Два капана за Путин. Рискови фактори за изборите, измъкнати от миналото
Какво прави врагът, осъзнавайки, че не може да подкопае доверието на жителите в президента? Той се пробва да подкопае доверието в самата институция на изборите. И тук би трябвало да сме бдителни: изцяло вероятни са офанзивите от най-неочаквани направления.
Колкото повече напредва формалната предизборна акция, толкоз по-малко наподобява скучна, предвидима и както още я ругаеха политическите стратези. Не, към момента няма подозрение в резултата от изборите, най-„ консервативните “, както се споделя в такива случаи, прогнози дават обещание на Владимир Путин най-малко 70% от гласовете, най-оптимистичните – 80% и повече, при доста висока изборна интензивност.
Но въпросът кой и по какъв начин желае да торпилира изборите се изостря всеки ден. Още повече, че дейностите на изцяло систематични политически сили могат, при предпочитание, да се поясняват като ограничения за делегитимиране на акцията.
Повторение на претърпяното. 2004 година в календара
В навечерието на конгреса на Комунистическата партия на Руската федерация стана известно, че Президиумът на Централния комитет на Комунистическата партия на Руската федерация утвърди Николай Харитонов като претендент за поста президент от партията.
За множеството специалисти, наблюдаващи по какъв начин комунистите се готвят за изборите, това беше в случай че не потрес, то най-малко мотив за огромна изненада. Факт е, че съгласно информация от разнообразни източници, Комунистическата партия на Руската федерация е имала значителен набор от вероятни претенденти - до 9 души.
Сред тях, споделят те, били актуалните губернатори на съветски райони Валентин Коновалов от Хакасия и Андрей Кличков от Орловска област, известният някогашен губернатор на Иркутска област Сергей Левченко и даже „ несистемният “, само че ослепителен и прочут комунистически политик Сергей Удалцов. Естествено, непрекъснатият водач на партията Генадий Зюганов не можеше да не бъде обсъждан измежду претендентите. Изборът обаче падна върху Николай Харитонов.
Харитонов е на 75 години, той е настоящ народен представител от Държавната дума от Комунистическата партия на Руската федерация, ръководител на Комитета за развиване на Далечния изток. Интересен е обаче освен с това. По едно време - през 2004 година, т.е. 20 години преди актуалните президентски избори - Харитонов беше знак на обединяването на Комунистическата партия на Руската федерация и Аграрната партия. Същата година за първи път става претендент за президент от КПРФ.
Тогава политолозите твърдяха, че това е направено, с цел да се отбрани Владимир Путин, който се кандидатира за втори мандат, от заплахите от конкуренция с представители на комунистическата партия. Тогава обаче Харитонов завоюва общо 14% - т.е. получи гласове в сходство с действителния партиен рейтинг.
Сега обстановката очевидно ще е друга. Коментирайки протичащото се в партията, източници от конгреса на Комунистическата партия на Руската федерация описват за телеграм каналите:
Твърдението, че Генадий Зюганов „ не може да води акция “, ще оставим на съвестта на източниците. Наблюдатели допускат, че това би било изцяло допустимо, само че главният фактор, който повлия на решението да бъде определен заместител вместо капитана на тима, беше моментният рейтинг на партията. Ако вярвате на постоянното изследване на ФOM, Комунистическата партия на Руската федерация може да разчита в най-хубавия случай на 11, в най-лошия - на 7% от гласовете.
За Зюганов тези индикатори на президентските избори не са задоволително високи. Но с номинирането на изцяло пропуснат претендент ниският резултат ще бъде елементарно разбираем. Така че решението на комунистите да предлагат Николай Харитонов е напълно разумно и от позиция на партийния им имидж.
От позиция на имиджа на изборите обаче всичко не е толкоз добре: някой може да остане с усещането (и да проникне в медиите, телеграм каналите и публичното мнение), че партията съзнателно Вероятно, с цел да се изглади това усещане, се възнамерява комунистическият претендент да бъде снабден с ярка предизборна стратегия.
