Живка сбъдна най-голямата си мечта и стана една от най-успелите жени в Германия
Какво общо имат Лао Дзъ, Питагор и Демокрит с изкуствения разсъдък и дигитализацията? Може би ще си кажете, че нямат нищо общо.
Ако попитате обаче професор Живка Овчарова, ще чуете напълно друг отговор, а най-вероятно ще бъдете и въвлечени във вдъхновяваща лекция за провокациите на цифровия свят, опциите на виртуалната действителност и що е то „ умна стопанска система “, написа "Дойче веле ".
Живка Овчарова е съветник на редица известни немски компании и мнозина се възползват от напредничавите ѝ хрумвания, познания и осведоменост.
Думите ѝ рядко биват подлагани на подозрение и това не е инцидентно - 62-годишната българка от дълго време е достигнала върховете на професионалното си занятие, като е съумяла да реализира детската си фантазия – да е "сред най-хубавите “ в науката.
Дори единствено бърз взор върху богатата ѝ биография изяснява за какво преди няколко години директорката на Изследователския институт по информатика и началник на Института по информативен мениджмънт в инженерството на Технологичния институт в Карлсруе бе оповестена от профилираното издание „ Edition F “ за една от „ 25-те лидерки на цифровото бъдеще “ в Германия.
Как обаче една толкоз фина дама взема решение да се занимава с механически науки и да се трансформира в неоспорим лидер в тази главно мъжка област? Самата тя споделя, че ползата ѝ към техниката зародил още в детските й години - откакто прочела тритомното издание „ 100 000 години техника “.
На 14 години към този момент била уверена, че желае да следва техническа компетентност. И до през днешния ден има вяра, че това е било най-правилното решение за нея. Първоначално се записала в Техническия университет в София, след това спечелила конкурс и траяла следването си в Москва в специалността „ Топлоенергетика и ръководство на атомни централи “.
След дипломирането си почнала работа в Българска академия на науките, само че малко по-късно едно събитие напълно преобърнало живота ѝ. На 1 май 1986 година до Живка Овчарова и сътрудниците ѝ достигнала новината за нуклеарната повреда в Чернобил.
„ На идващия ден трябваше да измерим радиоактивността. Времето беше прелестно, хората бяха излезли на разходка, само че когато включихме гайгеровия брояч, той стартира да регистрира доста висока радиация. Никой не си даваше сметка за скритата заплаха към нас. В този миг аз осъзнах, че не мога и не желая да практикувам повече тази специалност “, спомня си проф. Овчарова.
"Скочих в дълбокото и се научих да плавам "
Не след дълго се отваря опция да продължи академичната си кариера отвън България. Благодарение на интернационална стратегия за продан на научни експерти, тя получава докторантска стипендия и отпътува за Германия.
„ Никога не съм имала предпочитание да изучавам в Германия, само че знаех, че с тази специалност нямам късмет за развиване в България “, споделя проф. Овчарова.
Заради отводите от доста университети се постанова да се преориентира към специалността „ Компютърна графика “ в Техническия университет в Дармщат. “Нямах безусловно никаква визия от компютърна графика. Скочих в дълбокото и се научих да плавам, тъй като знаех, че това е единственият ми късмет “, споделя проф. Овчарова.
След довеждане докрай на докторантурата амбициозната дама става началник на отдел в автомобилния тръст „ Опел “. Работата в тежката индустрия изисква огромна отговорност и себеотдаване - тъкмо по тази причина доста дами в сектора са изправени пред избора сред професионалното развиване и фамилията.
Самата тя взема решение да се отдаде на кариерното израстване, само че съгласно нея точно неналичието на гъвкаво работно време отблъсква доста млади дами от техническите специалности. Това може да се промени, в случай че работодателите оферират самостоятелни модели, позволяващи съчетаване на фамилията и специалността.
Макар да не изключва деянията на дискриминация в по-мъжките специалности, тя е уверена, че „ в Германия, когато са компететни и достоверни, дамите постоянно са ценени “. Доказва го и нейният личен професионален път.
