какво по хубаво да се венчаеш по стар български обичай, точно

какво по хубаво да се венчаеш по стар български бит, тъкмо по този начин, както са го правили твоите прабаби? Да се забулиш в алено, да се развее сватбеният байряк и да поведеш родственици и гости към дребната селска черква, където да се вречеш вечно на своята сродна душа. Все повече младежи търсят това прекарване и избират да се венчаят според народната традиция, пишат от Косовки къщи. Едни от тях са Адриана и Данаил. На дребна част от тяхната женитба може да се насладите във видеото по-долу. 



- Ади, по какъв начин се спряхте на обичайна българска женитба?- Винаги съм знаела, че не желая „ американска ” женитба, тъй като такава в действителност е тази, която вършат всички българки. Винаги съм вярвала, че моята  женитба ще бъде друга, просто не знаех каква тъкмо. И когато се срещнах с Данаил, той беше последното късче от този пъзел. Той беше ядрото. Плени ме неговият метод на живот: националните танци, музиката към тях, костюмите... цялата обичайната българска хубост! (Данаил е танцьор в отбор - бел. ред.) И по този начин визията за този вид женитба - нашенски фолклорен бит, се роди. Просто го видях в душата си, в бъдещето. Явно ориста, любовта, ползите и погледа за света те насочват в решенията ти за живота. Споделената обич към предишното, към същинската ни същина като българи. Не е имало съмнение за секунда, не бих могла да си показва друго.
- А какво те отхвърли от това, за което множеството девойки през днешния ден мечтаят - облика на принцеса в бяла рокля? - Отказа ме тоталното повтаряне на непозната концепция, нямаща нищо общо с нашия метод на живот и мислене. Масовото осъществяване на ненужни ритуали, близки до изкуствено зрелище. Да продължиш паметта на родовете и фамилиите си посредством претворяване на обичайна просвета е най-ценното, неповторимо и свястно прекарване в най-важния миг от живота ти. Да бъдеш друг чрез „ българското “, да бъдеш себе си измежду другите, да избягаш от унификацията. Няма по-голяма, по-пищна, по-цветна хубост от феерията на обичайна ни женитба, няма по-зашеметяващата визия от тази на българска младоженка в носия, която през днешния ден нито една сватбена организация или шивач не може да ушие по метода, по който прабабите ни са го правили без усложнение.
Как гледаш на това, че българските обичаи биват все по-често забравяни и замествани от американските празници, младежите знаят все по-малко за българските традиции?- Много обичаи се не помнят и заместват, хората знаят все по-малко с броя на новите генерации, това е естественият ход на историята, на природата. Но се вижда едно всеобщо осъзнаване на полезността на традициите ни последните години, всеобщ блян на завръщане към тях. Появяват се от ден на ден обичайни сватби, клубове на национални танци, кръжоци по национално пеене, занаяти и така нататък Има и доста планове по запазване на културното завещание. Има вяра. Глобализацията ни кара да търсим разликата, мястото си като неповторим народ измежду другите. Желанието ни да се усещаме стойностни и скъпи, нужни като културно благосъстояние и част от света, ни насочва към предишното, корените ни и устрема да пренесем това благосъстояние през времето.