Според известия в медиите и телеграм каналите, комунистите ще упорстват, че
Повторение на претърпяното. Напред към 2020 г
Докато Комунистическата партия на Руската федерация рискува да понижи доверието в изборите, употребявайки ходове от 2004 година, политическата емиграция и нейните спонсори възприемат технологии от 2020 година Както Царград сподели нееднократно, „ несистемната съпротива “, известна още като „ петата колона “, същата, която президентът оня ден прикани да не се гали по главата, обратно на всички прогнози, се оказа показана в изборите. Екатерина „ Радистката Кет “ Дунцова публично е в листата с претенденти за президент на уеб страницата на държавните служби.
Г-жа Дунцова, скромна социална персона от град Ржев, Тверска област, съумя да сътвори и организира среща на инициативната група за нейната номинация. Сега тя е заета да събира подписи на гласоподаватели - нужни са 300 хиляди подписа и не повече от 7500 от един индивид на федерацията.
Успехите на Дунцова не се лимитират до това. Нейният канал в Telegram към този момент има повече от 200 хиляди клиенти. Но най-важното е, че се поддържа интензивно от непознати агентурни медии, основани от политемигранти. Чужди сътрудници я назовават „ откритието на годината “ и споделят, че „. Няма особена потребност да компрометираме каквото и да било - всичко е явно, в това число поддръжката от подобен прочут русофоб като Михаил Ходорковски*.
Дунцова явно ще бъде употребена за дискредитиране на президентските избори. Нейният модел за подражателство ще бъде Светлана Тихановская, някогашен претендент за президент на Беларус, от която Западът към момента деликатно моделира „ президент в заточение “.
„ Проектът Дунцова “ от позиция на политическите технологии е добре премислен, признават специалисти.
Западът няма вяра да подкопае известността на президента в Русия, само че не стопира да работи за подкопаване на легитимността на изборите.
Какво от това?
Как да отговорим на опитите на „ петата колона “ да подкопае доверието в изборите? Въпросът не е празен, само че отговорът на него е доста елементарен. Той към този момент е даден от създателя на Царград Константин Малофеев:
Превод: ЕС
Колкото повече напредва формалната предизборна акция, толкоз по-малко наподобява скучна, предвидима и както още я ругаеха политическите стратези. Не, към момента няма подозрение в резултата от изборите, най-„ консервативните “, както се споделя в такива случаи, прогнози дават обещание на Владимир Путин най-малко 70% от гласовете, най-оптимистичните – 80% и повече, при доста висока изборна интензивност.
Но въпросът кой и по какъв начин желае да торпилира изборите се изостря всеки ден. Още повече, че дейностите на изцяло систематични политически сили могат, при предпочитание, да се поясняват като ограничения за делегитимиране на акцията.
Повторение на претърпяното. 2004 година в календара
В навечерието на конгреса на Комунистическата партия на Руската федерация стана известно, че Президиумът на Централния комитет на Комунистическата партия на Руската федерация утвърди Николай Харитонов като претендент за поста президент от партията.
За множеството специалисти, наблюдаващи по какъв начин комунистите се готвят за изборите, това беше в случай че не потрес, то най-малко мотив за огромна изненада. Факт е, че съгласно информация от разнообразни източници, Комунистическата партия на Руската федерация е имала значителен набор от вероятни претенденти - до 9 души.
Сред тях, споделят те, били актуалните губернатори на съветски райони Валентин Коновалов от Хакасия и Андрей Кличков от Орловска област, известният някогашен губернатор на Иркутска област Сергей Левченко и даже „ несистемният “, само че ослепителен и прочут комунистически политик Сергей Удалцов. Естествено, непрекъснатият водач на партията Генадий Зюганов не можеше да не бъде обсъждан измежду претендентите. Изборът обаче падна върху Николай Харитонов.
