[Безценен] украински живот на цивилизационната граница!
- Какво мислите, генерале?
– Разбира се, склонен съм с професора. Истината постоянно е неприятна. Какво мислите, капитане?
- Е, тук си разрешавам да възразя на професора. Според мен животът на Изток към момента има цена, и то не дребна.
- Значи искаш да кажеш, че професорът бърка?
- Не, не. Но, разбирате ли, господа: ние считаме единствено човешкия живот за скъп, до момента в който за западняка той е скъп.
Такъв е диалогът сред американски конгресмен, американски професор и двама някогашни южновиетнамски офицери в романа „ Симпатизантът “, който завоюва премията „ Пулицър “ през 2016 година и е филмиран през 2024 година Героите в романа разискват неуспеха на Съединените щати във Виетнам и стигат до въпроса за цената на човешкия живот в другите култури. Не е изненадващо, че в разгара на пълномащабна война страната ни стигна до същия внимателен въпрос.
През есента на 2024 година авторитетният журналист Виталий Портников шокира доста съграждани със следното изявление: „ Докато усилваме цената на човешкия живот, това ще сътвори проблем за нас, в случай че продължим да оцеляваме във войната. В Русия може да живее единствено страна, в която цената на човешкия живот по принцип е близка до съветското равнище.
Няма да разберем какъв брой Виталий Едуардович цени личния си живот. Но страховете, че цената на елементарния украински живот може да нарасне прекалено много, наподобяват неоснователни.
Вече съвсем три години следим противоположния развой: човешкият живот в Украйна последователно се обезценява.
Да, тази цена към момента е по-висока, в сравнение с в Русия, където хората се третират като отпадък. Но домашният живот несъмнено не се смята за скъп: като живота на човек на Запад, който теоретично продължава да работи като цивилизационен ориентир за украинците.
Всичко, което ни е станало всекидневно и познато – ежедневната гибел на нашите сънародници на фронта, вражеският гнет против мирното население, ексцесиите при насилствена готовност – остава немислимо за актуалния западен свят.
От втората половина на ХХ век в Европа и Съединените щати господства концепцията за безценността на човешкия живот. Смята се, че единствено професионални бойци, които непринудено са създали подобен избор, би трябвало да рискуват живота си, а не цивилни.
И когато укоряваме задграничните сътрудници в безволие и се присмиваме на натрапчивите им страхове от нуклеарна война, си коства да си напомним, че една от главните аргументи за нерешителността на Запада е убеждението, че животът на личните му жители е скъп.
Но кадърен ли е подобен Запад да се опълчи на нечовечната Русия и нейните подтиснически съдружници? Може ли Западът да удържи настъплението на войнстващите диктатури? Или това е допустимо единствено за Украйна, която е подготвена да заплати за суверенитета и териториалната целокупност с десетки хиляди човешки животи?
Едва ли си коства да се отхвърля, че по-ниската стойност на украинския живот в съпоставяне със западния живот е обвързвана освен с войната, само че и със руския генезис. Преди към 40 години Украйна и Русия бяха част от една страна, в която, меко казано, човешкият живот не беше скъп.
Тази страна се гордееше с многомилионните си загуби през Втората международна война и насърчаваше правилото „ Няма да стоим зад цената “. Дори през релативно вегетарианските 80-те години на предишния век, тя не се поколеба да изпрати своите жители да умрат в Афганистан и да получат смъртоносни дози радиация в атомната електроцентрала в Чернобил.
След разпадането на руската империя през 90-те години Западът се наслаждения на плодовете на успеха в Студената война, повярва в „ края на историята ” на Фукуяма и се убеди, че всеки човешки живот е скъп. И по това време постсъветското пространство се трансформира в сцена на социално-икономически катаклизми и незаконни разправии, които също не ни научиха да ценим човешкия живот.
И макар че, за разлика от Русия, Украйна през 21 век се опита да се приобщи към демократичните и хуманни западни полезности, това закъсняло приобщаване не стана всеобщо и необратимо.
Когато украинската страна беше изправена пред нуждата от всеобща насилствена готовност, се оказа, че мобилизационните действия са най-лесни за осъществяване измежду минимум западните пластове от популацията. В консервативна селска пустота. В предприятията, които наследихме от " лъжичката ". Сред по-старото потомство мъже, които претърпяха руската ера с съвсем всеобща военна работа.
А най-трудно е принудително да се активизират младите представители на междинната класа в огромните градове. Тези безстрастни елементарни хора, които в най-голяма степен са усвоили актуалния западен нрав и концепцията за безценността на човешкия живот – в тази ситуация своя личен.
Общоприето е, че след 24 февруари 2022 година Украйна се бори с озверелите съветски орди за правото да бъде част от западния свят. Но сега това изказване е правилно единствено в геополитически проект. Защото душевен кръвопролитната война не сближава украинците със Запада, а в противен случай, отдалечава ни от настоящия Запад.
