Кои са най-добрите варианти за райониране на България
Какво постанова да се направи ново райониране на страната и какви ще са изгодите за популацията. Тези въпроси ще бъдат сложени на полемика, която " 24 часа " провежда в понеделник в София.
Министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков ще изясни по какъв начин страната ще реализира задачата си да сътвори мощни и витални региони, които са по-добре географски обособени и ситуирани по съществени оси на развиване.
В дебатите ще се включат изпълнителната, локалната власт, депутати, представители на бизнеса. Участие са удостоверили кметът на София Йорданка Фандъкова, регионалният шеф Николай Пехливанов, кметове и регионални шефове на множеството регионални градове и др.
Новото разделяне на регионите за обмисляне на България е от извънредно значимо значение за развиването на районите след 2020 година В взаимозависимост от него ще се дефинира както опцията за достъп до еврофондовете в идващия програмен интервал, по този начин и по-ефективното функциониране на администрацията.
Три съществени разновидността за новото райониране, които ще се дебатират.
Какво предлага страната? Какво постанова да се направи ново райониране? Какви ще са изгодите за населението? Какви ще са улесненията за бизнеса?
Това ще стане ясно на срещата, която ще стартира в 13 часа на 26 февруари (понеделник) в София Тех Парк.
На форума ще се дебатира:
• Кой вид за райониране е най-подходящ – с четири, пет или шест региона
• Кои са моторите при новото райониране
• Кои общини и обитаеми места са с максимален капацитет за напредък
Прекрояването на картата на България и уедряването на сегашните 6 региона за обмисляне се постанова, с цел да може да се кандидатства за еврофинансиране. Според условията на Европейски Съюз в един регион за обмисляне наложително би трябвало да живеят най-малко 800 000 души и най-много 3 милиона. В Северозападния район популацията прогресивно понижава и към този момент не дава отговор на този аршин.
Първият от новите разновидности заличава Северния централен регион и неговите области се разделят сред Североизточния и Северозападния регион.
Според втория вид страната е разграничена на 4 региона за обмисляне.
Последният, трети вид, планува отново 6 региона като в този момент, само че преформатирани. Акцентът при него е големият регион на Западна България от Видин до Петрич, който включва областите София, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца.
Някои кметове обаче се оповестиха изрично срещу това градът им да е част от регион с високо Брутният вътрешен продукт да вземем за пример. По този метод индикаторите на целия регион се покачват, а това лишава не дотам развитите градове от подкрепяне.
Градоначалници към този момент даже сложиха условия - съгласни са да принадлежат към нов регион, само че единствено в случай че се усъвършенства свързаността сред градовете като се построят нови пътища.
Експерти чакат оживени полемики за това по какъв начин би трябвало да се прекрои страната. Нямало да е учудващо и да се появят и четвърти и пети вид.
Министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков ще изясни по какъв начин страната ще реализира задачата си да сътвори мощни и витални региони, които са по-добре географски обособени и ситуирани по съществени оси на развиване.
В дебатите ще се включат изпълнителната, локалната власт, депутати, представители на бизнеса. Участие са удостоверили кметът на София Йорданка Фандъкова, регионалният шеф Николай Пехливанов, кметове и регионални шефове на множеството регионални градове и др.
Новото разделяне на регионите за обмисляне на България е от извънредно значимо значение за развиването на районите след 2020 година В взаимозависимост от него ще се дефинира както опцията за достъп до еврофондовете в идващия програмен интервал, по този начин и по-ефективното функциониране на администрацията.
Три съществени разновидността за новото райониране, които ще се дебатират.
Какво предлага страната? Какво постанова да се направи ново райониране? Какви ще са изгодите за населението? Какви ще са улесненията за бизнеса?
Това ще стане ясно на срещата, която ще стартира в 13 часа на 26 февруари (понеделник) в София Тех Парк.
На форума ще се дебатира:
• Кой вид за райониране е най-подходящ – с четири, пет или шест региона
• Кои са моторите при новото райониране
• Кои общини и обитаеми места са с максимален капацитет за напредък
Прекрояването на картата на България и уедряването на сегашните 6 региона за обмисляне се постанова, с цел да може да се кандидатства за еврофинансиране. Според условията на Европейски Съюз в един регион за обмисляне наложително би трябвало да живеят най-малко 800 000 души и най-много 3 милиона. В Северозападния район популацията прогресивно понижава и към този момент не дава отговор на този аршин.
Първият от новите разновидности заличава Северния централен регион и неговите области се разделят сред Североизточния и Северозападния регион.
Според втория вид страната е разграничена на 4 региона за обмисляне.
Последният, трети вид, планува отново 6 региона като в този момент, само че преформатирани. Акцентът при него е големият регион на Западна България от Видин до Петрич, който включва областите София, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца.
Някои кметове обаче се оповестиха изрично срещу това градът им да е част от регион с високо Брутният вътрешен продукт да вземем за пример. По този метод индикаторите на целия регион се покачват, а това лишава не дотам развитите градове от подкрепяне.
Градоначалници към този момент даже сложиха условия - съгласни са да принадлежат към нов регион, само че единствено в случай че се усъвършенства свързаността сред градовете като се построят нови пътища.
Експерти чакат оживени полемики за това по какъв начин би трябвало да се прекрои страната. Нямало да е учудващо и да се появят и четвърти и пети вид.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