Съвестта определя ежедневието ни
Какво управлява държанието ни и ни диктува нормите за вярно или неправилно? Кое е това, което ни споделя какво да вършим и какво да не вършим? Отговорът ви е прочут - това е едно вътрешно чувство, наречено съвест - механизъм на мозъка, който дефинира кои полезности би трябвало да зачитаме и кои - не.
Как научаваме за тези полезности? Придобиваме ги от избрана обществена група - нацията, племето, родът, фамилията, в която сме родени и към която принадлежим.
Да „ задълбаем “
Нашето оцеляване зависи от принадлежността ни към дадена обществена група. Желанието ни да сме част от група е античен инстинкт, датиращ още от дните ни като примитивни номади, когато отчуждаването от племето е означавало сигурна гибел. Инстинктът за принадлежност е надълбоко затвърден в нас и за доста хора е извънредно значим. Желанието ни да изучим и да съблюдаваме полезностите, подбудени от обществената ни група, е тясно обвързвано с инстинкта ни за оцеляване. Родени сме в положение на беззащитност и незнание, и родителите ни желаят да оцелеем, по тази причина се стараят да ни възпитат по допустимо най-правилния метод, с цел да придобием “правилно ” отношение и да вършим “правилни ” неща. Те желаят да “паснем ”, с цел да бъдем признати като нови членове на групата, в която те (и ние) живеем.
Чудили сте се за какво родителите ви толкоз са загрижени какво ще кажат съседите, ко легите, роднините за вас, в случай че се прибирате измежду нощ, имате хулигански прояви, крещите или ви виждат с разнообразни сътрудници? Спомняте ли си паниката, изписана на лицето им? Безпокойството им не идва само от мнението на съседите. Скритият боязън е от обществена изолираност и отменяне, както за тях, по този начин и за вас, защото в груповото схващане изключването значи гибел.
Съвестта е като обществен барометър - в случай че се усещаме почтени, спокойни и отпуснати, знаем, че следваме разпоредбите и правото ни да принадлежим е обезпечено. Ако се усещаме отговорни знаем, че сме нарушили разпоредбите. И защото желаеме да сме част от разнообразни групи - фамилията, обществена общественост, нация, почитател клуб, ние развиваме друга ценностна система, обвързвана с всяка една от тези групи и съблюдаваме тези правила.
Съвестта дефинира всекидневието ни. Докато растем, ние започваме да си мислим, че тези наши вътрешни правила на държание са подбудени от персонални и самостоятелни отзиви и вярвания. Това, което ни принуждава да се държим по верния метод, е по този начин вградено в нашия темперамент, че го считаме за присъщо на нашата характерност и еднаквост.
Правилата на съвестта не са универсални
Нещо, което в дадена група се счита за “добро ”, може да е “лошо ” в друга. Например, индусите считат за обикновено да уговарят браковете на децата си още до момента в който са дребни, което е необичайно за евреите и християните. Последните се хранят и пият след залез, а това е неприемливо за почитателите на джайнизма.
Изправянето срещу условията на избрана група основава бездънен вътрешен спор. Колкото повече човек желае да принадлежи, толкоз по-точно следва разпоредбите и толкоз повече има потребност да разграничава полезностите на своята група от тези на другите групи. Сблъсъкът на противоположни полезности е основата на всички войни.
Колкото по-стриктни са моралните ни убеждения, толкоз по-силно е въздействието на съвестта върху нас. Затова хора, които са мощно моралистично настроени, нормално са доста обвързани със фамилията и с полезностите на своята вяра и просвета.
Личната съвест - потребността да принадлежим
Личната съвест е нещо, което усещаме надълбоко самостоятелно: в случай че се усещаме отговорни, в нормалния случай бихме създали всичко, което е по силите ни да оправим нещата, с цел да си отиде неприятното възприятие на виновност и да се уверим, че към момента съблюдаваме разпоредбите, които ни подсигуряват принадлежност към групата. Например брачен партньор, който е флиртувал (или фантазирал) със секретарката си, може да почувства нужда да купи цветя на жена си.
Личната съвест се построява по време на ранното детство. Единственото, което детето желае, е да принадлежи на майка си и на татко си. Детето обича родителите си абсолютно, защото оцеляването му зависи от тях. Това е бездънен инстинкт, най-мощният примитивен подтик при бозайниците, а също по този начин и метод, по който природата подсигурява оцеляването на детето. Без тази обязаност кърмачето не би оживяло и прави всичко належащо, с цел да остане покрай майка си.
С порастването ни, потребността от обвързване се разгръща и към други членове от фамилията, като по този метод придобиваме фамилна еднаквост. Извън фамилията се срещаме с други хора, последователно получаваме и обществена еднаквост, като се свързваме с по-голяма група от хора. Желанието ни да сме част от груповото общество - от другарската компания, до присъединяване ни в международни организации - задоволява потребността ни да заемаме несъмнено място в света.
