Какво ли става отново в главата на Тръмп?
Какво ли е в главата на този човек, който реши символичното ново разкриване на американското посолство в Израел да се състои таман в деня на 70-годишнината от прокуждането на палестинците от днешните израелски територии?
Още повече, че става дума за постройка, която частично се намира на територията на Източен Йерусалим. Точно там, където палестинците смятаха да повдигнат своята нова държавна постройка, когато зародят двете страни. Истински дипломатически пестник в лицето на толкоз доста палестинци. Да, това не оправдава избухналите насилия, само че ненапълно умишлено ги предизвика и в този смисъл част от виновността пада върху оня, който е взел въпросното решение. Казано в прав текст: Доналд Тръмп носи част от отговорността за многочислените убити и ранени.
Какво ли е в главата на този човек, който с един автограф унищожи така мъчно постигнатия нуклеарен компромис с Иран, освен това без да се посъветва с досегашните си европейски сътрудници и съдружници и да съгласува с тях по-нататъшните дейности? И по този метод най-малкото безмълвно одобри следващата ескалация в Близкия изток. Да не приказваме, че като непряк резултат 70-годишният кротичък ред в Европа пропада в тежка екзистенциална рецесия.
Какво ли е в главата на този човек, който явно поставя всички старания да унищожи достиженията на своя предходник, без обаче да разполага с какъвто и да било проект за дейностите си след разрушаването?
Доналд Тръмп в никакъв случай преди не е работил като демократично определен политик. Не е минал през школата на онази характерна активност, която се състои от взимане и предоставяне, от мъчителните старания да се реализира компромис, от балансирането сред преимущества и дефекти, като в положителния вид постоянно се мисли за следствията от политическите дейности - в това число и тези, които са прицелени надалеч в бъдещето.
Достатъчно е да погледнем знаците на неговата власт, които той персонално си е избрал. Името му, изписано със златни букви върху неговите небостъргачи, което самохвално тръби: Вижте ме, аз съм над всички. И мога да върша каквото си желая. Надписи, които демаскират неговата същинска мотивация: не Америка, а Тръмп „ на първо място ".
Всичко това не е ново. Но през последните дни напълно ясно проличават опустошителните сили на този човек. Доналд Тръмп няма проект Б. Той не мисли за следствията, които може да станат осезаеми вероятно чак след четири или след осем години. На него му е все едно какво ще последва от дейностите и от словесните му офанзиви против страни отвън Съединени американски щати.
Той упражнява власт, просто тъй като може. И постоянно мисли основно за това: да притегли колкото е допустимо повече внимание. А внимание най-лесно се притегля, когато с популярен самоувереност съсипваш и разрушаваш.
Тъкмо заради това той реалокира американското посолство точно на дата като вчерашната. И отново таман заради това унищожи договорката с Иран, без да е помислил какво ще последва.
За Германия и за Европа това значи едно: време е най-накрая да се пробудим. Седем десетилетия след края на Втората международна война Европа би трябвало най-накрая да влезе в пълнолетието. Което включва и това: да поеме отговорността си в региона на външната политика и политиката за сигурност. Германия най-накрая би трябвало да си постави ръка на сърцето и да стартира да влага пари в Бундесвера. Нищо, че до момента мнозина бяха удовлетворени да имат просто една полу-боеготова войска. Британците пък ще би трябвало да се замислят дали след излизането си от Европейски Съюз ще желаят и ще могат да си сътрудничат с Франция и Германия в региона на отбранителната политика и политиката за сигурност. И най-много: Европа е длъжна да откри излаз от процеса на вътрешно раздробяване и да вложи всичките си сили в построяването на една бъдеща нова общественост.
Все огромни провокации, едно обаче е несъмнено: на страна, която се ръководи от човек като Доналд Тръмп, освен към този момент не можем, само че и не трябва да разчитаме. Кадрите, които доближават до нас от линията Газа, са тъжно доказателство за потребността от незабавни ограничения.
