Какво не е наред в социологията, щом като предварителните проучвания

Какво не е наред в социологията, веднага като предварителните изследвания на публичното мнение се отклоняват от финалните резултати на няколко следващи избора? Как професионалните организации могат да се борят със злоупотребата на данните за задачите на политическата агитация?

Необходимо ли е да има толкоз чести проучвания на настроенията в страната, в която " всяко знамение е за три дни, a след три дни идва ново знамение "?

Защо организациите не мерят интензивността на българите в чужбина? Съществуват ли въпреки всичко различни - по-точни - способи за засичане на публичните настроения? И за кои " грехове " на политическата просвета в България (не) са отговорни социолозите?

Това са част от въпросите, които станаха фокус на много забавен спор след последните три парламентарни вота, при които от време на време 1% правеше разликата сред спечелилия и победения. Изговарянето на честните им отговори става все по-важно поради вероятността за свикването на нови предварителни избори през 2022 година

Разговаряме с Добромир Живков, шефът на " Маркет Линкс " - една от водещите социологически организации, която мери както предварителните политически настройки, по този начин и резултатите в изборния ден през екзитпол.

Интерпретацията на данните от тези проучвания, които са много разнообразни по своя темперамент, е една от аргументите, заради които се натрупват въпросите " за какво социолозите не познават ".

Обяснението? Защото предварителните проучвания не са прогноза, а " моментна фотография ", която постоянно се запечатва най-малко 14 дни преди самия ден на изборите.

Ограниченията? " Първо - ние разчитаме хората да отговорят искрено. Второ - разчитаме да не трансформират мнението си до изборите ".

И още от Добромир Живков: " Може би ние сме задължени да обясняваме малко повече, само че това не може да се случи без партньорството на медиите. Важно е да се изясняват базисните ограничавания, които имат демоскопските изследвания.

Трябва да тълкуваме постоянно, че е изцяло допустимо да има разминаване сред заявените настройки и действителното електорално държание в изборния ден.

От друга страна, ние виждаме, че когато има доста мощно струпване на фактори и мощно динамична политическа среда директно преди изборите, се случват подобен обстановки, в които не можем да достигнем до задоволително доближаване до резултата в деня на изборите посредством инструментите, които използваме понастоящем.

Когато си представяме идеалния вид с точни резултати в деня на изборите, би следвало да имаме осъществяване на няколко условия.

Първо - обстановката да е релативно постоянна 10-14 дни преди изборите. Второ, хората да гласоподават по този начин, както са заявили в изследванията преди изборния ден.

Тогава се случва да се приближим до изборните резултати. Има значително такива образци - освен в проучванията, които вършим в България, само че и доста сътрудници по света се сблъскват със съответните проблеми.

Сибина Григорова: Има ли разлика сред това по какъв начин се прави социологията във Франция, Германия, Съединени американски щати и в България? Едно към едно ли е всичко, което вършиме?

- Да, бих споделил, че методологически нещата са издържани по еднакъв метод.

Разликите не варират от страна на страна и от пазар в пазар. Методът на регистрация е въпрос на избор на самата организация и зависи от това, което е задал възложителят.

- Използвате ли към този момент social listening (изследване на настроенията в обществените мрежи) като принадлежности, които да поправят информацията, получена единствено през анкети и телефонни изявленията?

- По принцип това нещо е допустимо, въпреки че не е задоволително единствено по себе си да включваме данни social listening проучване на сантиментите от изявленията на хората в обществените мрежи.

Може да се вършат и се вършат модели. Ние също сме правили много по-сложни модели за прогнозиране на изборните резултати, които включват доста по-голям източници на информация.

Преглеждаме да вземем за пример историческата динамичност, в която оценяваме гласуването в предходни избори и съответни политически играчи. Търсим и трендовете, които виждаме на изборите - да вземем за пример спад на рекламата за поддръжка на дадена партия.

Например Българска социалистическа партия вървят с доста ясна наклонност на спад през последните няколко вота. При други играчи има относителна непоклатимост. ГЕРБ през годините задържа почти сходно равнище в изборния си резултат – приказваме като дял, а не като брой гласуващи, тъй като там към този момент има много по-съществени промени (Ако ГЕРБ получи над 1,1 млн. гласове на изборите през 2017 година, партията не съумя да притегли повече от 837 000 гласове на който и да е от трите парламентарни вота през 2021. Въпреки това относителният дял на поддръжката им се резервира към 25% измежду всички дали своят вот, б.р.).

