дейности на служителя. На процедура е невероятно да се сътвори конструкция, която всекидневно да преглежда хиляди часове видео. Затова записите се съхраняват по открит ред и се преглеждат при подадени сигнали, тъжби или при служебна инспекция. Ефективността на тази система обаче зависи от ясни правила, техническа поддръжка и гаранции за целостта и достъпа до записите.

- Обезпечени ли са българските служители на реда с нужното съоръжение, когато са на работа, или могат да респектират единствено с физика и мощ?
- За страдание, този въпрос стои неуреден от години. Истината е, че българският служител на реда не разполага с цялостния набор от нужна екипировка. Не всички чиновници на терен са снабдени с качествени униформи, бронирани жилетки, средства за персонална отбрана или помощни средства като електрошокови уреди, фенери, белезници и каски. В доста случаи те са принудени сами да закупуват част от нужното съоръжение – нещо неприемливо в една професионална система за сигурност.
Тази липса на обезпеченост постоянно води до потребление на физическа мощ като единствена опция за преодоляване на произшествия – не тъй като това е най-хубавото решение, а тъй като няма опция. Това основава риск от обвинявания в полицейско принуждение, даже когато желанията на служителя са били верни. Истината е, че модерните помощни средства съществуват точно, с цел да се предотвратяват ескалации и да се подсигурява сигурността както на жителите, по този начин и на самите служители на реда. Те не би трябвало да стоят заключени „ за доклад “, а да се употребяват в действителна среда, без значение от тяхната цена – тъй като става въпрос за човешки живот и здраве.

- Жандармерията ще основава екип, който ще образова полицейските чиновници по места. Защо в този момент? Защо трябваше да се стигне до гибелта на човек, с цел да има реакция?
- Това е изцяло законосъобразен въпрос. И да – това не трябваше да се случва след нещастието, а преди нея. Истината е, че системата на Министерство на вътрешните работи реагира постфактум. Едва когато публичният напън стане неукротим, стартират да се вземат ограничения, които от дълго време са били нужни.
Но още по-тревожното е друго – реакцията е още веднъж неправилна всъщност. Вместо да се направи действителна оценка за какво се е стигнало до съдбовния случай, системата още веднъж предлага силово решение на неверно място – в този момент посредством „ образование от Жандармерията “.
Ако повода за нещастието е прекалено използване на мощ, липса на връзка, некадърност да се деескалира напрежение – тогава изпращането на военизирана конструкция да образова служители на реда в работа с жители е най-лошото допустимо решение. Това е все едно да пуснеш пожарникари да образоват психолози по какъв начин да приказват с хора в рецесия.
Жандармерията няма нужния профил за такова образование. Тя е военизирана по конструкция, тактичност и просвета. Нейната работа е да реагира при метежи, тероризъм, въоръжени групи – не при битов случай, цивилен спор или задържане на разположение със подозрително държание.

Истинският проблем не е в неналичието на образование, а в неговото качество и устременост.

В Министерство на вътрешните работи липсва фаза в подготовката, където младите служители на реда да вземат решение типични за службата обстановки в следена, само че реалистична среда, с психическо напрежение и нужда от преценка. Вместо това получават теоретични занятия и ръкопашен пердах върху татами – до момента в който на улицата всичко е мръсно, безредно и същинско.
В този подтекст би трябвало да се означи и нещо по-фундаментално: всички новопостъпващи в бранша „ Сигурност “ – в това число в Министерство на вътрешните работи и другите правоохранителни органи и служби за сигурност – би трябвало да минават шестмесечно базово военно образование. Това образование не е просто физическа подготовка. То построява дисциплинираност, резистентност на стрес, умения за работа в екип и най-много – основа за тактическо мислене в условия на напрежение. Без тази базова платформа, доста от чиновниците влизат в специалността неподготвени за действителността, която ги чака. Затова въпросът " Защо в този момент? " би трябвало да се разшири до " Докога ще се вършим, че казусът е в служителите на реда, а не в системата, която ги прави такива? "
Решението не е повече мощ, а повече разсъдък. Не повече жандармерия, а повече логика на психиката, връзка, практическа подготовка.
И най-много – повече отговорност от страна на институциите.