Повече време със смартфона, по-малко щастие
Какво вършат децата със свободното си време? Те са на телефоните си, пишат, пишат и... постоянно се усещат недобре от това
Всички действия пред екрана са свързани с по-малко благополучие, безапелационни са психолозите
(снимка: CC0 Public Domain)
Те са родени в ера, в която не е имало „ преди ерата на интернет ” . Те пишат непрекъснато от своите смарт телефони. Предпочитат обществените мрежи пред сбирката с другари. Физически живеят много по-сигурно в сравнение с са били предшествениците им на същата възраст. Но постоянно са нещастни, самотни и депресирани. Поколението на смарт телефона.
„ На деца, които три месеца са били в обществена изолираност, е дадена опция за жив контакт: едвам на четвъртата вечер сами вземат решение, че желаят да играят на открито, вместо вътре пред устройствата ”, споделя писателката Людмила Баровска. Това сносно разказва живота на актуалните младежи, израснали в обкръжението на смарт телефоните и повсеместния интернет.
Децата през днешния ден избират да поддържат връзка между тях в чата. Прекарват време дружно, само че през телефона. За разлика от младежите от предходното потомство, които можеха да прекарат цяла вечер на стационарния телефон, през днешния ден младежите си бъбрят през нещо от рода на Snapchat, където могат да си пращат фотоси и видеоклипове, които бързо изчезват, споделя психологът Джийн Туиндж. Могат да прекарат цялото си лято в стаята си, с телефона в ръка.
Какво стан а след 2012 година?
Милениалите – децата на новото хилядолетие – бяха потомство на мощен индивидуализъм, блян към независимост и самостоятелност, споделя психологът пред The Atlantic. Според наблюденията на експерта, всички статистики и индикатори за младежкото държание внезапно се трансформират след 2012 година
Появява се голяма разлика в това по какъв начин младежите виждат света. Различни са освен мненията, само че и това по какъв начин децата прекарват времето си. Ежедневните им прекарвания са радикално разнообразни от това, което са преживявали децата от предходните генерации.
Какво се е случило през 2012 година? Това е времето на актуалната „ Голяма криза ”, която публично продължи от 2007 до 2009 година Икономиката претърпя разтърсване, след което стартира да се възвръща, само че по това време разпространяването на смарт телефоните набра скорост и обхвана огромна част от света.
Взирайки се в характерностите на новото потомство, психолози като Туиндж виждат трендове, образувани от смарт телефоните и обществените мрежи. Родени сред 1995 и 2012 година, членовете на това потомство порастват със смарт телефони, имат акаунт в Instagram, преди да стартират гимназия, и не помнят времето преди интернет. Те даже не помнят появяването на iPhone и iPad – били са малчугани тогава. Туиндж назовава това потомство iGen.
iGen
Появата на смарт телефона и неговия братовчед таблета не са изследвани задоволително. Специалистите спорят по отношение на въздействието на „ времето, прекарано пред екрана ”. Въздействието на тези устройства не е оценено изцяло и надвишава нормалните опасения по отношение на все по-късите шпации на внимание.
Пристигането на смарт телефона е трансформирало радикално всеки аспект от живота на младежите, от естеството на обществените им взаимоотношения до психологичното им здраве. Тенденциите се появяват измежду младежите от всевъзможни категории и групи хора. Там, където има клетъчни кули, младежите живеят живота си на своя смарт телефон.
„ За тези от нас, които си спомнят аналоговото си юношество, това може да наподобява непознато и обезпокоително. Целта на изследването на поколенията обаче не е да се поддадем на носталгията по метода, по който нещата са се случвали преди, а да разберем по какъв начин са в този момент ”, изяснява психологът.
„ Някои промени у новото потомство са позитивни, някои са негативни. Чувствайки се по-удобно в спалните си, в сравнение с в кола или на празненство, днешните младежи са в по-голяма сигурност физически, в сравнение с младежите в миналото. При днешните е доста по-малко евентуално да попаднат в автомобилна злополука. Те имат по-малко копнеж към алкохола от предшествениците си, надлежно е по-малко евентуално да вкусят негативите на съпътстващите алкохола вещества ”, споделя Туиндж.