Всеки един от нас има потребност да принадлежи към дадена група. Всяка група е “система ”, която основава чувството за принадлежност и се контролира от правила за вярно и неправилно. Степента, в която сме обвързани със системата, се дефинира от това дали следваме персоналната си съвест, или се изправяме против нея. Ако създадем нещо, което излага на риск принадлежността ни, имаме скрупули на съвестта, усещаме се отговорни и чакаме да бъдем осъдени. Всъщност постоянно дори желаеме да ни санкционират, тъй като това ни освобождава от една от най-тежките форми на наказване, което обществото може да ни наложи - изключване от системата.
Чувството ни за принадлежност и преданост към дадена група или персона зависи от това доколко индивидът или групата са значими за нас.
Нуждата от баланс
Личната съвест е подчинена и на един различен по-слаб фактор, (отколкото потребността да принадлежим), само че също толкоз значим - това е чувството за баланс. Балансът тук се схваща като взаимност. Например, в случай че аз ти дам подарък, ти чувстваш, че искаш да ми дадеш нещо в подмяна. Когато го направиш, може би аз ще усещам, че желая да ти отвърна с нещо още по-голямо.
Ако сходен продан е палав и любящ, той основава лавинообразна реакция, която задълбочава връзката посред ни с всяка замяна. По този метод връзките ни могат да се развиват и да се обогатяват. Обменът е неразделна част от насладата на свързването и един от главните механизми, които поддържат хората дружно.
Понякога, в случай че получим подарък, се усещаме задължени да дадем нещо в подмяна. Най-малкото би трябвало да благодарим и до момента в който не кажем това “Благодаря! ” сме преследвани от възприятие за незавършеност. По същия метод, когато дам подарък на някого, усещам, че ми се поставя едно: “Благодаря! ” и в случай че не го получа, чувствам липса.
През множеството време от живота си ние или сме задължени на някого, който ни е дал, или някой, на който сме дали, е длъжен на нас - това демонстрира съществуването на съгласуваност, другарство или фамилиарност, построена с времето.
Няколко думи за реципрочността, проявена в отрицателното. Също както желаеме да отвърнем на любовта с обич, по този начин и търсим компенсация, когато ни наранят или обидят. Тези от нас, на които е било сторено огромно зло, могат да схванат човешкия вкус за “оправяне на сметките ” - примитивна и непреодолима мощ, която може да ни преследва цялостен живот. Личната ни съвест ни принуждава да желаеме тези, които са се отнесли с нас незаслужено, да си “платят ”.
Социален ред и маниери
Друга обстановка, обусловена от персоналната ни съвест, е обвързвана със обществените ни връзки. Какво се случва, в случай че се държим необичайно или несъответстващо в обещано общество? Социалният ред съставлява груповото условие да се признаят и уважат избрани правила, свързани с държанието и обноските в обществената среда на всяко общество, на което принадлежим.
Борянка БОРИСОВА, психолог
Как научаваме за тези полезности? Придобиваме ги от избрана обществена група - нацията, племето, родът, фамилията, в която сме родени и към която принадлежим.
Да „ задълбаем “
Нашето оцеляване зависи от принадлежността ни към дадена обществена група. Желанието ни да сме част от група е античен инстинкт, датиращ още от дните ни като примитивни номади, когато отчуждаването от племето е означавало сигурна гибел. Инстинктът за принадлежност е надълбоко затвърден в нас и за доста хора е извънредно значим. Желанието ни да изучим и да съблюдаваме полезностите, подбудени от обществената ни група, е тясно обвързвано с инстинкта ни за оцеляване. Родени сме в положение на беззащитност и незнание, и родителите ни желаят да оцелеем, по тази причина се стараят да ни възпитат по допустимо най-правилния метод, с цел да придобием “правилно ” отношение и да вършим “правилни ” неща. Те желаят да “паснем ”, с цел да бъдем признати като нови членове на групата, в която те (и ние) живеем.
Чудили сте се за какво родителите ви толкоз са загрижени какво ще кажат съседите, ко легите, роднините за вас, в случай че се прибирате измежду нощ, имате хулигански прояви, крещите или ви виждат с разнообразни сътрудници? Спомняте ли си паниката, изписана на лицето им? Безпокойството им не идва само от мнението на съседите. Скритият боязън е от обществена изолираност и отменяне, както за тях, по този начин и за вас, защото в груповото схващане изключването значи гибел.
Съвестта е като обществен барометър - в случай че се усещаме почтени, спокойни и отпуснати, знаем, че следваме разпоредбите и правото ни да принадлежим е обезпечено. Ако се усещаме отговорни знаем, че сме нарушили разпоредбите. И защото желаеме да сме част от разнообразни групи - фамилията, обществена общественост, нация, почитател клуб, ние развиваме друга ценностна система, обвързвана с всяка една от тези групи и съблюдаваме тези правила.
Съвестта дефинира всекидневието ни. Докато растем, ние започваме да си мислим, че тези наши вътрешни правила на държание са подбудени от персонални и самостоятелни отзиви и вярвания. Това, което ни принуждава да се държим по верния метод, е по този начин вградено в нашия темперамент, че го считаме за присъщо на нашата характерност и еднаквост.