Харитонов е на 75 години, той е настоящ народен представител от Държавната дума от Комунистическата партия на Руската федерация, ръководител на Комитета за развиване на Далечния изток. Интересен е обаче освен с това. По едно време - през 2004 година, т.е. 20 години преди актуалните президентски избори - Харитонов беше знак на обединяването на Комунистическата партия на Руската федерация и Аграрната партия. Същата година за първи път става претендент за президент от КПРФ.
Тогава политолозите твърдяха, че това е направено, с цел да се отбрани Владимир Путин, който се кандидатира за втори мандат, от заплахите от конкуренция с представители на комунистическата партия. Тогава обаче Харитонов завоюва общо 14% - т.е. получи гласове в сходство с действителния партиен рейтинг.
Сега обстановката очевидно ще е друга. Коментирайки протичащото се в партията, източници от конгреса на Комунистическата партия на Руската федерация описват за телеграм каналите:
Твърдението, че Генадий Зюганов „ не може да води акция “, ще оставим на съвестта на източниците. Наблюдатели допускат, че това би било изцяло допустимо, само че главният фактор, който повлия на решението да бъде определен заместител вместо капитана на тима, беше моментният рейтинг на партията. Ако вярвате на постоянното изследване на ФOM, Комунистическата партия на Руската федерация може да разчита в най-хубавия случай на 11, в най-лошия - на 7% от гласовете.
За Зюганов тези индикатори на президентските избори не са задоволително високи. Но с номинирането на изцяло пропуснат претендент ниският резултат ще бъде елементарно разбираем. Така че решението на комунистите да предлагат Николай Харитонов е напълно разумно и от позиция на партийния им имидж.
От позиция на имиджа на изборите обаче всичко не е толкоз добре: някой може да остане с усещането (и да проникне в медиите, телеграм каналите и публичното мнение), че партията съзнателно Вероятно, с цел да се изглади това усещане, се възнамерява комунистическият претендент да бъде снабден с ярка предизборна стратегия.
Според известия в медиите и телеграм каналите, комунистите ще упорстват, че
Повторение на претърпяното. Напред към 2020 г
Докато Комунистическата партия на Руската федерация рискува да понижи доверието в изборите, употребявайки ходове от 2004 година, политическата емиграция и нейните спонсори възприемат технологии от 2020 година Както Царград сподели нееднократно, „ несистемната съпротива “, известна още като „ петата колона “, същата, която президентът оня ден прикани да не се гали по главата, обратно на всички прогнози, се оказа показана в изборите. Екатерина „ Радистката Кет “ Дунцова публично е в листата с претенденти за президент на уеб страницата на държавните служби.
Г-жа Дунцова, скромна социална персона от град Ржев, Тверска област, съумя да сътвори и организира среща на инициативната група за нейната номинация. Сега тя е заета да събира подписи на гласоподаватели - нужни са 300 хиляди подписа и не повече от 7500 от един индивид на федерацията.
Успехите на Дунцова не се лимитират до това. Нейният канал в Telegram към този момент има повече от 200 хиляди клиенти. Но най-важното е, че се поддържа интензивно от непознати агентурни медии, основани от политемигранти. Чужди сътрудници я назовават „ откритието на годината “ и споделят, че „. Няма особена потребност да компрометираме каквото и да било - всичко е явно, в това число поддръжката от подобен прочут русофоб като Михаил Ходорковски*.
Дунцова явно ще бъде употребена за дискредитиране на президентските избори. Нейният модел за подражателство ще бъде Светлана Тихановская, някогашен претендент за президент на Беларус, от която Западът към момента деликатно моделира „ президент в заточение “.
„ Проектът Дунцова “ от позиция на политическите технологии е добре премислен, признават специалисти.
Западът няма вяра да подкопае известността на президента в Русия, само че не стопира да работи за подкопаване на легитимността на изборите.
Какво от това?
Как да отговорим на опитите на „ петата колона “ да подкопае доверието в изборите? Въпросът не е празен, само че отговорът на него е доста елементарен. Той към този момент е даден от създателя на Царград Константин Малофеев:
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