Психологически обаче те са по-уязвими, в сравнение с са били така наречен милениали. Нивата на депресиите и самоубийствата измежду младежите бележат скок от 2011 година насам. Голяма част от това утежняване може да бъде проследено чак до… техните телефони.
Свободата, която към този момент не е привлекателна
Мнозина от „ остарялото потомство ” могат да си спомнят какво значи добре прекарано време в младежките ни години. Събрахме се в шумни компании, някой изваждаше китара, свирехме и пеехме до зори. Когато се случеше това да е на морето, прекарвахме вечерта на брега, от време на време край огън, заслушани в плясъка на вълните и галени от бриза.
Вече нагазили в юношеската възраст, опитвахме от „ неразрешените ” неща – едно шише с алкохол можеше да обиколи цялата компания няколко пъти, а по-смелите запалваха по цигара. От опиянението на тези сладки моменти на независимост са се появили и не една и две връзки сред девойки и момчета.
още по тематиката
Днес младежите, общо взето, не се интересуват от вечер с китара край брега и дързостта да възпламенят цигара, нито пък да „ забършат ” гадже. Към 2015 година дванадесетокласниците излизат много по-малко, в сравнение с излизаха осмокласниците през 2009 година, споделя Туиндж. Привлекателността на свободата, толкоз примамлива за всички предходни генерации, към този момент не свети блестящо в очите на днешните младежи.
Това, което при предходните генерации бе „ да харесаш някого ”, в този момент е „ да приказваш с някого ” – и отново има някаква подигравка в този израз, тъй като действително те не приказват между тях, а си разменят текстови известия. Едва откакто са си початили известно време, може да решат да излязат на среща. Сред гимназистите доста по-рядко се случва да излизат по срещи през днешния ден, в сравнение с бе при предходното потомство.
В резултат на „ затварянето ” у дома със смарт телефона е допустимо да се появят резултати, които доста от актуалните възрастни биха определили като позитивни. Например, в някои случаи децата вкусват алкохола по-късно, по-късно се случват и първите полови контакти.
Туиндж вижда още, че нараства броят на случаите, когато младежите не бързат да изкарат шофьорска брошура. Имайки комфорта на това да бъдат возени от майка си или татко си покорно и всекидневно, доста от тях не поискват да карат кола, до момента в който не чуят от родителите си, че е време да се запишат на шофьорски курс.
В по-ранните времена децата постоянно работеха, нетърпеливи да изкарват пари, с цел да финансират свободата си или подтикнати от родителите си, с цел да научат цената на парите, споделя още психологът. Ала iGen младежите не работят. Не ръководят лични пари.
Ако в края на 70-те години на предишния век 77 % от средношколците са работели против възнаграждение през ваканциите, в средата на 2010 година не повече от половината са пробвали да работят.
Влияние на смарт телефоните
И по този начин, какво вършат децата със свободното си време? Те са на телефона си, пишат, пишат и… постоянно се усещат недобре от това.
Ирония на ориста е, че въпреки iGen да прекарват надалеч повече време под един и същи покрив с родителите си, за днешните младежи мъчно може да се каже, че са по-близки със своите майки и татковци, в сравнение с са били техните прародители. Деца споделят, че въпреки да са физически при фамилиите си, те не приказват с роднините си. Просто споделят „ добре, де, добре ”, забили взор в телефоните си. Много от тях са се трансформирали в специалисти по отблъскване на въпроси и предложения от роднините си.
По-малко излизания на открито, по-малко срещи с другари, по-малко разходки и смешки допълват картината.
Според изследванията на щатските психолози, тази картина е директно обвързвана а наблюдаване, доказано посредством публични изследвания: при младежите, които прекарват повече от междинното време в действия на екрана, е по-вероятно да се усещат нещастни, а тези, които прекарват повече време от междинното в действия, които не са на екрана, са по-склонни да се усещат щастливи.