Правилата на съвестта не са универсални
Нещо, което в дадена група се счита за “добро ”, може да е “лошо ” в друга. Например, индусите считат за обикновено да уговарят браковете на децата си още до момента в който са дребни, което е необичайно за евреите и християните. Последните се хранят и пият след залез, а това е неприемливо за почитателите на джайнизма.
Изправянето срещу условията на избрана група основава бездънен вътрешен спор. Колкото повече човек желае да принадлежи, толкоз по-точно следва разпоредбите и толкоз повече има потребност да разграничава полезностите на своята група от тези на другите групи. Сблъсъкът на противоположни полезности е основата на всички войни.
Колкото по-стриктни са моралните ни убеждения, толкоз по-силно е въздействието на съвестта върху нас. Затова хора, които са мощно моралистично настроени, нормално са доста обвързани със фамилията и с полезностите на своята вяра и просвета.
Личната съвест - потребността да принадлежим
Личната съвест е нещо, което усещаме надълбоко самостоятелно: в случай че се усещаме отговорни, в нормалния случай бихме създали всичко, което е по силите ни да оправим нещата, с цел да си отиде неприятното възприятие на виновност и да се уверим, че към момента съблюдаваме разпоредбите, които ни подсигуряват принадлежност към групата. Например брачен партньор, който е флиртувал (или фантазирал) със секретарката си, може да почувства нужда да купи цветя на жена си.
Личната съвест се построява по време на ранното детство. Единственото, което детето желае, е да принадлежи на майка си и на татко си. Детето обича родителите си абсолютно, защото оцеляването му зависи от тях. Това е бездънен инстинкт, най-мощният примитивен подтик при бозайниците, а също по този начин и метод, по който природата подсигурява оцеляването на детето. Без тази обязаност кърмачето не би оживяло и прави всичко належащо, с цел да остане покрай майка си.
С порастването ни, потребността от обвързване се разгръща и към други членове от фамилията, като по този метод придобиваме фамилна еднаквост. Извън фамилията се срещаме с други хора, последователно получаваме и обществена еднаквост, като се свързваме с по-голяма група от хора. Желанието ни да сме част от груповото общество - от другарската компания, до присъединяване ни в международни организации - задоволява потребността ни да заемаме несъмнено място в света.
Всеки един от нас има потребност да принадлежи към дадена група. Всяка група е “система ”, която основава чувството за принадлежност и се контролира от правила за вярно и неправилно. Степента, в която сме обвързани със системата, се дефинира от това дали следваме персоналната си съвест, или се изправяме против нея. Ако създадем нещо, което излага на риск принадлежността ни, имаме скрупули на съвестта, усещаме се отговорни и чакаме да бъдем осъдени. Всъщност постоянно дори желаеме да ни санкционират, тъй като това ни освобождава от една от най-тежките форми на наказване, което обществото може да ни наложи - изключване от системата.
Чувството ни за принадлежност и преданост към дадена група или персона зависи от това доколко индивидът или групата са значими за нас.
Нуждата от баланс
Личната съвест е подчинена и на един различен по-слаб фактор, (отколкото потребността да принадлежим), само че също толкоз значим - това е чувството за баланс. Балансът тук се схваща като взаимност. Например, в случай че аз ти дам подарък, ти чувстваш, че искаш да ми дадеш нещо в подмяна. Когато го направиш, може би аз ще усещам, че желая да ти отвърна с нещо още по-голямо.
Ако сходен продан е палав и любящ, той основава лавинообразна реакция, която задълбочава връзката посред ни с всяка замяна. По този метод връзките ни могат да се развиват и да се обогатяват. Обменът е неразделна част от насладата на свързването и един от главните механизми, които поддържат хората дружно.
Понякога, в случай че получим подарък, се усещаме задължени да дадем нещо в подмяна. Най-малкото би трябвало да благодарим и до момента в който не кажем това “Благодаря! ” сме преследвани от възприятие за незавършеност. По същия метод, когато дам подарък на някого, усещам, че ми се поставя едно: “Благодаря! ” и в случай че не го получа, чувствам липса.
През множеството време от живота си ние или сме задължени на някого, който ни е дал, или някой, на който сме дали, е длъжен на нас - това демонстрира съществуването на съгласуваност, другарство или фамилиарност, построена с времето.
Няколко думи за реципрочността, проявена в отрицателното. Също както желаеме да отвърнем на любовта с обич, по този начин и търсим компенсация, когато ни наранят или обидят. Тези от нас, на които е било сторено огромно зло, могат да схванат човешкия вкус за “оправяне на сметките ” - примитивна и непреодолима мощ, която може да ни преследва цялостен живот. Личната ни съвест ни принуждава да желаеме тези, които са се отнесли с нас незаслужено, да си “платят ”.
Социален ред и маниери
Друга обстановка, обусловена от персоналната ни съвест, е обвързвана със обществените ни връзки. Какво се случва, в случай че се държим необичайно или несъответстващо в обещано общество? Социалният ред съставлява груповото условие да се признаят и уважат избрани правила, свързани с държанието и обноските в обществената среда на всяко общество, на което принадлежим.
Борянка БОРИСОВА, психолог
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