Промени в паричната политика у нас след приемане на еврото
Какво съставлява Европейската централна банка?
Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на еврозоната. Нейната основна цел е да поддържа цените постоянни. Преди всичко това става посредством установяване на съответни лихвени проценти, само че през годините са се развили и други принадлежности на паричната политика. Освен това ЕЦБ дава отговор за упражняването на контрол над банките в рамката на единния контролен механизъм (ЕНМ).
Как се образува капиталът на ЕЦБ?
Във връзка с присъединяване си в ЕСЦБ всяка НЦБ записва вноска в капитала на ЕЦБ. Теглото на всяка НЦБ в логаритъма за записване на капитала на ЕЦБ е сходен на този при установяване на правата на глас, само че за разлика от него тежестта на всяка НЦБ се дефинира от каузи на съответната страна в общото население и в брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз по пазарни цени за последните пет години. Двата фактора имат еднообразно тегло в финансовия логаритъм. Европейската централна банка поправя дяловете на всеки пет години и при всяка смяна в броя на националните централни банки, които внасят дял в капитала й. Последната смяна е от 1.02.2020 година Към 1 януари 2024 година капиталът на ЕЦБ възлиза на 10.8 милиарда евро и се образува от НЦБ на всички страни членки на Европейски Съюз.
В момента България внася ли средства в ЕЦБ?
Във връзка с присъединяване си в ЕСЦБ от 2007 година, Българска народна банка, както и останалите национални централни банки (НЦБ) отвън еврозоната, е задължена да внася средства за оперативните разноски на ЕЦБ, като изплаща дребен % от каузи си в записания капитал на ЕЦБ.
На какъв брой възлизат сега вноските на националните централни банки на страните отвън еврозоната?
От 29 декември 2010 година вноските на националните централни банки отвън еврозоната съставляват 3.75% от общия им дял в записания капитал на Европейската централна банка. Същевременно преди присъединението към еврозоната, НЦБ на съответните страни нямат право на дял от разпределимата облага на ЕЦБ и не са задължени да покриват загуби, претърпени от ЕЦБ. Като пълновръстен член на Евросистемата, Българска народна банка ще би трябвало да изплати останалата част от записания си дял в капитала на ЕЦБ, който считано от 1 януари 2024 година е в размер на 0.9783% от общия записан капитал на ЕЦБ.
ЕЦБ прави ли интервенции на валутния пазар?
ЕЦБ реализира интервенциите на валутния пазар едностранно или координирано с други централни банки. ЕЦБ не организира политика за интензивно таргетиране на валутния курс на еврото, като досега е интервенирала на валутния пазар единствено през 2000 година и 2011 година През третото тримесечие на 2000 година ЕЦБ координирано с централната банка на Япония и Федералния запас интервенира на валутните пазари на EUR/JPY и EUR/USD с размери от надлежно 1.5 милиарда евро и 1.6 милиарда евро заради опасения от вероятни последствия от слабия курс на еврото върху световната стопанска система. През четвъртото тримесечие на 2000 година ЕЦБ интервенира едностранно на валутните пазари на EUR/JPY и EUR/USD в общ размер от надлежно 1.5 милиарда евро и 5.6 милиарда евро заради опасения от последствия от слабия курс на еврото по отношение на съществени валути върху ценовата непоклатимост в еврозоната. През първото тримесечие на 2011 година ЕЦБ интервенира координирано с централната банка на Япония на валутния пазар на EUR/JPY с общ размер от 0.7 милиарда евро заради придвижвания във валутния курс на йената след естествено злополучие в Япония.
Какво значение има сега паричната политика на ЕЦБ за благосъстоянието на жителите в България? А след въвеждане на еврото?
В момента паричната политика на Европейската централна банка оказва индиректно въздействие върху благосъстоянието на жителите в България. Това е по този начин, тъй като България е под валутен ръб, при който левът е закрепен към еврото. Всяка смяна в лихвените проценти на ЕЦБ може да повлияе на лихвите по заеми и депозити в България, въпреки и с известно забавяне и по-слабо изразено влияние спрямо страните от еврозоната. След въвеждането на еврото, въздействието на паричната политика на ЕЦБ ще бъде по-пряко. България ще стане част от еврозоната и ще има достъп до инструментите на ЕЦБ, като да вземем за пример стратегиите за количествени удобства и стабилизационните механизми. Това може да докара до по-ниски лихвени проценти, по-добри условия за кредитиране и нараснала финансова непоклатимост.