- Когато се извадят данните за тази моментна картина обаче, тя доста постоянно се употребява от самите политически сили като част от политическите причини. След като ГЕРБ към този момент се появява като първа политическа мощ в моментната фотография, партията стартира да се държат по друг метод. Има разнообразни искания - в това число към медиите. А по-късно резултатите ги опровергават. Как би трябвало да се компенсира този недостиг?

- Според мен ще е мъчно. Трябва да имаме поради, че отговорността за представянето на данните нормално е на медиите. Не всяко, само че съвсем всяко изследване, което се разгласява в предизборна обстановка, се прави в някакъв тип партньорство с медия.

Аз персонално не съм бил постоянно благополучен от интерпретациите, които сътрудниците публицисти вършат на резултатите, макар, че ние работим дружно по такива планове.

- Но вие бихте могли да ги визиите в уеб страницата си по този начин, както желаете да наподобяват.

Точно по този начин. Ние публикуваме по-задълбочен разбор, просто тъй като жанрът на текста/анализа е друг от този, при който проучването се показва в изявление.

Но, пробвайки се да отговоря на въпроса - отговорността е и на политическите сили по какъв начин ще показват и по какъв начин ще поясняват резултатите.

- Да, обаче се знае, че политическите сили си заплащат, с цел да имат по-висок % в някои проучвания. Има организации, които оферират и такива " услуги " и това оказва влияние върху усещанията. Това пречи на цялата ви колегия.

- Така е, безусловно съм склонен. Тук би трябвало да кажа, че съгласно мен би трябвало да се работи за повишение на културата на аудиторията, тъй че тя да знае по какъв начин да пояснява и по какъв начин да преглежда подобен вид данни.

Отново споделям, първото ограничаване е, че това не е прогноза. А за жалост данните ни се поясняват тъкмо по този начин.

Няма по какъв начин да не признаем, че когато резултатите от изборите са покрай резултатите, които публикуваме в предизборни обстановки, ние се усещаме задоволени, тъй като се вижда, че демоскопският способ работи.

За страдание, в по-редките случаи се случват по-сериозни разминавания - тук не приказвам за проучванията в деня на изборите, където резултатите, бих споделил, са много близки.

- Там пък нямате право да обявявате другите...

- Така е, това е напълно друга картина. Ако би трябвало да обобщим - ние, организациите, имаме аудиторията, имаме медиите като медиатор, имаме и партиите, които естествено употребяват резултатите от изследванията с пропагандна цел. И това няма по какъв начин да не въздейства.

От друга страна, би трябвало да си дадем сметка, че резултатите ни са релативно близки до обективното. Те би следвало да се поясняват като релативно представителни, релативно правилни за публичните настроения в избран миг. Ние не можем да се лишим от този взор.

- А за какво да не можем да се лишим? Кому е нужно в действителност да има толкоз постоянно измервания на електорални настройки, в случай че в това време обществото ни е мощно динамично и всеки ден се появяват нови тематики? Всяко знамение е за три дни. Не е като в Германия, да вземем за пример, където могат да дебатират по една тематика с години...

- Точно по този начин е. При нас има доста огромна волатилност на публичното мнение. Общественото мнение се трансформира извънредно бързо, а динамичността на процесите е доста сериозна.

Въпреки това, съгласно мен, по значимите публични тематики ние имаме цялостното право и - до някаква степен и отговорност - да осведомяваме обществото, правейки изследвания за моментните настройки.

Оттам насетне е въпрос на интерпретация по какъв начин информацията, която ние сме събрали, доближава до самите реципиенти.

- Но за какво смятате, че е потребна тази информация? Какво печели човек от това, че вижда една краткотрайна картина, която не се резервира до изборите? Това не играе ли неприятна услуга за имиджа на цялата социология?

- Аз не мога да приема непосредствено ангажимента, че резултатите от изследванията в никакъв случай не съответстват с тези от изборния ден...

-...ако се върнем в изборния ден на предходната година?

