Експерт: Задава се катастрофа. България губи 800 хиляди работещи ...
Какво може да прави един служащ в склад, когато остане без работа поради изкуствения разсъдък (ИИ)? Или продавач в магазин, касиер, банков чиновник, водач на тир, преместен от безпилотни камиони, редактор, текстописец, служител, разнасящ папки, адвокати? Ще излязат на митинг пред Народното събрание – тъй като политиците не са застрашени от революцията на ИИ, само че бездействието им рано или късно ще бъде осъдено от гражданското неодобрение.
„ Няма да изчезнат специалности, ще изчезне избран клас хора – посредствените. И това ще е доста тъжно, тъй като те даже няма да схванат за какво не се осъществят, “ разяснява за Дойче Веле ръководителят на УС на БРАИТ (Българска работодателска организация за новаторски технологии) Доброслав Димитров.
„ Компаниите ще избират да работят с най-хубавите и ще изхвърлят неефективните. Изкуственият разсъдък ще революционизира всеки аспект от стопанската система, изключително специалностите, свързани с когнитивна активност – а две трети от стопанската система на България е в услугите “, споделя той. В този бранш множеството от заетите обаче са дами, което значи, че те биха се оказали по-големия дял от бъдещите безработни.
Доброслав Димитров акцентира незабавната потребност от подготовка, защото съществената смяна настава в небосвод от 4-5 години. „ Всеки би трябвало да поеме отговорност за личния си живот. В интернет има безчет благоприятни условия за спомагателна подготовка, а чат-ботовете – най-хубавите ни другари, могат да бъдат идеалният наставник. “ Според него бъдещата роля на индивида ще е мениджърска, а не изпълнителска – тийм водач на екип от сътрудници (модели и логаритми с изкуствен интелект, които могат сами да вземат решения и да извършват комплицирани задания, б.а.). Ако трансформацията не стартира в този момент, България е застрашена от структурна безработица и още повече ще се разтвори ножицата сред хората с високи и ниски приходи, счита ΙΤ-предприемачът.
До момента прогнозите за пазара на труда в България не са отчитали въздействието на ИИ и технологиите върху работните места, оповестяват от Министерството на труда и обществената политика (МТСП) в отговор на питане на Дойче Веле. До края на 2026 година обаче ще бъдат създадени дълготрайни прогнози за развиването на трудовия пазар до 2035 година, които регистрират цифровата промяна на стопанската система - по план, финансиран от европейски стратегии, прецизират от МТСП.
„ Дори не сме докоснали повърхността на това по какъв начин ИИ ще трансформира трудовия пазар, “ разяснява за Дойче Веле предприемачът и ръководител на УС на AIBEST (Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии) Илия Кръстев. Според него всеобщото въвеждане на ИИ ще се форсира, когато темпът на развиване се стабилизира, само че за България не е огромен оптимист.
„ Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която няма законодателство за поощряване на развойна активност и сме с най-ниски резултати по математика. С Института за пазарна стопанска система (ИПИ) правихме изследване и се оказа, че междинният 15-годишен възпитаник в България е функционално необразован по математика. В дребна стопанска система като българската, страната не взе участие в нововъведенията – само че за сметка на това предизвиква ресторантьорството, което явно е предпочитаният бранш. “
Данните, които Кръстев акцентира, са съкрушителни – за първи път над 25% от работещите са на възраст над 55 години, а в околните години България ще загуби 800 000 души в стопански дейна възраст. Още по-притеснително е, че единствено 3% от приключилите не престават да се образоват и квалифицират, до момента в който приблизително за Европейски Съюз е 12%.
„ Няма да изчезнат специалности, ще изчезне избран клас хора – посредствените. И това ще е доста тъжно, тъй като те даже няма да схванат за какво не се осъществят, “ разяснява за Дойче Веле ръководителят на УС на БРАИТ (Българска работодателска организация за новаторски технологии) Доброслав Димитров.
„ Компаниите ще избират да работят с най-хубавите и ще изхвърлят неефективните. Изкуственият разсъдък ще революционизира всеки аспект от стопанската система, изключително специалностите, свързани с когнитивна активност – а две трети от стопанската система на България е в услугите “, споделя той. В този бранш множеството от заетите обаче са дами, което значи, че те биха се оказали по-големия дял от бъдещите безработни.
Доброслав Димитров акцентира незабавната потребност от подготовка, защото съществената смяна настава в небосвод от 4-5 години. „ Всеки би трябвало да поеме отговорност за личния си живот. В интернет има безчет благоприятни условия за спомагателна подготовка, а чат-ботовете – най-хубавите ни другари, могат да бъдат идеалният наставник. “ Според него бъдещата роля на индивида ще е мениджърска, а не изпълнителска – тийм водач на екип от сътрудници (модели и логаритми с изкуствен интелект, които могат сами да вземат решения и да извършват комплицирани задания, б.а.). Ако трансформацията не стартира в този момент, България е застрашена от структурна безработица и още повече ще се разтвори ножицата сред хората с високи и ниски приходи, счита ΙΤ-предприемачът.
До момента прогнозите за пазара на труда в България не са отчитали въздействието на ИИ и технологиите върху работните места, оповестяват от Министерството на труда и обществената политика (МТСП) в отговор на питане на Дойче Веле. До края на 2026 година обаче ще бъдат създадени дълготрайни прогнози за развиването на трудовия пазар до 2035 година, които регистрират цифровата промяна на стопанската система - по план, финансиран от европейски стратегии, прецизират от МТСП.
„ Дори не сме докоснали повърхността на това по какъв начин ИИ ще трансформира трудовия пазар, “ разяснява за Дойче Веле предприемачът и ръководител на УС на AIBEST (Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии) Илия Кръстев. Според него всеобщото въвеждане на ИИ ще се форсира, когато темпът на развиване се стабилизира, само че за България не е огромен оптимист.
„ Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която няма законодателство за поощряване на развойна активност и сме с най-ниски резултати по математика. С Института за пазарна стопанска система (ИПИ) правихме изследване и се оказа, че междинният 15-годишен възпитаник в България е функционално необразован по математика. В дребна стопанска система като българската, страната не взе участие в нововъведенията – само че за сметка на това предизвиква ресторантьорството, което явно е предпочитаният бранш. “
Данните, които Кръстев акцентира, са съкрушителни – за първи път над 25% от работещите са на възраст над 55 години, а в околните години България ще загуби 800 000 души в стопански дейна възраст. Още по-притеснително е, че единствено 3% от приключилите не престават да се образоват и квалифицират, до момента в който приблизително за Европейски Съюз е 12%.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