През 2003 година Живка Овчарова кандидатства за професорско място в Техническия университет в Карлсруе и съумява да впечатли журито, преборвайки се с конкуренцията на останалите 29 претенденти. Така тя става първата професорка в историята на факултета по машиностроене, който има близо 200 годишна история.
С взор към цифровото бъдеще
Паралелно с кариерата си в Германия проф. Овчарова не стопира да поддържа връзка и с родината – „ не толкоз по сантиментални, колкото по професионални аргументи “, както споделя.
От 2005 е координатор на Немския факултет към Техническия университет в София и пътува постоянно до България, с цел да изнася отчети. Според нея, българското държавно управление не влага задоволително в обучение, а изследователските и образователните бази са в окаяно положение. Проблем са също неналичието на преподаватели и ниските заплати.
„ Преди немските компании имаха огромен интерес да влагат в България, поради добре образовани фрагменти, само че това последователно се промени. В Карлсруе има стотици млади българи, които биха предпочели да се върнат в България, само че защото там нямат опция за напредък, остават на работа тук.
Българската просветителна система има потребност от доста сериозна промяна, с цел да се спре приключването на способни младежи на открито “, показва проф. Овчарова.
Тя не крие разочарованието си от институците в страната и споделя горчивия си опит: „ Преди 10 години с мои дарения открихме в ТУ първата лаборатория за виртуална действителност на балканския полустров. Положиха се доста старания за нейното създаване, имаше огромен отзив и в интернационален проект.
Понастоящем лабораторията е затворена, защото преподавателят по виртуална действителност се пенсионира и в този момент няма кой да дава отговор за нея. Много е тъпо. "
Въпреки огорчението си, проф. Овчарова продължава да работи интензивно за оформянето на цифровото бъдеще на България. Тя взе участие в план за създаване на лаборатория за виртуална действителност в Стара Загора. Мисията ѝ е „ да направи невидимото очевидно “, с цел да може по-малко хора да се опасяват от непознатия свят на изкуствения разсъдък и цифровите технологии.
„ Дигитализацията въздейства на метода, по който мислим и живеем. Вместо да се опасяваме от измененията, които настъпват, единствената опция е да гледаме напред и да се напасваме към новите условия “, счита проф. Овчарова и добавя: „ Не технологиите трансформират света, а методът, по който ние боравим с тях “.
Ако попитате обаче професор Живка Овчарова, ще чуете напълно друг отговор, а най-вероятно ще бъдете и въвлечени във вдъхновяваща лекция за провокациите на цифровия свят, опциите на виртуалната действителност и що е то „ умна стопанска система “, написа "Дойче веле ".
Живка Овчарова е съветник на редица известни немски компании и мнозина се възползват от напредничавите ѝ хрумвания, познания и осведоменост.
Думите ѝ рядко биват подлагани на подозрение и това не е инцидентно - 62-годишната българка от дълго време е достигнала върховете на професионалното си занятие, като е съумяла да реализира детската си фантазия – да е "сред най-хубавите “ в науката.
Дори единствено бърз взор върху богатата ѝ биография изяснява за какво преди няколко години директорката на Изследователския институт по информатика и началник на Института по информативен мениджмънт в инженерството на Технологичния институт в Карлсруе бе оповестена от профилираното издание „ Edition F “ за една от „ 25-те лидерки на цифровото бъдеще “ в Германия.
Как обаче една толкоз фина дама взема решение да се занимава с механически науки и да се трансформира в неоспорим лидер в тази главно мъжка област? Самата тя споделя, че ползата ѝ към техниката зародил още в детските й години - откакто прочела тритомното издание „ 100 000 години техника “.
На 14 години към този момент била уверена, че желае да следва техническа компетентност. И до през днешния ден има вяра, че това е било най-правилното решение за нея. Първоначално се записала в Техническия университет в София, след това спечелила конкурс и траяла следването си в Москва в специалността „ Топлоенергетика и ръководство на атомни централи “.
След дипломирането си почнала работа в Българска академия на науките, само че малко по-късно едно събитие напълно преобърнало живота ѝ. На 1 май 1986 година до Живка Овчарова и сътрудниците ѝ достигнала новината за нуклеарната повреда в Чернобил.
