Какво са генетичните болести – грешка на природата или тежък

Какво са генетичните заболявания – неточност на природата или тежък багаж от предишното? Наистина ли природата прави неточности, или аномалиите в гените не са инцидентни?

Какво се крие зад генетичния код и има ли нещо общо с концепцията за кармата? Възможно ли е животът и делата на предците ни да се отразяват на нашето физическо и психическо положение и тази информацията да се предава посредством гените?

В публикацията ще търсим отговорите на тези въпроси и ще проследим има ли връзка сред генетични заболявания и скритите контузии в родовата линия.

Мистерията ДНК

ДНК е универсалният код на живота. Тя се намира в клетките и е базовата матрица, по която се построяват живите организми.

Гените са носителите на наследствената информация за последователността на аминокиселините, които образуват белтъците – основните строителни блокове на клетките.

Всички кафези съдържат ядро, притежател на дезоксирибуноклеинова киселина (ДНК).

ДНК съставлява двойноверижна молекула, състояща се от две полимерни вериги, които са навити една към друга, образувайки серпантина, плътно пакетирана в плътни структури, наречени хромозоми.

Всяка молекула се състои от низ от нуклеотиди, които съставляват съединяване на десоксирибоза, фосфатна група и една от четирите азотни бази: аденин (A), тимин (T), гуанин (G) и цитозин (C).

От единствено четири азотни бази могат да се оформят внушителните 3 билиона нуклеотидни двойки, а информацията от генетичния материал в една клетка, написана с букви, може да запълни към хиляда тома, всеки еднакъв на размера на речника на Уебстър. 

Генетичният код е повсеместен за всички живи организми, което значи, че избраните комбинации от нуклеотиди (три поредни нуклеотида, наречени кодони) в ДНК и РНК детерминират подреждането на аминокиселините. Това разрешава на другите организми, в това число вируси, прокариоти (бактерии) и еукариоти (растения, животни и гъби), да употребяват общ метод за синтез на протеини.

Изумителен е фактът, че всички ние имаме към 99,9% една и съща ДНК и единствено към 0,1% от генома ни е неповторим за всеки от нас.

ДНК е архивът на цялата земна еволюция и е виновна за преноса на наследствената информация. За този развой се употребява необикновено комплициран механизъм – репликация, при който цялостен боеприпас от протеини следи процесът да се реализира вярно и да се обезпечи тъкмо копие.

Гените са главните диригенти на нашата биология, като управляват разнообразни аспекти от живота ни, включително нашата осанка, държание, здравословно положение и склонностите ни към разнообразни болести.

Те кодират всичко – от цвета на нашите очи и формата на нашите лица до способността ни да обичаме и мислим. Но уви, дълги години човешкият геном е представлявал същинска тайнственост за учените, като повече от 98 % от него е бил с изцяло неизяснени функционалности и даже се е считал за непотребен материал.

Доскоро науката не е имала и приемливо пояснение на въпроса какво тъкмо предизвиква разновидностите в гените и генетичните заболявания, само че със завършването на колосалния проект за картографиране на човешкия геном и зараждането на новата просвета за гените – епигенетика, мистерията ДНК стартира да се разплита.

Трансгенерационната контузия през погледа на епигенетиката

Според психогенеалогията, научната дисциплинираност, свързваща логиката на психиката с генеалогията, неизцелените прочувствени контузии на предците се предават на потомците и могат да са причина за генетичните заболявания. Някои откриватели настояват, че генетичните предразположености към избрани болести са свързани с предишните дейности или прекарвания на предшествениците ни и са отразени посредством тъй наречените епигенетични маркери .

Епигенетиката е относително нова област на науката, която се концентрира върху това по какъв начин средата и виталния ни жанр могат да повлияят върху интензивността на гените ни, без да трансформират самите генетични последователности. Отвъд генома, съществува епигеном – молекулярен комутатор, който трансформира интензивността на гените, като тези епигенетични модификации могат да бъдат наследявани от поколенията.

Има от ден на ден доказателства, че, с изключение на физическите характерности, опитът на предходните генерации, техните прочувствени контузии и факторите на околната среда също се предават по епигенетичен път.

Трансгенерационната контузия, наричана още контузия сред поколенията, е идея, въведена от унгарския психоаналитик Шандор Ференци, която допуска, че избрани травматични прекарвания оставят диря в генетичната информация и трансформират реакциите, прочувственото положение и даже държанието на човек.

Първоначално този феномен е изследван и документиран при потомците на оживелите от Холокоста. Д-р Рейчъл Йехуда, водещ откривател в тази област, открива, че децата на оживелите от Холокоста демонстрират по-високи равнища за отключване на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и меланхолия, макар че не са претърпели персонално ужасите на концентрационните лагери. Проучване през 2018 година пък открива, че потомството на бойци от Гражданската война, които са прекарали известно време като военнопленници, е по-вероятно да починат по-рано, в сравнение с хората, чиито татковци не са попадали в плен.

Друго изобретение е обвързвано с холандската гладна зима. През края на Втората международна война са блокирани доставките на храна в Холандия, което води до нескончаем интервал на апетит. Хората, които са били пострадали в пренаталния си интервал на гладната зима, по-късно в живота си развиват здравословни проблеми, като по-високи равнища на LDL холестерол и триглицериди, затлъстяване и диабет.

