В „Думи на надежда“: Какво казваш ти за себе си?
„ Какво казваш ти за себе си? Кой си и какво те дефинира? Тези въпроси сложи в рубриката си „ Думи на вяра “, свещеник Живко Тончев. Темата е основана на откъс от първата глава на Евангелието от деятел Йоан, когато пратеници на фарисеите задават сходен въпрос на Йоан Кръстител.
„ Тогава му споделиха: Кой си, с цел да дадем отговор на тези, които са ни пратили. Какво казваш за себе си? Той сподели: Аз съм „ глас на един, който вика в пустинята: Прав направете пътя за Господа “, както сподели оракул Исая “.
„ Въпросът за нашата еднаквост е значителен. Той въздейства върху решенията ни, здравословното ни самочувствие и на взаимоотношенията ни. В този случай Йоан избра да види своята еднаквост в това, което споделя Божието слово за него. Днес, в 21 век, определящи идентичността ни могат да бъдат – пол, етнос, специалност, достижения, купа, фамилно състояние или най-общо какви сме, от къде идваме, какво сме постигнали и какво вършим сега “, разяснява свещеник Тончев. Той обърна внимание, че постоянно избираме да ни дефинират тези неща, с които се гордеем, а не тези, от които се срамим. По думите му обаче е значимо, какво споделя Библията за нашата същинска идентичност. В същата Първа глава на Евангелието Йоан 12и 13 стих написа:
„ А на тези, които одобриха Исус, даде право да станат Божии рожби, на тези, които имат вяра в Неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътско благопожелание, нито от мъжко благопожелание, само че от Бога “.
„ Всъщност, значимият въпрос за нашия живот и бъдеще е да си отговорим на този въпрос – дали сме Божии деца или не. В Библията четем за доста, разнообразни хора – едни от тях са били царе, други свещеници, или съдии… Апостол Павел да вземем за пример е бил високо просветен и евентуално състоятелен, тъй като е получил частно обучение. Бил е измежду елита на обществото. Но той избира да се дефинира като Христов. Да одобри за нищо всички свои достижения и да се похвали с кръста, на който е разпнат Господ Исус Христос “, споделя още свещеник Живко Тончев. По думите му това, дали човек е дете на Бог, дали е приел Исус Христос за собствен Господ и Спасител е значителното освен за краткотрайния му път, само че и за вечността.
„ Заедно с идентичността като Божии деца, вървят и доста други избрания като „ деца на светлината, извадени от царството на тъмнината “, „ хора, които Бог закупи “, „ Божии народ “, „ призвани да благославяме и да наследим благословения “, „ солта на света “… Ако човек е приел Господ в живота си наследява мир в душата си и има вяра за бъдещето си “, споделя още свещеник Живко Тончев.
Повече по тематиката, чуйте в звуковия файл:
„ Тогава му споделиха: Кой си, с цел да дадем отговор на тези, които са ни пратили. Какво казваш за себе си? Той сподели: Аз съм „ глас на един, който вика в пустинята: Прав направете пътя за Господа “, както сподели оракул Исая “.
„ Въпросът за нашата еднаквост е значителен. Той въздейства върху решенията ни, здравословното ни самочувствие и на взаимоотношенията ни. В този случай Йоан избра да види своята еднаквост в това, което споделя Божието слово за него. Днес, в 21 век, определящи идентичността ни могат да бъдат – пол, етнос, специалност, достижения, купа, фамилно състояние или най-общо какви сме, от къде идваме, какво сме постигнали и какво вършим сега “, разяснява свещеник Тончев. Той обърна внимание, че постоянно избираме да ни дефинират тези неща, с които се гордеем, а не тези, от които се срамим. По думите му обаче е значимо, какво споделя Библията за нашата същинска идентичност. В същата Първа глава на Евангелието Йоан 12и 13 стих написа:
„ А на тези, които одобриха Исус, даде право да станат Божии рожби, на тези, които имат вяра в Неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътско благопожелание, нито от мъжко благопожелание, само че от Бога “.
„ Всъщност, значимият въпрос за нашия живот и бъдеще е да си отговорим на този въпрос – дали сме Божии деца или не. В Библията четем за доста, разнообразни хора – едни от тях са били царе, други свещеници, или съдии… Апостол Павел да вземем за пример е бил високо просветен и евентуално състоятелен, тъй като е получил частно обучение. Бил е измежду елита на обществото. Но той избира да се дефинира като Христов. Да одобри за нищо всички свои достижения и да се похвали с кръста, на който е разпнат Господ Исус Христос “, споделя още свещеник Живко Тончев. По думите му това, дали човек е дете на Бог, дали е приел Исус Христос за собствен Господ и Спасител е значителното освен за краткотрайния му път, само че и за вечността.
„ Заедно с идентичността като Божии деца, вървят и доста други избрания като „ деца на светлината, извадени от царството на тъмнината “, „ хора, които Бог закупи “, „ Божии народ “, „ призвани да благославяме и да наследим благословения “, „ солта на света “… Ако човек е приел Господ в живота си наследява мир в душата си и има вяра за бъдещето си “, споделя още свещеник Живко Тончев.
Повече по тематиката, чуйте в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