- Да, връщаме се незабавно. Аз се постарах да направя тогава разбор с резултатите, с които разполагахме.

Трябва да кажа, че в предварителните си изследвания за парламентарния избор несъмнено не получихме правилен или непосредствен резултат до този, който " Продължаваме промяната " реализира.

Там беше изненада, която се записва на изборите през ноември.

От друга страна - в същото изследване отчитахме и регистрирахме настройките на хората, които ще гласоподават на президентския избор.

Той се възпроизведе извънредно близо до действителния избирателен резултат. Тоест, с един и същи инструмент ние успяхме да отчетем правилно настроенията на българското общество във връзка с президентския избор, само че се стигна до доста огромно разминаване във връзка с парламентарния избор.

Това, съгласно мен, е базата, на която би трябвало да вършим анализите. В президентската и в парламентарната конкуренция имаше доста другата обстановка от позиция на динамичността.

Въпреки всичко, съгласно мен е значимо да се вършат тези изследвания, тъй като това е част от процеса на опознаването на обществото.

- Всъщност е и част от манипулирането. Тогава хората знаеха, че Политическа партия ще са първа политическа мощ, а социолозите - нагледно казано - " откраднаха " избор. Има хората, които гласоподават, като вървят след спечелилите, т.е. наблюдават първата политическа мощ, тъй като биха желали да имат сполучлив избор, желаят да гласоподават за партията, която ще ръководи. Сега когато сме пред рухване на държавното управление на " цената " на пет депутатски гласа, които не доближават, дали не може да се каже, че и медиите, и социолозите носят виновност за това, което се случва? Разбира се, някой може да се радва от събитията...

- Буквален релативизъм може да търсим в разнообразни направления. Но желая да кажа, че макар тези разминавания, съгласно мен е значимо да имаме тези проучвания.

Защото - каква е алтернативата? Тя е да няма изявления, да няма изследвания, да няма измеримост на напъните, които поставят обособените политически играчи. Да няма опция тази информация да бъде притежание на аудиторията.

Тогава ще се получи следната обстановка - партиите ще работят с данните, само че тези данни ще са скрити за общетвото. То няма да може да се ориентира за това в каква посока се движат настройките.

Мисля, че с цел да имаме здрав политически развой, въпреки всичко е по-добре обществото също да бъде осведомено, а не да оставяме данните единствено за политическите сили.

- Когато Волен Сидеров се появяваше на политическата сцена с " Атака ", социолозите имахте гласна сделка да не го мерите и да не показвате такова “помпане “ на първите фашистки прояви в нашето общество. Тогава взехте решението с цялата отговорност, че публичността възпроизвежда недостатъци. Сега с " Възраждане " като че ли се получава назад. Дори те сами си пускат проучвания, които споделят, че са втора политическа мощ.

- Това е доста сериозен проблем. Но въпреки това мисля, че обществото реагира доста бързо. Стана ясно, че това не може да бъде групировка, на която може да се има доверие.

- Когато вие вършиме пул от хора, които интервюирате, ги подбирате по критерии като възраст, обитаемо място, приходи и така нататък Имате ли различен вид критерии, които са свързани с ценностни настроения - шовинизъм, демократизъм, русофилия/русофобия - тъй че да образувате извадката и по някои от най-големите и крайни разграничителни линии?

- Като цяло звучи добре, само че би трябвало да кажа, че това са настройки, които въпреки всичко са динамични.

- Тоест, може през днешния ден да обичаш Русия, а на следващия ден да не я обичаш?

- Да. Точно по този начин, колкото и пресилено да звучи. Все отново тези настройки се трансформират и те не са постоянна основа, на която да може обществото да бъде структурирано.

- Доходите също не са.

- В случая не приказваме за приходи, приказваме за други базисни демографски характерности от вида на пол, възраст, вид обитаемо място, обучение.

- Те са константни. Но това не важи ли и за ориентацията – напредничав, закостенял, русофили, русофоби? Според мен са задоволително огромни разграничителни линии. Не мисля, че можеш да се промениш ненадейно и да станеш еврофанатик, в случай че си почитател на Путин.

- Не. Това е по този начин. Но въпреки всичко виждаме по какъв начин релативно внезапно те могат да се трансформират.

