Г-да предприемачи - искате работна ръка от Третия свят? Тогава заминавайте там
Какво значи да живееш на по-малко от 1000 км. от места, където заплатите за един и същи тип упражняван труд са 6-7 и повече пъти по-големи от тази, която ти заплащат в твоята страна? При това тези други места и приходите в тях са директно налични заради общата ни принадлежност към Европейски Съюз. За елементарните хора всичко това значи непрестанно прелъщение да заминат - на гурбет или за преселване в чужбина, откакто в България им е мъчно да се изхранят и да поддържат минимално заслужен живот с парите, които получават за труда си. Това написа политологът Огнян Минчев на страницата си във Facebook.
За доста други българи изобщо трудът е непривлекателна опция, тъй като разликата сред обществена помощ (по някакъв повод) и непрестижна работа е 100-на - 200 лв.. По забавно е обаче какво значат тези числа за политическия и предприемаческия хайлайф на България? Може би ще прозвучи брутално, само че най-вероятният отговор е този: за българския хайлайф е значимо да резервира надзор върху територията, а от жителите й не го интересуват доста, или дори по никакъв начин.
През последните 25-30 години от България емигрираха - по разнообразни оценки - сред 1,2 - 2,0 млн. души заради липса на опция да се прехранват и да живеят почтено в родината си.
Днес водачите на водещи предприемачески организации гневно се опълчват на повдигането на минималната заплата (т.е. - на повдигането на заплатите като цяло, заради неизбежната връзка и съответствие на минималната към останалите). Вместо това, те все по-енергично пледират за повдигане на граничната преграда за имигрантска работна ръка, която да попълни неналичието на предложение на пазара. Тях не ги интересува емиграцията на българите по стопански аргументи. Интересуват се от опцията да ги заменят с на ниска цена, полу-робски труд за жълти стотинки - каквито сега заплащат и на мнозина измежду българите. Дали не си дават сметка тези работодатели, че вносът на украинци, филипинци или пакистанци също няма да свърши работа, тъй като последните бързо ще схванат, че могат много свободно да се реалокират 1000 км. на запад и да покачат внезапно приходите си? Е и какво от това - тези ще заминат, други ще дойдат. България ще се трансформира в едно перпетуум мобиле за приплъзване на нещастници от Третия свят, които ще правят за жълти стотинки черната работа - месеци или няколко години - и ще бъдат заменяни от нови талази искащи да стъпят в Европа непременно. Затова ви споделям - тези хора, нашият "елит ", се интересуват единствено от територията - какъв тъкмо човешки материал я обитава, за тях е безразлично, стига да работи против възнаграждение на долната граница на цената за оцеляването си. Само че ползата на тази новоучредена олигархична върхушка и нашият народен интерес са противоположни. Ние сме заинтригувани от оцеляването и просперитета на българската национална общественост - а не от просперитета на шепа негодници. За да оцелее нашата национална общественост е належащо българите да бъдат стимулирани да останат, да работят и да живеят обикновено в България. За това е належащо редовно, динамично и значително увеличение на приходите на болшинството хора в България.
Омръзнало ми е да чувам стопански престижи, които настояват, че това е невероятно. След Втората международна война приходите на хората в демократичния свят набъбнаха с нечувана до тогава динамичност и за две десетилетия трансфораха всички западни страни в общества на междинната класа. Това стана с помощта на избрани принадлежности за макроикономическа регулация, посредством софтуерна рационализация и в границите на избран публичен и политически консенсус към постигането на значими национални цели. Всичко това може да се изследва и да се приложи с корекциите, които постанова нашето време - 70 години по-късно. За тази цел ни е нужен национално виновен политически и предприемачески хайлайф. Необходимо е премахване на паразитната посткомунистическа олигархия от властта.
Г-да "предприемачи " - желаете работна ръка от Третия свят? Тогава заминавайте вие за Третия свят - на добър път, няма да съжаляваме изключително за вас.
За доста други българи изобщо трудът е непривлекателна опция, тъй като разликата сред обществена помощ (по някакъв повод) и непрестижна работа е 100-на - 200 лв.. По забавно е обаче какво значат тези числа за политическия и предприемаческия хайлайф на България? Може би ще прозвучи брутално, само че най-вероятният отговор е този: за българския хайлайф е значимо да резервира надзор върху територията, а от жителите й не го интересуват доста, или дори по никакъв начин.
През последните 25-30 години от България емигрираха - по разнообразни оценки - сред 1,2 - 2,0 млн. души заради липса на опция да се прехранват и да живеят почтено в родината си.
Днес водачите на водещи предприемачески организации гневно се опълчват на повдигането на минималната заплата (т.е. - на повдигането на заплатите като цяло, заради неизбежната връзка и съответствие на минималната към останалите). Вместо това, те все по-енергично пледират за повдигане на граничната преграда за имигрантска работна ръка, която да попълни неналичието на предложение на пазара. Тях не ги интересува емиграцията на българите по стопански аргументи. Интересуват се от опцията да ги заменят с на ниска цена, полу-робски труд за жълти стотинки - каквито сега заплащат и на мнозина измежду българите. Дали не си дават сметка тези работодатели, че вносът на украинци, филипинци или пакистанци също няма да свърши работа, тъй като последните бързо ще схванат, че могат много свободно да се реалокират 1000 км. на запад и да покачат внезапно приходите си? Е и какво от това - тези ще заминат, други ще дойдат. България ще се трансформира в едно перпетуум мобиле за приплъзване на нещастници от Третия свят, които ще правят за жълти стотинки черната работа - месеци или няколко години - и ще бъдат заменяни от нови талази искащи да стъпят в Европа непременно. Затова ви споделям - тези хора, нашият "елит ", се интересуват единствено от територията - какъв тъкмо човешки материал я обитава, за тях е безразлично, стига да работи против възнаграждение на долната граница на цената за оцеляването си. Само че ползата на тази новоучредена олигархична върхушка и нашият народен интерес са противоположни. Ние сме заинтригувани от оцеляването и просперитета на българската национална общественост - а не от просперитета на шепа негодници. За да оцелее нашата национална общественост е належащо българите да бъдат стимулирани да останат, да работят и да живеят обикновено в България. За това е належащо редовно, динамично и значително увеличение на приходите на болшинството хора в България.
Омръзнало ми е да чувам стопански престижи, които настояват, че това е невероятно. След Втората международна война приходите на хората в демократичния свят набъбнаха с нечувана до тогава динамичност и за две десетилетия трансфораха всички западни страни в общества на междинната класа. Това стана с помощта на избрани принадлежности за макроикономическа регулация, посредством софтуерна рационализация и в границите на избран публичен и политически консенсус към постигането на значими национални цели. Всичко това може да се изследва и да се приложи с корекциите, които постанова нашето време - 70 години по-късно. За тази цел ни е нужен национално виновен политически и предприемачески хайлайф. Необходимо е премахване на паразитната посткомунистическа олигархия от властта.
Г-да "предприемачи " - желаете работна ръка от Третия свят? Тогава заминавайте вие за Третия свят - на добър път, няма да съжаляваме изключително за вас.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