Как да помогнем на децата си в онлайн ерата?
Какво можем да създадем като родители, с цел да помогнем на децата си, когато животът им минава най-вече пред екраните – изключително при онлайн образованието във времената на обществена отдалеченост?
Всъщност – доста неща, някои от които несъмнено ще ви се сторят незначителни на пръв взор, само че в действителност са доста значими за прочувствената непоклатимост на децата ни.
Ако имате дребни деца, погрижете се да им създадете привички, като никога не трябва заран да пропуснат утринните си процедури: оправяне на леглото, миене на зъби, закуска, малко извършения – едвам тогава мозъкът е подготвен за пълноценна работа. Включване от леглото е най-лошото, което можете да допуснете.
Направете график и на дребните, и на огромните. Поставете го на място, където знаете, че ще го наблюдават.
Намалете доста времето пред екраните, когато не са в клас. Никакви екрани и монитори в спалнята. Никакви телефони по време на хранене.
Използвайте филмите като средство да се сближите с децата си и да проведете някой по-задълбочен и персонален диалог.
Ако желаеме децата ни да вършат нещо несъмнено, то би трябвало да го умеем първо ние. Малките се учат от нас по какъв начин да се оправят с гнева, с тъгата, с ревността и други сложни за приемане и осмисляне страсти. Най-важното нещо е да им помогнете да разпознаят възприятието, което изпитват, а по-късно преминете към разбор на обстановката. „ Изглеждаш ми сърдит. Мога ли да направя нещо, с цел да ти оказа помощ? “ Ако отговорът не ни хареса, можем да продължим: „ Това ли е единственият вид? Мога ли с нещо друго да ти оказа помощ? “
Наказанието не е дисциплинираност. Дисциплината е насоки, уроци, диалози, основани от родителя.
Ако имате две и повече деца, учете ги да споделят, да позволяват сами споровете си – с това ще им извършите огромна услуга за живота напред.
Бъдете реалисти в развъждането на децата си и не очаквайте невероятни неща от тях, тъй като по този метод ще ги накарате да се усещат още по-нещастни и комплицирани.
Много значимо е да владеете възприятията си. Говорете с децата си, когато сте спокойни, а не когато сте в положение на афект. Не забравяйте, че развъждането на дете върви редом с развъждането на родителя у нас.
Все отново детето ви не е зрял човек и има потребност от насоки и помощ. Не очаквайте едно 5-годишно дете да спре да плаче за счупената играчка, в случай че му креснете, че това не е никакъв проблем.
Спокойни и уравновесени родители – спокойни и уравновесени деца.
Цветелина Велчева