Дори обществото да не е толкоз динамично, ние не можем да формираме извадка, като стъпим на подобен вид признаци, тъй като те в действителност не са устойчиви във времето.

Правилото е, че в идеалния вид извадката ни би трябвало да бъде безусловно инцидентна. Статистиката и теорията на извадките се приближава с разнообразни подходи до концепцията по какъв начин това да се реализира.

Ако ние успеем да създадем близка до идеалната извадка, то ние в действителност имаме положителни представителни резултати. Въпреки всичко остава ограничаването на демоскопския способ в това, че ние питаме хората за тяхното мнение през днешния ден, проектирайки го към един предстоящ миг.

Ние питаме най-малко 2 седмици преди изборите „ Как бихте дали своят вот и за какво? “ и разчитаме на две неща за идеалния резултат.

Първо - разчитаме те да отговорят искрено. Второ - разчитаме да не трансформират мнението си до изборите.

- Нека не приказваме за изборите, а за нещо, което мен също ме учуди до степен, в която не му повярвах - степента на русофилия в България. Този индикатор не е обвързван с избори, а с геополитически подтекст. Как се мерят фактори, когато те не са свързани с прогноза, а с моментно положение? Какво вършиме, в случай че проведете по едно и също време количествени и качествени проучвания, които се разминават доста?

- Първо да кача, че качественото проучване единствено записва структурата на настройките и мотивацията им. Това е задачата му.

Количественото проучване мери в количествени индикатори по какъв начин се развиват избрани видове настройки в обществото.

Но говорейки за русофилството - дано да кажем, че когато имаме феномен като отношението към Русия, той може да бъде измерван по доста, доста способи. И тук е въпрос на проучвателен опит и експертиза да бъде селекциониран най-точният модел, по който това отношение да бъде изследвано.

Не одобрявам, че е задоволително професионално да се мерят дадени публични настроения единствено с един знак - да вземем за пример с въпроса " До каква степен одобрявате или имате доверие на президента Путин ". Или " Кой смятате за непосредствен и защитаващ ползите на България - Русия, Европейски Съюз или Съединени американски щати? ".

Трябва да имаме поради, че толкоз комплицирани конструкти би следвало да бъдат изследвани с по-комплексни знаци и измерители.

Когато обаче ние измерваме ежемесечно настройките за референдум, за оставане в Европейски Съюз и НАТО, тук попадаме в проблема, който имаме и при премерване на изборните настройки.

Това е опит за възпроизвеждане на настроенията през въпроси за метода, по който биха дали своят вот хората в дадена обстановка.

- Но за какво мерите тези въпроси, откакто няма такава тематика " за или срещу овакантяване на Европейски Съюз и НАТО "?

- Мерим я, тъй като това е един от знаците, по които следим по какъв начин се движим по тази ос. Не я мерим единствено ние. Мери се съвсем непрестанно и това е част от значимите настроения на обществото.

- Дали Германия си мери? Там също има партия като " Алтернатива за Германия ", само че в никакъв случай не съм чувала Германия да прави проучване за това дали жителите желаят да останат в Европейски Съюз. Искам да кажа, че има една граница на приличието и публичен консенсус. Поставянето му под подозрение е въпрос на избор - сами избираме дали ще падаме под него или не. За страдание ние доста постоянно падаме, когато вадим несъществуващи тематики в обществото и от дела на маргинални групи и периферии ние ги трансформираме, надали, не в централни проблеми.

- Този резултат от време на време е неминуем. Но когато приказваме за тези настроения в страната, ние записваме години наред съществуването на евроскептицизъм и изключително отрицателно отношение към НАТО, до момента в който в този момент виждаме качествена, освен количествена смяна.

Ние не сме виждали такива резултати в поддръжка на НАТО, членките на НАТО и Европейски Съюз може би от самото ни приемане - най-малко не и в последните десет-петнадесет години.

От една страна, ясно е, че това е ситуационно обособено разследване от войната в Украйна и дейностите на Руската федерация. От друга страна обаче е значимо да се има поради, че смяната в тези разбирания може да изясни публичните настроения, които са все по-силно поддържат нашия геополитически избор.