Какво ще се промени във връзка с паричната политика в България след участието ни в еврозоната?
При паричен съвет (в момента), при който е налице необратимо закрепен курс на лв. към еврото, въздействието на ЕЦБ върху българската стопанска система е индиректно, защото левът е закрепен към еврото. Промените в лихвените проценти на ЕЦБ могат да повлияят в известна степен на разноските по заеми и доходността на депозитите. България няма гъвкавостта да ползва самостоятелна парична политика, което затруднява оправянето с вътрешни стопански рецесии. Всякакви външни стопански шокове би трябвало да бъдат обезщетени посредством фискални политики или структурни промени.
След като България стане част от еврозоната, ще бъде под директното въздействие на паричната политика на ЕЦБ, което обаче няма да е огромна смяна, защото в изискванията на паричен съвет способността за независими дейности към този момент е мощно лимитирана. Това значи, че ЕЦБ ще дефинира лихвените проценти и други парични принадлежности, които ще оказват директно въздействие върху кредитирането, спестяванията и вложенията в страната. В допълнение, България ще получи достъп до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), който може да помогне при положение на стопански рецесии. Това ще усили финансовата непоклатимост и доверието в стопанската система.
В Евросистемата какви минимални запаси би трябвало да поддържат кредитните институции?
Евросистемата задължава кредитните институции да поддържат минимални запаси по сметки в националните централни банки. Всяка кредитна институция следва да поддържа избран % от своите потребителски депозити (както и някои други банкови задължения) в депозитна сметка в съответната НЦБ, приблизително за избран от ЕЦБ интервал на поддържане на запасите (шест седмици). УС на ЕЦБ може да приема регламенти, отнасящи се до изчисляването и определянето на нужните минимални запаси. В случаите на тяхното неспазване ЕЦБ има право да постанова наказателна рента и други наказания със подобен резултат.
До януари 2012 година банките са били задължени да поддържат в националната си централна банка най-малко 2% от избрани пасиви, основно депозити на клиенти, като след януари 2012 година нивото е намалено до 1%.
Ще скочат ли цените и лихвите по заеми след приемане на еврото?
След присъединението към еврозоната ставката на наложителните минимални запаси (ЗМР) за банките в България ще бъде намалена от настоящите 12% до настоящо 1%, като в същото време ще бъде понижена и базата, върху която се начислява ставката.
Резервната база, върху която сега се дефинира размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства от резиденти и нерезиденти, като за ЗМР се одобряват и 50% от касовите наличия, в това число в АТМ устройствата на банките. Банките не поддържат наложителни минимални запаси за привлечените средства от държавния и локалните бюджети. След присъединението на Българска народна банка към Евросистемата аварийна база ще включва депозитите и издадените дългови скъпи бумаги. От аварийна база ще бъдат изключени отговорностите към кредитни институции от еврозоната, което ще докара до изключване от аварийна база на привлечените средства от банките майки в еврозоната.
Каква е гаранцията, че след участието ни в еврозоната България няма да заплаща сметката на най-задлъжнелите страни, като да вземем за пример Гърция?
След финансовата рецесия през 2010 година бяха въведени обилни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата непоклатимост в еврозоната. Бяха засилени разпоредбите за фискална дисциплинираност (наблюдение и наказания за неспазване на бюджетните правила) посредством въвеждането на Фискалния пакт, който изисква страните членки да поддържат уравновесени бюджети и да лимитират структурния недостиг до 0.5% от Брутният вътрешен продукт.
Създаден беше ЕМС като непрекъснат фонд за подкрепяне на страни от еврозоната с финансови усложнения. Той дава заеми след разбор на дълговата резистентност и при строги условия, вписани в стратегия за икономическо пригаждане, която следва да се извършва от държавата-кредитополучател. Заемът се отпуска на няколко транша, като преди всеки от тях всички страни членки разискват мониторингов отчет от Европейската комисия и Международния валутен фонд (доколкото в множеството случаи се ползва взаимно финансиране със средства и от Фонда).
Чрез построяването на банковия съюз бяха въведени механизми за контрол и преструктуриране на банки, в това число Единният контролен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови рецесии. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи равнища на капитал и ликвидност, с цел да се оправят с стопански шокове, без да е нужна интервенция на страната. Тези промени целят да предотвратят повтаряне на рецесии като тази от 2010 година и да обезпечат по-голяма финансова непоклатимост в еврозоната.
