Не е задължително „добрият“ живот да е щастлив, казват психолози
Какво прави един живот „ добър “? Как можем да го измерим? Това са въпроси, остарели колкото самата човешка природа. Съществуват голям брой евентуални отговори, само че ново изследване слага фокуса върху воденето на живот, който е „ психически богат “.
Това благосъстояние се дефинира от преживявания, които излизат отвън рамките на елементарното, които са разнообрази и комплицирани, и – може би най-важното – водят до смяна в вероятността на индивида, който ги претърпява, споделят обществените психолози Шиге Ойши от Университета във Вирджиния и Ерин Уестгейт от Университета във Флорида.
Тяхното ново проучване открива, че за някои хора психически богатият живот е по-голям от щастливия или от намирането на чувство за смисъл – това са двете съществени области, върху които множеството модерни психически проучвания слагат фокус, когато става дума за оценяване на „ положителния “ живот.
„ За разлика от щастливите или смислени животи, психически богатите се характеризират най-добре с многообразие от забавни и изменящи вероятността преживявания – пишат откривателите в своя теоретичен труд. – Ние представяме емпирични доказателства, че щастието, смисълът и психическото благосъстояние са свързани, само че разнообразни и привлекателни аспекти на положителния живот, с неповторими аргументи и корелации. “
Изследователите не споделят, че психическото благосъстояние работи изцяло друго от щастието или смислеността, а че е част от нашето богатство, която се нуждае от повече внимание.
Щастливият живот включва устрема към цели, като да вземем за пример положителни усеща и изцяло задоволство, до момента в който откриването на смисъла в живота се асоциира с осъзнаването на нашия капацитет и цялостното осъществяване на гениите ни, достигането на цели и оказването на позитивно въздействие.
В три изследвания, включващи 1336 студенти, Ойши и Уестгейт откриват, че когато хората правят оценка своите лични животи и богатство, психическото благосъстояние би могло да се раздели от щастието и смисъла.
„ За разлика от щастието концепцията за благосъстояние може да включва моменти на дискомфорт и неприятни страсти “, пишат създателите.
Допълнителният разбор на предходни проучвания, отдадени на психическото благосъстояние, на езика, употребен в некролозите, както и на по-ранни изследвания, извършени в разнообразни страни, поддържат смисъла на този трети детайл на положителния живот. Изследването подсказва, че психическото благосъстояние се простира оттатък общества, които са богати, образовани и демократични.
По отношение на хората, поставящи психическото благосъстояние над щастието или смисления живот, разграничението е най-популярно в Германия (16,8 % от участниците в анкетата), Индия (16,1 процента), Корея (15,8 процента) и Япония (15,5 процента). Това демонстрира предходно изследване на 3728 души от 9 разнообразни страни.
„ Демонстрираме, че един нетривиален брой хора по света споделят, че биха избрали психически богатия живот за сметка на щастливия или смисления и че почти 1/3 настояват, че смяната на това нещо, за което съжаляват най-вече, би направило животите им психически по-богати “, пишат Ойши и Уестгейт.
Психолозите допълват, че преместването в чужбина, смяната на кариерата или потапянето в предизвикателно изкуство – романът „ Одисей “ на Джеймс Джойс е упоменат съответно – са три образеца за психическо благосъстояние, което хората търсят.
Интересното в тази ситуация е, че Ойши и Уестгейт споделят също по този начин, че проучванията по тематиката „ подсказват, че положителния живот не постоянно е прелестен и че има смисъл във воденето на животи, които изследват разнообразни вероятности. “
В същото време експертите признават, че евентуално има и други фактори, с изключение на тези три, които евентуално би трябвало да бъдат регистрирани. Например учене, креативност и грижа за останалите.
Отвъд устрема към благополучен (хедоничен) и логичен (евдемоничен) живот - хрумвания, изложени от Аристотел - психически богатият живот би могъл да ни предложи различен аршин, по който да определим дали се възползваме оптимално от дните си, и да ни помогне да измислим по какъв тъкмо метод бихме желали да променим живота си към по-добро.
Изследването е оповестено в Psychological Review.
Източник: Science Alert