Тоест - колкото и да е ситуационно обусловена, тази смяна стартира да се трансформира в органично приемане на геополитическия избор. Той към този момент не се възприема като утвърждение, което може да е подбудено от липса на опция, или от финансов интерес към еврофондовете, или интерес към предоставяната сигурност от НАТО.

Понастоящем ние отчитаме смяна в тези настроения, която е по-скоро качествена. Все повече хора стартират действително да одобряват Европейски Съюз и НАТО, а освен да го заявяват в изследвания. Това е нещо значимо, което обществото ни би трябвало да знае, да има поради и да осъзнава.

В случая не мога да приема обвинявания, че това повдига маловажна тематика и я прави център на публичното внимание, без тя да има смисъл. Промяната тук е основна.

- Слушах изявление в народен ефир с един социолог, който споделя, че България " никога не би трябвало да подвига ветото " против началото на договарянията на Северна Македония с Европейски Съюз. Професионално социологическо ли е това изявление или е различен вид?

- Зависи от аргументацията. Много зависи от мотивацията и от вероятността, с която подобен вид изказвания биват отправяни в общественото пространство.

Очевидно това към този момент не е интерпретация на действителни резултати от проучване на публичното мнение. Говорим за нещо по-различно.

Ако приказваме за социологията като просвета, в нея също могат да бъдат търсени причини за това да дали ветото да се вдигне или не. Но като цяло този вид причини не са в полето на демоскопските изследвания, които може да бъдат интерпретирани. Тук към този момент приказваме за напълно различен вид разбор.

- Как се образува публичното мнение? То се образува от това, че политиците и водачите на мнение пазят избрани позиции по малкия екран или не ги пазят. Според някои от тези хора - 80% от българите били русофили. Тези проучвания би трябвало ли да се употребяват - към този момент напълно професионално - с цел да се вършат национално виновни решения на тяхната база, или противоположното - национално виновните решения би трябвало да се споделят към хората, с цел да може да се оформи мнението им?

- Мисля, че тук отговорът е явен и той е - и двете. От една страна, би трябвало да бъдат вземани поради настроенията - изключително когато те са крайни, изключително в обстановки когато обществото претърпява субективно няколко на брой рецесии.

Макар да виждаме, че икономическа рецесия в действителност няма в такива измерения, в каквито има инфлационна рецесия, субективното чувство на хората е за доста тежко прекарване на няколко рецесии по едно и също време.

Това съгласно мен би следвало да се взима поради от хората, които се занимават с образуване на политики. Тяхна отговорност е по какъв начин тъкмо ще показват политиките си и ще убеждават жителите за една или друга политическа мярка.

В този смисъл отговорността отново не е на тези, които разгласяват и изследват публичното мнение. Тя е в ръцете на хората, които употребяват тези данни и структурират политиката си.

- Това, което се назовава " безшумно болшинство " (silent majority), допустимо ли е да се заглушава в данните от едно по-кресливо малцинство, което бива записано? Има ли догадка, че хората не желаят да си споделят мнението по някои въпроси?

- Има чувствителни въпроси, по които хората по-трудно показват мнение и даже съгласно мен в някои обстановки може да не изразят мнението си.

Аз имам хипотезата, че респондентите може да изкривят отговора си по въпроси, свързани с изложение на позиция, против която има доста мощен публичен напън. Тогава се засича единствено така наречен " обществено желателно държание ".

Това е естествено събитие, което се надяваме да не е прекомерно всеобщо изразено. Освен това ние имаме инструментите да следим за такива отклонения, като изследваме вътрешно-логически несъответствия и несъгласия в отговорите на респондентите по обособени въпроси. Защото ние не измерваме един феномен единствено с един въпрос.

И тук още веднъж професионализмът би следвало да бъде бариера против подобен вид държание.

- Това, което виждаме от дълго време е, че междинните проучвания на обособените организации доста постоянно съответстват. Оттам нататък прави усещане разминаването в интерпретациите. Можете ли да го обясните?

- Наистина е въпрос на интерпретация. Едни данни могат да бъдат погледнати най-малко по няколко метода.

В резултите от едно изследване имаше случай, при който съгласно мен беше пропусната опцията публичният фокус да бъде ориентиран към значимите неща. Вместо това полемиката се принизи до това, видите ли, че еди-кой си политически водач към този момент е с по-висок рейтинг от различен политически водач.

