Какво общо имат Лао Дзъ, Питагор и Демокрит с изкуствения

Какво общо имат Лао Дзъ, Питагор и Демокрит с изкуствения разсъдък и дигитализацията? Може би ще си кажете, че нямат нищо общо. Ако попитате обаче професор Живка Овчарова, ще чуете напълно друг отговор, а най-вероятно ще бъдете и въвлечени във вдъхновяваща лекция за провокациите на цифровия свят, опциите на виртуалната действителност и що е то „ умна стопанска система “. Живка Овчарова е съветник на редица известни немски компании и мнозина се възползват от напредничавите ѝ хрумвания, познания и осведоменост. Думите ѝ рядко биват подлагани на подозрение и това не е инцидентно - 62-годишната българка от дълго време е достигнала върховете на професионалното си занятие, като е съумяла да реализира детската си фантазия – да е " измежду най-хубавите “ в науката. Дори единствено бърз взор върху богатата ѝ биография изяснява за какво преди няколко години директорката на Изследователския институт по информатика и началник на Института по информативен мениджмънт в инженерството на Технологичния институт в Карлсруе бе оповестена от профилираното издание „ Edition F “ за една от „ 25-те лидерки на цифровото бъдеще “ в Германия.

Как обаче една толкоз фина дама взема решение да се занимава с механически науки и да се трансформира в неоспорим лидер в тази главно мъжка област? Самата тя споделя, че ползата ѝ към техниката зародил още в детските ѝ години - откакто прочела тритомното издание „ 100 000 години техника “. На 14 години към този момент била уверена, че желае да следва техническа компетентност. И до през днешния ден има вяра, че това е било най-правилното решение за нея. Първоначално се записала в Техническия университет в София, след това спечелила конкурс и траяла следването си в Москва в специалността „ Топлоенергетика и ръководство на атомни централи “. След дипломирането си почнала работа в Българска академия на науките, само че малко по-късно едно събитие напълно преобърнало живота ѝ. На 1 май 1986 година до Живка Овчарова и сътрудниците ѝ достигнала новината за нуклеарната повреда в Чернобил. „ На идващия ден трябваше да измерим радиоактивността. Времето беше прелестно, хората бяха излезли на разходка, само че когато включихме гайгеровия брояч, той стартира да регистрира доста висока радиация. Никой не си даваше сметка за скритата заплаха към нас. В този миг аз осъзнах, че не мога и не желая да практикувам повече тази специалност “, спомня си проф. Овчарова.
" Скочих в дълбокото и се научих да плавам "
Не след дълго се отваря опция да продължи академичната си кариера отвън България. Благодарение на интернационална стратегия за продан на научни експерти, тя получава докторантска стипендия и отпътува за Германия. „ Никога не съм имала предпочитание да изучавам в Германия, само че знаех, че с тази специалност нямам късмет за развиване в България “, споделя проф. Овчарова. Заради отводите от доста университети се постанова да се преориентира към специалността „ Компютърна графика “ в Техническия университет в Дармщат. “Нямах абослютно никаква визия от компютърна графика. Скочих в дълбокото и се научих да плавам, тъй като знаех, че това е единственият ми късмет “, споделя проф. Овчарова.