Със съкращения
Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на еврозоната. Нейната основна цел е да поддържа цените постоянни. Преди всичко това става посредством установяване на съответни лихвени проценти, само че през годините са се развили и други принадлежности на паричната политика. Освен това ЕЦБ дава отговор за упражняването на контрол над банките в рамката на единния контролен механизъм (ЕНМ).
Как се образува капиталът на ЕЦБ?
Във връзка с присъединяване си в ЕСЦБ всяка НЦБ записва вноска в капитала на ЕЦБ. Теглото на всяка НЦБ в логаритъма за записване на капитала на ЕЦБ е сходен на този при установяване на правата на глас, само че за разлика от него тежестта на всяка НЦБ се дефинира от каузи на съответната страна в общото население и в брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз по пазарни цени за последните пет години. Двата фактора имат еднообразно тегло в финансовия логаритъм. Европейската централна банка поправя дяловете на всеки пет години и при всяка смяна в броя на националните централни банки, които внасят дял в капитала й. Последната смяна е от 1.02.2020 година Към 1 януари 2024 година капиталът на ЕЦБ възлиза на 10.8 милиарда евро и се образува от НЦБ на всички страни членки на Европейски Съюз.
В момента България внася ли средства в ЕЦБ?
Във връзка с присъединяване си в ЕСЦБ от 2007 година, Българска народна банка, както и останалите национални централни банки (НЦБ) отвън еврозоната, е задължена да внася средства за оперативните разноски на ЕЦБ, като изплаща дребен % от каузи си в записания капитал на ЕЦБ.
На какъв брой възлизат сега вноските на националните централни банки на страните отвън еврозоната?
От 29 декември 2010 година вноските на националните централни банки отвън еврозоната съставляват 3.75% от общия им дял в записания капитал на Европейската централна банка. Същевременно преди присъединението към еврозоната, НЦБ на съответните страни нямат право на дял от разпределимата облага на ЕЦБ и не са задължени да покриват загуби, претърпени от ЕЦБ. Като пълновръстен член на Евросистемата, Българска народна банка ще би трябвало да изплати останалата част от записания си дял в капитала на ЕЦБ, който считано от 1 януари 2024 година е в размер на 0.9783% от общия записан капитал на ЕЦБ.
ЕЦБ прави ли интервенции на валутния пазар?
ЕЦБ реализира интервенциите на валутния пазар едностранно или координирано с други централни банки. ЕЦБ не организира политика за интензивно таргетиране на валутния курс на еврото, като досега е интервенирала на валутния пазар единствено през 2000 година и 2011 година През третото тримесечие на 2000 година ЕЦБ координирано с централната банка на Япония и Федералния запас интервенира на валутните пазари на EUR/JPY и EUR/USD с размери от надлежно 1.5 милиарда евро и 1.6 милиарда евро заради опасения от вероятни последствия от слабия курс на еврото върху световната стопанска система. През четвъртото тримесечие на 2000 година ЕЦБ интервенира едностранно на валутните пазари на EUR/JPY и EUR/USD в общ размер от надлежно 1.5 милиарда евро и 5.6 милиарда евро заради опасения от последствия от слабия курс на еврото по отношение на съществени валути върху ценовата непоклатимост в еврозоната. През първото тримесечие на 2011 година ЕЦБ интервенира координирано с централната банка на Япония на валутния пазар на EUR/JPY с общ размер от 0.7 милиарда евро заради придвижвания във валутния курс на йената след естествено злополучие в Япония.
Какво значение има сега паричната политика на ЕЦБ за благосъстоянието на жителите в България? А след въвеждане на еврото?
В момента паричната политика на Европейската централна банка оказва индиректно въздействие върху благосъстоянието на жителите в България. Това е по този начин, тъй като България е под валутен ръб, при който левът е закрепен към еврото. Всяка смяна в лихвените проценти на ЕЦБ може да повлияе на лихвите по заеми и депозити в България, въпреки и с известно забавяне и по-слабо изразено влияние спрямо страните от еврозоната. След въвеждането на еврото, въздействието на паричната политика на ЕЦБ ще бъде по-пряко. България ще стане част от еврозоната и ще има достъп до инструментите на ЕЦБ, като да вземем за пример стратегиите за количествени удобства и стабилизационните механизми. Това може да докара до по-ниски лихвени проценти, по-добри условия за кредитиране и нараснала финансова непоклатимост.