Такъв вид принизяване и събаряне на равнището на разбора до обикновено сравняване на някакви числови стойности не носи позитиви за никой - с изключение на единствено за политическата агитация.

Като цяло анализът на социологическите проучвания би трябвало да бъде доста по-задълбочен, да разкрива по-дълбоки процеси в обществото, да се пробва да ги изяснява.

- А вие променихте ли нещо в извадката на респондентите, които ползвате? Националното броене май не даде краен резултат.

- Чакаме да излязат финалните данни, с цел да актуализираме своите, само че ние следим и междинните данни на Национален статистически институт. Фрапантно е намаляването на популацията на страната.

Но би трябвало да се каже, че има способи, които са задоволително чувствителни и могат да уловят даже динамичността на политическия развой, на електоралните настройки, директно преди изборите. Ние сме опитали с такива способи - сполучливо, бих споделил - на предходни избори, особено за Европейския парламент.

- Защо не ги ползвахте за парламентарните избори?

- Вижте, тук приказваме за съчетаване на няколко методики, които чисто финансово към този момент отиват в един различен сегмент и става много скъпо да се употребяват. Медиите не могат да одобряват това изискване, надлежно - ние не можем да го самофинансираме напълно, с цел да се реализира доста по-висока степен на акуратност.

При европейските избори направихме пробно проучване в по-малък мащаб. Оказа се, че работи. Това беше така наречен " проследяваща извадка " - или всекидневно допитване на по-малка група, която възпроизвежда публичните настроения.

Респондентите не са 1000, а са много по-малко - това е панел, а не извадката, която всякога е с разнообразни участници. Целта тук е да се наблюдава динамичността на настройките във връзка с обособените политически сили. Тогава виждаме по какъв начин протича по-голяма поддръжка за една партия за сметка на друга.

За да се обработят данните и да се разгласяват резултати, софтуерният развой тук е по-дълъг - с цел да сме точни в " последния миг ". Това няма да е денят преди изборите, когато не е разрешено да се изнасят резултатите, само че може да се разгласяват в четвъртък или петък.

- Какво ще се промени, в случай че падне възбраната за оповестяване на резултати?

- Честно казано, тогава се притеснявам, че политическите операции биха били още по-сериозни. От друга страна, контрааргумент е, че в онлайн пространството по този начин или другояче се появяват анонимизирани резултати, които са налични до всички.

Този вид ограничаване явно не извършва заложената си функционалност. По-коректно е не да се разгласяват анонимно данни онлайн, а ние, организациите, обществено да ги оповестяваме и да си носим отговорността за резултатите.

- Връщам се на панелното проучване – има ли в тази връзка обитаемо място, квартал, изборна секция в България, която познава резултатите от изборите?

- По принцип постоянно може да бъде открита такава, само че в обстановката в България, при която имаме волатилност на доста секции (рязка и необяснима смяна в желанията на болшинството дали своят вот в една секция на поредни избори, която може да се отдаде на пазаруване на гласове, б.р.), това ми се коства много рисково. Тази волатилност понижа едвам на последните избори през ноември 2021.

При нас изборният развой страда като качество най-много поради следения и купения избор.

И ние сме правили проучвания на обособените секции. Колеги са разгласили изследвания, в които се вижда, че има извънредно доста места в страната, в които се усилва феноменът на следен и платен избор на последните няколко избора - изключвайки ноемврийските.

- А с машинното гласоподаване има ли такива отклонения?

- С него към този момент нещата изглеждаха сносно. Според мен, машинното гласоподаване много мощно ограничи това отрицателно събитие с контрола върху вота. Въпросът е дали ще се резервира.

Аз съм безапелационен последовател на машинния избор и изключването на хартиения. Но би трябвало да кажем също, че е евентуално към този момент да има създадени способи за надзор даже в обстановка единствено на машинно гласоподаване.

Когато има система, която се пробва да преодолее тези негативи, отсрещната страна прави действия за създаване на нови подходи, които да върнат резултата за избрани политически играчи.

- Друг проблем, за който ние ви подлагаме на критика, е че в моментните фотоси липсва извадка за гласоподавателите в чужбина. Има ли метод да я добавите?