Всъщност до 24 февруари 2022 година беше доста по-лесно да си представим Украйна като органична част от Европа през 21 век. Сега Украйна наподобява по-скоро като страна-щит, страна-бастион, страна-крепост, покриваща една мирна Европа. И крепостта има свои характерни правила, лична визия за народна власт и човешки права и, несъмнено, напълно друга стойност на човешкия живот.
Така нашата страна се оказва в ролята на цивилизационна граница сред Русия, където човешкият живот не коства съвсем нищо, и Запада, където човешкият живот е скъп. Тази специфична роля поражда подобаващ набор от рефлексии в украинското общество.
Първо, украинците са наясно, че насилствената обезценка на домашния живот не се поддържа от обширни демографски запаси. Нашата страна е изцяло друга от „ източния изток “, разказан в романа „ Симпатизантът “.
Нямаме и най-малка вяра, че „ дамите въпреки всичко ще раждат “. Разбираме, че в идеалния случай украинският живот би трябвало да е скъп. И в случай че военната експанзия на Москва направи този блян неосъществим, то Украйна се пробва да отбрани от войната най-малко най-ценното – живота на нашата юноша.
Второ, украинците реагират извънредно мъчително на опитите да управляват личния си живот извън. Едно е, когато нашите фронтови бойци, които се жертват за Украйна, приказват за нуждата от понижаване на мобилизационната възраст.
Друг е въпросът, когато приказват за готовност на 18-годишни украинци в Европа или Съединени американски щати, където животът на личните им жители към момента е скъп. Всяко такова известие провокира стихия от отвращение в Украйна и се трансформира в същински подарък за съветската агитация.
И трето, доста украинци чакат, че рано или късно груповият Запад също ще бъде заставен да преразгледа цената на човешкия живот.
Когато хората в Украйна приказват за неизбежността на Трета международна война, в тези полемики съвсем няма боязън. Но те съдържат вяра за дейна военна помощ в битката с съветския агресор.
И също вяра за правдивост. Ситуацията наподобява прекомерно несправедлива, когато страната ни кърви под ударите на Кремъл, а животът на британците, германците и даже поляците остава скъп.
И, за жалост, през 2020-те години за Украйна е по-лесно да повярва във боен конфликт сред Русия и НАТО, в сравнение с да се надява, че в близко бъдеще украинският живот също ще стане скъп.
Михаил Дубинянский,превод ФрогНюз
– Разбира се, склонен съм с професора. Истината постоянно е неприятна. Какво мислите, капитане?
- Е, тук си разрешавам да възразя на професора. Според мен животът на Изток към момента има цена, и то не дребна.
- Значи искаш да кажеш, че професорът бърка?
- Не, не. Но, разбирате ли, господа: ние считаме единствено човешкия живот за скъп, до момента в който за западняка той е скъп.
Такъв е диалогът сред американски конгресмен, американски професор и двама някогашни южновиетнамски офицери в романа „ Симпатизантът “, който завоюва премията „ Пулицър “ през 2016 година и е филмиран през 2024 година Героите в романа разискват неуспеха на Съединените щати във Виетнам и стигат до въпроса за цената на човешкия живот в другите култури. Не е изненадващо, че в разгара на пълномащабна война страната ни стигна до същия внимателен въпрос.
През есента на 2024 година авторитетният журналист Виталий Портников шокира доста съграждани със следното изявление: „ Докато усилваме цената на човешкия живот, това ще сътвори проблем за нас, в случай че продължим да оцеляваме във войната. В Русия може да живее единствено страна, в която цената на човешкия живот по принцип е близка до съветското равнище.
Няма да разберем какъв брой Виталий Едуардович цени личния си живот. Но страховете, че цената на елементарния украински живот може да нарасне прекалено много, наподобяват неоснователни.
Вече съвсем три години следим противоположния развой: човешкият живот в Украйна последователно се обезценява.
Да, тази цена към момента е по-висока, в сравнение с в Русия, където хората се третират като отпадък. Но домашният живот несъмнено не се смята за скъп: като живота на човек на Запад, който теоретично продължава да работи като цивилизационен ориентир за украинците.
Всичко, което ни е станало всекидневно и познато – ежедневната гибел на нашите сънародници на фронта, вражеският гнет против мирното население, ексцесиите при насилствена готовност – остава немислимо за актуалния западен свят.
От втората половина на ХХ век в Европа и Съединените щати господства концепцията за безценността на човешкия живот. Смята се, че единствено професионални бойци, които непринудено са създали подобен избор, би трябвало да рискуват живота си, а не цивилни.
И когато укоряваме задграничните сътрудници в безволие и се присмиваме на натрапчивите им страхове от нуклеарна война, си коства да си напомним, че една от главните аргументи за нерешителността на Запада е убеждението, че животът на личните му жители е скъп.
