“Какво изобщо си въобразяваме – едни павета не можем да

“Какво въобще си фантазираме – едни павета не можем да наредим отгоре-отгоре, а ще придиряме кой да е столичният кмет. Какъв да е, откакто плочкаджии даже не останаха, всичко смислено се разбяга на открито, най-после опряхме до братята роми ”, това написа във Facebook профила си журналистът Кеворк Кеворкян.

Публикуваме поста на Кеворкян без редакторска интервенция:

“ПРАЗНА МАРА Какво въобще си фантазираме – едни павета не можем да наредим отгоре-отгоре, а ще придиряме кой да е столичният кмет. Какъв да е, откакто плочкаджии даже не останаха, всичко смислено се разбяга на открито, най-после опряхме до братята роми. Един от тях се хилеше пред телевизионната камера, до момента в който редяха пътеката край столична черква – той от едната страна, различен насреща – и изцяло естествено се разминаха.

И по тази причина се хилеше оня, неотдавна създаденият занаятчия, и се чудеше на българския ни ум – до такива като него ли опряхме. Разумът ни е порядъчно разнежен от изстъпленията на Прехода – по тази причина доста от нещата, които вършим, биха озадачили и напряко изумили всеки, който не е захласнат от Мара. Три пъти редят жълтите павета пред Парламента – за толкоз време античните египтяни несъмнено щяха да създадат още една пирамида. И кой е решил, че на такива като нас, които простят всички дивотии на властниците ни, въобще се поставят павета и то жълти – стигат ни биволарските пътища, даже те са ни допълнително. Софийският „ Панорамен път “ е правилен с павета преди стотина години – и не беше мръднал, до момента в който не взеха решение да разкарат паветата и да го асфалтират, елате и го вижте в този момент. Много значимо, че Габриел се срещнала с Блинкен, държавният секретар на Съединени американски щати, и „ подчертала “ нещо си за някакви хибридни офанзиви – когато сме опрели до беззъбия несретник, който ще стане занаятчия след 100 години, в случай че до тогава всички не сме залети с асфалт – и кметове, и роми и всички останали, които още не са станали роми. Само, в случай че по някакъв чудодеен метод за малко ни осени някакъв даже мижав разсъдък – като някакъв краткотраен проблясък в овчата ни отстъпчивост – единствено тогава, може би, ще схванем, че към този момент за нищо не ставаме. Трябва да престанем да се вършим на улави и да преглътнем и тази черна истина. Навремето, един вестникар/жълтурко питал Стаматов, който по това време бил драматург на Народния спектакъл, за какво нямаме огромни драматурзи. И какво рекъл Стаматов: „ Абе, момче, ние обущари нямаме, а ти питаш за драматурзи! “ Наскоро пък по малкия екран питаха едно момче, който пробутваха за добър артист, кое е най-вълнуващото му прекарване в Лондон, където то се навъртало. И какво рече актьорчето: работело като разпоредник в едно кино и един път завел до мястото му един прочут британски артист. Толкоз от нашия предстоящ Хопкинс. Маро, Маро… А тази година нямало обири на грозде, тъй като лозовите масиви ги пазели жандармеристи. Това знак ли е, че сме подготвени за Шенген? Не можем себе си да опазим от личните си хора, които ние самите превърнахме в крадци, а ще опазим Европа. Тамошните политически лисунгери пък не си вършат труда да признаят, че не сме дорасли въобще за Европа и по тази причина ни заглавичкват с някакъв Шенген – това е методът да прикрият презрителната си милозливост. Е, не са баш като Чърчил – той се надсмиваше над един народ, който си честитял, след посещаване в банята – като че ли напряко се е възнесъл. О, какъв брой са славни нашите Възнесения! Маро, Маро… Впрочем, по какъв начин си я представяте въпросната Мара – онази от националния лаф „ Празна Мара барабан била “? Един от моите хора от „ Всяка неделя “ щеше да припадне, до момента в който разказваше какво е претърпял екипа ни в резиденцията на един следдесетоноемврийски управник: посрещнала ги брачната половинка му, по халат с разпрани подмишници, и чучнала пред тях една купичка с недоядени фъстъци, които общително разбъркала с пръсти. Постиженията на демокрацията си ги представям все през този прокъсан халат. Ако се вгледаме в днешната ни политика през въпросната национална сентенция, ще се убедим, че тя напряко е гениална. Родена от някакъв съответен и евентуално безусловно нищожен случай, тя наподобява през днешния ден напряко провидческа. Въпросната Мара сигурна е била някаква несретна мома, попрехвърлила години, и когато най-сетне й пристигнал редът, обикновено ще да е било да се държи прекомерно възторжено и да раздумква излишно тъпана. Нищо, че в действителност е била празна, т.е. – ялова и не може да зачене даже един изверг, обаче истерично постанова тъпана. Също като тукашната политика, която не е в положение да износи освен нещо смислено, ами и въобще нищо. Сякаш към този момент никой не може да я оплоди и така ще си кара тя, зарината от тъпотии и несмислици. Цяло знамение е, по какъв начин се раждат изречения като тази за Празна Мара – нейде в гюрултията на кръчмарска кавга, сред две люти попържни. И най-после, след толкоз време, се трансформират в обети за днешните полит-тиквеници – изцяло заслужени, вън от подозрение. Само се огледайте, защо бие тъпана Наша Мара. Това са все неща, които от дълго време са уредени във всяка естествена страна – само че ние сме се втренчили в тях от години, интензивно постановяваме тъпана и това ни е изцяло задоволително. Пак ще преборват пазаруването на гласове –абсурдно начинание, откакто сами превърнахме ромите, най-много тях, в бенефициенти на изборни рушвети. А те и до момента, толкоз години към този момент, не могат да се начудят, що за идиоти са българите, които гласоподават без да им заплащат. Друг дерт: надеждни ли с машините за гласоподаване? Три години към този момент Празната се почесва по главата и не може да реши гатанката, въпреки че на никое място в Европа те не са в приложимост. Празната обаче има навика да усложнява елементарното и да го трансформира в комплициран проблем. И още: не е ясно, чия благосъстоятелност е съветската черква в София – за това се ръфат, а към този момент не е ясно, чия благосъстоятелност е самата България. И още: върви пикантен спор, на коя дата да се празнува националният ни празник. И още: на втория тур на изборите/балотажа кирчовци нямало да гласоподават за претендентите на не-коалиционните си сътрудници, с които обаче в този момент старателно онождат Властта. Да спрем дотук, ето какво се получава: имаме работа с една страна със подозрителен народен празник, с несигурна изборна система, от горната страна на всичко и с идиотска „ формула “ на ръководство – коалиция, която не е коалиция, освен това съединена от един потвърден изнасилвач на Конституцията. Народа – или най-малко забележителна част от него – живурка като в една мрачна селяшка механа, измежду воня от пустословия. Но е заставен, от горната страна на всичко, да слуша и нетърпимите самохвалства и пустословства на Празната Мара, която от ден на ден стартира да наподобява като една провинциална курветина без никакви задръжки.

Най-страшното е, че това празнословие се настанява непосредствено в самата История – и с течение на времето я трансформира в нещо отблъскващо и позорно. В една Пустиня ”, написа във Facebook Кеворкян.