„ Няма нито едно изключение ”, споделя Туиндж. „ Всички действия пред екрана са свързани с по-малко благополучие, а всички неекранни действия са свързани с повече благополучие ”.
Особен принос децата да се усещат нещастни има наличието им в разнообразни обществени медии. Колкото повече употребяват Фейсбук, толкоз по-зле се усещат те. Макар че обществените медии би трябвало да оказват помощ на хората да поддържат връзка, в действителност става по този начин, че младежите от iGen наподобяват доста самотни, разпилени. Колкото по-рядко им се случва да срещат приятелите си онлайн, толкоз по-голямо е чувството за самотност, макар чатенето в обществените мрежи.
Подобни са статистиките за депресията. За следващ път резултатът от екранните действия е елементарно различим за психолозите: колкото повече време прекарват подрастващите в гледане на екрани, толкоз по-голяма е вероятността те да имат признаци на меланхолия.
Осмокласниците, които са солидни консуматори на обществените медии, покачват риска си от меланхолия с 27 %, до момента в който тези, които спортуват, вървят на религиозни служби или даже пишат повече домашни, имат доста по-малък риск.
Тийнейджърите, които прекарват три часа дневно пред електронни устройства, са с 35 % по-склонни да имат „ рисков фактор за самоубийство ”, като да вземем за пример да си сформират проект за самоубийство.
Каква е връзката
Разбира се, за самотата и депресията може да има доста аргументи. Но има ли връзка сред смарт телефоните и очевидните психически премеждия, които изпитва iGen поколението?
С цялата си мощ да свързват децата, обществените медии ускоряват и тревогата у младежите от това, че ще бъдат изоставени. Днешните младежи може да вървят на по-малко празненства и да прекарват по-малко време дружно, само че когато се съберат, те документират неуморно своите подвизи – в Snapchat, Instagram, Фейсбук.
Тези, които не са поканени на празненството, получават непрекъснато увещание какво е ставало на купона. Съответно броят на младежите, които се усещат изолирани и изоставени, е достигнал най-високите си равнища, регистрират психолозите. Оттук се роят самотност, горест, меланхолия.
Всички действия пред екрана са свързани с по-малко благополучие, безапелационни са психолозите
(снимка: CC0 Public Domain)
Те са родени в ера, в която не е имало „ преди ерата на интернет ” . Те пишат непрекъснато от своите смарт телефони. Предпочитат обществените мрежи пред сбирката с другари. Физически живеят много по-сигурно в сравнение с са били предшествениците им на същата възраст. Но постоянно са нещастни, самотни и депресирани. Поколението на смарт телефона.
„ На деца, които три месеца са били в обществена изолираност, е дадена опция за жив контакт: едвам на четвъртата вечер сами вземат решение, че желаят да играят на открито, вместо вътре пред устройствата ”, споделя писателката Людмила Баровска. Това сносно разказва живота на актуалните младежи, израснали в обкръжението на смарт телефоните и повсеместния интернет.
Децата през днешния ден избират да поддържат връзка между тях в чата. Прекарват време дружно, само че през телефона. За разлика от младежите от предходното потомство, които можеха да прекарат цяла вечер на стационарния телефон, през днешния ден младежите си бъбрят през нещо от рода на Snapchat, където могат да си пращат фотоси и видеоклипове, които бързо изчезват, споделя психологът Джийн Туиндж. Могат да прекарат цялото си лято в стаята си, с телефона в ръка.
Какво стан а след 2012 година?
Милениалите – децата на новото хилядолетие – бяха потомство на мощен индивидуализъм, блян към независимост и самостоятелност, споделя психологът пред The Atlantic. Според наблюденията на експерта, всички статистики и индикатори за младежкото държание внезапно се трансформират след 2012 година
Появява се голяма разлика в това по какъв начин младежите виждат света. Различни са освен мненията, само че и това по какъв начин децата прекарват времето си. Ежедневните им прекарвания са радикално разнообразни от това, което са преживявали децата от предходните генерации.