Коментар на основната редакторка на DW Инес Пол
Още повече, че става дума за постройка, която частично се намира на територията на Източен Йерусалим. Точно там, където палестинците смятаха да повдигнат своята нова държавна постройка, когато зародят двете страни. Истински дипломатически пестник в лицето на толкоз доста палестинци. Да, това не оправдава избухналите насилия, само че ненапълно умишлено ги предизвика и в този смисъл част от виновността пада върху оня, който е взел въпросното решение. Казано в прав текст: Доналд Тръмп носи част от отговорността за многочислените убити и ранени.
Какво ли е в главата на този човек, който с един автограф унищожи така мъчно постигнатия нуклеарен компромис с Иран, освен това без да се посъветва с досегашните си европейски сътрудници и съдружници и да съгласува с тях по-нататъшните дейности? И по този метод най-малкото безмълвно одобри следващата ескалация в Близкия изток. Да не приказваме, че като непряк резултат 70-годишният кротичък ред в Европа пропада в тежка екзистенциална рецесия.
Какво ли е в главата на този човек, който явно поставя всички старания да унищожи достиженията на своя предходник, без обаче да разполага с какъвто и да било проект за дейностите си след разрушаването?
Доналд Тръмп в никакъв случай преди не е работил като демократично определен политик. Не е минал през школата на онази характерна активност, която се състои от взимане и предоставяне, от мъчителните старания да се реализира компромис, от балансирането сред преимущества и дефекти, като в положителния вид постоянно се мисли за следствията от политическите дейности - в това число и тези, които са прицелени надалеч в бъдещето.
Достатъчно е да погледнем знаците на неговата власт, които той персонално си е избрал. Името му, изписано със златни букви върху неговите небостъргачи, което самохвално тръби: Вижте ме, аз съм над всички. И мога да върша каквото си желая. Надписи, които демаскират неговата същинска мотивация: не Америка, а Тръмп „ на първо място ".
Всичко това не е ново. Но през последните дни напълно ясно проличават опустошителните сили на този човек. Доналд Тръмп няма проект Б. Той не мисли за следствията, които може да станат осезаеми вероятно чак след четири или след осем години. На него му е все едно какво ще последва от дейностите и от словесните му офанзиви против страни отвън Съединени американски щати.
Той упражнява власт, просто тъй като може. И постоянно мисли основно за това: да притегли колкото е допустимо повече внимание. А внимание най-лесно се притегля, когато с популярен самоувереност съсипваш и разрушаваш.
Тъкмо заради това той реалокира американското посолство точно на дата като вчерашната. И отново таман заради това унищожи договорката с Иран, без да е помислил какво ще последва.
За Германия и за Европа това значи едно: време е най-накрая да се пробудим. Седем десетилетия след края на Втората международна война Европа би трябвало най-накрая да влезе в пълнолетието. Което включва и това: да поеме отговорността си в региона на външната политика и политиката за сигурност. Германия най-накрая би трябвало да си постави ръка на сърцето и да стартира да влага пари в Бундесвера. Нищо, че до момента мнозина бяха удовлетворени да имат просто една полу-боеготова войска. Британците пък ще би трябвало да се замислят дали след излизането си от Европейски Съюз ще желаят и ще могат да си сътрудничат с Франция и Германия в региона на отбранителната политика и политиката за сигурност. И най-много: Европа е длъжна да откри излаз от процеса на вътрешно раздробяване и да вложи всичките си сили в построяването на една бъдеща нова общественост.
Все огромни провокации, едно обаче е несъмнено: на страна, която се ръководи от човек като Доналд Тръмп, освен към този момент не можем, само че и не трябва да разчитаме. Кадрите, които доближават до нас от линията Газа, са тъжно доказателство за потребността от незабавни ограничения.
Коментар на основната редакторка на DW Инес Пол
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