Но кадърен ли е подобен Запад да се опълчи на нечовечната Русия и нейните подтиснически съдружници? Може ли Западът да удържи настъплението на войнстващите диктатури? Или това е допустимо единствено за Украйна, която е подготвена да заплати за суверенитета и териториалната целокупност с десетки хиляди човешки животи?
Едва ли си коства да се отхвърля, че по-ниската стойност на украинския живот в съпоставяне със западния живот е обвързвана освен с войната, само че и със руския генезис. Преди към 40 години Украйна и Русия бяха част от една страна, в която, меко казано, човешкият живот не беше скъп.
Тази страна се гордееше с многомилионните си загуби през Втората международна война и насърчаваше правилото „ Няма да стоим зад цената “. Дори през релативно вегетарианските 80-те години на предишния век, тя не се поколеба да изпрати своите жители да умрат в Афганистан и да получат смъртоносни дози радиация в атомната електроцентрала в Чернобил.
След разпадането на руската империя през 90-те години Западът се наслаждения на плодовете на успеха в Студената война, повярва в „ края на историята ” на Фукуяма и се убеди, че всеки човешки живот е скъп. И по това време постсъветското пространство се трансформира в сцена на социално-икономически катаклизми и незаконни разправии, които също не ни научиха да ценим човешкия живот.
И макар че, за разлика от Русия, Украйна през 21 век се опита да се приобщи към демократичните и хуманни западни полезности, това закъсняло приобщаване не стана всеобщо и необратимо.
Когато украинската страна беше изправена пред нуждата от всеобща насилствена готовност, се оказа, че мобилизационните действия са най-лесни за осъществяване измежду минимум западните пластове от популацията. В консервативна селска пустота. В предприятията, които наследихме от " лъжичката ". Сред по-старото потомство мъже, които претърпяха руската ера с съвсем всеобща военна работа.
А най-трудно е принудително да се активизират младите представители на междинната класа в огромните градове. Тези безстрастни елементарни хора, които в най-голяма степен са усвоили актуалния западен нрав и концепцията за безценността на човешкия живот – в тази ситуация своя личен.
Общоприето е, че след 24 февруари 2022 година Украйна се бори с озверелите съветски орди за правото да бъде част от западния свят. Но сега това изказване е правилно единствено в геополитически проект. Защото душевен кръвопролитната война не сближава украинците със Запада, а в противен случай, отдалечава ни от настоящия Запад.
Всъщност до 24 февруари 2022 година беше доста по-лесно да си представим Украйна като органична част от Европа през 21 век. Сега Украйна наподобява по-скоро като страна-щит, страна-бастион, страна-крепост, покриваща една мирна Европа. И крепостта има свои характерни правила, лична визия за народна власт и човешки права и, несъмнено, напълно друга стойност на човешкия живот.
Така нашата страна се оказва в ролята на цивилизационна граница сред Русия, където човешкият живот не коства съвсем нищо, и Запада, където човешкият живот е скъп. Тази специфична роля поражда подобаващ набор от рефлексии в украинското общество.
Първо, украинците са наясно, че насилствената обезценка на домашния живот не се поддържа от обширни демографски запаси. Нашата страна е изцяло друга от „ източния изток “, разказан в романа „ Симпатизантът “.
Нямаме и най-малка вяра, че „ дамите въпреки всичко ще раждат “. Разбираме, че в идеалния случай украинският живот би трябвало да е скъп. И в случай че военната експанзия на Москва направи този блян неосъществим, то Украйна се пробва да отбрани от войната най-малко най-ценното – живота на нашата юноша.
Второ, украинците реагират извънредно мъчително на опитите да управляват личния си живот извън. Едно е, когато нашите фронтови бойци, които се жертват за Украйна, приказват за нуждата от понижаване на мобилизационната възраст.
Друг е въпросът, когато приказват за готовност на 18-годишни украинци в Европа или Съединени американски щати, където животът на личните им жители към момента е скъп. Всяко такова известие провокира стихия от отвращение в Украйна и се трансформира в същински подарък за съветската агитация.
И трето, доста украинци чакат, че рано или късно груповият Запад също ще бъде заставен да преразгледа цената на човешкия живот.
Когато хората в Украйна приказват за неизбежността на Трета международна война, в тези полемики съвсем няма боязън. Но те съдържат вяра за дейна военна помощ в битката с съветския агресор.
И също вяра за правдивост. Ситуацията наподобява прекомерно несправедлива, когато страната ни кърви под ударите на Кремъл, а животът на британците, германците и даже поляците остава скъп.
И, за жалост, през 2020-те години за Украйна е по-лесно да повярва във боен конфликт сред Русия и НАТО, в сравнение с да се надява, че в близко бъдеще украинският живот също ще стане скъп.
Михаил Дубинянский,превод ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