Новите варвари!
Какво чакаме, стълпени на площада?
Прочетете още
Днес варварите ще дойдат тук.
Защо това безучастие в националното заседание?
Защо националните избраници закони не основават?
Защото варварите ще дойдат през днешния ден.
Какви закони да основават националните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.*
На 18 април 1928 година вторият трус на Чирпанското земетресение срутва до основи огромна част от къщите в Пловдив. Непокътнати остават къщите в Стария град и архитектурните шедьоври на проектант Йосиф Шнитер, тютюневите заводи. 100 години по-късно, оживелите архитектурни шедьоври изчезват, сменени от кооперации, чиито фасади са бутафорни фалшификати на постройките от началото на 20 век.
2022 година ще остане в историята на града със загубата на още няколко здания от Тютюневия град и с безплодните заявления от страна на министерство и община, че вършат всичко допустимо да запазят наследството.
" Държавата капитулира пред притежателите. Нашето културно-историческо завещание не коства и стотинка, когато отсреща ви застанат олигарси и техните кметове. " Това съобщи служебният министър на културата проф. Велислав Минеков след събарянето на следващия тютюнев склад в Пловдив. Изправен пред руините на следващия погубен склад на бул. „ Христо Ботев ” 57, той съобщи с самоувереност: „ Няма да разреша тази съсипия! ”.
Само месец по-късно обаче стартира събарянето на фасадата на някогашната централа на „ Булгартабак ”. Днес фасадата от страната на ул. „ Авксентий Велешки ” напълно липсва, реставрирана ще бъде единствено дребната фасада от страната на ул. „ Иван Вазов ”, която е към 10 метра.
2022 година завършва с два склада по-малко в Тютюневия град и най-малко още два, които 2023 година ще отидат в историята.
Но това надалеч не е цялата картина в града. Ежедневно се събарят здания, строени при започване на 20 –ти век, които обаче не са в листата с монументи на културата. Само за последния месец изчезнаха еврейската фурна на ул. „ Данаил Николаев ”, остаряла еврейска къща на Четвъртък пазара, къщата на Дейзи Паси на ул. „ Йосиф Шнитер ”.
Отсега можем да бъдем сигурни, че 2023 ще бъде още по-тежка за старите здания в града, които не са предпазени със статут. Новите варвари идват! И както старите са подготвени да разрушават, с цел да наложат своите правила.
В Пловдив има над 300 здания като постройката на ул. „ Авксентий Велешки “. Директорът на Националният институт по монументи на културата арх. Петър Петров изиска всички здания в центъра на града да бъдат краткотрайно предпазени като колективен монумент, до момента в който получат финален статут, само че Община Пловдив обаче спря процедурата в СЕСОНКЦ с претекста, че това ще заплаши капиталовите планове. Съгласно закона общините носят отговорност за опазването на скъпите здания на тяхна територия, в това число за ограниченията за поддържането им, само че поради положението на огромна част от паметниците това явно не се случва.
Управляващите на Пловдив са загрижени доста повече за ползите на частните вложители, в сравнение с за културното завещание на града. И с благоволението на общината къщи, които очевидно са монумент на изкуството, падат като кегли, с цел да може на тяхно място да изникнат нови кооперации.
Това е последната година от мандата на актуалното ръководство на Пловдив и в случай че съдим по последните управнически решения, не можем да чакаме никакви основни дейности по запазване на архитектурното завещание. По-вероятно е идната година притежатели на остарели здания, на които следва да бъде заменен статута, да се снабдят с така наречен Протокол за сигурност и здраве и да съборят старите си къщи, преди да бъде натрапен мораториум върху целия център.
Което ще бъде пагубно за бъдещето града.
Унищожаването на скъпи здания, замяната им с реплики със съмнителна стойност в комбиниране с мегаломанските жилищни комплекси трансформира фрапантно средата, в която живеем ние и в която ще живеят идващите генерации. Паметта за предишното на града, непокътната във фасадите на тези здания, по едно и също време възпитава и основава възприятие за идентификация на хората, които живеят в този град. Ние сме длъжни да ги запазим, въпреки и с нова функционалност. Държава, община и вложители би трябвало да мислят в тази посока, а не да търсят малки врати, през които да заобикалят закона и да разрушават.