Какво се е случило през 2012 година? Това е времето на актуалната „ Голяма криза ”, която публично продължи от 2007 до 2009 година Икономиката претърпя разтърсване, след което стартира да се възвръща, само че по това време разпространяването на смарт телефоните набра скорост и обхвана огромна част от света.
Взирайки се в характерностите на новото потомство, психолози като Туиндж виждат трендове, образувани от смарт телефоните и обществените мрежи. Родени сред 1995 и 2012 година, членовете на това потомство порастват със смарт телефони, имат акаунт в Instagram, преди да стартират гимназия, и не помнят времето преди интернет. Те даже не помнят появяването на iPhone и iPad – били са малчугани тогава. Туиндж назовава това потомство iGen.
iGen
Появата на смарт телефона и неговия братовчед таблета не са изследвани задоволително. Специалистите спорят по отношение на въздействието на „ времето, прекарано пред екрана ”. Въздействието на тези устройства не е оценено изцяло и надвишава нормалните опасения по отношение на все по-късите шпации на внимание.
Пристигането на смарт телефона е трансформирало радикално всеки аспект от живота на младежите, от естеството на обществените им взаимоотношения до психологичното им здраве. Тенденциите се появяват измежду младежите от всевъзможни категории и групи хора. Там, където има клетъчни кули, младежите живеят живота си на своя смарт телефон.
„ За тези от нас, които си спомнят аналоговото си юношество, това може да наподобява непознато и обезпокоително. Целта на изследването на поколенията обаче не е да се поддадем на носталгията по метода, по който нещата са се случвали преди, а да разберем по какъв начин са в този момент ”, изяснява психологът.
„ Някои промени у новото потомство са позитивни, някои са негативни. Чувствайки се по-удобно в спалните си, в сравнение с в кола или на празненство, днешните младежи са в по-голяма сигурност физически, в сравнение с младежите в миналото. При днешните е доста по-малко евентуално да попаднат в автомобилна злополука. Те имат по-малко копнеж към алкохола от предшествениците си, надлежно е по-малко евентуално да вкусят негативите на съпътстващите алкохола вещества ”, споделя Туиндж.
Психологически обаче те са по-уязвими, в сравнение с са били така наречен милениали. Нивата на депресиите и самоубийствата измежду младежите бележат скок от 2011 година насам. Голяма част от това утежняване може да бъде проследено чак до… техните телефони.
Свободата, която към този момент не е привлекателна
Мнозина от „ остарялото потомство ” могат да си спомнят какво значи добре прекарано време в младежките ни години. Събрахме се в шумни компании, някой изваждаше китара, свирехме и пеехме до зори. Когато се случеше това да е на морето, прекарвахме вечерта на брега, от време на време край огън, заслушани в плясъка на вълните и галени от бриза.
Вече нагазили в юношеската възраст, опитвахме от „ неразрешените ” неща – едно шише с алкохол можеше да обиколи цялата компания няколко пъти, а по-смелите запалваха по цигара. От опиянението на тези сладки моменти на независимост са се появили и не една и две връзки сред девойки и момчета.
още по тематиката
Днес младежите, общо взето, не се интересуват от вечер с китара край брега и дързостта да възпламенят цигара, нито пък да „ забършат ” гадже. Към 2015 година дванадесетокласниците излизат много по-малко, в сравнение с излизаха осмокласниците през 2009 година, споделя Туиндж. Привлекателността на свободата, толкоз примамлива за всички предходни генерации, към този момент не свети блестящо в очите на днешните младежи.
Това, което при предходните генерации бе „ да харесаш някого ”, в този момент е „ да приказваш с някого ” – и отново има някаква подигравка в този израз, тъй като действително те не приказват между тях, а си разменят текстови известия. Едва откакто са си початили известно време, може да решат да излязат на среща. Сред гимназистите доста по-рядко се случва да излизат по срещи през днешния ден, в сравнение с бе при предходното потомство.
В резултат на „ затварянето ” у дома със смарт телефона е допустимо да се появят резултати, които доста от актуалните възрастни биха определили като позитивни. Например, в някои случаи децата вкусват алкохола по-късно, по-късно се случват и първите полови контакти.
