Какво може да убие любовта? Всичко, което можем да си

Какво може да убие любовта? Всичко, което можем да си представим. За нейното избавление няма рецепта. Нито е цвете, което разчита на постоянно поливане, нито е дреха, която можем да освежаваме на химическо почистване. Тя постоянно има право на избор. Избере ли ни, прави с нас каквото си изиска. Примери за това колкото щеш.

Сещам се за една радостна естрадна ария от началото на 80-те в осъществяване на Боян Иванов, в която се пее:

" Аз диря тебе, ти търсиш различен,

той пък търси друга,

тя пък търси друг… "

Едва ли създателят на текста си е дал сметка, че този рефрен в огромна степен разказва любовта, каквато е.

Любовта е безконечна тематика, въодушевила толкоз доста писатели, поети, художници и музиканти. Истината е, че множеството велики творби са основани в положение на обезсърчение, на вътрешни несъгласия и на пристрастености, които рядко са били споделяни. Най-добре можеш да изразиш страстите си, до момента в който търсиш, не когато към този момент си намерил.

Никой няма право да съди другия за метода, по който обича. Аргументите да бъдеш или да вярваш, че си влюбен, са персонални, въпреки с времето те да ни убиват по един и същи метод – постепенно и несъмнено.

Поводите за ревнивост са като червило, което в никакъв случай не свършва. Няма значение дали ревността е предизвикана от действието или бездействието на другия, дали възприятията са споделени или не. Не имам вяра в любовта, която не познава ревността. И не слабостта и неналичието на задоволително самочувствие ни карат да бъдем ревностни. Просто това е нашата декларация пред света, че обичаме. Егоистично? Но коя огромна обич не е егоистична!

Срещаме някого. Бързаме към него с цялата си пристрастеност, на която сме способни. Дебнем мислите му, следим всяка негова стъпка. Щом един път се е предал на усърдието ни да бъдем дружно, считаме, че всяко наше деяние по отношение на него е простимо.

Когато в един момент осъзнаем, че рутината и инерцията са ни завладяли, ставаме още по-настоятелни в преследването на оня, за който си мислим, че ни принадлежи. Навиците вършат живота ни да наподобява спретнат, въпреки в действителност те самите да са същинският палач на любовта.

В края на краищата всеки самичък написа своята брошура за обичане. Докато любовта е жива, метафорите зависят само от нас. Отговорност, която придава още по-голям смисъл на живота.

Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg