Разочарованието е като махмурлука. Но се лекува по друг начин
Какво вършиме, когато бизнес концепция, която сте считали за сполучлива, се провали с гръм и тропот? Ами когато невероятната ви нова работа се окаже отегчителна?
Повечето от нас се усещат доста по-комфортно, когато възнамеряват живота си. Поставяме си цели и се гордеем, когато ги реализираме. Въпреки че би било прелестно, в случай че нещата постоянно се получаваха, както сме желали, в реалност множеството от нас ще преживеят отчаяние в даден миг.
“Някои от най-големите премеждия, които претърпяваме, са вследствие на несъответствието сред действителността и нашите упования “, споделя житейският преподавател Кристин Хаслер. В книгата си, „ Expectation Hangover: Overcoming Disappointment in Work, Life and Love “, Хаслер споделя личния си опит в професионалните разочарования. Като млад импресарио, едвам на 25, Хаслер към този момент имала офис, помощник, а бизнес разноските й били поети от компанията. Дори била прекарала една незабравима Нова година в компанията на Джордж Клуни. На пръв взор, нейната действителност идеално подхождала на задачите, които си била сложила, само че тя се чувствала нещастна.
Причината? Тя освен очаквала да е съумяла (каквато и била), само че се надявала този триумф да я направи щастлива и значима.
„ Разочарованието идва, когато нещата не се случат по този начин, както сме желали, или когато триумфът не ни донесе предстоящото задоволство, “ споделя Хаслер, която в последна сметка напуснала работата си.
Подобно отчаяние води до признаци, наподобяващи махмурлук. Изпитваме страдание, главата ни " сърби " от мислене и премисляне, губим мотивация, депресираме се, творчеството и продуктивността ни спадат. Мазната храна може да е лек за алкохолния махмурлук, само че съгласно Хаслер, махмурлукът, подбуден от отчаяние, изисква по-различно лекуване.
Разберете, че разочарованието води до положителна смяна
„ Разочарованието ни дава опция да станем по-отговорни към личния си живот, “ споделя Хаслер. Тя твърди, че то не е нещо неприятно, нито би трябвало да го отбягваме. Всъщност точно посредством най-големите си разочарования тя е постигнала максимален триумф. Колкото и да се изкушавате да удавите своето отчаяние, признавайки го, вие вършиме първата стъпка към неговото надрастване.
Престанете да мислите като жертва
Вместо да се питате за какво това се случва навръх вас, Хаслер твърди, че би трябвало да се запитате какво научавате от това. Мислете за разочарованието като за опция за смяна. Когато новата ви работа се окаже кофти, това може да ви накара да измененията своето държание или да започнете диалог с шефа си по този начин, че длъжностната ви характерност да се базира на съглашение сред двамата, а освен на неговите упования.
Спрете да разчитате на външни фактори, с цел да се чувствате щастливи
Тази стъпка е доста значима съгласно Хеслер, която счита, че разочарованията постоянно са резултат от прекомерното доверие, което влагаме във външни фактори, с цел да намерим задоволство. „ Ако натоварите специалността си с упованието за цялостно задоволство, ще останете разочаровани. Според мен, би трябвало да преглеждаме удовлетворението като наша вътрешна специалност, а кариерата – като опция да дадем израз на нашите качества, гений и опит и да предизвикаме позитивна смяна. Но по този начин или другояче, удовлетворението би трябвало да пристигна от вътрешната страна, “ споделя тя.
Не се сравнявайте с другите
Една от аргументите да страдаме от махмурлук в резултат на отчаяние е, че имаме непостижими и нереалистични упования от себе си. „ Сравняваме себе си с хората към нас, вместо да потърсим това, което желаеме да реализираме в личния си живот, “ споделя Хаслер. Преди да си изградите упования, помислете за полезностите си и си поставете цели, които да ги отразяват, вместо да гледате какво имат и чакат от вас близките.
Източник: Fastcompany / Мениджър Нюз