Това е един по-сложен модел, за който ще са нужни няколко източника на събиране на информация.

- Пак е въпрос на пари, по този начин ли?

- Не единствено на пари, само че и на изпитание, и на експертиза да се структурира надалеч по-сложен модел.

Един подобен модел би следвало да регистрира трендовете от последните избори и демоскопските изследвания, би следвало да включва проследяващо изследване, само че също и много по-дълбок на разбор на държанието в секциите през последните избори.

Специално би трябвало да се внимава с волатилните секции, които демонстрират внезапна смяна на желанията за една или друга политическа мощ.

За страдание, когато се усилва процентът на платен избор, той въздейства върху качеството, на която и да било алтернатива.

- Колко е процентът на " last minute " гласоподавателите?

- Трудно е да се дефинира, само че до последно ние отчитаме сред 8-10% или към 12% от всички имащи право на глас. Дори и от тези, които споделят, че твърдо имат намерение да гласоподават - към 8% дават отговор, че не са решили за коя партия ще гласоподават.

Това също е един сериозен дял, който до последните 2 дни преди вота може да промени посоката, в която да поеме..

- В безспорни стойности какъв брой хора са това?

- Да приемем, че в случай че имаме 3 милиона гласа, това са към 250-300 хиляди души, които вземат решение за кого да гласоподават в последните два дни.

- Един добър избирателен резултат.

- Ако някой успее да го конфигурира... Но ние сме ставали очевидци и на този феномен - да се насочват хората в последния миг. Нерядко това е разследване от доста умела PR политика на някои политически сили.



Да се върнем още към наставлението за порциите на господин Ахмед Доган, което докара до повишение на резултата на ГЕРБ на изборите през 2009. Нека да си напомним аферата " Костинброд ", която много съществено повлия на изборния резултат.

Това са политически акции, които целят да активизират в последния миг огромна част от гласоподавателите в една или друга посока.

- Прогноза за политическите настроения при едни избори? Кога може да има избори най-рано?

- Най-рано през октомври-ноември, средата на есента. Не може да се каже нищо. Дори в този момент сме в доста забавна обстановка, че измерваме някакви резултати, проучваме ги и след два дни се случва събитие, което чакаме да промени радикално картината.

Да се разгласяват проучвания сега е много рисково. Да се надяваме, че ще има интервал от към 2 седмици, в които да няма внезапни придвижвания, с цел да можем да приемем, че сме засекли релативно устойчиви настройки.

Не се ангажирам да върша прогнози. Единственото, което ми се коства най-вероятно като наклонност, е още по-сериозна фрагментация на вота на гласоподавателите.

- Има ли капацитет за нов индивид, има ли търсене?

Нишите и пазарите в българския политически бранш се позапълниха. В някаква степен, новото е планът " Български напредък ", тъй като съгласно мен той се нарежда много ловко в националистическата ниша сред крайните " Възраждане " и Българска социалистическа партия, които са много застрашени от приключване на електорат.

Да, само че това е теоритично съмнение. Хората няма по какъв начин да знаят какво прави Стефан Янев. Той няма действително наличие.

Да, чакаме да забележим най-сетне документ, излязъл от тази партия, който да обрисува нейните стратегически цели.

- Аз не знам дали хората четат документи. Те гледат държанието на водачите. Костадин Костадинов го гледат в обществените медии, Слави Трифонов го гледат по " Седем осми ". Костадинов също няма обществено наличие, за мен неговото мерене сега е противоречиво.

То е противоречиво, само че единствено ще кажа, че има динамичност, която сама по себе си постанова включването на тази политическа мощ в листата с партии, които тестваме.

Причината е, че Янев стартира да се появява непринудено в отговорите.

Ние имаме лист с партии, които симулират бюлетината от изборния ден. В нея включваме главните политически сили - парламентарно показаните плюс други.

И въпреки всичко още преди 3 месеца " Български напредък " се появи като експлицитен отговор на въпроса „ За кого бихте дали своят вот? “. Когато имаме такива натрупвания, това значи, че към този момент е належащо да го включим.

Това е нашият знак за това, че дадена партия стартира да набира известна известност.