Туиндж вижда още, че нараства броят на случаите, когато младежите не бързат да изкарат шофьорска брошура. Имайки комфорта на това да бъдат возени от майка си или татко си покорно и всекидневно, доста от тях не поискват да карат кола, до момента в който не чуят от родителите си, че е време да се запишат на шофьорски курс.
В по-ранните времена децата постоянно работеха, нетърпеливи да изкарват пари, с цел да финансират свободата си или подтикнати от родителите си, с цел да научат цената на парите, споделя още психологът. Ала iGen младежите не работят. Не ръководят лични пари.
Ако в края на 70-те години на предишния век 77 % от средношколците са работели против възнаграждение през ваканциите, в средата на 2010 година не повече от половината са пробвали да работят.
Влияние на смарт телефоните
И по този начин, какво вършат децата със свободното си време? Те са на телефона си, пишат, пишат и… постоянно се усещат недобре от това.
Ирония на ориста е, че въпреки iGen да прекарват надалеч повече време под един и същи покрив с родителите си, за днешните младежи мъчно може да се каже, че са по-близки със своите майки и татковци, в сравнение с са били техните прародители. Деца споделят, че въпреки да са физически при фамилиите си, те не приказват с роднините си. Просто споделят „ добре, де, добре ”, забили взор в телефоните си. Много от тях са се трансформирали в специалисти по отблъскване на въпроси и предложения от роднините си.
По-малко излизания на открито, по-малко срещи с другари, по-малко разходки и смешки допълват картината.
Според изследванията на щатските психолози, тази картина е директно обвързвана а наблюдаване, доказано посредством публични изследвания: при младежите, които прекарват повече от междинното време в действия на екрана, е по-вероятно да се усещат нещастни, а тези, които прекарват повече време от междинното в действия, които не са на екрана, са по-склонни да се усещат щастливи.
„ Няма нито едно изключение ”, споделя Туиндж. „ Всички действия пред екрана са свързани с по-малко благополучие, а всички неекранни действия са свързани с повече благополучие ”.
Особен принос децата да се усещат нещастни има наличието им в разнообразни обществени медии. Колкото повече употребяват Фейсбук, толкоз по-зле се усещат те. Макар че обществените медии би трябвало да оказват помощ на хората да поддържат връзка, в действителност става по този начин, че младежите от iGen наподобяват доста самотни, разпилени. Колкото по-рядко им се случва да срещат приятелите си онлайн, толкоз по-голямо е чувството за самотност, макар чатенето в обществените мрежи.
Подобни са статистиките за депресията. За следващ път резултатът от екранните действия е елементарно различим за психолозите: колкото повече време прекарват подрастващите в гледане на екрани, толкоз по-голяма е вероятността те да имат признаци на меланхолия.
Осмокласниците, които са солидни консуматори на обществените медии, покачват риска си от меланхолия с 27 %, до момента в който тези, които спортуват, вървят на религиозни служби или даже пишат повече домашни, имат доста по-малък риск.
Тийнейджърите, които прекарват три часа дневно пред електронни устройства, са с 35 % по-склонни да имат „ рисков фактор за самоубийство ”, като да вземем за пример да си сформират проект за самоубийство.
Каква е връзката
Разбира се, за самотата и депресията може да има доста аргументи. Но има ли връзка сред смарт телефоните и очевидните психически премеждия, които изпитва iGen поколението?
С цялата си мощ да свързват децата, обществените медии ускоряват и тревогата у младежите от това, че ще бъдат изоставени. Днешните младежи може да вървят на по-малко празненства и да прекарват по-малко време дружно, само че когато се съберат, те документират неуморно своите подвизи – в Snapchat, Instagram, Фейсбук.
Тези, които не са поканени на празненството, получават непрекъснато увещание какво е ставало на купона. Съответно броят на младежите, които се усещат изолирани и изоставени, е достигнал най-високите си равнища, регистрират психолозите. Оттук се роят самотност, горест, меланхолия.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