„ На идващия ден трябваше да измерим радиоактивността. Времето беше прелестно, хората бяха излезли на разходка, само че когато включихме гайгеровия брояч, той стартира да регистрира доста висока радиация. Никой не си даваше сметка за скритата заплаха към нас. В този миг аз осъзнах, че не мога и не желая да практикувам повече тази специалност “, спомня си проф. Овчарова.
"Скочих в дълбокото и се научих да плавам "
Не след дълго се отваря опция да продължи академичната си кариера отвън България. Благодарение на интернационална стратегия за продан на научни експерти, тя получава докторантска стипендия и отпътува за Германия.
„ Никога не съм имала предпочитание да изучавам в Германия, само че знаех, че с тази специалност нямам късмет за развиване в България “, споделя проф. Овчарова.
Заради отводите от доста университети се постанова да се преориентира към специалността „ Компютърна графика “ в Техническия университет в Дармщат. “Нямах безусловно никаква визия от компютърна графика. Скочих в дълбокото и се научих да плавам, тъй като знаех, че това е единственият ми късмет “, споделя проф. Овчарова.
След довеждане докрай на докторантурата амбициозната дама става началник на отдел в автомобилния тръст „ Опел “. Работата в тежката индустрия изисква огромна отговорност и себеотдаване - тъкмо по тази причина доста дами в сектора са изправени пред избора сред професионалното развиване и фамилията.
Самата тя взема решение да се отдаде на кариерното израстване, само че съгласно нея точно неналичието на гъвкаво работно време отблъсква доста млади дами от техническите специалности. Това може да се промени, в случай че работодателите оферират самостоятелни модели, позволяващи съчетаване на фамилията и специалността.
Макар да не изключва деянията на дискриминация в по-мъжките специалности, тя е уверена, че „ в Германия, когато са компететни и достоверни, дамите постоянно са ценени “. Доказва го и нейният личен професионален път.
През 2003 година Живка Овчарова кандидатства за професорско място в Техническия университет в Карлсруе и съумява да впечатли журито, преборвайки се с конкуренцията на останалите 29 претенденти. Така тя става първата професорка в историята на факултета по машиностроене, който има близо 200 годишна история.
С взор към цифровото бъдеще
Паралелно с кариерата си в Германия проф. Овчарова не стопира да поддържа връзка и с родината – „ не толкоз по сантиментални, колкото по професионални аргументи “, както споделя.
От 2005 е координатор на Немския факултет към Техническия университет в София и пътува постоянно до България, с цел да изнася отчети. Според нея, българското държавно управление не влага задоволително в обучение, а изследователските и образователните бази са в окаяно положение. Проблем са също неналичието на преподаватели и ниските заплати.
„ Преди немските компании имаха огромен интерес да влагат в България, поради добре образовани фрагменти, само че това последователно се промени. В Карлсруе има стотици млади българи, които биха предпочели да се върнат в България, само че защото там нямат опция за напредък, остават на работа тук.
Българската просветителна система има потребност от доста сериозна промяна, с цел да се спре приключването на способни младежи на открито “, показва проф. Овчарова.
Тя не крие разочарованието си от институците в страната и споделя горчивия си опит: „ Преди 10 години с мои дарения открихме в ТУ първата лаборатория за виртуална действителност на балканския полустров. Положиха се доста старания за нейното създаване, имаше огромен отзив и в интернационален проект.
Понастоящем лабораторията е затворена, защото преподавателят по виртуална действителност се пенсионира и в този момент няма кой да дава отговор за нея. Много е тъпо. "
Въпреки огорчението си, проф. Овчарова продължава да работи интензивно за оформянето на цифровото бъдеще на България. Тя взе участие в план за създаване на лаборатория за виртуална действителност в Стара Загора. Мисията ѝ е „ да направи невидимото очевидно “, с цел да може по-малко хора да се опасяват от непознатия свят на изкуствения разсъдък и цифровите технологии.
„ Дигитализацията въздейства на метода, по който мислим и живеем. Вместо да се опасяваме от измененията, които настъпват, единствената опция е да гледаме напред и да се напасваме към новите условия “, счита проф. Овчарова и добавя: „ Не технологиите трансформират света, а методът, по който ние боравим с тях “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