Учените откриват, че при бременните дами, които са гладували, организмът им автоматизирано резервира силата на тялото на неродените си деца, като контролира избрани гени – тези деца носят характерен епигенетичен автограф върху тези гени. Но до момента в който епигенетичните промени не засягат нуклеотидната поредност, то съществуват наследствени генетични разновидности, при които тази поредност е изменена, написа forlife.bg. 

Мутациите в гените, предизвикващи генетични заболявания

Генетиците са разкрили някои от гените, виновни за причиняването на най-често срещаните болести. Например гените BRCA1 и BRCA2 са виновни за рака на гърдата и яйчниците и разновидностите в тях се наследяват. Мутации в гена CF TR причиняват цистична фиброза, наследствена болест, засягаща дихателната и храносмилателната система, а тези в гена HTT предизвикват Хънтингтоновата болест, невродегенеративно заболяване, което визира придвижването и умствените функционалности.

Мутации в гена PAN, които управляват метаболизма на аминокиселината фенилаланин, могат да провокират фенилкетонурия, което води до струпване на фенилаланин и може да докара до ментално закъснение. Мутации в гените INS и INDR могат да въздействат на чувствителността на клетките към инсулин и да отключат диабет. Хората с по-висок риск от атеросклероза и развиване на сърдечни болести се свързват с мутации в ген APOE.

Но какво в действителност провокира тези разновидности?

Може ли науката да отговори кое е довело до неприятния превод на този идеален генетичен език?

Концепцията за кармата

Последните разкрития в региона на генетиката демонстрират, че научната общественост се приближава до нещо, известно от източните философии и учения като карма.

Кармата е описвана като Вселенски закон за повода и следствието, удържащ салдото в Универсума, и е фундаментална идея в доста системи от вярвания на Изток, в това число индуизма, будизма и джайнизма.

Генетиците стартират да признават, че духовната идея за кармата има своя научна основа.

Д-р Питър Ван Хойтен, ученик на Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Франциско и притежател на награда Rural Champion за щата Калифорния, споделя, че ДНК в действителност е физическото проявяване на нашата карма. Често насилствените и ограничаващи условия, които надали бихме избрали умишлено, са инерцията на предишното. Това е нашата карма, орис или участ.

Без значение с каква дума ще я назовем, това просто е силата, генерирана от дейностите, които сме направили в този или други животи. Тя носи избран заряд, който е позитивен или негативен и е част от енергетиката на нашето създание.

По този метод ние се раждаме в избрани фамилии със сходна енергетика, която ни слага в обстановка физически да манифестираме кармичните си задължения и да ги отработим.

И положителната вест е, че ние не сме просто едни статични наблюдаващи, а дейни участници в проявлението на нашата биология посредством изборите, които вършим. Д-р Франсис Колинс, който е бил началник на плана за човешкия геном, споделя, че нашите привички и държание са това, което отключва интензивността на гените, причиняващи избрани болести.

В своята книга „ Езикът на Бога “ той преглежда ДНК като идеален възвишен код, в който са кодирани по необикновено грациозен метод стратегиите на живота.

Кармичните заболявания

Аюрведа, античната лечебна система на Индия (вече Бхарат), преглежда кармичните заболявания като резултат от дейностите и взаимоотношения на душата в другите  животи.

Тя класифицира заболяванията на такива, които могат да зародят в този живот вследствие на неспазването на универсалните закони, и такива, които са плод на кармата на душата от предходни прераждания. Последните са генетичните заболявания.

Една от най-често срещаните генетични заболявания, при която настава спорадична хромозомна особеност, без да е наследствена, е тризомия 21, или по-известна като Синдром на Даун. Аюрведа причислява това положение към заболяванията на Адхиатмика, които се дължат на духовна причина от различен живот.

Тези заболявания не се изясняват само посредством физиологични или генетични фактори, а по-скоро се свързват с енергийните аспекти на съществуването.

Според джайнизма съществуват шест вещества (dravyas), от които материята (pudgala) и душата (jīva) са построени. По-грубите материални елементи построяват физическото, очевидно тяло (audārika śarīra), а по-фините – астралното (taijasa śarīra) и кармичното тяло (karma śarīra).

Джайниската метафизика разказва кармата като естествена мощ, която способства да се реализира обещано събитие и също по този начин взе участие в построяването на тялото и физическите органи, ръководейки техните функционалности. А инструкциите за това са в гените.

Кармата в джайнизма се преглежда като материя, която се ангажира с душата вследствие на нейните дейности, думи и мисли. Тя е по-фина субстанция от гените, само че е това, което дефинира генетичната стратегия (nāma karma), която е обвързвана и с програмите в рода или родовата карма (gotra karma).

По този метод се комбинира самостоятелната карма на индивида с тази на родителите и предците му.

Заключение

Според философиите на Изтока, генетичните заболявания не са инцидентни неточности на природата, а са резултат от фундаментален закон, посредством който се съхранява равновесието във Вселената. И тъй като кармата не е нещо статично, а се променя непрекъснато, то посредством нашите дейности, ние променяме и метода, по който действат нашите гени.