По „ Новите варвари ” на Константинос Кафавис
Прочетете още
Днес варварите ще дойдат тук.
Защо това безучастие в националното заседание?
Защо националните избраници закони не основават?
Защото варварите ще дойдат през днешния ден.
Какви закони да основават националните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.*
На 18 април 1928 година вторият трус на Чирпанското земетресение срутва до основи огромна част от къщите в Пловдив. Непокътнати остават къщите в Стария град и архитектурните шедьоври на проектант Йосиф Шнитер, тютюневите заводи. 100 години по-късно, оживелите архитектурни шедьоври изчезват, сменени от кооперации, чиито фасади са бутафорни фалшификати на постройките от началото на 20 век.
2022 година ще остане в историята на града със загубата на още няколко здания от Тютюневия град и с безплодните заявления от страна на министерство и община, че вършат всичко допустимо да запазят наследството.
" Държавата капитулира пред притежателите. Нашето културно-историческо завещание не коства и стотинка, когато отсреща ви застанат олигарси и техните кметове. " Това съобщи служебният министър на културата проф. Велислав Минеков след събарянето на следващия тютюнев склад в Пловдив. Изправен пред руините на следващия погубен склад на бул. „ Христо Ботев ” 57, той съобщи с самоувереност: „ Няма да разреша тази съсипия! ”.
Само месец по-късно обаче стартира събарянето на фасадата на някогашната централа на „ Булгартабак ”. Днес фасадата от страната на ул. „ Авксентий Велешки ” напълно липсва, реставрирана ще бъде единствено дребната фасада от страната на ул. „ Иван Вазов ”, която е към 10 метра.
2022 година завършва с два склада по-малко в Тютюневия град и най-малко още два, които 2023 година ще отидат в историята.
Но това надалеч не е цялата картина в града. Ежедневно се събарят здания, строени при започване на 20 –ти век, които обаче не са в листата с монументи на културата. Само за последния месец изчезнаха еврейската фурна на ул. „ Данаил Николаев ”, остаряла еврейска къща на Четвъртък пазара, къщата на Дейзи Паси на ул. „ Йосиф Шнитер ”.
Отсега можем да бъдем сигурни, че 2023 ще бъде още по-тежка за старите здания в града, които не са предпазени със статут. Новите варвари идват! И както старите са подготвени да разрушават, с цел да наложат своите правила.
В Пловдив има над 300 здания като постройката на ул. „ Авксентий Велешки “. Директорът на Националният институт по монументи на културата арх. Петър Петров изиска всички здания в центъра на града да бъдат краткотрайно предпазени като колективен монумент, до момента в който получат финален статут, само че Община Пловдив обаче спря процедурата в СЕСОНКЦ с претекста, че това ще заплаши капиталовите планове. Съгласно закона общините носят отговорност за опазването на скъпите здания на тяхна територия, в това число за ограниченията за поддържането им, само че поради положението на огромна част от паметниците това явно не се случва.
Управляващите на Пловдив са загрижени доста повече за ползите на частните вложители, в сравнение с за културното завещание на града. И с благоволението на общината къщи, които очевидно са монумент на изкуството, падат като кегли, с цел да може на тяхно място да изникнат нови кооперации.
Това е последната година от мандата на актуалното ръководство на Пловдив и в случай че съдим по последните управнически решения, не можем да чакаме никакви основни дейности по запазване на архитектурното завещание. По-вероятно е идната година притежатели на остарели здания, на които следва да бъде заменен статута, да се снабдят с така наречен Протокол за сигурност и здраве и да съборят старите си къщи, преди да бъде натрапен мораториум върху целия център.
Което ще бъде пагубно за бъдещето града.
Унищожаването на скъпи здания, замяната им с реплики със съмнителна стойност в комбиниране с мегаломанските жилищни комплекси трансформира фрапантно средата, в която живеем ние и в която ще живеят идващите генерации. Паметта за предишното на града, непокътната във фасадите на тези здания, по едно и също време възпитава и основава възприятие за идентификация на хората, които живеят в този град. Ние сме длъжни да ги запазим, въпреки и с нова функционалност. Държава, община и вложители би трябвало да мислят в тази посока, а не да търсят малки врати, през които да заобикалят закона и да разрушават.
По „ Новите варвари ” на Константинос Кафавис
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