Какво ще се промени във връзка с паричната политика в България след участието ни в еврозоната?
При паричен съвет (в момента), при който е налице необратимо закрепен курс на лв. към еврото, въздействието на ЕЦБ върху българската стопанска система е индиректно, защото левът е закрепен към еврото. Промените в лихвените проценти на ЕЦБ могат да повлияят в известна степен на разноските по заеми и доходността на депозитите. България няма гъвкавостта да ползва самостоятелна парична политика, което затруднява оправянето с вътрешни стопански рецесии. Всякакви външни стопански шокове би трябвало да бъдат обезщетени посредством фискални политики или структурни промени.
След като България стане част от еврозоната, ще бъде под директното въздействие на паричната политика на ЕЦБ, което обаче няма да е огромна смяна, защото в изискванията на паричен съвет способността за независими дейности към този момент е мощно лимитирана. Това значи, че ЕЦБ ще дефинира лихвените проценти и други парични принадлежности, които ще оказват директно въздействие върху кредитирането, спестяванията и вложенията в страната. В допълнение, България ще получи достъп до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), който може да помогне при положение на стопански рецесии. Това ще усили финансовата непоклатимост и доверието в стопанската система.
В Евросистемата какви минимални запаси би трябвало да поддържат кредитните институции?
Евросистемата задължава кредитните институции да поддържат минимални запаси по сметки в националните централни банки. Всяка кредитна институция следва да поддържа избран % от своите потребителски депозити (както и някои други банкови задължения) в депозитна сметка в съответната НЦБ, приблизително за избран от ЕЦБ интервал на поддържане на запасите (шест седмици). УС на ЕЦБ може да приема регламенти, отнасящи се до изчисляването и определянето на нужните минимални запаси. В случаите на тяхното неспазване ЕЦБ има право да постанова наказателна рента и други наказания със подобен резултат.
До януари 2012 година банките са били задължени да поддържат в националната си централна банка най-малко 2% от избрани пасиви, основно депозити на клиенти, като след януари 2012 година нивото е намалено до 1%.
Ще скочат ли цените и лихвите по заеми след приемане на еврото?
След присъединението към еврозоната ставката на наложителните минимални запаси (ЗМР) за банките в България ще бъде намалена от настоящите 12% до настоящо 1%, като в същото време ще бъде понижена и базата, върху която се начислява ставката.
Резервната база, върху която сега се дефинира размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства от резиденти и нерезиденти, като за ЗМР се одобряват и 50% от касовите наличия, в това число в АТМ устройствата на банките. Банките не поддържат наложителни минимални запаси за привлечените средства от държавния и локалните бюджети. След присъединението на Българска народна банка към Евросистемата аварийна база ще включва депозитите и издадените дългови скъпи бумаги. От аварийна база ще бъдат изключени отговорностите към кредитни институции от еврозоната, което ще докара до изключване от аварийна база на привлечените средства от банките майки в еврозоната.
Каква е гаранцията, че след участието ни в еврозоната България няма да заплаща сметката на най-задлъжнелите страни, като да вземем за пример Гърция?
След финансовата рецесия през 2010 година бяха въведени обилни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата непоклатимост в еврозоната. Бяха засилени разпоредбите за фискална дисциплинираност (наблюдение и наказания за неспазване на бюджетните правила) посредством въвеждането на Фискалния пакт, който изисква страните членки да поддържат уравновесени бюджети и да лимитират структурния недостиг до 0.5% от Брутният вътрешен продукт.
Създаден беше ЕМС като непрекъснат фонд за подкрепяне на страни от еврозоната с финансови усложнения. Той дава заеми след разбор на дълговата резистентност и при строги условия, вписани в стратегия за икономическо пригаждане, която следва да се извършва от държавата-кредитополучател. Заемът се отпуска на няколко транша, като преди всеки от тях всички страни членки разискват мониторингов отчет от Европейската комисия и Международния валутен фонд (доколкото в множеството случаи се ползва взаимно финансиране със средства и от Фонда).
Чрез построяването на банковия съюз бяха въведени механизми за контрол и преструктуриране на банки, в това число Единният контролен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови рецесии. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи равнища на капитал и ликвидност, с цел да се оправят с стопански шокове, без да е нужна интервенция на страната. Тези промени целят да предотвратят повтаряне на рецесии като тази от 2010 година и да обезпечат по-голяма финансова непоклатимост в еврозоната.
Със съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